Филип Дик е един от любимите ми автори-фантасти. Голям фен съм на множествените реалности в произведенията му и "наркотичният" поглед над света и хората в него. Не напразно Дик е един от най-филмираните писатели (само за незапознатите ще спомена, че филми като "Блейд Рънър", "Зов за завръщане", "Специален доклад", "Скриймърс", "Камера потъмняла" и доста други са именно по негови произведения).
В този роман, "Филип К. Дик е мъртъв, уви!", Майкъл Бишъп се е опитал да отдаде трибут към учителя си. Ако в "Pandemonium" на Дарил Грегъри нещата се получиха, тук някак си не са станали. Бишъп е много добър писател, няма спор в това, но лично според мен тази книга е била писана за постигане на определени ползи. Началото е невероятно силно и типично за Дик, но с течение на събитията разбираме, че нещо не е наред. Започва се с разтягането на локуми, създаването на нови линии, които лично според мен нямат нито място, нито някакво сериозно отношение към този роман. Но въпреки всичките недостатъци, смятам че това произведение би било интересно за феновете на един от лидерите във фантастиката Дик и един от последователите му - Бишъп.
Няма коментари:
Публикуване на коментар