сряда, 29 май 2013 г.

F. PAUL WILSON - Reborn (ADVERSARY CYCLE #4)



Снощи стоях до доста късно, за да довърша четвъртата книга от поредицата за "Врага" на Ф. Пол Уилсън. Бях се жалвал в предишните три ревюта, че лично аз не намирам нищо общо между предните романи, но тук вече нещата се изясниха донякъде. Докато "Проклятието" (The Tomb, 1984) и "Докосването" (The Touch, 1986) разказваха различни истории, "Прероден" е пряко продължение на първата книга "Крепостта" (The Keep, 1981 известна у нас като "Пазителят на меча"). Също така се даде връзка и с третата книга "Докосването", а втората книга, "Проклятието", която се явява и първа на поредицата за Майстор Джак (Repairman Jack), се обвързва с целия цикъл, но това ще стане най-вече в последващите 2 книги, които още не съм имал удоволствието да прочета.

"Прероден" или Reborn е издадена в Щатите 1990 година, чрез издателство Dark Harvest. На български не е превеждана и издавана до този момент. Като цяло, освен в "Цикълът за Врага" и в поредицата "Майстор Джак" (с която има много общо), тази книга попада в мащабния проект на автора - "Тайната история на света" (The Secret History Of The World). Също като Азимов и Кинг, малко по малко Ф. Пол Уилсън създава връзки между произведенията си, чрез които ги обединява в едно цяло. За някои това е интересно, за други леко неприятно, защото трябва да прочетат един огромен куп с книги, за да "влязат във филма" както се казва. 

Тази книга, лично според мен, имаше доста недостатъци. Като цяло идеята е страхотна, Уилсън е чудесен писател, героите му са интересни и емоционални, но много неща не ми допаднаха. Първо, отделянето на огромно внимание на ненужни подробности, а същевременно с това претупването на интересните моменти. Второ, в един момент нямаш представа кой за какво се бори, кой е добър и кой лош, кой ще направи някоя глупост и кой нещо свястно. Тук има някои "висящи" герои, които, също като "висящото кафе", чакат някой да ги хареса. Бива ги, но просто не са за тази книга. Трета критика, умишленото прикриване на някои от фактите. От самото начало ми е ясно, че този Вельор, или както там се произнася на български, е самият Глекен, но никъде авторът не го нарича с истинското му име. Голям пропуск. Същото важи и за Расалом. Още доста неща не ми допаднаха, но стига с лошото.

Хубавото на книгата е, че най-после вкара в релси действието и идеята зад този цикъл. Връща се към корените на "Крепостта" и отново ни сблъсква с Глекен и Расалом. Споменава се град Търговище (според мен Румънския, а не бълтарския) и българите като нация (браво на Уилсън за това!). Идеята зад романа е много интересна и той като цяло е много интересен, но просто гореспоменатите неща дразнят на моменти. Иначе Уилсън си е майстор-разказвач и дори при всичките ми забележки бих дал оценка 9 от 10 на това произведение. С нетърпение се нахвърлих на петата книга, защото смятам, че тя ще компенсира всички недостатъци от предните и ще ни премаже с пълна сила. 

ДИЙН КУНЦ - Тик-Так



Трябва да призная, че в един момент малко се бях отчаял от произведенията на Дийн Кунц. След като прочетох четвърта и пета книга от поредицата "Франкенщайн", четвърта книга от поредицата за Чудака Томас и един от последните романи на маестрото "Какво знае нощта", за известно време бях преустановил изучаването на този писател. Бях сметнал, че се е превърнал в маркетингов продукт, машина за писане на книги, които да се продават от името на корицата. Бях забравил, че съм чел шедьоври от него, като първите книги от цитираните поредици и заглавия като "Древният враг", "Студен огън", "Чейс", "Обсебване", "Сърцето ти принадлежи на мен" и още много други.

За последните два месеца прочетох пет книги поред на Дийн Кунц - "Наслада", "Гласът на нощта", "Убежище", "Добрият" и най-скорошното ми откритие "Тик-Так". Докато останалите бяха напрегнати психотрилъри (с изключение на "Убежище", в която има и леко фантастични елементи), последната е микс от съспенс, мистерия, фантастика и дори малко фентъзи, ако всички митологии и легенди могат да се причислят към този жанр. Едно нещо обаче обвързва тези романи и то е, че са просто невероятни. Пет книги поред за по-малко от два месеца и нито една от тях не ме разочарова (напротив и петте ме очароваха). 

Книгата излиза през 1996 година в Америка чрез издателство Headline, а в България през 1998 от "Плеяда". Преводът е на Боян Николаев. Както вече споменах, тя е смесица от няколко жанра. Действието, характерно за повечето книги на Дийн Кунц, е напрегнато. Няма скучни моменти, няма пропуски в повествованието и в героите. На моменти романът става доста шантав, но това по-скоро освежава нещата, отколкото да ги влошава. 

Томи Фан е виетнамец, дошъл в Америка с цялото си семейство, бягайки от тежкото положение в родната им страна. Отцепил се от семейният бизнес, той е решен да стане известен писател и прегръща всичко американско като свое. Това доста дразни роднините му, които желаят да го върнат в правия път, но за жалост нищо не помага.

Томи Фан се прибира у дома си една вечер, която не се различава по нищо от никоя друга. Някой обаче позвънява на вратата му и когато отваря на прага й намира малка кукла. Прибира я в дома си, само за да разбере, че това е един опасен враг, решен на всичко, за да го погуби. Малкото парче, създадено от плат, оживява и превръща живота на виетнамеца в истински ад. Но тук не свършват невероятните неща в романа, те едва започват.

Това е един много хубав роман на Дийн Кунц, който определено си заслужава да бъде прочетен. За всички фенове на автора и на почитателите на хубавата проза ала Стивън Кинг и Ф. Пол Уилсън. 


вторник, 28 май 2013 г.

ДАРИЛ ГРЕГЪРИ на страницата на "Сборище на Трубадури"






Както обещах, разказът "Второ лице, сегашно време" от невероятният Дарил Грегъри, вече е на страницата на "Сборище на трубадури". Ето и линк: http://trubadurs.com/2013/05/12/vtoro-lice-segashno-vreme-daryl-gregory-130513/

Разказът е публикуван с разрешението на неговият автор, който е много мил човек и е винаги готов да помогне на фензини като нашия. Дори след като му изпратихме линк към произведението, той го качи в Twitter, последван от ласкави думи по наш адрес. Благодарим за разказа и за доверието, мистър Грегъри! Дано някой български издател се сблъска с ваша книга - уверен съм, че ако го стори, веднага ще пожелае да я издаде. 

Иначе какво мога да кажа "Второ лице, сегашно време": печели първа награда от читателите на списание Азимов и е финалист за Sturgeon Award и Fountain Award. След публикацията си в списанието Asimov`s Science Fiction и в няколко антологии, намира място в първият сборник на автора - Unpossible And Other Stories, 2011. Лично на мен ми напомня доста на произведенията на вездесъщия класик на фантастиката Филип Дик ("Блейд Рънър", "Камера потъмняла", "Човекът във високия замък" и редица други шедьоври).

неделя, 26 май 2013 г.

ДИЙН КУНЦ - Добрият



АВТОР: Дийн Кунц
ЗАГЛАВИЕ: Добрият / The Good Guy
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Стоянка Илчева
Година на българското издание: 2010
Година на първото издание: 2007
Страници на БГ изданието, меки корици: 304
Жанр: Трилър, Мистерия
Рейтинг в GOODREADS: 3.79 / 5 от 21 775 гласували
Цена: 15 лв


Така, аз продължавам с поредното ревю на роман на Дийн Кунц, който за мое щастие се оказа отново много добър. Кунц определено е майстор на трилъра и съспенса и това личи от всеки един ред на тази напрегната книга. Тук има малко повече от триста страници опъващо нервите преследване. "Добрият" е публикувана в Щатите 2007 година, а у нас излиза 2010 чрез издателство "Колибри". Преводът е на Стоянка Илчева.

