СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Сянката

Доста хубави неща се изписаха последният месец по адрес на един сборник с разкази, който заслужава всяка позитивна дума, изречена по негов адрес. Става въпрос за писателя от града на липите, за човека, който обича да пише за “лоши” жени, сладки котенца и за шегите на живота, които не винаги ни карат да се смеем. Представям на Вашето внимание господин Сибин Майналовски. Много от вас го познават като преводача на книгите на Ким Стенли Робинсън - “Синият Марс” и “Зеленият Марс”, както и на шедьовърът на Грег Беър - “Преместването на Марс”. Аз го познавам като писателят на чудесни разкази в жанровете фантастика, фентъзи и хорър, които той сам определя като “черна” фантастика.

Сибин Майналовски е роден на 1 ноември, 1974 година в град Стара Загора. Животът му е изпълнен с постоянно движение, живее в различни градове, занимава се с учене, журналистика, преводачество и писане. Кариерата си на автор на художествена литература стартира през 1998 година, след като разказът му “Недовършено летене” е одобрен и публикуван на страниците на списанието на Агоп Мелконян - “Върколак”. Сибин има редица награди, като най-пресните са от конкурсите на БНТ и списание “Дракус” на Явор Цанев. Да се обхванат в една статия всичките му постижения би било - меко казано - неразумно. Не наградите обаче, а самите произведения говорят сами за себе си.

Сибин Майналовски е един от най-успешните български писатели на двадесети и двадесет и първи век. Публикувал е в списания като вече споменатото “Върколак”, “Зона F”, “Вселена, наука и техника”, “Обекти”, предстои публикация в новият брой на списание “Дракус”, който трябва да излезе в близките две-три седмици. Участва в антологии като “Скакалци в програмата” (издадена от БНТ и издателство “Ентусиаст”), “Изборът” (един от сборниците, издаден от Кънчо Кожухаров, включващ в себе си най-добрите произведения от световния конкурс “Златен Кан”) и “Ласката на мрака” (една от най-добрите български антологии, в която жанра хорър преобладава). През 2011 година, в сайта на Буквите, бяха публикувани електронните книги-колекции “Мракът и дъщеря ми” и “Кръчма “Зелената котка””.

Последното отроче на Сибин Майналовски носи заглавието “Сянката” и излезе на нашия пазар тази година. Отново е сборник с разкази в любимите жанрове на автора, писани в традициите на най-добрите световни писатели от ранга на Айзък Азимов, Робърт Шекли, Стивън Кинг и Дъглас Адамс. Майналовски обаче си има свой собствен стил, който го отличава като истински творец, а не като поредният копи/пейст драскач. Корицата е невероятна и отново е дело на Сибин, както и в предните два сборника с разкази на автора. Не мога да пренебрегна и чудесната редакторска и коректорска работа на Веселин Стаменов и Димитрия Стаменова. Всеки разказ е придружен от малка рисунка, която има за задача с една “дума” да предаде определена идея. Интересен подход, който обогатява съдържанието на книгата. А ето ги и разказите:

“Сянката” е едноименното произведение, написано в жанра хорър. Дейстието е в ритъм модерато, но най-накрая ни връхлетява с пълна сила. Лично на мен ми напомни на “Братчето” на Айзък Азимов като атмосфера.

“Обичай ближния си” - винаги мъжете са Гаднярите в очите на жените, винаги те биват обвинявани за всяка една несгода във връзката или брака. Интересен поглед над темата и още по-интересен финал. Препоръчвам на всички, които търсят баланса в едно съжителство.

“Искам вкъщи” - бих оприличил това произведение по-скоро като трилър. Животът понякога е жесток, но и ние можем да бъдем жестоки към живота. И както е казал един велик човек “Никое добро дело не остава ненаказано”. Безспорна теорема.

“Симбиоза” - научнофантастичен разказ в стил Дъглас Адамс, но без “простотиите”, които мен лично ме дразнят. Тук Сибин доказва, че може да пише с лекота във всеки един жанр и резултатът винаги е един и същ - красота и класа!

“”Спокойствие”, Инкорпорейтид” - от самото заглавие си казах: “Тук ще има нещо от Шекли”. Оказах се прав. “”Спокойствие”, Инкорпорейтид” може спокойно да бъде приписано на вездесъщия Шекстър и никой няма да открие разликите. Типично за него, една напълно забавна ситуация може да се превърне в тотален ужас.

“Джонатан и звездите” - това е разказ от поредицата “Кръчма “Зелената котка””. Страхотна фентъзи фантастика с хумористични елементи. Има свежи и приятни идеи. За всички фенове на поредицата.

“Лабиринтът на възмездието”. Този разказ, макар разказвачът да твърди друго, е чудесна интерпретация на филма “Убийствен пъзел”. Тук обаче темата е доста по-оригинална от холивудската продукция.

“Котенцето” - това произведение направо ме разби. Голяма бруталия скрита зад мили сини очички. Безспорен хорър с елементи на садизъм.

“Телефонът на Краля”. Един е Краля и името му се носи навред от земите на Тъмната кула, та чак до България и подземните й. Разказът отново е хорър в най-добрия си и класически израз. Господин Майналовски се чувства в свои води в този жанр и това личи от всяка една написана дума. Един от фаворитите ми в сборника. Забележка: Да не се бърка с “Човекът, който обичаше Стивън Кинг” на автора Бранимир Събев. Тук героят едва ли ще обича Краля повече!!!

“Имаш ли огънче?”. Продължаваме с хоръра в този сборник. До какво води пушенето или каква е причината, за да пушим? В края на краищата всичко пак опира до разбитата любов. Една от основните теми в сборника. Отново страхотно представяне на идеи и обстановка, живи герои, изпълнени с чувства и емоции.

“Третият закон на Толкин”. Този разказ ме накара искрено да се смея. Колко истина има само в него, колко “болка”. За феновете на фентъзи жанра и за такива като мен и автора, които смятат, че някои неща все някога трябва да приключат. Чудесен разказ, с чудесен край!

“Роботът-комарджия”. Сибин Майналовски е огромен фен на маестро Айзък Азимов. Това личи в доста от произведенията, а тук уважението е повече от явно. Посвещението е на Азимов, вселената е за “Роботите” на Азимов и разбира се една от главните героини е самата Сюзън Келвин. Не са забравени и Трите закона на роботиката и Позитронните мозъци. За мен беше огромно удоволствие да прочета този разказ.

“Някой друг да не ми харесва котето?” - от този разказ нататък отново начело застават хорър произведенията. Мрачна история на едно нещастно дете, което преждевременно е изживяло живота си. Много мъка има в тези редове, както и много брутални сцени.

“Symphoniae mortuorum”. Сибин Майналовски е огромен фен на “праведната” музика. Този разказ е вдъхновен от обложката на металурзите Demons & Wizards, които реално са наполовина Blind Guardian, наполовина Iced Earth. Силен разказ за смъртта и интересен поглед над нея като живо същество.

“Накъде?” - този разказ също ми е един от любимите в сборника. Много силен, много професионално написан, лъха на Стивън Кинг от всеки един ред, па макар и написан изцяло в стила на Сибин Майналовски (не знам дали да не предложа на автора да се прекръсти на Стибин Кингаловски). Не само хората могат да “изтрещят”, доста често се случва и с машинариите, които изцяло са завзели живота и бита ни в последно време.

“Цветето от Антарес”. Кой не е чувал за Трантор, кой не е чел за него? Вече споменах, че Сибин Майналовски е огромен фен на Айзък Азимов. Според маестрото Трантор е столицата на Галактиката. Спокойно можем да отнесем този разказ към поредицата на Азимов за Фондацията.

“Курабийка-късметче”. Малко странен разказ от рода на “Тракащата челюст” и “Движещият се пръст” на Стивън Кинг.

“Купете си фантазия”. Това е абсолютният ми фаворит в тази чудесна колекция от разкази. Препоръчвам горещо на всички писатели и фенове на жанра фантастика. Между другото ще се сблъскате с герои от рода на самият автор, Рей Бредбъри, Аркадий и Борис Стругацки, Артър Кларк, Станислав Лем и Робърт Шекли.

“10 мг внимание” - невероятно драматичен хорър разказ. Един от шедьоврите в сборника. Страхотна идея и дълбок житейски смисъл. Красота!

“Човекът, който виждаше бъдещето”. Явно българските писатели имаме слабост към подобни заглавия. Първо, Светослав Минков с неговият “Човекът, който дойде от Америка”, после аз с “Човекът, който няма да умре”, след това Бранимир Събев с “Човекът, който обичаше Стивън Кинг”, а сега и Сибин Майналовски с “Човекът, който виждаше бъдещето”. Шантав разказ, в който доста се говори за Дявола и за странното му чувство за хумор.

“Градът” - мрачен, депресивен, обсебващ. А аз очаквах нещо от рода на Клифърд Саймък!

“Неверие” - пореден разказ от цикъла за кръчмата Зелената котка. Чудесна  хумористична заигравка с Толкин.

“Стани герой” - тук главен персонаж е Ламята Спаска. Какво повече да кажа? Изпълнен с хумор и кастинги разказ.

“Мракът и дъщеря ми”. Това беше първото произведение, което прочетох от Сибин Майналовски и благодарение на него харесах този писател (да не говорим, че ми даде доста идеи, които по-късно използвах в своето творчество). Невероятен хорър разказ, който спокойно може да се използва за еталон от младите хора, решили да се занимават с писане.

С какво да завърша? Това е един много добър сборник, който се гордея, че е написан от българин. Знам и се надявам, че Сибин Майналовски ще продължава да ни радва с такива книги още дълги-дълги години. Пожелавам много продажби и топъл прием от всички читатели!

ДО КРАЯ НА СЕДМИЦАТА ОЧАКВАЙТЕ ИНТЕРВЮ СЪС СИБИН МАЙНАЛОВСКИ!!!