С огромно удоволствие седнах да пиша ревю за тази книга. Едва ли вече е останал почитател на хубавата българска литература, който да не е запознат с името Явор Цанев. Все пак, за тези, които са пропуснали, ще кажа, че Явор е много неща - той е писател, той е издател, понякога се изявява като преводач, а доста често и като организатор на литературни конкурси.
От миналата година Явор издава списанието за фантастика, фентъзи, хорър и какво ли още не "Дракус", което в момента е единственото, излизащо на хартия. На неговите страници се публикуват както доказани, така и съвсем млади и прохождащи автори, но във всеки брой произведенията са на доста високо ниво.
Тази година, 2013, беше много плодотворна за Явор Цанев. Освен чудесните разкази, публикувани на страниците на списание Дракус, бял свят видя и книгата "Странноприемницата" - сборник с кратки прозведения, писани през деветдесетте, но с чисто нова редакция и полировка. Колекцията се прие изключително добре и това не изненада никого, защото всяка една похвала бе напълно заслужена. Последва участие във фентъзи антологията "Мечове в града", в която бяха включени едни от най-талантливите български автори. Октомври месец се появи на пазара и новата книга на Явор Цанев - "Вино за мъртвите".
Доста време мислих как да предам чувствата, емоциите, идеите, които "прочетох" на страниците на тази колекция от кратки произведения. Бях един от първите, които имаха честта да прочетат книгата, но ми отне цели два месеца, за да се престраша да я ревюирам. Защото е лесно да хвалиш и да критикуваш, но е трудно да нарисуваш с думите си картина, която читателя да разбере. Лесно е да кажеш този разказ е много хубав и много ми хареса, но е трудно да обясниш защо точно. Понякога нещо ни "докосва" с чара си, с гениалността си, но думите не са способни да опишат тези наши впечатления. Ако се опитам да Ви преразкажа всеки един разказ от сборника, навярно ще си каже "Какво толкова?! Нищо оригинално! Нищо ново!", но няма да бъдете прави.
Харесвам Стивън Кинг не защото е един от най-известните писатели на нашето съвремие, не защото е написал едни от най-продаваните книги за всички времена, а защото е способен от всяка една идея да извае истински шедьовър. Няма да сравнявам Явор Цанев със Стивън Кинг, просто защото няма да е честно спрямо единият и спрямо другият, но Явор, също като Краля, може да напише произведение от коя да е идея, и това произведение да се превърне в истинско удоволствие за сетивата. Да, темите на Явор не са оригинални - просто защото те изследват човешката психология и човешките нрави, а какво по-експлоатирано от това, - но темите на Явор са актуални за всеки един от нас - малък или голям, млад или стар, добър или лош. Страниците на книгата са изпълнени с романтика, такава каквато откривателите изпитват при ново откритие, такава каквато мечтателите чувстват, когато изживяват насън или наяве мечтите си.
Моите лични фаворити в книгата са "Вино за мъртвите", защото ми напомни за едноименния разказ от "Странноприемницата"; "Кладенецът", защото е истинска картина на човешката глупост и надежда; "Тука има - тука няма" - заради справедливостта, която трябва да я има на този свят; "Да попаднеш на разум" - заради неприятните стечения на обстоятелствата, които като че ли са любими на Съдбата; "Старицата" - разказ за това, че безсмисленото разхищение е един от основните проблеми на нашата планета Земя, която унищожаваме без да се замислим; "Предложение, на което можеш да откажеш" - заради човешкото нахалство и несъобразителност; "Цигането" - заради това, че е по-важно да гледаш сериала, отколкото да мислиш; "За любовта, парите и малката смърт" - заради човешката глупост, елементарност...
...мога да продължавам напред, но тогава ще изброя почти всички разкази в сборника. Както вече казах в началото, това са произведения, които трудно могат да се опишат с думи, те трябва да се почувстват, да се преживеят. Явор Цанев, макар да има само 2 книги с разкази (тук не включвам "Избраникът", защото всички произведения от него могат да се намерят в "Странноприемницата"), определено е стъпил здраво в литературния свят и няма абсолютно никакво намерение да го напуска.
Ако мислите, че всичко изписано дотук е лично мнение или празни приказки, вижте какво са написали за Явор Цанев доказани писатели като Бранимир Събев, Сибин Майналовски, Стефан Кръстев, Весислава Савова и редица други. Лично аз до момента не съм чел отрицателен коментар за творбите на автора и съм сигурен, че ако той продължава да пише толкова красиво, никога няма да има възможност да получи такъв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар