четвъртък, 20 март 2014 г.

РИЧАРД ЛЕЙМЪН - Къщата на звяра (BEAST HOUSE CHRONICLES #1)



АВТОР: Ричард Леймън / Richard Laymon
ЗАГЛАВИЕ: Къщата на звяра / The Cellar
ИЗДАТЕЛСТВО: Аполо Прес
ПРЕВОД: Мария Върбанова, Радмила Кишева
Година на българското издание: 1994
Година на първото издание: 1980
Страници на БГ изданието, меки корици: 290
Жанр: Хорър (любимият ми)
Оценка: 10/10


Ричард Леймън определено е име в хоръра и то доста голямо име. За жалост никога преди не се бях сблъсквал с него. Добре, че бяха хората от издателство "Изток-Запад", които решиха да му издадат класиката "Пътуващо представление с вампир", че да се поинтересувам от този знаменит автор. Живи и здрави да са те и смелчаците от издателство "Аполо Прес", които преди около двадесетилетие са решили да издават този писател, който за мое учудване, винаги е бил по-известен в Англия, отколкото в родната си Америка. 

Романът започва като типичен Кунц - или по-скоро главният откачалник беше като излязъл от произведение на Кунц. Току-що освободен от затвора, Рой тръгва да търси бившата си съпруга Дона и дъщеричката си Санди, като по пътя си оставя доста разплакани и умъртвени човешки същества. Може би ще си кажете, че няма абсолютно нищо необикновено в подобен сюжет, но ако потраете още малко, ще видите, че не е точно така. Защото Леймън не пише обикновени трилъри или криминални романи. Неговата цел е да изненада читателя, да го изуми, та дори и да го отврати.

Къщата на звяра се намира в малкото градче Малкаса Пойнт и в нея от дълги години се случват мистериозни убийства. Според градската легенда убиецът е мутирал звяр, който живее в къщата и излиза само вечерно време, за да търси жертвите си. Самата къща пък се е превърнала в местната атракция и през деня всеки може да си купи билет и да вземе участие в обиколката в нея и да научи историческите факти около убийствата. 

Интересен е дуалистичният подход на автора да задава един въпрос, който е много актуален - "Кой е по-големият звяр? Истинският звяр? Или човекът Рой - убиец, садист, изнасилвач, педофил, гаврил се със собствената си дъщеричка?" Отговорът на въпроса е оставен на читателите, които да си правят сами изводите. 

Като цяло "Къщата на звяра" е един забързан роман, в който има свръхестествени елементи (или поне от гледна точка на това първо произведение от тетралогията изглеждат такива). Действието препуска и не спира нито за миг. Леймън е обвиняван, че не изгражда реални и живи образи, но това никак не отнема от качествата на книгата, защото Леймън е невероятен разказвач. Той прихваща с щипците си читателя и не го пуска, докато не достигнем до последната страница, а тогава оставаме с едно неприятно усещане, че сме били прецакани. Защото искаме още и още... но за още ще трябва да продължим нататък към следващата книга от поредицата, а именно продължението "Малкаса Пойнт", която също видя бял свят на български език, благодарение на издателство "Аполо Прес". 

Ричард Леймън е невероятен писател (или поне за моят вкус е такъв) и имам намерението да се запозная доста добре с творчеството му. Да, той не е Стивън Кинг, тъй като е много по-брутален от него, не е и Дийн Кунц, защото откачалниците, за които пише са по-лоши от неговите, той обаче е Ричард Леймън и това е достатъчно, за да даде категоричното обещание за един разбиващ сплетърпънк хорър шедьовър като "Къщата на звяра". 

неделя, 16 март 2014 г.

