Показват се публикациите с етикет БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ. Показване на всички публикации
четвъртък, 6 август 2015 г.
АЛЕКСАНДЪР БЕЛТОВ - Матрикант
АВТОР: Александър Белтов
ЗАГЛАВИЕ: Матрикант
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година на издаване: 2015
Жанр: Фантастика, Киберпънк
Рейтинг в GOODREADS: 4.86 / 5 от 7 гласували
Цена: Безплатно издание
"Матрикант" е книга в 2 части или 2 книги в едно книжно тяло. Това произведение прави нещо много важно, а именно: кара читателя да задава въпроси и да търси техните отговори. Самият автор споделя в края на този приятен омнибус, че е използвал доста научни материали и точно това е била целта му - да стимулира подобни чувства у четящите.
Признавам, че започнах тази книги "силно заблуден" от оприличаването й с вездесъщия американски писател Филип К. Дик, който много харесвам, и в интерес на истината останах разочарован, че "Матрикант" не е опит да се дублира Дик. Не мога да отрека обаче, че произведението на Александър Белтов ми хареса (колкото и да не харесвам киберпънк жанра).
"Матрикант" е едно интелигентно приключение, изпълнено с драма, романс, екшън, фантастика и какво ли още не. Първата книга разчита повече на действието и динамиката, докато във втората темпото се забавя значително, но пък се обръща внимание на належащи проблеми от ресора на екологията, социологията и даже има едно тънко заиграване с темата "какво ще правя с компютъра си, ако нямам Интернет?".
Не мога да пропусна изключително силната корица и хубавото оформление на книгата. Личи си, откъдето и да погледнеш "Матрикант", че тази книга е направена с огромно желание, талант и "правилните хора". Дано повече такива продукти излизат на нашата литературна сцена, за да могат читателите да възвърнат доверието си в родните автори.
Оценка: 10/10
сряда, 6 май 2015 г.
СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Змии в стените
АВТОР: Сибин Майналовски
ЗАГЛАВИЕ: Змии в стените
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
КОЛЕКЦИЯ: Дракус № 4
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2015
Страници: 212
Жанр: Хорър, Фентъзи
Цена: 10 лв
Преди време с Явор Цанев си говорехме и той ми сподели, че има идея да създаде нова българска поредица, която донякъде да прилича на безсмъртната "Галактика", но да е по-съсредоточена към родните автори. Аз му казах, че идеята е чудесна, но и доста трудна за осъществяване. Не крия, че винаги съм леко песимистично настроен и подозрителен към всяко ново нещо, и ако зависеше от мен тази колекция да се появи на бял свят, това едва ли щеше да се случи. За щастие Явор Цанев е доста по-смел от моя милост и само за шест месеца вече е пуснал на пазара четири книги под новата "марка" и пета е в процес на работа. Да, вярно, тиражите са малки, почти не се разпространяват по книжарниците, но не е ли това точно възрожденска литература, питам аз? Защото, както съм казвал безброй пъти, да си писател в България и да се опитваш да издаваш произведенията си е равносилно на партизанство.
След ударното начало на "Колекция "Дракус"" с "Клиника в средата на нощта" на Димитър Цолов, по-класически настроената "Ру" на Змей Горянин и хумористично ориентираната "Хубави неща, лоши неща" на Коста Сивов (винаги съм се възмущавал, когато говоря за себе си в трето лице), следва една бомба, която дори и аз не бях очаквал (признавам си!)... и това не е поради причината, че авторът е заявявал неколкократно, че ще се отказва от писателствуването ("Няма отърване от него /от писането имам предвид/!").
Четвъртата поред книга в "Колекция "Дракус"" е на небезизвестния БГ автор Сибин Майналовски, който повечето фенове на жанровете хорър и фентъзи познават от книгите му "Сянката" и "Усмивка в полунощ". Сибин не изневерява на себе си и ни предлага нова порция разкази, съсредоточени предимно в жанра хорър. Изписал съм много за Майналовски на страниците на моя блог и на други места, провеждал съм безброй дискусии с него и даже съм му взимал интервю, и смея да кажа, че всяка една моя дума е заслужена, защото Сибин се труди много и накрая резултатите са налице. "Змии в стените" е сборник с 23 разказа, както вече споменах основният жанр е хорър и тук-таме имаме фентъзи.
Кощунство ще е ако не спомена уникалния стил на автора. Той ни подхваща в силната си хватка от първите страници на сборника и ни потапя главата под водата, за да се давим бавно в уникално реалните му "случки" и герои, които дебнат иззад всеки ъгъл с лоша умисъл в главата. Сибин е създал максимално реално всеки един свой разказ, като не е спестил нищо - той нарича нещата с истинските им имена и не се свени да ни "оцвети" с боите си всяка случка в историите си. Основните теми в сборника са детското малтретиране (любима тема и на Краля на ужаса Стивън Кинг), женската невярност, бруталностите от живота. Може би думите ми ще изплашат хората с по-слаби сърца, но бързам да ви уверя, че историите на Сибин са реални, като излезли от последните емисии на новините. Те се занимават с актуални въпроси на нашия "побъркан" и "извратен" свят.
За феновете на "Кръчма "Зелената котка"" авторът ни е подготвил няколко разказа от тази вселена - повечето от тях бяха само с елементи от "Котката", но изградени по доста интересен начин, за което адмирации!
Любимите ми произведения в сборника са:
- "Мъчно ми е за Бенджи" - заради изключително готината идея;
- "Моргата" - заради чудесния черен хумор и далновидност;
- "Змии в стените" - заради психопатската атмосфера;
- "Зъболекарска практика" - заради хумора и мистерията;
- "Последният хорър разказ" - заради искреността.
Всеки разказ от тази книга е ценен за любителите на български автори. Независимо какъв жанр харесвате, Сибин Майналовски е способен да угоди на всички. Той е многолик автор с различни интереси и изключително богата обща култура, която ни хвърля в различни ситуации от живота, подплатени с гениални идеи и цветни картини, каквито малко писатели са способни да сътворят.
Оценка: 10/10
четвъртък, 16 април 2015 г.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА - Синьото мънисто (ИЗВОРЪТ #1)
АВТОР: Нели Цветкова
ЗАГЛАВИЕ: Синьото мънисто
ПОРЕДИЦА: Изворът #1
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2015
Страници: 180
Жанр: Фентъзи, Исторически
Когато издателят на тази книга Явор Цанев публикува корицата й във Фейсбук, тя ми направи особено добро впечатление. Няма да лъжа, че рядко харесвам илюстрациите на българските автори - в стремежа си да изпъкнат по някакъв начин над затрупващата ни маса родни творения (скоро стигнах до извода, че писателите в България са повече от читателите), те прибягват до крайности, които в повечето от случаите им изиграват доста лоша шега. Тук случаят не е такъв - корицата на тази книга е убийствена.
Второто нещо, което ми направи добро впечатление, още преди да съм докоснал романа, беше смелостта да се започне фентъзи поредица, още повече, че действието се развива предимно в България. Винаги съм се възхищавал на документалните фикшъни, като тези на Дан Симънс ("Ужас", "Друд", "Черни Хълмове") и Ф. Пол Уилсън ("Черен вятър"). Адмирации за тази идея!
Съвсем доскоро името на Нели Цветкова беше непознато за мен, което, както се оказа, е било голям пропуск. След изключително добрия разказ на авторката в антологията "Вдъхновени от Краля" (разказът е "Кристин") следва този изключително завладяващ роман "Синьото мънисто", който ще е част от поредицата "Изворът". Нели се доказва като една от водещите фигури в жанра и за да не бъда обвинен в популизъм, ще кажа, че авторката започна да се появява все по-често и по-често в литературните среди. Тази година беше отличена в 2 конкурса (дано не пропускам някой) и смея да твърдя напълно заслужено.
"Синьото мънисто" не е първа книга на Нели. За съжаление не съм прочел другите й две - "Сълза за мама" и "Ясновидката". Надявам се скоро да имам възможност да поправя този пропуск, защото авторката определено си заслужава.
