петък, 11 юли 2014 г.

EDWARD LEE - City Infernal (CITY INFERNAL #1)




АВТОР: Едуард Лий
ЗАГЛАВИЕ: Град Ад / City Infernal
ИЗДАТЕЛСТВО: Leisure Books
Първо издание: 2001
Изданието на Leisure Books: 2003
Страници: 366
Жанр: Хорър>Сплетърпънк
Рейтинг в GOODREADS: 3.79 / 5 от 1 658 гласували


За първи път се сблъсках с Едуард Лий в антологията "999", където се подвизаваше под псевдонима Лий Сиймър. Неговият разказ "Интензивно отделение" беше най-бруталният в колекцията, най-отвратителният и едновременно с това се нареждаше сред най-хубавите. Оттогава съм се зарекъл, че ще обърна малко повече внимание на този автор. Е, и това време дойде, макар аз да съм с раздвоени чувства относно прочетеното. 

Няма спор, че Лий е майстор на отвращението. Както обичам да се шегувам тези дни, на него Клайв Баркър и Брайън Кийн могат само вода да му носят. Определено въображението му работи перфектно в тази посока. То не бяха изроди, то не бяха инвалиди, то не бяха мутанти. Но за какво точно става въпрос в тази книга.

"Град Ад" е първият роман от поредица от четири книги (не знам дали авторът смята да я продължава още, само времето ще покаже), която носи същото заглавие. Творбата започна съвсем нормално и доста добре, интересът ми беше вкопчен в нея като ром в кебапче и бутилка бира по време на избори. За съжаление обаче, също както и депутатските обещания, всичко се изпари за секунди. Силното начало беше заместено от досадното развитие на сюжета на романа, който на моменти си бе доста безсмислен и безцелен. 

Идеята като цяло е доста добра. Едуард Лий е решил да представи Ада като град. В него си има всичко (както си му е редът) - магазини, барове, влакове, небостъргачи, стриптийз клубове, проститутки по улиците, хазартни игри и какво ли още не. Естествено има и купища демони, изроди, мутанти, адски рожби и подобни, готови на всичко, за да ти стъжнят смъртта (то не стига, че и животът ти не си го е бивал, ами и това след него...!). 

Главната героиня Каси Хейдън среща необикновени нови приятели в Нашия свят, които съвсем не са това, което тя смята, че са. Та дружките й я съблазняват да посети Град Ад, който наричат Мефистополис. Заедно нашите герои се впускат в едно ужасно приключение, последиците, от което са доста неприятни. 

Като цяло романът не е лош. Въображението на Едуард Лий е похвално, измислил е какви ли не гадории и отрепки, но за жалост е наблегнал на тях малко повече от необходимото. Безкрайните описания на адските изроди и забележителности ми дойде нанагорно. Сигурен съм обаче, че феновете на сплетърпънка ще оценят качествата на книгата. Лий е уважаван писател и получава доста похвали от колегите си. Както се вижда на корицата Ричард Леймън не пропуска възможност да се възхити на произведенията му. 

Оценка: 5/10