Идеята на книгата е доста добра. Мъж си пие бирата на бара, когато се появява странен непознат. Решил да разнообрази скучния си живот, той завързва ненужен разговор с новодошлия. Онзи, обърквайки го с друг, му оставя пакет, в който има две неща: пари и снимка на красива жена. Усетил, че без да иска е попаднал на "подходящото място в неподходящия момент", Тимоти Кариер се опитва да намери изход от ситуацията, когато се появява и истинският наемен убиец. Той пък от своя страна, виждайки пакета пред Тим, го обърква за поръчителя. Заформя се един омагьосан кръг, от който Кариер трябва да намери изход. Какво да стори? Да си затвори очите и да излезе чист от тази ситуация или да направи всичко, на което е способен, за да спаси жертвата? 

С течение на събитията, в романа възникват няколко мистерии, които придават допълнителна красота на повествованието. Жената, Линда Пакит, която е набелязана да бъде заличена, няма представа кой и защо желае смъртта й. Главният герой Тим Кариер крие тайна за миналото си, която се двоуми дали да разкрие или да запази за себе си. Появява се и второстепенен герой (Пит Санто), приятел на Кариер, който, характерно за Кунц, е голям симпатяга и готов на всичко. Някак си той е свързан с миналото на Кариер, но отговорите на въпросите не идват веднага.

Дийн Кунц е изключително способен писател в изграждането на негативните персонажи. Неговият "зъл" в този роман не е изключение от общото правило. На прима виста се сещам за Васаго от "Убежище", за хлапето Рой Бордън от "Гласът на нощта" и Еджлър Вес от "Наслада" - все антагонисти със специфични характери и особености. Крейт също си има своите тайни и своите методи, Крейт въобще не е обикновен наемен убиец, Крейт е истински "професионалист". Той е решен да си свърши работата докрай, справяйки се с "палавите" Тим Кариер и Линда Пакит.  

В този роман Кунц пуска на свобода цялата си майсторска сила и резултатът е ясен - една чудесна книга, носеща заглавието "Добрият". За разлика от много писатели, които достигнали определено финансово равнище превръщат писането си в маркетингова дейност, Дийн Кунц (също като Стивън Кинг и Дан Симънс например) продължава да пише и издава качествена проза. Този роман е точно доказателство за това.

Оценка: 10/10

петък, 24 май 2013 г.

Конкурсите на списание "ДРАКУС"

От малко повече от година на родния ни пазар излиза едно много хубаво издание - списание "Дракус", което обединява в себе си произведения от родни автори в различни стилове. Ако сте писатели и фенове на жанровете фантастика, фентъзи, хорър, мистерия, крими и подобни, можете да пробвате да изпратите на редакцията на списанието своите писанки и да видите дали сте достатъчно добри, за да бъдете публикувани. Лично аз до момента не съм чел слаб разказ в подборката на издателя Явор Цанев и редакторката Кети Илиева. Изданието е предимно за български творци, но във всеки брой има и секция "Класика", в която до момента са излезли шедьоври на Едгар Алан По, Октав Мирбо, А. С. Пушкин и Бен Бова (както сами виждате подборката е уникална; лично аз преоткрих Пушкин благодарение на "Дракус").

Цената на списанието е мижава, доста под една кутия цигари, да не говорим пък за уиски със сода - 3,50 лв, срещу които рискувате да се насладите на много качествена проза. За да направя кратък обзор, ще спомена, че до момента в изданието са публикували доказани имена в жанровете - Бранимир Събев (автор на сборниците с разкази "Хоро от Гарвани" и "Човекът, който обичаше Стивън Кинг", както и съставител на първата българска антология на ужаса "До Ада и назад"), Донко Найденов (автор на романа "Франклин Томас" и трите сборника "В капана на неизвестното", "Ударите на съдбата" и "Отвъд страха"), Мариян Петров (автор на три романа, публикувани под псевдонима М. С. Стоун), Ивайло Шонов (лауреат на редица родни конкурси, публикуван в множество антологии и списания) и разбира се самият Явор Цанев, за когото не е нужно да се говори, а трябва да се прочете. Особено добро впечатление ми направиха автори като Георги Николов, Пламен Петков, Момчил Косев и Флора Нимфа. Определено има много талант в умовете им и се надявам да се сблъсквам с все повече и повече техни произведения. В новият брой на списанието, който вече му е време да излиза, се очаква да бъде публикуван писателят Сибин Майналовски, чиято нова книга "Сянката" можете на намерите в книжарници "Хеликон" за смешна цена: кутия с цигари и малко уиски със сода. Лично аз смятам да не пия и да не пуша тази вечер!

