БРАНИМИР СЪБЕВ - Човекът, който обичаше Стивън Кинг

АВТОР: Бранимир Събев
ЗАГЛАВИЕ: Човекът, който обичаше Стивън Кинг
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
Година: 2012
Страници: 252
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.15 / 5 от 66 гласували
Цена: 11.90 лв

Това е вторият самостоятелен сборник с разкази от Бранимир Събев след чудесния "Хоро от гарвани". Определено тук историите са доста по-добре структурирани, разгърнати и впечатляващи. Напевният стил на автора ме накара да отворя първата страница с очакване и след няколко часа да затворя последната отново с очакване... за нови срещи. Въобще не искам да преувеличавам, нито пък да убеждавам, но "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е събитие на родната литературна сцена и няма защо да отричаме този факт. Похвала за издателство "Ибис", които се осмелиха да направят крачката и да добавят още един талантлив автор в каталога си. Но да кажа по няколко думи и за някои от произведенията. "Необичайно предложение" - моят тотален фаворит от времето, в което беше публикуван в антологията "До Ада и назад". Просто няма такава красота и подобен хумор. Авторът умее да създава подобни произведения, така че очаквам още доста от тях. "Докъде водят мечтите" е задължително четиво за всички писатели и издатели. Нека и двете страни са предупредени. Хареса ми огледалното отражение на персонажите. Как единият рефлектира върху другия и това води до... "Бягството" - в началото си помислих, че съм сбъркал сборника и съм почнал да чета "Изкуплението Шоушенк", но някак си никъде не се спомена щата Мейн и се сетих, че това е Бранимир Събев и... така де, любознателните разбраха за какво говоря. Изключително силно разказче. "Видеокасети" - мъжки разказ за мъжки момчета. Усещаше се, че е писан преди време, тъй като видеокасетите са един музеен експонат, който трудно се намира днес. Пак родният Свищов, пак същата атмосфера като в "Докъде водят мечтите". Както казват някои ценители - "да гледаш порно е естетическо; да четеш Бранимир Събев... безценно!". "Хижата" - отново задължителен разказ за всички пишещи в БГ, а и не само. Хареса ми реалността в произведението. Докато го четях бях сигурен, че сюжетът е базиран на реални събития. Оказах се прав. Един от силните разкази в сборника. "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" - писах вече ревю за този разказ в "Сборище на трубадури" (където има и интервю, взето от мен на Бранимир Събев), но не се сдържам да спомена, че това също е един от запомнящите се разкази - не само със случващото се в него, но и с камео ролите на Стивън Кинг, Адриан Лазаровски и самия Бранимир Събев. Феновете на Краля ще бъдат задоволени. Няма да дам обширно ревю за останалите произведения, не защото не го заслужават, а за да не ме обвини някой в популизъм (тая дума не ми е много ясна, но мисля, че точно я употребявам). За да бъда честен ще кажа само, че в сборника слабо няма. Не че нямам забележки - имам и те не са малко (ама те и Стивън Кинг постоянно го критикуват), - но те въобще не са достатъчна причина, за да не харесам написаното. Да, на моменти някои неща ми дойдоха доста "хард" (изречено от мен звучи страшно, но и аз имам чувствителна страна на душата) - точен пример е "Благословеният, вещицата и дяволът". Макар да съм наясно, че той е любим на автора, основните ми критики са насочени именно към това произведение. Не че не е добро, но просто в началото беше поставена прекалено висока летва, за да може да ме задоволи накрая. Оценка: 10/10