вторник, 30 април 2013 г.

ПИТЪР УОТС - Слепоглед


АВТОР: Питър Уотс 
ЗАГЛАВИЕ: Слепоглед/ Blindsight
ИЗДАТЕЛСТВО: Изток-Запад
ПРЕВОД: Елена Павлова
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 2006
Страници на БГ изданието, меки корици: 360
Жанр: Фантастика, Хорър
Признания: HUGO номинация; SUNBURST номинация; AURORA номинация; LOCUS - 3 място; JOHN W. CAMPBELL MEMORIAL - 3 място
Рейтинг в GOODREADS: 3.93 / 5 от 6 901 гласували
Цена: 16.90 лв


Тъй като в днешно време това е една доста обсъждана книга, реших и аз да напиша своето мнение за нея. Надявам се то да помогне на хората, които не са я чели, да ги накара да я прочетат, а за тези, които вече са сторили това, да не си навлека гнева им.

Първо, да започна от автора. Няма да крия, че не бях чел нищо от него, макар името му да не ми бе напълно непознато. Фактът, че е канадец ме изненада приятно. Така де, стига само американска научна фантастика, нека почетем и нещо различно. Друго, което му прави чест е, че е предоставил книгата си за свободно четене в интернет пространството. Не е пропуснал да публикува в сайта си и обложката на българското издание и да каже няколко думи за него. Това не е никак малък жест.

Второ, едно голямо браво на издателството, че се е осмелило да издаде книга в този жанр, на един почти неизвестен автор, в страна, в която вървят книги... така де, в която трудно се продават книги. Очаквам още приятни заглавия в колекцията им, която ще продължавам да следя с интерес.

Трето, похвала и за преводаческата работа - Елена Павлова е сторила непосилни неща, за да вдъхне малко повече яснота на произведението. Добре че е тя, иначе тази книга щеше да попадне в черния ми списък, а защо така, отговора малко по-надолу.

И сега, по същество. "Слопеглед" започна доста силно за мен, премина в леко модерато, след което се засили на още две-три места и завърши отвратително. Тъй като бях предупреден от 1000 места да чета много внимателно, сторих го. Но това не ми помогна да преглътна някои неща:
1. Безкрайните термини, които човек може да не срещне никога в живота си и едва ли ще съжалява за това. Деветдесет процента от тях бяха напълно ненужни (поне за мен). Един вид авторът просто се е изфукал колко много думи знае. Не ми допадна.
2. Подхващането на доста интересни линии в романа, които са оставени висящи и недоразвити. Адски интересна ми беше историята на Сири Кийтън преди събитията на кораба "Тезей". За жалост те стоят като някакъв допълнително добавен пълнеж. Не са никак оформени и на места са леко разхвърляни. Също не ми допадна. Щеше ми се романът да е съсредоточен повече към миналото на героя, отколкото към непознатите термини от най-различни науки.
3. През цялата книга се поставят въпроси и проблеми, които подсказват за грандиозен финал, който да разбие на пух и прах цялата същност на науката и представите на човек за живота и т.н. Е, това не се случи при мен. Финалът е доста семпъл и някак си принуден. Не ми допадна.

Въпреки тези пропуски в произведението не можем да отречем таланта на Питър Уотс. Това е един писател, който все по-често ще се чува и то с добро. Радвам се на факта, че той не прикрива уважението си към авторите, от които е черпил вдъхновение - такива като Хайнлайн, Нивън, Кларк и много други. Има блестящи идеи, които Уотс е засегнал тук, но за жалост не е доразвил повече. Героите му са много интересни и нетипични. Имаме вампир, чието съществуване е обяснено научно. Имаме си и Бригадата - шизофренична персона с няколко същности. Имаме си и Наблюдател, който е всичко друго, но не и нормален.

И най-силната страна на романа, пак според мен естествено, са извънземните. Те са оригинални, те са различни, те са нещо, което няма да срещнете във всяка една книга. Похвала за тактичността в размяната на "нападки" от едната страна към другата. Описанията на контактите между земния кораб и извънземния са чудесни. Предпазливостта от двете страни придава допълнителна пикантна нотка в повествованието.

Като за финал мога да кажа, че "Слепоглед" е една доста приятна книга, която определено е поставила претенции за научнофантастичен шедьовър. Може би ако Питър Уотс я беше написал след десетина години, щеше да получи резултата, който щеше да задоволи и най-претенциозния читател. Ще видим как ще се справи със следващата книга от тази вселена, която Уотс е обявил, че е подхванал.

Оценка: 8/10

F. PAUL WILSON - The Touch (ADVERSARY CYCLE #3)




Това е третата книга от "Цикълът за Врага" (The Adversary Cycle) на Ф. Пол Уилсън. Как точно този роман се връзва с предните 2 и кой е този Враг на мен не ми е ясно. Надявам се тези въпроси да получат отговорите си в следващите 3 книги от поредицата. Но да оставим този проблем настрана за момента. 

Какво имаме тук? След "Крепостта" (или известен у нас като "Пазителят на меча") - един истински шедьовър на литературното изкуство и "Проклятието" - роман от същата висота, следва не толкова силният "Докосването" (до момента не е издаван на български). Не че произведението не го бива, напротив, много е силно даже, но сравнено със своите предшественици изостава доста назад от тях. 


Около какво се върти целият роман (също слаба черта, че нещата се въртят около едно-единствено нещо, а не е както предните два, постоянно да се случва нещо ново, което да обогатява общата идея/идеи) - доктор Алан Булмър получава способността на Докосването или както един от героите, а именно виетнамеца Ба, го нарича - Dat Tay Vao (Уилсън има и разказ със същото заглавие). То му дава възможност да лекува всякакъв вид болести, заболявания и деформации. Мигновено животът му се променя осезаемо и всичко се обръща с главата надолу. И дотук свършва интересното. Няма някаква дълбока мистерия или главен проблем, над който да се "блъскат глави". Не, няма!


Романът е спасен от невероятния стил на Ф. Пол Уилсън, благодарение на който и сметките за ток и вода биха придобили съвсем различно усещане, но все пак и това не е достатъчно да превърне "Докосването" в поредния шедьовър на автора.
Въпреки всичко, това е един приятен и приличен роман, който е задължителен за всички фенове на Уилсън и на лекия хорър (трудно ми е да определя тази книга като хорър, но се придържам към общия замисъл на поредицата). 


Определено има какво да се желае още от това произведение, но предполагам, че на хората, които не са чели "Крепостта" и "Проклятието", ще им се хареса доста. 


Е, аз продължавам със следващата, четвърта част!


Оценка: 8/10

вторник, 23 април 2013 г.

ДИЙН КУНЦ - Гласът на нощта



Само една дума ми идва наум, когато се опитвам да определя този роман: великолепен. За първи път се сблъсквам с книга на Дийн Кунц, в която главните герои са деца. Смятах, че това е по-скоро запазена марка на Стивън Кинг, но определено и "Декана" се е справил добре. 

На моменти доста от идеите и настроенията в книгата ми напомниха за Робърт Хайнлайн, който често поставя героите си в интересни и редки ситуации и описва евентуалните им реакции. Ако не ме лъже паметта Кунц споменава Хайнлайн на три места в този роман, така че определено има нещо вярно в думите ми. 

За разлика от доста други свои произведения, тук Кунц е беден откъм описания. Възлага повече на действието и разговорите, в които се крие същността на фабулата. Героите му отново са малко, но пък са много истински и живи. 

Лично за мен този роман беше едно невероятно "опресняване" на разбирането ми за света около нас и на самозаблудите, с които човек обича да живее. Радвам се, че Кунц е един от най-продуктивните съвременни писатели и се надявам да се сблъскам с още много подобни негови книги.

ДИЙН КУНЦ - Наслада



Не е нужно да се обяснява кой е Дийн Кунц, защото едва ли има фен на хоръра и трилъра, който да не е чувал за него. Няма да крия, че веднага след името на Стивън Кинг на ум ми идва именно този класик в жанра. Започнал кариерата си като писател на научна фантастика (факт, който личи в книгите на автора и до днес) Кунц претърпява метаморфозата на времето си (ако ме питате мен и по-добре, защото научнофантастичните му романи от края на шейсетте и началото на седемдесетте са меко казано "посредствени") и се превръща в един от най-успешните както литературно, така и финансово автори. 

