Само една дума ми идва наум, когато се опитвам да определя този роман: великолепен. За първи път се сблъсквам с книга на Дийн Кунц, в която главните герои са деца. Смятах, че това е по-скоро запазена марка на Стивън Кинг, но определено и "Декана" се е справил добре.
На моменти доста от идеите и настроенията в книгата ми напомниха за Робърт Хайнлайн, който често поставя героите си в интересни и редки ситуации и описва евентуалните им реакции. Ако не ме лъже паметта Кунц споменава Хайнлайн на три места в този роман, така че определено има нещо вярно в думите ми.
За разлика от доста други свои произведения, тук Кунц е беден откъм описания. Възлага повече на действието и разговорите, в които се крие същността на фабулата. Героите му отново са малко, но пък са много истински и живи.
Лично за мен този роман беше едно невероятно "опресняване" на разбирането ми за света около нас и на самозаблудите, с които човек обича да живее. Радвам се, че Кунц е един от най-продуктивните съвременни писатели и се надявам да се сблъскам с още много подобни негови книги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар