Поредната книга на Дийн Кунц, която приключвам за последния месец. "Убежище" е типичен роман от автора - отново имаме трилър със свръхестествени елементи, нещо, което е характерно за този класик на жанра.
Произведението има страшно много преимущества - интересната тема, лекотата, с която автора смесва действителност и измислица, живите герои, преклона на Кунц към хората в неравностойно положение и т.н. Стилът му отново е увлекателен и всепоглъщащ макар на моменти да е изморяващ, заради склонността на писателя да се впуска в обемни описания, както и в житейски и морални мнения. Не че има нещо лошо в това, на доста читатели подобен подход им допада.
Интересна е подтемата, която дава част от свръхестествения привкус на романа, а именно реанимацията. В случая тя е разгледана като вид възкресяване. За момента (навярно) това е чиста фантастична теория, но с течение на времето и развитието на науката може да се превърне в действителност. Тъй че надникването в подобна възможност е доста интригуващо. Естествено, поставен е и въпросът редно ли е да се играе на Господ или не?!
Дийн Кунц за пореден път доказва, че не напразно името му е в челните позиции на авторите в този жанр. Макар романът да е писан в далечната 1992 година, той съдържа всичко, което може да се желае от съвременният читател и единствено годината на началната страница подсказва, че произведението не е публикувано вчера, например. Кунц има едно прекрасно качество в писането си и то е да държи читателите си в постоянно напрежение. Много рядко може да се попадне на негова книга, в която да няма през цялото време забързано действие. В днешните "дебели" книги, които се пишат заради пари и други финансови цели могат да се забележат безкрайни "тъпотии" само и само за да се достигне голям обем. При Кунц (както и при Стивън Кинг и Ф. Пол Уилсън например) обемът е налице, но не за пълнеж, а защото това е част от цялостната картина. Препоръчвам!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар