Когато чуя името на Рей Бредбъри се сещам за безбройните разкази, които този писател е написал през живота си. Трябва да призная, че не всички от тях ми допадат, но има и такива, които са истински шедьоври. Бредбъри е известен с невероятните си идеи, специфичния си емоционален стил и живите си герои. Лесно прескача от една тема в друга и от това, което съм чел, мога да твърдя, че пише еднакво добре във всеки един жанр - фантастика, фентъзи, хорър, трилър, любов и т.н.
Този сборник, носещ българското заглавие "Нощен влак за Вавилон" (това всъщност е първият разказ от книгата, а "Сляпо шофиране" е разказът, оглавил оригиналното издание), започва изключително силно с първите десетина разказа. После темпото спада и следват произведения, които не ми се понравиха особено. Сборникът завършва с невероятният шедьовър "Кукувицата, която изскача от часовника" - произведение за всички жени, които не ценят съпрузите си (препоръчвам горещо!).
Най-много ми харесаха:
"Нощен влак за Вавилон", от който разбрах, че човек обича да бъде мамен;
"Здравей, трябва да си вървя" - една много обична от мен тема за пробудили се мъртъвци;
"Фи фай фо фум" - заради произведения от този тип обичам да чета Бредбъри, в него се описва по един много интересен начин вечната борба между тъща и зет (препоръчвам на всички тъщи!); "Сляпо шофиране" е една покъртителна история за още по-покъртителни герои;
"Мадам и мосю Подставенови" - любовна история на двама непознати, въвлечени в интересна игра на живота;
"Най-високият клон на дървото" е за хората, които не вярват, че всяко зло е за добро.
Като цяло сборникът е типичен Бредбъри, с цялата му изящност на езика и добри идеи. Някои от разказите не ми допаднаха, може би защото на фона на хубавите, стояха някак си не на място. Но това никога не би ме спряло да продължавам да чета този автор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар