събота, 22 ноември 2014 г.

BENTLEY LITTLE - The Revelation




АВТОР: Бентли Литъл
ЗАГЛАВИЕ: Откровение / The Revelation
ИЗДАТЕЛСТВО: St. Martin`s Press
Първо издание: 1990
Година на изданието на Headline: 1993
Страници: 313
Жанр: Хорър
Награди: BRAM STOKER
Рейтинг в GOODREADS: 3.62 / 5 от 1 088 гласували


От доста време насам съм запознат с името Бентли Литъл - как няма като истинските хорър писатели в днешно време не са особено много (сещате се, че не включвам разни ърбън фентъзи напъни и дарк-романс измишльотини в този жанр, за който сериозни писатели са се борили десетилетия, за да бъде и пребъде). Та за господин Литъл знаех, че е американски писател, творящ в любимия ми жанр, който се ползва с уважението на имена като Стивън Кинг и Дийн Кунц. Всъщност той е откритие на втория, а първият го харесва доста и не пропуска възможност да се изкаже ласкаво за него.

Първата ми среща с Бентли Литъл беше на страниците на антологията "999". Там той се представя с разказа си "Театърът". По мое скромно мнение това е едно от най-добрите произведения както в споменатата колекция, така и в жанра въобще (рядко си позволявам такива гръмки заключения, но творбата си я бива). Господин Литъл ме впечатли с изключително майсторското си представяне на историята, на героите, на техните емоции и чувства чрез един доста интересен похват - хем сценичен, хем мистериозен. 

"The Revelation" е първият роман на Бентли Литъл. Признавам, че три са причините, за да си купя тази книга - впечатленията ми от "Театърът", наградата "Брам Стокър", на която е носител, и фактът, че книгата беше с твърди корици. Доста плахо подходих към това първо отроче на американеца. Страхувах се, че всичко хубаво, което очаквах от автора, ще е само празни надежди. Много често високите очаквания са грубо попарени.

За огромно мое щастие "The Revelation" се оказа една от най-приятните изненади за мен през 2014 година. Това е един роман, който съдържа всичко, което моята хорър-душичка желае - малък град, мистерия, много убийства, не един, а двама свещеници за главни герои, напрежение и какво ли още не. Литъл има страхотен стил - много увлекателен и лек, но същевременно не е нито плосък, нито прозрачен. Сюжетът може да се опише с няколко думи - от малко градче започват да изчезват хора, други са убивани по необичайни и странни начини, а полицията (както и всички останали) няма идея какво се случва. Ще се разгадае ли ужасната мистерия и ще надделее ли доброто над злото - отговори на тези въпроси може да даде само един човек и той е Бентли Литъл. 

Изключително силен роман - за мен това е едно от най-добрите произведения в хоръра.

Препоръчвам за фенове на:
- Стивън Кинг - "Сейлъмс Лот"
- Дийн Кунц - "Вуду"      

Оценка: 10/10

неделя, 2 ноември 2014 г.

НИЙЛ ГЕЙМЪН - Дим и огледала



АВТОР: Нийл Геймън
ЗАГЛАВИЕ: Дим и огледала / Smoke And Mirrors
ИЗДАТЕЛСТВО: Бард
ПРЕВОД: Милена Илиева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 1998
Страници на БГ изданието, меки корици: 352
Жанр: Фентъзи, Хорър
Признания: LOCUS - 2 място; BRAM STOKER номинация
Рейтинг в GOODREADS: 4.06 / 5 от 40 023 гласували
Цена: 15.99 лв


Нийл Геймън е един от най-известните съвременни британски писатели, а по мое скромно мнение е и един от най-добрите. В последно време се наблюдава истински бум в издаването на автора в България. От това най-много печелят феновете, защото Геймън наистина си заслужава. 