С това си кратко ревю обаче аз имам друга цел, а тя е да спомогна популяризирането на двата течащи в момента конкурса на изданието, а именно за криминален и хорър разказ. Да, за първият няма много време, тъй като срокът е едва до края на месеца, но за вторият (който ми е доста по на сърце) разполагате с достатъчно време да се хванете за писалките и да действате (дано някои не ме разберат погрешно!).

Списание "Дракус" вече "преживя" два конкурса, от които в последния брой прочетохме печелившите творби на Бранимир Събев и Мариян Петров - два разказа, които си заслужава човек да има в домашната си книжна колекция. За тези, които решат да участват, пожелавам успех. За тези, които просто ще чакат да прочетат спечелилите, съм сигурен, че няма да останат разочаровани. Аз лично съм от двата типа и това ме прави много щастлив.

Онзи ден получих новият сборник с разкази на господин Явор Цанев, носещ уникалното заглавие "Странноприемницата", и съвсем скоро ще ви представя ревю и на нея. Но дотогава сядайте да пишете и да четете, защото няма никакво време. Почивните дни ще се изнижат като депутатските обещания!

четвъртък, 9 май 2013 г.

Дарил Грегъри ще бъде уважен с публикация в Сборище на трубадури



Няма да крия, че Дарил Грегъри е един от съвременните писатели фантасти, които много уважавам. Признавам, че не съм чел кой знае колко от съвременниците ни, творящи в този безсмъртен жанр, но като че ли на малкото, на които съм обърнал внимание, все нещо им липсва. Е, тук нещата стоят по-различно. Грегъри знае как да пише, как да представя идеите си пред аудиторията си от читатели, как да вплете вниманието им в историите си. 

От желание да помогна на този автор да стане малко по-популярен в България, преведох един от най-известните му разкази - "Второ лице, Сегашно време" (Second Person, Present Tense). Новелетката е публикувана за първи път през 2005 година в списанието "Asimov`s Science Fiction", след което и в няколко антологии и в сборника с къси произведения на Дарил Грегъри - "Unpossible and Other Stories" (2011). Печели първо място на читателите на "Asimov`s Science Fiction" и е номинирана за наградата "Sturgeon". Произведението е логично продължение на творчеството на един от идолите на писателя, а именно сай-фай иконата Филип К. Дик.

Тъй като в последно време съм част от екипа на фензина "Сборище на трубадури", който има за цел да популяризира фантастиката като цяло в страната ни и върши чудеса в това отношение (колегите, не аз, аз съм малко по-мързелив от всички останали), реших да пиша на автора с молба за разрешението му да публикуваме този превод на страницата на Трубадурите. Изключително приятно бях изненадан от бързия и хубав и-мейл, който господин Грегъри ми върна. Не само че даде разрешение да публикуваме разказа му, но и благодари за времето, което сме отделили и обеща да популяризира фензина ни на собствения си сайт. Едно голямо благодаря!

Съвсем скоро очаквайте превода на разказа на Дарил Грегъри - "Второ лице, Сегашно време" на страницата на Сборище на трубадури. А през това време можете да се насладите на представянето на автора на този адрес и на останалите хубави материали.

петък, 3 май 2013 г.

EDMUND COOPER - The Overman Culture





Сдобих се с тази книга преди доста време. Тя беше част от един лот, който си закупих от E-Bay и до ден-днешен не съжалявам за постъпката си, даже напротив. Благодарение на това си действие се запознах с Едмънд Купър, един английски писател, чиято книга "Обществото на Оверман" прочетох за няколко часа, без да мога да откъсна поглед от нея. 