Но да кажа няколко думи и за това бижу, което Нели Цветкова ни предлага тази година. Определено най-силните черти на "Синьото мънисто" са чудесните описания, живите герои и преплетеният сюжет. Ще се призная, че на моменти и за мен беше доста преплетен, но в крайна сметка всичко си дойде на мястото. Действието се развива в три сюжетни линии - в България по византийско владичество, в България по турско владичество и в мистериозния Фин свят. Както се очаква те се преплитат по един или друг начин, за да изтъкат една приятна и завладяваща история. В книгата има много любов, което ще допадне особено на по-нежните души, има и достатъчно сеч (под една или друга форма), което допада на душите като моята. В началото на романа Нели е приложила табличка с героите, която ми беше изключително полезна за употреба, тъй като става въпрос за различни превъплъщения в различните светове.
Като заключение мога да кажа, че Нели Цветкова е написала един изключително силен роман със сериозни претенции да се изкачи на предните позиции в жанра. Пожелавам на писателката творчески успехи и вдъхновения занапред, защото тя има с какво да ни изненада и зарадва.
Оценка: 10/10
петък, 13 март 2015 г.
КОСТА СИВОВ - Хубави неща, лоши неща
АВТОР: Коста Сивов
ЗАГЛАВИЕ: Хубави неща, лоши неща
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
КОЛЕКЦИЯ: Дракус № 3
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2015
Страници: 200
Жанр: Фантастика, Фентъзи, Хорър, Хумор
Цена: 10 лв
Искам да ви представя новата си книга "Хубави неща, лоши неща", която е сборник с разкази.
СЪДЪРЖАНИЕ
Няколко думи за автора от СИБИН МАЙНАЛОВСКИ
СЛУЧКА В ДОЛНОТО КРАЛСТВО
ХУБАВИ НЕЩА, ЛОШИ НЕЩА
ЕДИН КРИМИНАЛЕН РАЗКАЗ
ПИСАНЕТО Е ЛУДОСТ
СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ РАБОТИ (в съавторство с ЯНА "КНИЖНОТО МОМИЧЕ" НИКОЛОВА)
СЪДБАТА НА ЧУЖДЕНЕЦА
НАЙ-ХУБАВАТА КНИГА
НАЙ-ХУБАВАТА ЖЕНА
КРЪЧМАТА НА ФРАНСИС ПОЛ
--ЦИКЪЛ БУНКЕРИТЕ НА МАРС--
БУНКЕРИТЕ НА МАРС
МАРСИАНСКИ ПРОБЛЕМИ
МАРСИАНСКО ДЕЛО
Ако някой има интерес към книгата може да пише на мен или на издателството на следните адреси:
nicksson@abv.bg
gaiana@abv.bg
dracus@abv.bg
понеделник, 19 януари 2015 г.
Интервю с ДИМИТЪР ЦОЛОВ
Говорим си с Димитър Цолов, по-известен като Доктора, за новата му книга
"Клиника
в средата на нощта", за старата му книга "Пет
приключения на Витек Диман/Космическото пиле", за участието му в
антологията "Вдъхновени от
Краля", за бъдещите му планове в литературно отношение, за българската
прозаична сцена и за какво ли още не.
* * *
КС: Здравей, Митко! Много се радвам, че се съгласи да дадеш интервю за
блога ми. Ще започна с един въпрос, който задавам на всичките автори, които
интервюирам: Какъв човек е Димитър Цолов-Доктора?
ДЦ: Здравей, приятелю! Първата дума, която ми хрумна като прочетох въпроса
ти беше „многопластов”, което може да се приеме и в буквалния смисъл с оглед на
натрупаните килограми през последните годинки, ха-ха. Иначе разбирай – човек,
сравнително бързо менящ настроенията си, понякога до полярности и винаги носещ
минимум две дини под мишница, защото в съвременния забързан свят само така
времето стига за всичко.
КС: Лично аз те познавам като музикант от врачанската рок група „Докторс
Гого Бенд”. Кога, защо и как реши, че трябва да пишеш?
ДЦ: Едва ли е резултат от някакво предварително обмислено решение. Изпитвам
необходимост да го правя, предимно за собствено удоволствие. Стихоплетствам и
музицирам откакто се помня. При мен поезията и музиката са неразривно свързани
– мога с лекота да облека всяка рима в мелодия и обратното - върху всяка
мелодия да сътворя текст за норматив. С прозата, обаче, нещата стоят по-различно.