"Дим и огледала" е вторият сборник с разкази, който излиза на български език, след "Чупливи неща". Колекцията е съставена от кратки разкази и поеми в жанровете хорър и фентъзи. Някои от произведенията не ми допаднаха, но така е със световноизвестните творци - публикуват всичко, което напишат (независимо дали то е шедьовър или драсканици върху тоалетната им хартия). В този сборник обаче има произведения, които са толкова качествени, че биха задоволили и най-претенциозния читател. Едни от тях са следните:

"Сватбеният подарък" - това е един от най-хубавите хорър разкази, които някога съм чел. Тук Геймън е в стихията си. Става въпрос за писмо, което двама младоженци получават като подарък на сватбата си. Ще кажете: "Е, какво толкова! Просто на този, който го е подарил, не са му се давали пари за истински подарък!" Всъщност обаче в това писмо е описано цялото бъдеще на младоженците. А повярвайте ми, то никак не е розово.

"Рицарство" е забавно фентъзи-хумористично произведение, което е типичен Геймън. Добра старица намира Светия Граал, а доблестен рицар е натоварен със задачата да го върне, където му е мястото. Всичко щеше да е наред, ако действието не се развиваше в наши дни. 

"Цената" - този разказ ме накара да се замисля отново за котка. Доста обичам животинките, но по една или друга причина не мога да си взема такава. Героят на това произведение се казва Черния котак, а задачата му е доста по-тежка от това да лови мишки и да се излежава на сянка под навеса. 

"Мостът на трола" - доста поучителен и забавен разказ за един мост, един трол и едно момче, което с времето се превръща в истински мъж. 

"Езерцето със златните рибки и други истории" - това е може би един от най-добрите разкази на Геймън. Тук според мен авторът до голяма степен е описал собствените си несгоди с киностудията, които дават луди пари за права на книги, които след това превръщат във всичко друго, само не и в екранизация на дадената книга. 

"Стария Шогот, специално" - доста забавен прочит на Митът за Ктхулу от Геймън. Не е тайна, че британецът е огромен почитател на Лъвкрафт, а това съвсем не е единственото произведение, вдъхновено от Класика на хоръра. Нямаше да е лошо тук преводачката да прочете малко инфо за Лъвкрафт, преди да преведе този разказ. Макар да съм огромен фен на Ктхулу и Х. Ф. (наблягам Х. Ф., а не както е в превода Х.П.) на моменти стоях като гръмнат, чудейки се какво точно означава това или онова. 

"В търсене на момичето" - отново много силен разказ. Мистериозно момиче се появява по кориците на списание за мъже през годините. Е, какво толкова, ще кажете! Проблемът е, че все е с различно име, все е на 19 години и все никой не е чувал за нея. Просто идва, прави си сесията и потъва вдън земя до следващата си мистериозна поява. 

"Краят на света, за пореден път" - тук Геймън за пореден път е направил кросинг, както в изключителния шедьовър "Етюд в изумрудено", където беше преплел Ктхулу Митоса с Шерлок Холмс вселената. В "Краят на света" Ктхулу Митоса се сблъсква с Лорънс Талбът. За тези, които не знаят, Лари Талбът е Върколакът (франчайз, водещ своето начало от далечната 1941 г.). 

"Спасителят на плажа" - доста добра поема, в която отново главно действащо лице е Лари Талбът. 

"Живот в стил ранен Муркок" - разказ вдъхновен от друг любимец на Геймън - неговия сънародник Майкъл Муркок, създател на герои като Елрик, Корум и Дориан Хоукмуун. Тук преводачката отново ни залива с "качествен превод" и с "познания по Муркок и творчеството му". Винаги съм се чудил защо такива автори не се превеждат от преводачи, които са фенове на подобна литература, а от хора, които никога не са чели и произведение от превежданите от тях писатели. Както и да е, отново силно произведение и реверанс към друг любимец на Геймън. 

"Сняг, стъкло и ябълки" - доста извратена и брутална версия на приказката за Снежанка. Геймън е майстор в изкривяването на "гледните точки". От хоръра на Лъвкрафт може да направи чудесен хумористичен разказ, а от детската невинноста на Снежанка - брутално зомбиподобно създание, готова да изчука всичко, което мърда и да изпие кръвта дори и на собствената си мащеха. 

Мога да продължавам в същия дух, но това няма да е необходимо. Казано накратко всичко в този сборник е прекрасно, с някои малки изключения - повечето поеми и съвсем кратките разкази. Нийл Геймън е невероятен разказвач, който няма нужда от излишни похвали - прозата му говори сама за себе си. 

Оценка: 8/10