Показват се публикациите с етикет АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ. Показване на всички публикации

петък, 8 ноември 2013 г.

МЕЧОВЕ В ГРАДА - Новата българска антология



Изключително ми е приятно да представя на Вашето внимание новата антология с "ърбън-фентъзи" разкази, която излезе на бял свят на 26 октомври 2013 година. Лично за мен това е събитие, което не може да се наблюдава често в нашата не-литературна страна. Още повече, че тук ще намерите както вече изявени български автори, така и съвсем млади такива, които обаче дават сериозна заявка за предните позиции в писателската общност.

"Мечове в града" е втората антология от поредицата за "Мечовете", след "Мечове в леда". Зад тях стоят "Националният клуб за фентъзи и хорър", както и Александър Драганов, който е съставител на двете. В настоящата антология участват шестнадесет автора с шестнадесет произведения, преминали през много ситното сито на съставителя, за да се получи една прекрасна колекция с разкази и новели. За това изиграва важна роля и редакторката Весислава Савова, която сякаш е побутнала на правилните места всеки един от авторите, за да изцеди от него най-доброто, на което е способен. Не мога да пропусна заслугите на Бранимир Събев и Сибин Майналовски - първият с идеите и съветите, за да излезе на бял свят една добре изглеждаща антология, а вторият с перфектното оформление, което е направил.

Както започва съставителят Александър Драганов в своето ревю за книгата: "Ако търсите безпристрастно и обективно ревю на "Мечове в града", новият сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър "Цитаделата", може спокойно да спрете да четете." Защото за мен няма лош разказ в антологията. И това е причинено не от факта, че моята новела "До преизподнята и обратно" е част от Съдържанието, а поради факта, че тази книга наистина си струва.

Моят поглед върху разказите. Опитал съм се да бъда максимално обективен, както и критичен. Тези, които ме познават, знаят, че не си спестявам критиките. Вярно, не си спестявам и суперлативите, но те винаги са заслужени. Ето ги и моите възгледи:

0. ВЕСИСЛАВА САВОВА - Предговор. Не знам защо всеки ревюиращ често (да не кажа винаги) си спестява есетата, които предхождат подобни антологии, писани от съставители, редактори, автори и др., при положение, че в тях се крие огромна информация за последващите произведения в изданието. За пръв път се сблъсках с името Весислава Савова на страницата с кредитите на сборника с новели на Донко Найденов - "Ударите на съдбата". Тъй като познавах суровия материал на автора, осъзнах каква работа е свършила редакторката му върху цялата книга. Не мога да не призная, че да си редактор е повече от наказание. Да се разправяш с цял куп емоционално-разстроени писатели, всеки с личните си депресии и психически изявления, си е чиста храброст. Веси е успяла да се справи с всички автори в тази антология дотолкова, че не е написала труд със заглавие "Как да убиеш шестнадесет автора по деветдесет и девет начина", а просто един чудесен "Предговор".

1. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ - Тримата пазители и златната ябълка. Така, така... Как да кажеш лоша дума за шефа си, когато знаеш, че той ще прочете написаното. В най-добрия случай повече няма да получиш място в бъдещи негови антологии, които съм сигурен, че ще има, а в най-лошия, може да събере дружината от Националния клуб и да те напляска като малко дете, прибягвайки до саморазправа. Е, на мен не ми се иска нито едно от двете, така че ще гледам да бъда максимално любезен. Истината е, че това е втората антология, в която участваме заедно със Сашо. В "До Ада и назад" бях адски впечатлен от ужасяващия му разказ "Нещото от кладенеца", а по-късно чак разбрах, че човекът си е "дайхард" фен на фентъзито. Какво да го правиш, фентъзито и хоръра са си като двама братя близнаци, които не можеш да разделиш по никакъв начин. "Тримата пазители и златната ябълка" е съвременна история, вдъхновена от народната ни приказка, от произведенията на Хауърд Филипс Лъвкрафт, от супер герои като Батман и Супермен, от старите български легенди и митове и от още един куп други източници. Но, не, уви! Не очаквайте статия за всички тези забавни науки. Сашо е забъркал една микстура, която на моменти е леко забавна, на моменти е адски ужасяваща, а на места е дори драматично-трагична. Много силно произведение, което бе истинско удоволствие за сетивата ми. Честно си признавам, че не съм чел нещо подобно, и за мен бе истинска изненада да видя тази част от идеите на автора, които се надявам той да разработва в бъдеще и да видим продължение на този разказ.

