вторник, 30 април 2013 г.

ПИТЪР УОТС - Слепоглед


АВТОР: Питър Уотс 
ЗАГЛАВИЕ: Слепоглед/ Blindsight
ИЗДАТЕЛСТВО: Изток-Запад
ПРЕВОД: Елена Павлова
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 2006
Страници на БГ изданието, меки корици: 360
Жанр: Фантастика, Хорър
Признания: HUGO номинация; SUNBURST номинация; AURORA номинация; LOCUS - 3 място; JOHN W. CAMPBELL MEMORIAL - 3 място
Рейтинг в GOODREADS: 3.93 / 5 от 6 901 гласували
Цена: 16.90 лв


Тъй като в днешно време това е една доста обсъждана книга, реших и аз да напиша своето мнение за нея. Надявам се то да помогне на хората, които не са я чели, да ги накара да я прочетат, а за тези, които вече са сторили това, да не си навлека гнева им.

Първо, да започна от автора. Няма да крия, че не бях чел нищо от него, макар името му да не ми бе напълно непознато. Фактът, че е канадец ме изненада приятно. Така де, стига само американска научна фантастика, нека почетем и нещо различно. Друго, което му прави чест е, че е предоставил книгата си за свободно четене в интернет пространството. Не е пропуснал да публикува в сайта си и обложката на българското издание и да каже няколко думи за него. Това не е никак малък жест.

Второ, едно голямо браво на издателството, че се е осмелило да издаде книга в този жанр, на един почти неизвестен автор, в страна, в която вървят книги... така де, в която трудно се продават книги. Очаквам още приятни заглавия в колекцията им, която ще продължавам да следя с интерес.

Трето, похвала и за преводаческата работа - Елена Павлова е сторила непосилни неща, за да вдъхне малко повече яснота на произведението. Добре че е тя, иначе тази книга щеше да попадне в черния ми списък, а защо така, отговора малко по-надолу.

И сега, по същество. "Слопеглед" започна доста силно за мен, премина в леко модерато, след което се засили на още две-три места и завърши отвратително. Тъй като бях предупреден от 1000 места да чета много внимателно, сторих го. Но това не ми помогна да преглътна някои неща:
1. Безкрайните термини, които човек може да не срещне никога в живота си и едва ли ще съжалява за това. Деветдесет процента от тях бяха напълно ненужни (поне за мен). Един вид авторът просто се е изфукал колко много думи знае. Не ми допадна.
2. Подхващането на доста интересни линии в романа, които са оставени висящи и недоразвити. Адски интересна ми беше историята на Сири Кийтън преди събитията на кораба "Тезей". За жалост те стоят като някакъв допълнително добавен пълнеж. Не са никак оформени и на места са леко разхвърляни. Също не ми допадна. Щеше ми се романът да е съсредоточен повече към миналото на героя, отколкото към непознатите термини от най-различни науки.
3. През цялата книга се поставят въпроси и проблеми, които подсказват за грандиозен финал, който да разбие на пух и прах цялата същност на науката и представите на човек за живота и т.н. Е, това не се случи при мен. Финалът е доста семпъл и някак си принуден. Не ми допадна.

Въпреки тези пропуски в произведението не можем да отречем таланта на Питър Уотс. Това е един писател, който все по-често ще се чува и то с добро. Радвам се на факта, че той не прикрива уважението си към авторите, от които е черпил вдъхновение - такива като Хайнлайн, Нивън, Кларк и много други. Има блестящи идеи, които Уотс е засегнал тук, но за жалост не е доразвил повече. Героите му са много интересни и нетипични. Имаме вампир, чието съществуване е обяснено научно. Имаме си и Бригадата - шизофренична персона с няколко същности. Имаме си и Наблюдател, който е всичко друго, но не и нормален.

И най-силната страна на романа, пак според мен естествено, са извънземните. Те са оригинални, те са различни, те са нещо, което няма да срещнете във всяка една книга. Похвала за тактичността в размяната на "нападки" от едната страна към другата. Описанията на контактите между земния кораб и извънземния са чудесни. Предпазливостта от двете страни придава допълнителна пикантна нотка в повествованието.

Като за финал мога да кажа, че "Слепоглед" е една доста приятна книга, която определено е поставила претенции за научнофантастичен шедьовър. Може би ако Питър Уотс я беше написал след десетина години, щеше да получи резултата, който щеше да задоволи и най-претенциозния читател. Ще видим как ще се справи със следващата книга от тази вселена, която Уотс е обявил, че е подхванал.

Оценка: 8/10

Няма коментари:

Публикуване на коментар