"Наслада", както е преведен на български този роман, ни повежда в мрачната американска действителност на един психопат и неговата основна жертва - младата Чайна Шепард, чийто досегашен живот не е бил никак лек. Започва напрегнатата игра на котка и мишка, разказана до такава детайлност, че на моменти на човек му идва да се замисли дали Кунц не е преразказал някой действителен случай от полицейските архиви. Талантът му на разказвач отново е проявен в пълната си сила.

Романът получава оценка 4 от 5 поради две причини: основните герои са само двама (на практика другите са просто камео-изпълнители) и оттук прекалената детайлност на повествованието, което на моменти изморява, но не досажда. 

"Наслада" е един доста добър роман на един от класиците в жанра. Вярно е, че съм чел доста по-хубави неща от Кунц, но определено не съжалявам, че съм се запознал и с това произведение. 

понеделник, 22 април 2013 г.

СЮЗАН КОЛИНС - Игрите на глада (ИГРИТЕ НА ГЛАДА # 1)



АВТОР: Сюзан Колинс 
ЗАГЛАВИЕ: Игрите на глада / The Hunger Games
ИЗДАТЕЛСТВО: Екслибрис
ПРЕВОД: Деница Райкова
Година на българското издание: 2009
Година на първото издание: 2008
Страници на БГ изданието, меки корици: 376
Жанр: Фантастика, Дистопия, Юношеска
Награди: GOLDEN DUCK; LOCUS - 9 място
Рейтинг в GOODREADS: 4.42 / 5 от 2 490 014 гласували
Цена: 14.90 лв


Това е една книга, която отворих уж подготвен и въпреки че очаквах нещо от сорта на "Здрач" и подобните му, за огромно мое щастие притесненията ми не се сбъднаха. Признавам, филмът доста ми хареса и то не само заради чудесната игра на ветерани като Уди Харълсън и Доналд Съдърланд, но и благодарение на новите надежди на американското кино, които тепърва ще снимат и ще радват киноманите. Но да се върнем към повествованието - Сюзан Колинс определено е написала истински шедьовър, пък колкото и неоригинален да е той. Не напразно самият Стивън Кинг е дал своя положителен коментар за произведението на Колинс, а той, вярвайте ми, никак не е преувеличен. 

В книгата си има всичко - готина фантастика, любовна история, всемогъщ враг, с който явно тепърва ще се разправяме и не на последно място изключителни герои. Дори и "гаднярите" са хора, изплетени от човешки качества и пороци, а не някакви си свръхестествени демони, които могат единствено да "трепят и палят". Да не говорим пък за Катнис (чудесни имена между другото има в тая книга), която е не само пример за женско подражание, но и истинска героична персона.

Стилът на Сюзан Колинс е от тези, които най-много обичам. Четеш ли, четеш и нито ти омръзва, нито те заболява главата, даже напротив, чете ти се още повече. Няма скучни моменти, няма локуми и празни приказки. На моменти имах чувството, че ако книгата е 1000 страници пак щеше да е много интересна. Жената определено знае как да пише и дано икономическата страна на нещата не я промени.

Според мен авторката се е справила с всички аспекти. Действието е напрегнато и добре подплатено от описания и факти, логическа последователност и художествено майсторство. Единственото, което не ми харесва от цялата тази работа е, че Сюзан Колинс е приемана като писателка от ранга на Стефани Майер и Л. Джей Смит, но това никак не е така. Да, от финансова гледна точка може и подобен прийом да помага, но от естетическа - никак! Мадмоазел Колинс прави много сериозна заявка за челните места в съвременната фантастика и ако й се обърне по-сериозно внимание, членската й карта ще бъде подписана на мига.

А аз се заемам с втора част!

Оценка: 10/10

MICHAEL BISHOP - Philip K. Dick Is Dead, Alas



Филип Дик е един от любимите ми автори-фантасти. Голям фен съм на множествените реалности в произведенията му и "наркотичният" поглед над света и хората в него. Не напразно Дик е един от най-филмираните писатели (само за незапознатите ще спомена, че филми като "Блейд Рънър", "Зов за завръщане", "Специален доклад", "Скриймърс", "Камера потъмняла" и доста други са именно по негови произведения). 