2. ВАСИЛ МИРЧЕВ - Шаман. Признавам си, че това заглавие леко ме заблуди. Очаквах нещо изключително различно от написаното. "Шаман" е най-дългото произведение в антологията, но нека това не Ви заблуждава. Тази новела е личният ми фаворит. Тук, също както и при предния разказ, имаме история, базирана на българската митология. Васил Мирчев е автор, който лично аз не познавах до момента, но очаквам много негови произведения да намерят място в бъдещи издания, защото той наистина го заслужава. Всичките четиридесет и три страници са един празник за четящия. Браво на Васко и очакваме да видим следващите му литературни успехи.

3. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ - Краят на сънищата. Както на много други автори в антологията, името на Димитър Димитров беше непознато за мен. Това обаче никога не би ме спряло да прочета произведение от непознат писател. Не мога да отрека, че "Краят на сънищата" не е моят тип история, но по едно време се усетих, че чета думите захласнат, защото Димитър Димитров е писател, който завладява. Сън и Кошмар, Реалност и Илюзия. Това са темите в този разказ и съм сигурен, че човек, който си пада по тях, ще остане много очарован.

4. ДИМИТЪР ДЪКОВСКИ - Елпида. Този разказ е поредната смес от няколко основни движения във фантастиката като цяло. Разбираме, че господин Дъковски е фен на Нийл Геймън и Саймън Грийн. Това личи от чудесните му мрачни пасажи ала Геймън и леко обърканите му пространствени описания ала Грийн (да ме прощават феновете на Саймън, които са в изобилие в редиците на "Цитаделата", ама цялата маса от думи ми идва в много - не ме съдете много, още съм лаик в творчеството на британеца). Димитър Дъковски обаче не се е справил никак зле с разказа си "Елпида". На моменти ми идеше да открадна някой и друг епизод за лична употреба. Моментът в метрото, където пътуват само някакви си изроди, направо ме разби. Много силно и много на място. Красота!!! Чакаме още.

5. ДОНКО НАЙДЕНОВ - Битката за Дурикс. Познавам Донко от антологията "До Ада и назад". След това написахме два разказа заедно и започнахме цял роман, който така и не довършихме (благодарение на личния ни мързел и липсата на стимул в нашата прекрасна не-литературна страна, където се печатат книги на БГ автори, които са известни повече с нещо друго, само не и с писателски талант). Донко е чудесен автор и почти няма произведение от него, което да не съм чел. Той твори в един жанр, който аз определям като класически хорър, защото ми напомня много за стиловете на Лъвкрафт и По. За мен беше истинска изненада, когато видях, че Донко участва в тази фентъзи антология. Донякъде се зарадвах, донякъде бях и леко притеснен. Ами ако това не е един от силните му жанрове? Е, бързо си отговорих с това невероятно произведение, което сякаш бе излязло изпод перото на класици като Толкин и Зелазни. "Битката за Дурикс" е класическо (както и всичко друго в творчеството на Найденов) фентъзи, което омагьосва читателите си. Браво, Донко! Справил си се прекрасно. Продължавай да твориш в този стил, отдава ти се!

6. ИВАН ДИМИТРОВ - Спас и вълшебният медальон. Това е един от най-силните разкази в антологията. Макар че в началото започна като евтин холивудски филм, веднага ме плени с идеите, които се доближаваха до "Роуз Мадър" и "Тъмната кула" на Стивън Кинг. Иван Димитров е чудесен разказвач. Самият му стил е увлекателен и изпълнен с талант. Да, историята не е нещо оригинално и уникално, но е едно приятно четиво, което ще се хареса на всички фенове на жанра, че и на много други.

7. ИВАН РУСЛАНОВ - Непростимият грях. Иван Русланов не е непознато име сред литературните среди. Неговият роман "Черният ангел" доста нашумя у нас. Това може само да ме радва - член на нашата общност от писатели на Фантастика е получил вниманието, което заслужава. "Непростимият грях" е произведение, което ме спечели още от първите си страници. Този разказ много ми напомни на "Театърът" на Бентли Литъл и на "Репетиции" на Томас Монтелеоне. Иван е написал една изключително силна драматична творба с елементи на хорър и фентъзи. Много, много силен разказ!!!

8. ИВЕТА АТАНАСОВА - Чуждите. Това не е фентъзи разказ. Вярно, всеки може да си определя нещата така, както ги вижда, но ако следваме буквата на учебника, това е фантастично произведение. Нашата Земя е нападната от извънземна раса, която доста бързо поема нещата в свои ръце. Нашата главна героиня е лидер на бунтовническо движение, което освен да се опитва да оцелее, прави опити и да се противопоставя на могъщите ни поробители. Този разказ доста ми напомни за сериала "Падащи небеса". Ивета Атанасова определено може да пише и го прави доста добре. Лично аз имам някои забележки, но те не са нещо съществено, а по-скоро детайли, които ще се изчистят с течение на времето. Иначе браво на Ивета за чудесното произведение и за смелостта да застане рамо до рамо с всичките тези мъже, които мислят, че жанра е предназначен само за тях.

9. КОСТА СИВОВ - До преизподнята и обратно. Може би тук е мястото да си направя реклама, да почна да се хваля колко ми е хубаво произведението и как аз съм един от най-добрите писатели в жанра. Иска ми се, не мога да го отрека, но няма да бъда обективен. "До преизподнята и обратно" е новела от цикъла ми, обвързан от идеята за истории, базирани на Българската митология. Силно е повлиян от писатели като Дийн Кунц и Стивън Кинг, както и хубавите фантастични филми от миналото. Останалото оставам на Вас, читателите, да прецените дали си е струвало да ме прочетете или просто сте си загубили времето. И в двата случая ще се съглася с Вас.

10. LADY POL THE BELOVED - Наследството. Хубав разказ, който засяга един от личните ми интереси, а именно метъл музиката. Жената, която се крие зад този псевдоним, не е непозната както на БГ читателите, така и на чуждестранните фенове на фантастична литература. Съвсем наскоро тя издаде книга с фентъзи приказки, която, доколкото ми е известно, е намерила доста почитатели и отвъд нашия континент. Няколко неща не ми харесаха и те са по-скоро от бързане за вместване в срокове и така нататък, отколкото от неумение да се изпълнят качествено: разказът завършва с обещанието "Следва продължение", на места доста дългите диалози на героите, липсата на дълбочина на героите (на места губех връзката кой кой е) и т.н. Но това не са причини да не можете да се насладите на тази кървава Метъл Опера.

11. ПЕТЪР ПЕНЕВ - Сенки над града. Доста добър разказ, написан приятно. Тук също имам някои забележки, като безбройните герои, липсата на дълбочина на образите им, усложнената нишка на действието, прекалено прибързаните събития, но просто авторът е решил да заложи на действието, а не на детайлите. Петър Пенев е млад писател, който тепърва ще ни показва таланта си. Чудесен дебют.

12. РАДОСЛАВ БАЛАБАНОВ - Дъга. Това е един от най-обещаващите разкази в антологията. Започна толкова силно, че направо си казах "Ето го и българския Стивън Кинг". Мъж и жена си пътуват във влака и в купето им влиза странник, който започва да им разказва ужасни неща. По пътя на логиката и на американското четмо и писмо, Адът се стоварва на Земята и то точно в този влак. Дотук добре, но ето и някои неща, които не ми харесаха - безкрайните повторения на някои фрази и изречения, липсата на някаква цел, освен да изтрепем всички гадове по пътя си, в началото образът на Дориан бе описан така, че останах с впечатлението, че ще е отрицателен герой, а той се оказа супер як пич. Въпреки всичките забележки обаче, не мога да отрека, че Радослав Балабанов се е справил повече от добре с дебютното си произведение. Ако продължава в същия дух, съм сигурен, че ще четем много добри неща от него.

13. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Бира, магии и пържена цаца. Сибин Майналовски е старо има в жанра и то не по възраст, а по заслуги. Няма да ми стигне мястото да изброя всичките му награди и постижения в литературата, затова няма да се опитвам. Какво мога да кажа за произведението му "Бира, магии и пържена цаца"? БРАВО, МАЙСТОРЕ, БРАВО, СИБИНЕ! Само за любознателните - това произведение е от цикъла "Зелената котка".

14. СТАНЬО ЖЕЛЕВ - Никога не се доверявайте на демон. Макар че този разказ е в една от любимите ми теми за демони, не ме впечатли. Да, авторът пише страхотно, служи си умело с думите и словосъчетанията, към края прикова интереса ми, но това не бе достатъчно, за да ме изненада. Всичко беше предсказуемо и клиширано, дори и името на главната героиня, някак си нещата й се случваха на мига, без да изпита и грам трудност. С този начин на писане обаче авторът има бъдеще като писател, така че ще чакам други негови произведения да видят бял свят.

