петък, 15 ноември 2013 г.

ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Пет приключения на Витек Диман / Космическото пиле


Познавам "задочно" лицето Димитър Цолов-Доктора от времената, когато все още опъвах гласни и ламаринени струни в няколко никому нелюбими банди и доста успешно измъчвах околните люде с тези си качества. За разлика от мен обаче Доктора е известен с бандата си "Докторс Гого Бенд", а на мен любимите ми техни песновки са хард-кавъра на "Боли" на Борис Дали и химна на всички истински мъже - "Бира". Но стига с музикалните отклонения.

Едва тази година научих, че Димитър Цолов, по призвание и образование Доктора, се изявява и като писател и останах наистина приятно изненадан и впечатлен от произведенията, които прочетох. Сега навярно някой ще ме попита как така, след като първата му книга е видяла бял свят само преди няколко седмици, но и тук съм се подготвил. Първо, Митко участва в конкурса на MBG Books и бе сред номинираните десет автора - впоследствие прочетох в един сайт първото приключение от общо петте на Витек Диман. После той се появи и в конкурса, посветен на българският класик Агоп Мелконян, в койта аз бях един от журиращите, с разказа си "Вдъхновение". Впоследствие Доктора грабна първото място на конкурса на списание "Дракус" с ретро-класическия си хорър шедьовър "Паякът и Осата". Така, виждате, че преди да получа от самият автор новата му книга, аз вече знаех какво да очаквам. И наистина големите ми очаквания се покриха.

Нека започна от оформлението: това е една от най-красивите български книжки, която съм държал в ръцете си. Първо, тя е малка, на размер е колкото бижутата от поредица "Галактика". Основна причина за чара й обаче са чудесните илюстрации. С тях перфектно е уловен духът на произведенията. Кориците са две, тъй като книжката е двулицева. Хубава идея, бай дъ уей! Добра редакция и корекция. Адмирации!

И стигам до същността на материята. Книгата се състои от един мини роман и един мини сборник. Ще започна от колекцията. Тя носи умопомрачителното заглавие "Космическото пиле" и още с първия си разказ ни подсказва, че тука има нещо гнило (в добрия смисъл на думата, естествено!). Доста се смях на "Кръговратите на любовта" и на "зарибяването" на самата Смърт по сапунените сериали. Браво, Митко, идеята направо кърти. Разказите "Пистолетът" и едноименният са прекалено кратки, за да съставят у мен някакво сериозно мнение, но са написани забавно. "Симфония Агония" и "Тримата братя и тридесет годишната ракия" са моите фаворити. Първият с изпипания трилър, а вторият с поуката си и използваните елементи от една от най-известните ни български приказки. "Паякът и Осата", както вече споменах по-горе, е хорър и бе отличен в конкурса на "Дракус".

Това, което обаче най ми хареса беше мини романът "Пет приключения на Витек Диман". Като един изтъкнат фен на нашата митология, просто нямаше как да не обърна сериозно внимание на това произведение. Не се заблуждавайте от предубежденията ми обаче. Витека е голем пич! Смял съм се от сърце. Но и хуморът не е основната положителна черта на романа. Тук Митко е писал толкова майсторски, че докато не изгълтах повестта не се спрях и за миг. В романът си има всичко - майтапи, приключения, хорър, фентъзи, романс, мистерии и т.н. Първите три приключения са по-хумористично настроени, докато последните две носят трагичен нюанс, особено финалното. Но няма как, независимо дали си супер герой или митично създание, никой не е защитен от съпружеския терор.

За финал мога да кажа, че тази книга ми хареса адски много. Щастлив съм, че познавам Димитър Цолов и че имам възможност да обменям опит и идеи с него, защото това може да бъде само в полза за един творец. Очаквам с нетърпение следващите му книги и се надявам настоящата му да намери много читатели и ПОчитатели.

петък, 8 ноември 2013 г.

МЕЧОВЕ В ГРАДА - Новата българска антология



Изключително ми е приятно да представя на Вашето внимание новата антология с "ърбън-фентъзи" разкази, която излезе на бял свят на 26 октомври 2013 година. Лично за мен това е събитие, което не може да се наблюдава често в нашата не-литературна страна. Още повече, че тук ще намерите както вече изявени български автори, така и съвсем млади такива, които обаче дават сериозна заявка за предните позиции в писателската общност.

"Мечове в града" е втората антология от поредицата за "Мечовете", след "Мечове в леда". Зад тях стоят "Националният клуб за фентъзи и хорър", както и Александър Драганов, който е съставител на двете. В настоящата антология участват шестнадесет автора с шестнадесет произведения, преминали през много ситното сито на съставителя, за да се получи една прекрасна колекция с разкази и новели. За това изиграва важна роля и редакторката Весислава Савова, която сякаш е побутнала на правилните места всеки един от авторите, за да изцеди от него най-доброто, на което е способен. Не мога да пропусна заслугите на Бранимир Събев и Сибин Майналовски - първият с идеите и съветите, за да излезе на бял свят една добре изглеждаща антология, а вторият с перфектното оформление, което е направил.

Както започва съставителят Александър Драганов в своето ревю за книгата: "Ако търсите безпристрастно и обективно ревю на "Мечове в града", новият сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър "Цитаделата", може спокойно да спрете да четете." Защото за мен няма лош разказ в антологията. И това е причинено не от факта, че моята новела "До преизподнята и обратно" е част от Съдържанието, а поради факта, че тази книга наистина си струва.

Моят поглед върху разказите. Опитал съм се да бъда максимално обективен, както и критичен. Тези, които ме познават, знаят, че не си спестявам критиките. Вярно, не си спестявам и суперлативите, но те винаги са заслужени. Ето ги и моите възгледи:

0. ВЕСИСЛАВА САВОВА - Предговор. Не знам защо всеки ревюиращ често (да не кажа винаги) си спестява есетата, които предхождат подобни антологии, писани от съставители, редактори, автори и др., при положение, че в тях се крие огромна информация за последващите произведения в изданието. За пръв път се сблъсках с името Весислава Савова на страницата с кредитите на сборника с новели на Донко Найденов - "Ударите на съдбата". Тъй като познавах суровия материал на автора, осъзнах каква работа е свършила редакторката му върху цялата книга. Не мога да не призная, че да си редактор е повече от наказание. Да се разправяш с цял куп емоционално-разстроени писатели, всеки с личните си депресии и психически изявления, си е чиста храброст. Веси е успяла да се справи с всички автори в тази антология дотолкова, че не е написала труд със заглавие "Как да убиеш шестнадесет автора по деветдесет и девет начина", а просто един чудесен "Предговор".

1. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ - Тримата пазители и златната ябълка. Така, така... Как да кажеш лоша дума за шефа си, когато знаеш, че той ще прочете написаното. В най-добрия случай повече няма да получиш място в бъдещи негови антологии, които съм сигурен, че ще има, а в най-лошия, може да събере дружината от Националния клуб и да те напляска като малко дете, прибягвайки до саморазправа. Е, на мен не ми се иска нито едно от двете, така че ще гледам да бъда максимално любезен. Истината е, че това е втората антология, в която участваме заедно със Сашо. В "До Ада и назад" бях адски впечатлен от ужасяващия му разказ "Нещото от кладенеца", а по-късно чак разбрах, че човекът си е "дайхард" фен на фентъзито. Какво да го правиш, фентъзито и хоръра са си като двама братя близнаци, които не можеш да разделиш по никакъв начин. "Тримата пазители и златната ябълка" е съвременна история, вдъхновена от народната ни приказка, от произведенията на Хауърд Филипс Лъвкрафт, от супер герои като Батман и Супермен, от старите български легенди и митове и от още един куп други източници. Но, не, уви! Не очаквайте статия за всички тези забавни науки. Сашо е забъркал една микстура, която на моменти е леко забавна, на моменти е адски ужасяваща, а на места е дори драматично-трагична. Много силно произведение, което бе истинско удоволствие за сетивата ми. Честно си признавам, че не съм чел нещо подобно, и за мен бе истинска изненада да видя тази част от идеите на автора, които се надявам той да разработва в бъдеще и да видим продължение на този разказ.

2. ВАСИЛ МИРЧЕВ - Шаман. Признавам си, че това заглавие леко ме заблуди. Очаквах нещо изключително различно от написаното. "Шаман" е най-дългото произведение в антологията, но нека това не Ви заблуждава. Тази новела е личният ми фаворит. Тук, също както и при предния разказ, имаме история, базирана на българската митология. Васил Мирчев е автор, който лично аз не познавах до момента, но очаквам много негови произведения да намерят място в бъдещи издания, защото той наистина го заслужава. Всичките четиридесет и три страници са един празник за четящия. Браво на Васко и очакваме да видим следващите му литературни успехи.

3. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ - Краят на сънищата. Както на много други автори в антологията, името на Димитър Димитров беше непознато за мен. Това обаче никога не би ме спряло да прочета произведение от непознат писател. Не мога да отрека, че "Краят на сънищата" не е моят тип история, но по едно време се усетих, че чета думите захласнат, защото Димитър Димитров е писател, който завладява. Сън и Кошмар, Реалност и Илюзия. Това са темите в този разказ и съм сигурен, че човек, който си пада по тях, ще остане много очарован.