Ф. ПОЛ УИЛСЪН - Демонични песни




АВТОР: Ф. Пол Уилсън
ЗАГЛАВИЕ: Демонични песни
ВИД: Сборник с разкази
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година на издаване: 2014
Цена: 12 лв
Превод: Коста Сивов
Редактор: Кети Илиева
Предпечат и дизайн: Явор Цанев
Корица: Мирослав Георгиев


Ф. Пол Уилсън е роден на 17 май 1946 година в Джърси Сити, Ню Джърси. Започва кариерата си като писател на фантастични произведения, но постепенно се захваща с любимия си жанр – хорърът. В Щатите е известен с медицинските си трилъри, които жънат големи успехи. Някои от тях са издавани и на български език. Това са „Отвличане”, „Мираж”, „Завещанието”. Други книги на Уилсън, които могат да се намерят на родна реч са изключително силният сборник с разкази „Боровата пустош”, романите „Нощно изтребление”, „Пазителят на меча” и „Проклятието”.
Доста от съвременните светила в трилъра и хоръра се изказват ласкаво за Уилсън.
Стивън Кинг казва, че е намерил литературната стойност на хоръра именно в романа „Докосването” на Ф. Пол (The Touch, 1986).
Дийн Кунц пък казва, че „Уилсън изплита магии от думи”, а Дейвид Морел нарича един от най-известните герои на автора – Майстор Джак – „Културна икона”.
Интересно е да споменем също и един интересен факт, че Уилсън е огромен почитател на рок музиката и това личи в доста от произведенията му.


Сборникът „Демонични песни”, който подготвихме с Явор Цанев, е съставен от девет произведения, като всяко едно от тях е изключително значително за Уилсън и за развитието му като писател. 

„Демонична песен” е разказ, който ни сблъсква за първи път с героите Глекен и Расалом, които намират участие в огромна част от творчеството на американския писател. 

Имаме две произведения и за Майстор Джак – „Домашни поправки” и „Интерлюдия при Дуейн”

Уилсън е писател, който обича постоянно да експериментира. Както вече споменахме, той не се ограничава да пише в един жанр, а постоянно разширява творчеството си, като ползва различни похвати и стилове, и така постига много богати образи и декори, благодарение, на които се превръща в един от най-значимите писатели на нашето време. Един от разказите в сборника – „Моля те, не ме наранявай” – е написан изцяло чрез пряка реч. В него няма нито дума повествование. 

„Ноемврийска игра” пък е разказ, създаден за антологията „Хрониките на Бредбъри”, и е пряко продължение на класиката на Рей Бредбъри „Октомврийска игра”. 

И стигаме до един от тоталните ми фаворити – „Когато беше прекрасен”. За него Уилсън казва, че е вдъхновен от филма класика със Стив Маккуин „Петното”. Той представлява също така и една своеобразна интерпретация на приказката за Пепеляшка, но с доста повече обрати и плашещи моменти. 

Следващият разказ, „Сънища”, се развива във вселената на „Франкенщайн”. 

И стигаме до един изключително интересен разказ – „Зарод”. До момента може би това е произведението, което получава изключително високи оценки от читателите на „Демонични песни”. Няма да разкривам какво означава „Зарод”, но само ще спомена, че в това произведение Уилсън изважда на бял свят най-лошите черти на нас, човешките същества.

Най-дългото произведение в тази колекция е новелата „Среднощна Меса” – тя е и най-публикуваното до момента отроче на автора. 



Искам да представя екипът, благодарение, на когото този сборник се превърна в реалност. Първият човек от него е Явор Цанев - собственикът на издателство „Гаяна” и основателят на единственото в момента списание, което издава българска фантастика „Дракус”. Явор изигра доста роли в процеса по издаването на книгата – корекция на текстовете, дизайн на корицата, предпечат, печат и какво ли още не. Редактор на сборника е Кети Илиева, която редовните читатели на списание „Дракус” и на книгите, които издателство „Гаяна” издава, познават много добре. Художник на корицата е Мирослав Георгиев, един от най-талантливите ни млади творци. Имах удоволствието да работя с Мирослав за четвърти път – той нарисува кориците на първите ми две книги – „Време във времето” и „Съ-Вместим”, както и корицата на един от броевете на електронното списание „БГ Арт Клас”. Естествено, най-големите благодарности отиват при Ф. Пол Уилсън, без когото тази колекция никога нямаше да види бял свят. Уилсън се отнесе изключително професионално към проекта и ни помогна много по осъществяването му.