Проза пиша изключително трудно. Имам някакви инцидентни опити от ученическите и
студентските години, ала сравнително късно (2001) написах разказ, който напълно
ме удовлетвори и устоя проверката на времето, с други думи - мога да го
препрочитам без да се червя от срам. И към настоящия момент не съм кой знае
колко продуктивен с прозаичните творби, но пък се стремя да компенсирам
количеството с качество. Иначе, никога не съм изпитвал колебания за жанровата
си принадлежност – фентъзито и хорърът са моята голяма любов.
КС: В живота си извън музиката и писането си доктор. Кое от тези три
начинания ти приляга най на сърце?
ДЦ: Медицината също е Изкуство и няма конфликт на интереси. Опитвам се да
давам най-доброто от себе си и в трите начинания.
КС: Всички знаем, че е трудно да се съвместява семейство-работа-хоби. Ти не
само че успяваш, но и се справяш по чудесен начин. Ще ни разкриеш ли тайната?
Предполагам не е някоя магия, подобна на тези от произведенията ти?
ДЦ: Ако съпругата ми прочете това ще прихне от смях, ха-ха. Шегата
настрана, творческите проекти са времеемки, доста време прекарвам и по
дежурства в болницата, та най-ощетени
са именно близките ми хора. Но проявяват разбиране, приемат ме такъв какъвто
съм с цялата ми артистична разпиляност и несериозност към някои от семейните
задължения.
КС: Първата ти книга „Пет приключения на Витек Диман/Космическото пиле” се състоеше от два мини-сборника с кратки разкази.
Новата ти книга е роман в жанра класически хорър. Как се роди идеята за
„Клиника в средата на нощта”?
ДЦ: Написах я през лятото на 2012 г. специално за участие в Конкурса за
фентъзи роман на издателство MBG Books и списание
„Сборище на Трубадури”. Нямах конкретна идея, през цялото време се забавлявах,
припомнях си филмите на Куентин Тарантино с всичките им обрати и ретроспекции,
накъсаните кадри, привидно без връзка между тях, до момента в който режисьорът
не си направи труда да ти я обясни, после оставих героите – много от тях
прототипи на действителни хора - сами да решат какво трябва да се случи.
Резултатът – нищо оригинално, но пък лесно четивно и напълно вместимо в
разбирането ми за хубава книга – такава, която да се глътне за няколко часа и
да се забрави след няколко дни.
КС: Разкажи ни нещо интересно около издаването на първия ти роман.
ДЦ: След като се добра до финала на гореспоменатия конкурс, реших, че може
би има хляб в него. Един ден съвсем импулсивно пратих файла на Явор Цанев, мой
приятел, писател и идеен двигател на издателство „Gaiana”, и му написах нещо от рода на: „Знам, че в момента си супер зает, но когато намериш
време, хвърли едно око на този роман, защото ще трябва да го издадеш! Мога да
чакам колкото е необходимо!” Ха-ха. Нахално си беше от моя страна...
КС: „Клиника в средата на нощта” е не само твоят първи роман, но и първата
книга в новата колекция „Дракус” на издателство „Gaiana”. Не е ли голямо предизвикателство да поведеш подобна
инициатива – знаеш, че първото впечатление почти винаги е определящо – ако
читателите харесат книгата ти, ще обикнат и колекцията, ако не им допадне... е,
сещаш се?
ДЦ: Ами няколко месеца след „онова писмо” Явор Цанев директно ме попита
искам ли да участвам в колекция „Дракус”. Прочел романа, допаднал му, смятал,
че е удачен избор за първа творба от поредицата. Думите му бяха: „Каквото и да
стане оттук натам, винаги можеш да кажеш: Кой сега е Номер Еднооо?!”
Разбираемо, веднага ме спечели. А, че е предизвикателство, няма спор, да се
надяваме, че читателите ще са благосклонни.
КС: Ясно е, че всеки творец се вдъхновява от нещо. Какви са твоите
вдъхновения, музи, нещата, които те карат да твориш? Какви автори харесваш,
какви групи слушаш, кои са любимите ти филми, картини, предавания? И в този ред
на мисли, да не пропусна баналния и дразнещ въпрос: Откъде черпиш идеите си?