4. ДИМИТЪР ДЪКОВСКИ - Елпида. Този разказ е поредната смес от няколко основни движения във фантастиката като цяло. Разбираме, че господин Дъковски е фен на Нийл Геймън и Саймън Грийн. Това личи от чудесните му мрачни пасажи ала Геймън и леко обърканите му пространствени описания ала Грийн (да ме прощават феновете на Саймън, които са в изобилие в редиците на "Цитаделата", ама цялата маса от думи ми идва в много - не ме съдете много, още съм лаик в творчеството на британеца). Димитър Дъковски обаче не се е справил никак зле с разказа си "Елпида". На моменти ми идеше да открадна някой и друг епизод за лична употреба. Моментът в метрото, където пътуват само някакви си изроди, направо ме разби. Много силно и много на място. Красота!!! Чакаме още.

5. ДОНКО НАЙДЕНОВ - Битката за Дурикс. Познавам Донко от антологията "До Ада и назад". След това написахме два разказа заедно и започнахме цял роман, който така и не довършихме (благодарение на личния ни мързел и липсата на стимул в нашата прекрасна не-литературна страна, където се печатат книги на БГ автори, които са известни повече с нещо друго, само не и с писателски талант). Донко е чудесен автор и почти няма произведение от него, което да не съм чел. Той твори в един жанр, който аз определям като класически хорър, защото ми напомня много за стиловете на Лъвкрафт и По. За мен беше истинска изненада, когато видях, че Донко участва в тази фентъзи антология. Донякъде се зарадвах, донякъде бях и леко притеснен. Ами ако това не е един от силните му жанрове? Е, бързо си отговорих с това невероятно произведение, което сякаш бе излязло изпод перото на класици като Толкин и Зелазни. "Битката за Дурикс" е класическо (както и всичко друго в творчеството на Найденов) фентъзи, което омагьосва читателите си. Браво, Донко! Справил си се прекрасно. Продължавай да твориш в този стил, отдава ти се!

6. ИВАН ДИМИТРОВ - Спас и вълшебният медальон. Това е един от най-силните разкази в антологията. Макар че в началото започна като евтин холивудски филм, веднага ме плени с идеите, които се доближаваха до "Роуз Мадър" и "Тъмната кула" на Стивън Кинг. Иван Димитров е чудесен разказвач. Самият му стил е увлекателен и изпълнен с талант. Да, историята не е нещо оригинално и уникално, но е едно приятно четиво, което ще се хареса на всички фенове на жанра, че и на много други.

7. ИВАН РУСЛАНОВ - Непростимият грях. Иван Русланов не е непознато име сред литературните среди. Неговият роман "Черният ангел" доста нашумя у нас. Това може само да ме радва - член на нашата общност от писатели на Фантастика е получил вниманието, което заслужава. "Непростимият грях" е произведение, което ме спечели още от първите си страници. Този разказ много ми напомни на "Театърът" на Бентли Литъл и на "Репетиции" на Томас Монтелеоне. Иван е написал една изключително силна драматична творба с елементи на хорър и фентъзи. Много, много силен разказ!!!

8. ИВЕТА АТАНАСОВА - Чуждите. Това не е фентъзи разказ. Вярно, всеки може да си определя нещата така, както ги вижда, но ако следваме буквата на учебника, това е фантастично произведение. Нашата Земя е нападната от извънземна раса, която доста бързо поема нещата в свои ръце. Нашата главна героиня е лидер на бунтовническо движение, което освен да се опитва да оцелее, прави опити и да се противопоставя на могъщите ни поробители. Този разказ доста ми напомни за сериала "Падащи небеса". Ивета Атанасова определено може да пише и го прави доста добре. Лично аз имам някои забележки, но те не са нещо съществено, а по-скоро детайли, които ще се изчистят с течение на времето. Иначе браво на Ивета за чудесното произведение и за смелостта да застане рамо до рамо с всичките тези мъже, които мислят, че жанра е предназначен само за тях.

9. КОСТА СИВОВ - До преизподнята и обратно. Може би тук е мястото да си направя реклама, да почна да се хваля колко ми е хубаво произведението и как аз съм един от най-добрите писатели в жанра. Иска ми се, не мога да го отрека, но няма да бъда обективен. "До преизподнята и обратно" е новела от цикъла ми, обвързан от идеята за истории, базирани на Българската митология. Силно е повлиян от писатели като Дийн Кунц и Стивън Кинг, както и хубавите фантастични филми от миналото. Останалото оставам на Вас, читателите, да прецените дали си е струвало да ме прочетете или просто сте си загубили времето. И в двата случая ще се съглася с Вас.