15. ЧАВДАР ЛИКОВ - Приключенията на Пикуел. Това е един разказ, който се движи в собствена вселена и насока. Лично на мен подобна гейм-проза не ми допада, но пък в нея имаше няколко свежи хумор елементи. Доколкото разбрах Чавдар се занимава именно с игри, така че няма как произведението му да не се е превърнало в нещо такова. Дори и самото разделение на главите е подобно нива от гейм-свят. Имам доста забележки към автора - като че ли разказът нямаше цел, посока, добре изградени образи на героите, ясна позиция на героите (кой какъв е и за какво се бори) и т.н. Чавдар Ликов обаче има базата да бъде добър писател, така че ще се радвам да поработи върху някои слабости в стила си.

16. ЯВОР ЦАНЕВ - Енергиен вампир. Явор Цанев и Сибин Майналовски са едни от най-опитните автори в тази антология. Това личи не само от обемните им биографии и публикации, но и от произведенията, които участват в настоящата антология. Явор не залага на епични битки, на странни създания като елфи, джуджета и орки, на магични сили и тайни заклинания. Явор залага на майсторски стил, драматизъм, дори и на щипка романтизъм, за да изплете една паяжина, която накрая е нарекъл "Енергиен вампир". Малко хора знаят, че това произведение не е ново, то е писано към края на деветдесетте години, но дори и днес то носи същия заряд, който е носило и преди повече от десет години.

Както казах и в началото, това е една много силна фентъзи антология, която би задоволила и най-претенциозния фен. Горд съм, че участвам в нея и ще се радвам да видя още много бъдещи издания от тази поредица. Определено ще си заслужават.

събота, 1 юни 2013 г.

Интервю с АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ








Изключително ми е приятно да представя на Вашето внимание последващото интервю с един човек, когото много уважавам. Той е писател, преводач, организатор и огромен поддръжник на жанра фантастика като цяло. Повечето хора го познават като главно действащо лице зад проектите „Цитаделата” и Националния клуб за фентъзи и хорър „Конан”. Името му е Александър Драганов, а в по-долните редове той ще ни разкаже за себе си, както и за миналите, настоящите и бъдещите си начинания.

КОСТА:
Здравей, Сашо, много се радвам, че се съгласи да дадеш интервю за моя блог. Как си?

АЛЕКСАНДЪР:
Като махнеш лошото, отлично! Шегата настрана, аз благодаря на теб за възможността да дам това интервю. Както ти казах и във Facebook, аз охотно отговарям на въпроси – като пенсионер.

КОСТА:
Ти си човек, който се занимава с много неща – пишеш, превеждаш, участваш активно в Националния клуб за фентъзи и хорър „Конан”, главно действащо лице си на сайта „Цитаделата”. Нахално ли ще е ако те попитам коя от по-горните дейности ти е най-присърце?

АЛЕКСАНДЪР:
Истината е, че аз не разделям тези свои дейности. Приятелите в клуба, работата по сайта, преводите и писането са все части от моята голяма страст – фентъзито. Не бих могъл да избера само един аспект от нея, за да кажа, че ми е най-присърце. Голямо удоволствие изпитвам и при писането на собствена творба, и при превода на нещо велико като книгите на Рик Риърдън, разбира се. Голяма радост и гордост е да гледам как сайта се развива, но незабравими са и срещите с приятелите от клуба всяка събота. Всички тези неща ми доставят удоволствие по различен начин.

КОСТА:
Би ли ни разказал малко повече за „Цитаделата” и каква беше идеята зад създаването на този сайт?

АЛЕКСАНДЪР:
Сайт „Цитаделата“ е създаден от Васил Мирчев – младши, синът на големия наш режисьор, известен с филми и сериали като „Голямата победа“ и „Неочаквана ваканция“. Аз се присъединих към екипа по-късно, като водеща роля заех с фенщина – чета и пиша много. За самото съществуване на сайта обаче трябва да благодарим на Васил, на който ще съм вечно признателен, че в един момент ми повери основната работа в „Цитаделата“. А иначе идеята е проста – една страница в Интернет, направена от и за феновете!

КОСТА:
Известен си с преводите си на любими фентъзи книги. Би ли ни разкрил върху какво работиш в последно време и с какво ще зарадваш читателите на този жанр?

АЛЕКСАНДЪР:
В момента работя по „Голиат“. Това е третата и последна книга от поредицата „Левиатан“ на Скот Уестърфийлд, един алтернативен прочит на Първата световна война, в който Германия и Австро-Унгария са развили стиймпънк технологии, базирани до голяма степен на откритията на Никола Тесла и воюват срещу Великобритания, Франция и Русия, които са „Дарвинисти“ и еволюират невероятни чудовища по изкуствен път. Книгите са мното интригуващи, със запомнящи се главни герои и се четат леко, макар за превод да не са особено лесни. Встрани от това с нетърпение очаквам да получа текста на „Домът на Хадес“ – четвъртата книга от великолепната поредица на Рик Риърдън „Героите на Олимп“, която отново ще ни срещне с един от най-популярните герои на съвременното фентъзи – Пърси Джаксън, през чиито поглед можем да видим някои от най-интересните старогръцки легенди и митове в съвременен прочит.

КОСТА:
Как един преводач превежда една книга? Можеш ли да ни разкажеш с няколко думи?

АЛЕКСАНДЪР:
Навремето колегата Валерий Русинов ми беше казал, че преводът е като жената – или е хубав, или е верен. Тази поговорка, макар и опростено, илюстрира чудесно основната задача на преводача – да предаде текста на английски така, че да звучи добре на български. За мен това се получава, когато работиш с желание. Дори и ако книгата не ти е много интересна обаче, трябва да дадеш всичко от себе си, за да не разочароваш читателя. Аз съм имал своите грешки като преводач, но мисля, че работя по книгите с любов и това се усеща от феновете, затова не съм бил критикуван особено остро дори за по-сериозни грешки.

КОСТА:
След въпросите за „Цитаделата” и преводаческата ти дейност, следва такъв и за писането ти. Как точно стана писател?

АЛЕКСАНДЪР:
Това беше толкова отдавна, че вече не си спомням точно. Първата ми история мисля беше фенфик, в който сглобих сюжетите на две детски предавания по телевизията. По-късно започнах да пиша и свои неща, макар че продължих с фенфиковете до сравнително късно. В 9-ти клас основах фентъзи клуб за писане в Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК), където няколко души четяхме „книгите“ си (написани в тетрадки) един на друг. По-късно имах щастието да публикувам няколко разказа в списание „Фентъзи Фактор“, получих покани за участие и в сборниците „Звяр Незнаен“ и „Замъкът на престола“. През 2008-ма имах възможността да издам и собствена книга – „Перлата на феникса“, с която започна „Хрониките на Ралмия“, а след това съм участвал в още два сборника – „Мечове в леда“ и „До ада и назад“. Паралелно с това публикувах много свои неща и в „Цитаделата“, като всичко това накуп продължава да ме оформя като писател и до ден днешен, заедно с книгите, които чета, разбира се. Може би най-интересните литературни опити, които съм правил обаче са риалити-романите на Българското Национално Радио. Това е изцяло нов жанр, в който няколко автора създават история на живо в студиото на радио „София“, като никой не знае какво е подготвил другия. Това се случва в няколко поредни предавания и понякога се получават много интересни резултати. Благодарен съм както на Адриан Лазаровски, така и на водещите Емил Янев и Кин Стоянов за възможността да участвам в няколко такива проекта, като имах основна роля в изготвянето на два от тях – фентъзито „Вечер в скрития квартал“ и „Пациентът“, което е хорър.

КОСТА:
Работиш ли над нещо ново? Можем ли да очакваме книга втора от „Хрониките на Ралмия”.[1]

АЛЕКСАНДЪР:
Книги втора, трета, четвърта, пета и шеста от „Хрониките на Ралмия“ се появиха в Интернет и все още могат да се намерят там. Веднага давам и линк:
http://citadelata14.data.bg/p/files/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A0%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B8%D1%8F

За съжаление книгите не можаха да получат професионална редакция и да видят бял свят на хартия поради особеностите на българското книгоиздаване и най-вече разпространение, за които не бих искал да влизам в детайли тук.


КОСТА:
Съставител и участник си в сборника с разкази „Мечове в леда”. Доста успешен проект, още повече, че това е един леко пренебрегван жанр от българските творци. Можеш ли да ни разкажеш нещо интересно около процеса по събирането на творбите и издаването на книгата?

АЛЕКСАНДЪР:
Идеята за „Мечове в леда“ се появи малко случайно. Дълго време исках да напиша своя история за елфи на мрака и така се родиха „Сказания за ледената планина“, в които запознах читателя с героя Алтиарин. В същото време моят добър приятел Бранимир Събев ми посвети „Кулата на сребърното езеро“, която е страхотен разказ в жанра „Меч и магия“ и подобно на Сказанието е със зимен декор. И понеже много обичам снега и зимата, реших да впрегна още няколко млади автора от клуба и така създадохме „Мечове в леда“. За издаването, което стана благодарение на „Екопрогрес“ основна заслуга носи Бранимир Събев. Без него този проект нямаше да види бял свят.

Най-интересното за „Мечове в леда“ обаче бе премиерата на книгата, която съвпадна (нарочно, естествено) с церемонията по връчването на Годишните награди на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър. Дойдоха много страхотни млади хора (част от които и ослепително красиви момичета), които си купиха книгата и ни наобиколиха за автографи. Беше магическо преживяване.

КОСТА:
Ще споделиш ли с нашите читатели откъде черпиш идеите си? Кои са любимите ти автори? Книги? Каква музика слушаш? На какви други изкуства се прекланяш, освен тези, които практикуваш?

АЛЕКСАНДЪР:
Идеи черпя от много места – от книгите, които съм прочел, филмите, които съм гледал, старите митове и легенди, красиви фентъзи илюстрации, а понякога и случки от живота. Вдъхновението ми най-често идва с хубавата музика. За мен това най-често означава музика от филми или трейлъри. Изключително много харесвам саундтраковете на композитори като Ханс Зимър, Джон Уилямс, Хари Грегсън-Уилямс, Патрик Дойл, Дани Елфман, Кристофър Дрейк, Кристоф Бек, Енио Мориконе, а също и композициите за трейлъри на Audiomachine и Two Steps from Hell. Отделно от това слушам почти всякаква музика, стига да е хубава.

Любимите ми автори и книги са много, но все пак бих изтъкнал творчеството на писатели като Дж.К. Роулинг, Тери Брукс, Реймънд Фийст, Дейвид Едингс и Саймън Р. Грийн. Най-любими обаче са ми книгите от поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ и „Героите на Олимп“ от Рик Риърдън, които дават нов, съвременен и много забавен прочит на старогръцките легенди и митове. Пърси Джаксън освен това е и любимият ми фентъзи герой.

Както може би ви е подсказал музикалния ми вкус, аз много обичам да гледам и филми. За хората, които ме познават в Интернет не е голяма тайна, че съм голям фен на „Междузвездни войни“, а също и на филмите за Батман. Падам си още по екранизациите на любими фентъзи книги като „Хари Потър“, „Пърси Джаксън“, „Хрониките на Нарния“ и „Ерагон“. Извън фентъзито се прекланям пред уестърна „Имало едно време на Запад“ от Серджо Леоне, а понякога се забавлявам искрено и с френски комедии като „Руби и Кантен“, „Такси“, „Уасаби“.

КОСТА:
Кое свое произведение обичаш най-много и защо?

АЛЕКСАНДЪР:
Най-много обичам поредицата истории за черния елф Алтиарин и вампира Римиел, започнала със „Сказания за ледената планина“ и продължила със „Замъкът в мъглите“ и „Водопадът на зората“. Това са най-епичните произведения, които съм писал, героите в тях са ми най-интересни и самият свят ми допада най-много.

За тези, на които им е интересно, ето линкове към историите:
- „Сказания за ледената планина“
- „Замъкът в мъглите“
-  „Водопадът на зората“


КОСТА:
Какво би посъветвал младите хора, които са решили да се занимават с писане?

АЛЕКСАНДЪР:
По принцип това не е най-доходоносното занимание в България и не знам дали е редно да го препоръчвам, но пък ако човек има потребност да пише, няма как да го подтисне. Съветът ми е банален – вярвайте в себе си и не се отказвайте, каквото и да става.

КОСТА:
Какво мислиш за българските критици? На ниво ли са те и могат ли да помогнат на един писател да се развива?

АЛЕКСАНДЪР:
Мнението ми за българските критици като цяло е много ниско. Според мен критикуването е национален спорт в България и е много трудно да намериш нашенец, който да е доволен от нещо, каквото и да е то. Сякаш винаги първо търсим лошото, отрицателното, гледаме да похулим човек, без да мислим за това какви усилия е вложил той в труда си, а ако става дума за книга – с колко любов е изградил света и героите си и с каква нервност е решил да предложи произведението си пред публика. Повечето критици у нас са изключително озлобени хорица, които най-много обичат да мразят.

За щастие има и изключения. Ценни съвети в писането и градивна критика, която ми е помагала съм получавал от писатели като Пламен Митрев, Иван Атанасов от списание „Фентъзи Фактор“, Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Христо Пощаков. Насочваща критика в действие, която ме е карала да поправям фалове в движение съм получавал от водещите Емил Янев и Кин Стоянов в предаванията за Български риалити романи. Встрани от това качествени ревюта на български книги съм чел от споменатия вече Бранимир Събев в блога “The Dark Corner”, от Весислава Савова, от Христо Блажев и разбира се, от писателя Иван Русланов в „Цитаделата“.


КОСТА:
В последно време излязоха доста качествени книги на родни автори. Няма как да не спомена сборникът с разкази на Бранимир Събев „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”, „Отвъд страха” на Донко Найденов, „Завладей Българките” на Адриан Лазаровски, антологията „До Ада и назад”, „Странноприемницата” на Явор Цанев, „Сянката” на Сибин Майналовски, „Апартаментът” на Спасимир Тренчев. Имаш ли любим български писател?

АЛЕКСАНДЪР:
Вярно е, че българските фантастични книги напоследък преживяват истински ренесанс, като към споменатите от теб заглавия бих добавил още „Черният ангел – раждането на един от нас“ от Иван Русланов, „Зеницата на смъртта“ от Силвия Петрова, „Недосегаем“ от Кристиян Малинов. За любими български писатели обаче трябва да се върна много по-назад, към епохата на книгите-игри и по-специално към Любомир Николов, който, макар и под западни псевдоними (Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс), твореше невероятни интерактивни приключения като „Замъкът на таласъмите“, „Гората на демона“, „Нощта на върколака“, „Господарят на зверовете“ или „Трите камъка на съдбата“. Макар и с игрови характер, тези книги имат най-добрият стил, който съм виждал от български автор, а книгите-игри като цяло бяха нещо прекрасно, което за съжаление убихме сами с простащина и злоба. Освен Любомир Николов, харесвах много приключенията и на Георги Миндизов (Джордж М. Джордж), а също и на Александър Султанов и Богдан Русев (Ейдриън Уейн и Робърт Блонд). Встрани от книгите-игри бих изтъкнал „Повелителят на зората“ от Пламен Митрев, прекрасна българска книга за Конан Варварина, „Нашествието на грухилите“ от Христо Пощаков, което е една наистина остроумна фантастична книга, поредиците на Елена Емануилова. Като цяло смятам, че има много добри български автори, но често им пречим, било с безразличие, било с откровена омраза. Докато не преодолеем този манталитет българските фентъзи и фантастика няма как да се развият.

КОСТА:
Какво мислиш за съвместното писане? Би ли написал разказ или роман в съавторство с някого? Ако да – с кого?

АЛЕКСАНДЪР:
Предлагали са ми, но не. Обичам да имам пълен контрол над това, което пиша. Изключение правят риалити-романите, които съм правил в радио „София“.

КОСТА:
Какви са ти творческите планове за в бъдещето? Работиш ли над някой нов интересен проект?

АЛЕКСАНДЪР:
В момента работя над сборника „Мечове в града“, в който отново ще се съберем автори от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, като темата е съвременно градско фентъзи. Моята история се казва „Тримата пазители и златната ябълка“ и е съвременна интерпретация на старата приказка. За нея бях повлиян от творчеството на Ангел Каралийчев – още един любим мой български автор.

КОСТА:
Разкажи ни с няколко думи какъв човек е Александър Драганов.

АЛЕКСАНДЪР:
Какъв човек съм могат да кажат най-вече другите, но се надявам освен запален фентъзи фен да съм и добър приятел с чувство за хумор. Може би потретът ми няма да е пълен, ако не кажа, че съм голям фен на Формула 1 и автомобилните надпревари като цяло. Това е другата ми голяма страст, освен фентъзито :)





[1] Първата книга от поредицата, „Перлата на феникса” излезе през 2008 година.