Едмънд Купър не е един от най-известните писатели в България. Аз лично съм се натъквал само на един негов разказ, преведен и издаден в сборника "Английски фантастични разкази" и той определено не ме впечатли особено. Не знам дали заради това този писател не е издаван у нас или поради липса на информираност или пък някаква друга причина, но определено препоръчвам на хората, които четат на английски и други езици да се запознаят с поне една книга от този автор. Едва ли ще съжаляват. 

Трябва да призная, че благодарение на този роман обърнах повече внимание на английските писатели, които мога да призная с ръка на сърцето, до момента не са ме разочаровали. 

Този роман е една невероятна утопия, пропита с мистерия и неспирни новооткрития, прекрасна обстановка и интересни герои. Купър е невероятен писател, както вече споменах, изчетох този роман за няколко часа и когато го завърших не можех да повярвам, че ми е харесал толкова много. 


Действието се развива в Лондон, който е под ръководството на кралица Виктория и Уинстън Чърчил. Населението се състои от два типа хора - "чупливите" и "сухите", наречени така, защото не кървят. Чупливите осъзнават, че те са последните от вида си и тръгват да търсят информация за себе си и света си, който малко по малко започва да им изглежда все по-нереален. Тук ще срещнете имената на легенди като Олдъс Хъксли, Емили Бронте, Джейн Остин, Шекспир и още много други, но какво е точно мястото им в този роман, оставям на вниманието ви... 

Препоръчвам на всички почитатели на жанра и на английската фантастика от рода на Хърбърт Уелс и Кристофър Прийст.

ДИЙН КУНЦ - Убежище



Поредната книга на Дийн Кунц, която приключвам за последния месец. "Убежище" е типичен роман от автора - отново имаме трилър със свръхестествени елементи, нещо, което е характерно за този класик на жанра. 

Произведението има страшно много преимущества - интересната тема, лекотата, с която автора смесва действителност и измислица, живите герои, преклона на Кунц към хората в неравностойно положение и т.н. Стилът му отново е увлекателен и всепоглъщащ макар на моменти да е изморяващ, заради склонността на писателя да се впуска в обемни описания, както и в житейски и морални мнения. Не че има нещо лошо в това, на доста читатели подобен подход им допада. 

Интересна е подтемата, която дава част от свръхестествения привкус на романа, а именно реанимацията. В случая тя е разгледана като вид възкресяване. За момента (навярно) това е чиста фантастична теория, но с течение на времето и развитието на науката може да се превърне в действителност. Тъй че надникването в подобна възможност е доста интригуващо. Естествено, поставен е и въпросът редно ли е да се играе на Господ или не?! 

Дийн Кунц за пореден път доказва, че не напразно името му е в челните позиции на авторите в този жанр. Макар романът да е писан в далечната 1992 година, той съдържа всичко, което може да се желае от съвременният читател и единствено годината на началната страница подсказва, че произведението не е публикувано вчера, например. Кунц има едно прекрасно качество в писането си и то е да държи читателите си в постоянно напрежение. Много рядко може да се попадне на негова книга, в която да няма през цялото време забързано действие. В днешните "дебели" книги, които се пишат заради пари и други финансови цели могат да се забележат безкрайни "тъпотии" само и само за да се достигне голям обем. При Кунц (както и при Стивън Кинг и Ф. Пол Уилсън например) обемът е налице, но не за пълнеж, а защото  това е част от цялостната картина. Препоръчвам!!!

ДОНКО НАЙДЕНОВ - Ударите на съдбата



АВТОР: Донко Найденов
ЗАГЛАВИЕ: Ударите на съдбата
ИЗДАТЕЛСТВО: Е-Книги
Година: 2012
Страници: 286
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.44 / 5 от 9 гласували


Искам да ви представя една книга от нашумелия в последно време наш писател Донко Найденов. Става въпрос за третото отроче на белоградчанина, което носи силното заглавие "Ударите на съдбата". След романа "Франклин Томас", който можете да прочетете безплатно от сайта на БУКВИТЕ, и сборника с хорър разкази "В капана на неизвестното" (произведенията от него можете да намерите в сайта "Откровения", но ви предупреждавам, че там са нередактирани) идва логичното продължение с настоящата колекция, състояща се от три новели в класически хорър стил, такъв на какъвто само господин Найденов е способен.

Няма да е пресилено ако кажа, че това е най-добрата книга издавана от автора; в интернет пространството можете да намерите достатъчно материали, които да потвърдят думите ми. Както вече споменах, това е един чудесен сборник от един чудесен автор. Донко Найденов определено продължава традициите, създадени от писатели като Хауърд Филипс Лъвкрафт и Едгар Алън По. На моменти брутален, на моменти изискан, стилът на автора се доближава по качество до този на съвременни легенди като Стивън Кинг, Дийн Кунц и Клайв Баркър.

Не мога да не спомена и прекрасната редакторска работа, която е извършила Весислава Савова. Без нейната намеса произведенията определено нямаше да са това, което ще намерите на страниците на този сборник, а именно истински шедьоври от дълбините на хоръра. 

В тази колекция ще намерите три новели:
- Изчезналият близнак
- Сборището на ренесансовите сатанисти
- Въплъщението на Сатаната

Моят личен фаворит е първото произведение тъй като то се доближава най-много до еталона ми за качествен хорър, примесен с мистерия (а аз обожавам мистерията!). Историята е много силна, много напрегната и изпълнена с неочаквани обрати. Действията се прескачат едно връз друго и не оставят читателя нито за миг да си почине. Такива новели харесвам и искам да виждам все повече и повече от тях.

"Сборището на ренесансовите сатанисти", също като заглавието си, е дълбокомислен класически хорър, силно повлиян от Лъвкрафт и кръга му последователи. Малко по-мудно от предното произведение, то също съдържа в себе си всички черти на добрия разказ и ни потопява в една ужасна обстановка, на която лично аз не бих желал да стана свидетел в реалния живот. 

"Въплъщението на Сатаната" е произведение, което, макар и разказано с майсторство, не създава емоциите, предизвикани от предните две. Това се дължи на доста изтърканата тема, която обаче би се харесала доста на почитателите на ърбън фентъзито и хоръра от типа за върколаци, вампири и подобни. 

Донко Найденов е писател, който твори в един доста "пренебрегван" жанр, а именно класическия хорър. Няма да убеждавам за качествата на автора, просто потърсете негови произведения в интернет (а там определено ще намерите доста голямо количество от тях) и ще се убедите от безбройните коментари и оценки, че това е един автор, който заслужава внимание и уважение!

Оценка: 10/10

DARYL GREGORY - Pandemonium




АВТОР: Дарил Грегъри
ЗАГЛАВИЕ: Pandemonium
ИЗДАТЕЛСТВО: Del Rey
Година на първото издание: 2008
Страници: 288
Жанр: Фантастика, Ърбън Фентъзи, Алтернативна история
Признания: WORLD FANTASY AWARD номинация; MYTHOPOEIC номинация; LOCUS - 2 място
Рейтинг в GOODREADS: 3.82 / 5 от 1 251 гласували
Цена: 13 USD






Дарил Грегъри е американски писател на научна фантастика и комикси. Роден е през 1966 година в Чикаго, Илинойс. До момента има три издадени романа и един сборник с разкази.

За мен Дарил Грегъри е един от най-значимите съвременни писатели на фантастика (макар произведенията му да са примесени и с доста елементи от дарк фентъзито и хоръра). Прочетох този роман, защото в него един от героите е самият класик Филип К. Дик, споменава се и неговото творение Валис. Никак не съжалявам обаче че го сторих. Грегъри е невероятен, Грегъри е истинско събитие на съвременната литературна сцена. Повествованието му е интересно и изпъстрено с нови идеи, героите му са живи и оригинални, изпълнени с чувства и емоции. Преклонът му към класици като Дик е явен и доста добре експлоатиран.

Преплитайки теми именно от своите любими писатели, съчетавайки ги с лекия си и хубав стил, както и със съвременните си идеи и възгледи за живота, той съживява един свят на демони, превръщайки "Пандемониум" (в буквален превод "Свърталище на демони") в една алтернативно-историческа книга, в която демони са започнали да обладават хора от далечната 1950 година до ден-днешен.

С този си роман Дарил Грегъри печели наградата "Крофърд" за Най-добър роман и според моето скромно мнение, това отличие е напълно заслужено.

Определено Грегъри ще напише още много хубави романи, които ще оставят ярка следа във фантастиката и в литературата. За жалост той не е един от най-продуктивните писатели, но това не му пречи да издава качествени книги. Задължително четиво за всички фенове на съвременната дарк фантастика.

четвъртък, 2 май 2013 г.

БРАНИМИР СЪБЕВ - Човекът, който обичаше Стивън Кинг



АВТОР: Бранимир Събев
ЗАГЛАВИЕ: Човекът, който обичаше Стивън Кинг
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
Година: 2012
Страници: 252
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.15 / 5 от 66 гласували
Цена: 11.90 лв


Това е вторият самостоятелен сборник с разкази от Бранимир Събев след чудесния "Хоро от гарвани". Определено тук историите са доста по-добре структурирани, разгърнати и впечатляващи. Напевният стил на автора ме накара да отворя първата страница с очакване и след няколко часа да затворя последната отново с очакване... за нови срещи. Въобще не искам да преувеличавам, нито пък да убеждавам, но "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е събитие на родната литературна сцена и няма защо да отричаме този факт. Похвала за издателство "Ибис", които се осмелиха да направят крачката и да добавят още един талантлив автор в каталога си. Но да кажа по няколко думи и за някои от произведенията.

"Необичайно предложение" - моят тотален фаворит от времето, в което беше публикуван в антологията "До Ада и назад". Просто няма такава красота и подобен хумор. Авторът умее да създава подобни произведения, така че очаквам още доста от тях.

"Докъде водят мечтите" е задължително четиво за всички писатели и издатели. Нека и двете страни са предупредени. Хареса ми огледалното отражение на персонажите. Как единият рефлектира върху другия и това води до...

"Бягството" - в началото си помислих, че съм сбъркал сборника и съм почнал да чета "Изкуплението Шоушенк", но някак си никъде не се спомена щата Мейн и се сетих, че това е Бранимир Събев и... така де, любознателните разбраха за какво говоря. Изключително силно разказче.

"Видеокасети" - мъжки разказ за мъжки момчета. Усещаше се, че е писан преди време, тъй като видеокасетите са един музеен експонат, който трудно се намира днес. Пак родният Свищов, пак същата атмосфера като в "Докъде водят мечтите". Както казват някои ценители - "да гледаш порно е естетическо; да четеш Бранимир Събев... безценно!".

"Хижата" - отново задължителен разказ за всички пишещи в БГ, а и не само. Хареса ми реалността в произведението. Докато го четях бях сигурен, че сюжетът е базиран на реални събития. Оказах се прав. Един от силните разкази в сборника.

"Човекът, който обичаше Стивън Кинг" - писах вече ревю за този разказ в "Сборище на трубадури" (където има и интервю, взето от мен на Бранимир Събев), но не се сдържам да спомена, че това също е един от запомнящите се разкази - не само със случващото се в него, но и с камео ролите на Стивън Кинг, Адриан Лазаровски и самия Бранимир Събев. Феновете на Краля ще бъдат задоволени.

Няма да дам обширно ревю за останалите произведения, не защото не го заслужават, а за да не ме обвини някой в популизъм (тая дума не ми е много ясна, но мисля, че точно я употребявам).

За да бъда честен ще кажа само, че в сборника слабо няма. Не че нямам забележки - имам и те не са малко (ама те и Стивън Кинг постоянно го критикуват), - но те въобще не са достатъчна причина, за да не харесам написаното. Да, на моменти някои неща ми дойдоха доста "хард" (изречено от мен звучи страшно, но и аз имам чувствителна страна на душата) - точен пример е "Благословеният, вещицата и дяволът". Макар да съм наясно, че той е любим на автора, основните ми критики са насочени именно към това произведение. Не че не е добро, но просто в началото беше поставена прекалено висока летва, за да може да ме задоволи накрая.


Оценка: 10/10