В този роман, "Филип К. Дик е мъртъв, уви!", Майкъл Бишъп се е опитал да отдаде трибут към учителя си. Ако в "Pandemonium" на Дарил Грегъри нещата се получиха, тук някак си не са станали. Бишъп е много добър писател, няма спор в това, но лично според мен тази книга е била писана за постигане на определени ползи. Началото е невероятно силно и типично за Дик, но с течение на събитията разбираме, че нещо не е наред. Започва се с разтягането на локуми, създаването на нови линии, които лично според мен нямат нито място, нито някакво сериозно отношение към този роман. Но въпреки всичките недостатъци, смятам че това произведение би било интересно за феновете на един от лидерите във фантастиката Дик и един от последователите му - Бишъп.

РЕЙ БРЕДБЪРИ - Нощен влак за Вавилон




Когато чуя името на Рей Бредбъри се сещам за безбройните разкази, които този писател е написал през живота си. Трябва да призная, че не всички от тях ми допадат, но има и такива, които са истински шедьоври. Бредбъри е известен с невероятните си идеи, специфичния си емоционален стил и живите си герои. Лесно прескача от една тема в друга и от това, което съм чел, мога да твърдя, че пише еднакво добре във всеки един жанр - фантастика, фентъзи, хорър, трилър, любов и т.н. 

Този сборник, носещ българското заглавие "Нощен влак за Вавилон" (това всъщност е първият разказ от книгата, а "Сляпо шофиране" е разказът, оглавил оригиналното издание), започва изключително силно с първите десетина разказа. После темпото спада и следват произведения, които не ми се понравиха особено. Сборникът завършва с невероятният шедьовър "Кукувицата, която изскача от часовника" - произведение за всички жени, които не ценят съпрузите си (препоръчвам горещо!). 

Най-много ми харесаха: 
"Нощен влак за Вавилон", от който разбрах, че човек обича да бъде мамен; 
"Здравей, трябва да си вървя" - една много обична от мен тема за пробудили се мъртъвци; 
"Фи фай фо фум" - заради произведения от този тип обичам да чета Бредбъри, в него се описва по един много интересен начин вечната борба между тъща и зет (препоръчвам на всички тъщи!); "Сляпо шофиране" е една покъртителна история за още по-покъртителни герои; 
"Мадам и мосю Подставенови" - любовна история на двама непознати, въвлечени в интересна игра на живота; 
"Най-високият клон на дървото" е за хората, които не вярват, че всяко зло е за добро. 

Като цяло сборникът е типичен Бредбъри, с цялата му изящност на езика и добри идеи. Някои от разказите не ми допаднаха, може би защото на фона на хубавите, стояха някак си не на място. Но това никога не би ме спряло да продължавам да чета този автор.

четвъртък, 18 април 2013 г.

БРАНИМИР СЪБЕВ - Дракус



Поставям висока оценка на това произведение, не защото авторът му е Бранимир Събев, нито защото то е най-големият шедьовър на нашето съвремие, а защото определено си заслужава да се оцени подобаващо. Няма да крия, че темата на разказа отдавна не е сред тези, които събуждат очарование у мен, но както казват някои велики писатели, важен е начинът на предаване на една история. А тук той е чудесен. Първо, подплатеността на бекграунда - перфектен (няма да крия, че в момента любимия ми жанр е исторически хорър). Второ, героите - обемът на произведението не е позволил да бъдат развити, но това не им пречи да са достатъчно запомнящи се. Трето, изпълнението - "вървим си ний и трепим зомбита!" - ако очаквате това - няма да го получите. Разказът е интелигентно написан и зад всяко действие се крие някаква логика. Ако искам нещо от писателя Бранимир Събев, то е повече произведения написани по този начин. Още повече, че родният му Свищов (който имах удоволствието добре да опозная за около пет години) съдържа в себе си толкова много историческа красота, че би позволил на един творец да изгради голяма част от творчеството си на него.

