Поставям висока оценка на това произведение, не защото авторът му е Бранимир Събев, нито защото то е най-големият шедьовър на нашето съвремие, а защото определено си заслужава да се оцени подобаващо. Няма да крия, че темата на разказа отдавна не е сред тези, които събуждат очарование у мен, но както казват някои велики писатели, важен е начинът на предаване на една история. А тук той е чудесен. Първо, подплатеността на бекграунда - перфектен (няма да крия, че в момента любимия ми жанр е исторически хорър). Второ, героите - обемът на произведението не е позволил да бъдат развити, но това не им пречи да са достатъчно запомнящи се. Трето, изпълнението - "вървим си ний и трепим зомбита!" - ако очаквате това - няма да го получите. Разказът е интелигентно написан и зад всяко действие се крие някаква логика. Ако искам нещо от писателя Бранимир Събев, то е повече произведения написани по този начин. Още повече, че родният му Свищов (който имах удоволствието добре да опозная за около пет години) съдържа в себе си толкова много историческа красота, че би позволил на един творец да изгради голяма част от творчеството си на него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар