четвъртък, 4 юли 2013 г.

РОБЪРТ ХАЙНЛАЙН - Фрайди


Робърт Хайнлайн определено е едно от най-големите имена във фантастиката. Не напразно навремето е включван в Светата троица на този жанр, редом с Айзък Азимов и Артър Кларк. Докато Азимов и Кларк са някак си по-научно настроени, Хайнлайн е писател, чийто стил не може да се специфицира точно. Началото на своята кариера той започва с писането на юношески романи, с които придобива доста голяма известност. От тези произведения у нас бял свят е видял "Звездният звяр", но и останалите си заслужават да бъдат прочетени. Решен да се заеме със сериозна проза за възрастни, за известно време пише романи, които могат спокойно да се причислят към "нормалната фантастика" - примери са "Врата към лятото", "Спечели облог за Сатаната", "Двойна звезда" и дори "Звездни рейнджъри", но в един момент книгите на Хайнлайн стават доста особени и това донякъде се харесва, като в същото време се и критикува от фенове и критици. Основни теми, които присъстват в почти всичките му романи от шейсетте години до кончината му, са за свободния секс и инцеста. Ярки примери са "Странник в странна страна", "Достатъчно време за любов", "Отвъд залеза", "Имението на Фарнъм" и много други. 

"Фрайди" е книга, която застава някъде по средата. Тя е едно от последните произведения на Грандмастъра и ни залива с огромна порция хубава фантастика. Фрайди Джоунс е куриер, но не работи за добре познатите ни агенции, а е специален куриер, изпълняващ специални поръчки. Не е нужно да обяснявам, че Фрайди е много красива, па макар и изкуствен човек, и до края на книгата не остава мъж, който да не е минал през "проверка" (така да го наречем) от нейна страна. В един момент стават някакви конфликти, обявяват се войни, затварят се граници и така нататък, но не това е важното. Важното е, че Хайнлайн е невероятен разказвач и дори на моменти в книгата да нямаше някаква определна цел, беше истинско удоволствие за мен да я чета. Запознатите с творчеството на писателя знаят за какво говоря. Романът е номиниран също така и за наградите Хюго, Небюла, Локус и Прометей. 

Друго, което харесвам у Хайнлайн, което явно и Стивън Кинг одобрява, понеже следва стриктно примерите на кумира си, е че прави постоянно препратки към други свои произведения (а понякога и към произведения на свои колеги, както е в "The Number Of The Beast"). В този роман най-явната е Шкембо Болдуин, който е и едно от главните лица в новелата на Хайнлайн "Gulf".

"Фрайди" е публикувана в Щатите през 1982 година ("Friday") и е приета доста добре от критиката и читателите. В България е издадена 1999 от издателство "Лира Принт". Преводът е на Владимир Зарков и според мен е много добър. 

Ще завърша с думите, че това е един невероятен роман на Робърт Хайнлайн, който макар и да не е от най-известните му и почитани книги като "Странник в странна страна" и "Луната е наставница сурова", е нещо, което може да се определи като събитие във фантастиката. Изумително разказана история за една изумителна жена! Препоръчвам на всички почитатели на автора и на фантастиката... пък и не само на тях.

вторник, 2 юли 2013 г.

ДИЙН КУНЦ - Гръмотевичният дом



Само ден и половина след приключването на невероятната "Ускорение" на Дийн Кунц, със съжаление затварям и "Гръмотевичният дом". Казвам със съжаление не защото книгата не е добра, а просто защото свърши. Мнението ми си остава същото - Кунц е невероятен. Романът е невероятен! 

"Гръмотевичният дом" ("The House Of Thunder") е издаден за първи път в Щатите през 1982 година от издателството Pocket Books. На корицата на книгата обаче не е името на Дийн Кунц, а един от множеството му синоними - Лий Никълс. Романът е издаден у нас от издателство "Плеяда" през 1997 година. Преводач е Боян Николаев. 