Ф. ПОЛ УИЛСЪН - Пазителят на меча / Крепостта (ADVERSARY CYCLE #1)



"Пазителят на меча" е един невероятен исторически хорър на един невероятен писател. Ф. Пол Уилсън е от авторите, които знаят как да пишат и как да привлекат интереса на читателите си. Определено съм си поставил за цел да се запозная в детайли с цялостното творчество на този творец.

Романът се развива предимно в Румъния, което ме спечели веднага. Винаги съм смятал, че нашата и заобикалящите ни страни са много по-интересни за "място на събитията", отколкото Америка. Главните действащи лица са нацисти, есесовци и евреи. Авторът доста набляга на конфликта помежду им, но не по онзи изтъркан начин набит ни в главите, а по доста интелигентен и уместен. Тук всички са хора, със своите положителни и негативни качества, със свои принципи и разбирания. Обстановката е описана в детайли и обгърната от ужас и мистерия. Уилсън е майстор в изплитането на мрежите на съспенса. До края на романа бях на тръни какво точно ще се случи - друга хубава черта на стила на писателя - непредвидим е. 

Колкото и суперлативи да използвам, няма да са достатъчни, за да опиша този не толкова познат в България писател, на който Стивън Кинг и Дийн Кунц открито се възхищават. Определено всички почитатели на хоръра и трилъра трябва да му обърнат внимание. Със сигурност няма да съжаляват. Удоволствието от четенето на Уилсън е гарантирано!

Оценка: 10/10

Ф. ПОЛ УИЛСЪН - Проклятието (ADVERSARY CYCLE #2 / REPAIRMAN JACK #1)



АВТОР: Ф. Пол Уилсън
ЗАГЛАВИЕ: Проклятието / The Tomb
ИЗДАТЕЛСТВО: Бард
Година на българското издание: 1996
Година на първото издание: 1984
Страници на БГ изданието, меки корици: 288
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.06 / 5 от 3 928 гласували


"Проклятието" е вторият роман от "Цикълът за Врага" и първият от серията романи за "Майстор Джак". Първият, "Крепостта", ни отведе в 40-те години, в Румъния, прохода Дину, където нацисти, есесовци и евреи бяха пратени в старинна крепост, за да се борят с непознато зло, сеещо смърт наоколо. В това продължение, действието се развива в Америка, наши дни, а темата отново е обвързана с исторически събития, този път случили се в Индия. 

Майстор Джак е антигерой, който не се съобразява с наложените обществени норми. Той няма здравна осигуровка, нито пък плаща данъци. Джак върши нещата по свой собствен и много ефикасен начин. В този първи том от приключенията на Майстора, той е изправен пред митични демони, които заплашват любимите му хора. С цената на всичко Джак трябва да излезе победител от битката и да разкрие древна мистерия, която тегне като проклятие над стар индийски род. 

След "Крепостта" смятах, че Уилсън е поставил летвата прекалено високо дори и за самия себе си. Уви! Този роман не отстъпва по нищо на предшественика си. 
Поредният шедьовър на Ф. Пол Уилсън, който явно е машина за произвеждане на хубави книги. Продължавам напред с третата книга от "Цикълът за Врага". 

Уилсън е задължителен за феновете на хоръра и хубавата проза.

Оценка: 10/10

Ф. ПОЛ УИЛСЪН - Боровата пустош



АВТОР: Ф. Пол Уилсън
ЗАГЛАВИЕ: Боровата пустош / The Barrens
ИЗДАТЕЛСТВО: Весела Люцканова
ПРЕВОД: Константин Траев
РЕДАКТОР: Адриан Лазаровски
Година на българското издание: 2003
Година на първото издание: 1991
Страници на БГ изданието, меки корици: 480
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.05 / 5 от 386 гласували


За първи път се сблъсках с Ф. Пол Уилсън именно чрез този сборник с разкази. За мен беше невероятен начинът, по който авторът си служеше с темите, с героите, с декорите, с абсолютно всичко. Всяка една история от тази колекция е уникална по своята същност. Авторът си е позволил да твори и в няколко "споделени вселени" като тази на "Ктхулу митологията" на Хауърд Лъвкрафт с шедьовъра "Боровата пустош", чието име носи и заглавието на сборника, както и "Десетият пръст" от света на Док Холидей и Уайът Ърп и "Дефинитивно лечение", в което главен герой е Жокера от Батман. Последното произведение разби всичките ми представи за тази вселена, които имах от филмите и комиксите и игрите, с които съм се сблъсквал.

Има и три разказа, част от "Тайната история на света" - огромен цикъл на автора, към който той се опитва да съшие всичките си произведения - а именно "Наематели", "Лица" и "Кожи".

"Един ден от живота" е разказ от поредицата за Майстор Джак - най-успешната серия на писателя - до момента има 21 романа и 1 сборник с разкази с този антигерой. Тук смея да кажа, че Уилсън ми наподобява най-много на Дийн Кунц и неговия герой Чудака Томас (романите за Од Томас са писани доста след първия за Майстор Джак). 
Има и два рокаджийски разказа, което ме спечели много. В единия от тях участва Боб Дилън, както и други исторически лица.

Безспорният ми фаворит в тази колекция е "Топси", разказ за един дебелак, който е подложен на странни изпитания в живота си. 

Просто нямам думи да опиша какво е усещането да се чете Ф. Пол Уилсън. Лично за мен е безценно!

Оценка: 10/10

РОБЪРТ СИЛВЪРБЪРГ - Денята на пришълците



За мен четенето на Робърт Силвърбърг не е просто удоволствие, то е нещо много повече. Винаги съм таил топли чувства към този писател, поради редица причини: това, че е един от живите класици, заради готиното му отношение към нашата страна, специфичния му, почти приказен стил на изразяване. Лично аз имам една много (не)лоша черта - винаги започвам да чета даден писател чрез най-неизвестните му произведения (просто искам да кажа, че не съм чел поредицата за Маджипур), но при Силвърбърг явно няма слабо. До момента съм имал удоволствието да се запозная с няколко негови книги и разкази и много малко от тях не са ми допаднали (само романа "Първата вълна", който явно не беше мой стил). А това рядко се случва при мен. 

Та да се върна на обсъжданата книга - "Денят на пришълците", както е преведена на БГ. Това не е обикновено НФ произведение. Тук говорим за нещо невероятно. Първо, романът е посветен на Хърбърт Уелс, при което се търси явна алюзия с "Война на световете". Също както в повестта на англичанина, тук Силвърбърг "насажда" над главите ни чуждопланетни нашественици. Второ, долу-горе с това приключва всичко за извънземните. Ако някой очаква дълбоки подробности как изглеждат, каква е психологията им, надява се на безкрайни гонки и стрелби - това не е вашата книга. Това е роман за човешкото поведение, човешките взаимоотношение и човешката психология. Всички герои са много живи и интересни, дори и отрицателните. Темпото на разказване е много умерено, дори бавно, но просто Силвърбърг е невероятен разказвач. 

Лично аз намирам само положителни неща в тази книга. Хареса ми много и определено издигна Робърт Силвърбърг на още по-високо стъпало за мен.

А да не забравя да спомена и камео участието на герой, който е българин и носи името Димитър. 

вторник, 16 април 2013 г.

КОСТА СИВОВ - Съ-Вместим (гост автори АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ, ДОНКО НАЙДЕНОВ, РУМЕН ВУЧКОВ, АТАНАС СИВОВ)



АВТОР: Коста Сивов
СЪ-АВТОРИ: Адриан Лазаровски, Донко Найденов, Румен Вучков, Атанас Сивов
ЗАГЛАВИЕ: Съ-Вместим
ИЗДАТЕЛСТВО: Нима
КОРИЦА: Мирослав Георгиев
Година: 2012
Страници: 60
Жанр: Фентъзи, Хорър, Фантастика, Хумор
Рейтинг в GOODREADS: 5 / 5 от 1 гласували
Цена: 6.19 лв


Най-голямото предизвикателство за един писател е да пише качествена и четивна проза, да разгръща максимално добре темите, героите и събитията в произведенията си, да накара читателите да желаят още и още от литературата му. Това не е лесно постижимо, но с труд, отдаденост и силна воля може да се изпълни.
...както и с чужда помощ.
В този сборник съм събрал четири разказа – някои дълги, други не толкова, - които съм писал в съавторство с доказани и прохождащи имена във фантастиката, хоръра и фентъзито. От всеки един от тях съм научил доста, за което съм им искрено благодарен. Без тях аз нямаше да бъда същият писател, нито пък същият човек.

Първият текст, „Вовини”, написахме с господин Адриан Лазаровски – известен у нас като преводач на Стивън Кинг (и много други), автор на дуологията „Завладей българите” и нейното продължение „Завладей българките” и един от създателите на първата българска хорър антология „До Ада и назад”. Адриан е известен у нас и с чудесните си хорър разкази, които пише и издава периодично. Всеки сблъсък с творчеството му е гаранция за приятни емоции. 


Вторият, „Вилата”, е плод на съвместния ми труд с моя приятел Донко Найденов, изпод чието перо са произлезли романът „Франклин Томас” и хорър-сборниците „В капана на неизвестното”, „Ударите на съдбата” и "Отвъд страха". На последния имах удоволствието да съм редактор и първи читател и от личен опит мога да кажа, че колегата ми едва сега е започнал да изкачва висини.


Третият, „Посещението”, създадохме с друг мой близък колега, а именно Румен Вучков, някогашен музикант и настоящ поет и прозаик. Румен има чудесно чувство за хумор, с което е изпълнен целият разказ, а перото му твори само шедьоври (предполагам това не е само лично/субективно мнение). 


Четвъртото произведение от този сборник може да се нарече Семейна среща. Разказът „Преследване” нямаше да бъде осъществен без баща ми Атанас Сивов, който създаде основата, а аз само добавих пълнежа. Сивов-старши не е писател, но определено (според мен) има заложбите на такъв.


След този кратък очерк, оставям изводите на Вас, Уважаеми Читатели, които сте дръзнали да надникнете в страниците на този разнообразен свят на митични и демонични създания.


За мен беше истинска чест да работя с гореизброените имена, които успяха да допринесат към творчеството ми и да обогатят "нездравите" ми напъни за художественост.

КРИСТОФЪР ПРИЙСТ - Преобърнатият свят



АВТОР: Кристофър Прийст
ЗАГЛАВИЕ: Преобърнатият свят / Inverted World
ИЗДАТЕЛСТВО: Август
ПРЕВОД: Татяна Иванова
Година на българското издание: 2011
Година на първото издание: 1974
Страници на БГ изданието, меки корици: 320
Жанр: Фантастика, Мистерия
Награди: BSFA
Признания: HUGO номинация; LOCUS - 6 мястоРейтинг в GOODREADS: 3.85 / 5 от 2 437 гласували
Цена: 14 лв

"Преобърнатият свят" е втората книга (и със сигурност няма да е последната) на Кристофър Прийст, която прочетох тези дни. След като довърших шедьовъра "Престиж", естествено, първата мисъл, която ми мина през ума беше, че навярно той е най-значимото произведение на автора. Уви! За щастие не се оказах прав. "Преобърнатият свят" си има всичките необходими качества, за да се определи като едно от най-значимите произведения в научната фантастика. Не ми е ясно защо Прийст не е от водещите писатели в този жанр (може би защото е англичанин, а в днешно време се налагат предимно американци), но човекът може да пише. И как пише само!!! Пък и доста от романите му имат награди (доста често и по няколко).

Както и в "Престиж", Прийст преплита наука и мистерия, по начин, който читателят поглъща като вкусна гозба. Всяка страница е преход към следващата загадка, чийто отговор ни се предоставя на порции. Не оставя всичко за накрая, напротив - подава лъжица от ястието и в момента, в който читателят я поема, му насочва вниманието, че чинията е още доста пълна. 


Истинско удоволствие за мен беше да прочета "Преобърнатият свят", който доста ми напомняше на друга моя любима британска книга, а именно "The Overman Culture" на Едмънд Купър, която за жалост не е превеждана на български. Определено ще продължа с "разучаването" на Кристофър Прийст и ще се радвам да видя в превод голяма част от книгите му (бих искал всички, но знам, че това няма да се случи), защото явно ще си заслужават. Очакваме скоро последният роман на автора "Островитяни" да бъде преведен от Петър Тушков и издаден на българския пазар.

Оценка: 10/10