неделя, 25 август 2013 г.

КРИСТОФЪР ПРИЙСТ - Островитяни



АВТОР: Кристофър Прийст
ЗАГЛАВИЕ: Островитяни / The Islanders
ИЗДАТЕЛСТВО: Август
ПРЕВОД: Петър Тушков
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 2011
Страници на БГ изданието, меки корици: 384
Жанр: Фантастика, Мистерия
Награди: JOHN W. CAMPBELL MEMORIAL; BSFA
Рейтинг в GOODREADS: 3.72 / 5 от 470 гласували
Цена: 15 лв


Винаги съм харесвал английските писатели. Почти всичко, което съм чел от тях е било на много високо ниво. Не знам обаче защо те някак си остават в сянката на американската книго-индустрия. Ярък пример за това е Кристофър Прийст. Всяка следваща негова книга, която прочитам, е истинско удоволствие за сетивата. Макар това липсата на реклама на писателя понякога е адски определяща. Убеден съм, че ако не беше филмът по романа му "Престиж" можеше и никога да не се сблъскам с него. А това щеше да е огромна загуба.

Кристофър Прийст е роден на 14 юли 1943 година в Чийдъл, Чешир, Англия. Започва да твори от 1966 година насам. Печелил е много награди през писателската си кариера, като някои от тях са BSFA (на няколко пъти), WFA, James Tait Black Memorial Prize и Clarke Award. Въпреки това творчеството му не е особено обемно. За около 47 години има двадесетина издадени книги (заедно със сборниците с разкази и новелизациите на няколко филма). 

Първата книга на Прийст, която прочетох, беше "Престиж". Преди това бях гледал филма, който много ми хареса. Романът ме разби. Странното подреждане на частите, почти изцяло разказвателния стил с много малко пряка реч, детайлите в действията и постъпките на героите, преплитането на събитията (може би най-силната черта в творчеството на Прийст) в странен лабиринт, чийто "изход" води до много нови "входове"... Думите не са достатъчни, за да опишат красотата, с която авторът плете своите произведения. 

След това продължих с "Преобърнатият свят". Докато "Престиж" е по-скоро трилър-мистерия с елементи на хорър, то този роман е класическа фантастика. Идеята е чудесна, изпълнението също. Верен на стила си, авторът и тук разчита на повествованието и по-малко на диалозите. Представя един свят, изпълнен с мистерии и тайни, които главният герой се стреми да разкрие.

"Островитяни" е третият роман, който прочитам на Кристофър Прийст. Трябва да призная, че след предните две книги, летвата ми беше вдигната доста високо. Даже бях сигурен, че ще бъда разочарован. Всеки любител на книгите познава това чувство, затова е добре след прочитането на две-три по-дълги произведения от един писател, да се почине малко от него. Наистина в началото "Островитяни" не ми тръгна добре. Безкрайните и постни описания на един куп острови и техните специфични черти ми дойде в повече. И точно да си кажа "Ето, знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина", дойде "Плетката на Прийст". Казвам "Плетка", защото неговите произведения са именно това. Една мистериозна съвкупност от интересни герои и събития. По привлекателност мога да определя този роман като творчеството на Стивън Кинг. Тук, също като при Краля, Прийст съвместява в различните части на романа общи герои и събития, като последователността не е важна (което допринася допълнително за красотата на произведението).

"Островитяни" е написан като пътеводител. Всяка глава описва по един остров, а всички те са част от така наречения Архипелаг на сънищата. Хареса ми амалгамното представяне на обстановката - в един момент си представяш, че този свят е нискотехнологичен и изостанал, а в следващия се сблъскваш със сложни апарати и технологии, характерни за нашия свят. Повечето от героите са хора на изкуството, обвързани помежду си от общи цели и идеали. Понякога се натъкват един на друг, понякога не. Изключително силно са представени любовните авантюри в романа. 

Книгата излиза за пръв път 2011 година от Gollancz, а оригиналното й заглавие на английски е "The Islanders". У нас се появи тази година от издателство "Август", които се надявам да продължат традицията да издават този прекрасен автор. Преводът е на Петър Тушков, който, както и при "Престиж", отново е свършил чудесна работа. Българското издание е малко над 380 страници. През 2011 "Островитяни" печели наградата "BSFA", а през 2012 - "John W. Campbell Memorial Award". 

Това, което не ми хареса от романа, са някои недовършени теми. Но все пак има още две книги (а може да са и повече, аз знам за 2) - "The Affirmation" (1981) и "The Dream Archipelago" (1999 първо издание; 2009 ревизирано и разширено издание) - сборник с разкази. Така че това не е болка за умиране, а по-скоро допълнителен мотив да продължавам да чета Прийст и да се наслаждавам на прозата му.

Оценка: 10/10