10. LADY POL THE BELOVED - Наследството. Хубав разказ, който засяга един от личните ми интереси, а именно метъл музиката. Жената, която се крие зад този псевдоним, не е непозната както на БГ читателите, така и на чуждестранните фенове на фантастична литература. Съвсем наскоро тя издаде книга с фентъзи приказки, която, доколкото ми е известно, е намерила доста почитатели и отвъд нашия континент. Няколко неща не ми харесаха и те са по-скоро от бързане за вместване в срокове и така нататък, отколкото от неумение да се изпълнят качествено: разказът завършва с обещанието "Следва продължение", на места доста дългите диалози на героите, липсата на дълбочина на героите (на места губех връзката кой кой е) и т.н. Но това не са причини да не можете да се насладите на тази кървава Метъл Опера.

11. ПЕТЪР ПЕНЕВ - Сенки над града. Доста добър разказ, написан приятно. Тук също имам някои забележки, като безбройните герои, липсата на дълбочина на образите им, усложнената нишка на действието, прекалено прибързаните събития, но просто авторът е решил да заложи на действието, а не на детайлите. Петър Пенев е млад писател, който тепърва ще ни показва таланта си. Чудесен дебют.

12. РАДОСЛАВ БАЛАБАНОВ - Дъга. Това е един от най-обещаващите разкази в антологията. Започна толкова силно, че направо си казах "Ето го и българския Стивън Кинг". Мъж и жена си пътуват във влака и в купето им влиза странник, който започва да им разказва ужасни неща. По пътя на логиката и на американското четмо и писмо, Адът се стоварва на Земята и то точно в този влак. Дотук добре, но ето и някои неща, които не ми харесаха - безкрайните повторения на някои фрази и изречения, липсата на някаква цел, освен да изтрепем всички гадове по пътя си, в началото образът на Дориан бе описан така, че останах с впечатлението, че ще е отрицателен герой, а той се оказа супер як пич. Въпреки всичките забележки обаче, не мога да отрека, че Радослав Балабанов се е справил повече от добре с дебютното си произведение. Ако продължава в същия дух, съм сигурен, че ще четем много добри неща от него.

13. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Бира, магии и пържена цаца. Сибин Майналовски е старо има в жанра и то не по възраст, а по заслуги. Няма да ми стигне мястото да изброя всичките му награди и постижения в литературата, затова няма да се опитвам. Какво мога да кажа за произведението му "Бира, магии и пържена цаца"? БРАВО, МАЙСТОРЕ, БРАВО, СИБИНЕ! Само за любознателните - това произведение е от цикъла "Зелената котка".

14. СТАНЬО ЖЕЛЕВ - Никога не се доверявайте на демон. Макар че този разказ е в една от любимите ми теми за демони, не ме впечатли. Да, авторът пише страхотно, служи си умело с думите и словосъчетанията, към края прикова интереса ми, но това не бе достатъчно, за да ме изненада. Всичко беше предсказуемо и клиширано, дори и името на главната героиня, някак си нещата й се случваха на мига, без да изпита и грам трудност. С този начин на писане обаче авторът има бъдеще като писател, така че ще чакам други негови произведения да видят бял свят.

15. ЧАВДАР ЛИКОВ - Приключенията на Пикуел. Това е един разказ, който се движи в собствена вселена и насока. Лично на мен подобна гейм-проза не ми допада, но пък в нея имаше няколко свежи хумор елементи. Доколкото разбрах Чавдар се занимава именно с игри, така че няма как произведението му да не се е превърнало в нещо такова. Дори и самото разделение на главите е подобно нива от гейм-свят. Имам доста забележки към автора - като че ли разказът нямаше цел, посока, добре изградени образи на героите, ясна позиция на героите (кой какъв е и за какво се бори) и т.н. Чавдар Ликов обаче има базата да бъде добър писател, така че ще се радвам да поработи върху някои слабости в стила си.

16. ЯВОР ЦАНЕВ - Енергиен вампир. Явор Цанев и Сибин Майналовски са едни от най-опитните автори в тази антология. Това личи не само от обемните им биографии и публикации, но и от произведенията, които участват в настоящата антология. Явор не залага на епични битки, на странни създания като елфи, джуджета и орки, на магични сили и тайни заклинания. Явор залага на майсторски стил, драматизъм, дори и на щипка романтизъм, за да изплете една паяжина, която накрая е нарекъл "Енергиен вампир". Малко хора знаят, че това произведение не е ново, то е писано към края на деветдесетте години, но дори и днес то носи същия заряд, който е носило и преди повече от десет години.

Както казах и в началото, това е една много силна фентъзи антология, която би задоволила и най-претенциозния фен. Горд съм, че участвам в нея и ще се радвам да видя още много бъдещи издания от тази поредица. Определено ще си заслужават.