Книгата "Гръмотевичният дом", характерно за Дийн Кунц е изпълнена с мистерия и динамика. Да, тук действието не галопира като в "Тик-Так" и "Ускорение", но въпреки това постоянно се случва нещо, което не оставя читателя да скучае нито за миг. Кунц винаги ме е изумявал с темите си. Не знам откъде му идват, но не може да му се отрече, че са гениални. Вижте само поредиците му за "Франкенщайн" и "Чудакът Томас" и ще разберете за какво говоря. Тук авторът отново пуска в действие пълната сила на таланта си и резултатът е един хубав и мистериозен хорър. 

Сюзан Торнтън се събужда в болнична стая и има частична амнезия, причинена от скорошна катастрофа. Двадесет и два дена е била в кома и малко по малко се опитва да събере частите на пъзела, който в случая е паметта й. Всички около нея се държат много добре, даже прекалено добре за подобно здравно заведение. Карат я да се чувства специална, като, според думите им, това е най-важната част от лечението й. Всичко върви чудесно до момента, в който Сюзан започва да вижда мъртви хора около себе си. Хора, които са оставили тежки рани в съзнанието й. И оттук нататък започва мистерията, за да завърши накрая с невероятен и неочакван финал.



 Малко са писателите, които могат да накарат читателите си да искат още и още от творчеството им, а Дийн Кунц определено е точно такъв творец. Едва затворил книгата "Гръмотевичният дом" и вече ми се чете нещо друго на автора. Препоръчвам на всички фенове на мистериите и хоръра, както и на хубавата литература. Макар книгата да е писана 1982 година, тя определено ще устои на ударите на времето.

понеделник, 1 юли 2013 г.

ДИЙН КУНЦ - Ускорение



АВТОР: Дийн Кунц
ЗАГЛАВИЕ: Ускорение / Velocity
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Стоянка Илчева
Година на българското издание: 2011
Година на първото издание: 2005
Страници на БГ изданието, меки корици: 300
Жанр: Трилър, Мистерия
Рейтинг в GOODREADS: 3.82 / 5 от 37 286 гласували
Цена: 15 лв


Поредната невероятна книга на Дийн Кунц, която прочитам през последните месеци. Кунц е майстор на повествованието и това е! Може да прикове читателите си към написаното и да не ги пусне до края. Честно да си призная, скоро не бях чел толкова интересна и динамична книга, а аз много обичам динамичните книги. 

"Ускорение" ("Velocity") е издадена в Америка през 2005 година от Bantam Books. В България вижда бял свят след шест години, а именно през 2011 от издателство "Колибри". Преводач е Стоянка Илчева. Единствената ми забележка към изданието е за недогледаните печатни грешки, иначе всичко останало е на доста високо ниво. 

Главният герой в книгата е барманът Били Уайлс, който някога се е изявявал и като писател. Една вечер той е въвлечен в ужасна игра: получава бележка, в която му се дава избор - да обрече на гибел млада или стара жена, в резултат на своето действие или бездействие. В началото смята, че всичко е лоша шега, но постепенно осъзнава, че никой не е решил да си прави майтап с подобна извратенящина. Били изпада в недоумение! Защо точно той? През последните години от живота си се е дистанцирал от обществото и смята, че няма нито приятели, нито врагове. Да, наистина пази в себе си ужасна тайна от миналото, но тя не би била основателна причина да обясни случващото се. 

Дийн Кунц толкова майсторски представя събитията в романа, че лично аз не намерих нито една излишна дума в него. Всяко описание е перфектно, героите са оживели на белите листи, действията им са логични и интересни, психологията им е ужасяващо очарователна. Авторът ги поставя в ситуации, които ни карат да се замислим как бихме постъпили ние на тяхно място. Похват, който се среща доста и в произведенията на Робърт Хайнлайн, към който Кунц не крие възхищението си. 

Това е един чудесен трилър, който се чете на един дъх. Препоръчвам на всички почитатели на писателя и на хората, които обичат книгите с динамично развитие и мистерии. 

Оценка: 10/10