ДЦ: Много харесвам фентъзи историите на Робърт Хауърд, Майкъл Муркок,
Саймън Грийн и Дейвид Гемел. За съжаление и четиримата са инцидентно превеждани
на български език, дано тази несправедливост се поправи в най-скоро време! Това
което намирам за общо при тях е, че в сравнително малки по обем творби развиват
страхотни идеи със задъхано действие. Многотомниците от по хиляда и кусур
страници откровено ме плашат. В хоръра има един Крал и това си личи още от
името му – Стивън Кинг, разбира се. Музиката, която слушам е предимно българска
и също така остросюжетна - Хиподил, Холера, Валяк, Обратен Ефект, Срам и Позор,
Некролог... Забавлявам се с филмите на Куентин Тарантино, Робърт Родригез, Гай
Ричи, Уди Алън (майтап, ха-ха, не се понасяме с последния). Предавания, хм,
„Господари на ефира” и ВИП Брадърите с Малък Тошко, ха-ха. Идеите за
собствените ми истории ги черпя от ежедневието (банален отговор, но факт).
Човек може да опише най-добре това, което познава. В този смисъл едва ли ще
прочетете нещо от мен с герои Джон и Джейн, ситуирано в щата Мейн – освен смях
друго няма да предизвика, а не такъв е търсеният ефект, нали.
КС: В „Пет приключения на Витек Диман” беше заложил на българската
митологии, в „Клиника в средата на нощта” на темата за вампири и върколаци. Да
очакваме ли продължение на тази тенденция и ако да, с какво ще ни изненадаш в
бъдеще?
ДЦ: Участвам с роман, повлиян от българската митология и в настоящия
конкурс на ЕмБиДжитата и Трубадурите. Написах го в началото на миналата година,
след което реших, че скоро няма да посегна към тази материя – усетих досада и
изчерпване. А всеки, прочел „Клиниката”, ще разбере, че историята „плаче” за
продължение, живот и здраве, ще се мъдри такова.
КС: Напълно съм съгласен за продължението – книгата си го „изисква”. Иначе
трябва да призная, че съм фен на хумора ти. Защо реши в новия си роман да
избягаш от него?
ДЦ: Хм, не е било съзнателно бягство, може би ти си го усетил така.
КС: Ще има ли нови порции хумор от Димитър Цолов?
ДЦ: Макар хуморът да е запазена територия предимно за стихотворенията и
песните ми, веднага се сещам за един разказ от последните години -
„Анихилиращата канелка”, в който двойка извънземни пробват българско домашно
вино.
КС: Би ли разкрил на нашите читатели откъде могат да си намерят двете ти
книги?
ДЦ: Разпространявам
ги лично чрез заявки на фейсбук страницата ми ПИЯНИЯТ
БАРД, а "Клиника в средата на нощта" може да се закупи и директно
от издателите ми в Русе (тук).
КС: Готвиш ли нещо ново в литературно отношение?
ДЦ: Събирам разкази за сборник с изцяло хорър насоченост. Към момента са се
натрупали десетина. „Антикварят” - един от тях - стана „отличник” в конкурса
„Вдъхновени от Краля”. Друг ще може да бъде прочетен в първия брой на сп.
„Дракус” за 2015 и е всъщност разказ, който написах под псевдоним за същия този
конкурс, но журито (съвсем справедливо, трябва да призная) го отхвърли, поради
факта, че наруших условията – „не повече от една творба от автор”. Явор обаче
го е харесал и ме уведоми, че ще го публикува, та всяко зло за добро!
КС: Какво се случва с рок-групата ти „Докторс Гого Бенд”? Как приемат
колегите ти писателската ти кариера? Подкрепят ли те или смятат, че трябва да
зарежеш писането и да се отдадеш на сто процента на бандата?
ДЦ: И тук няма конфликт на интереси - не сме професионална група и не си
вадим хляба с това. А по концерти се случва да продам някоя и друга книжка,
защото винаги нося бройки със себе си.
КС: Като оставим настрана писането, свиренето и лечителството, какви са
любимите ти занимания?
ДЦ: Четенето! Четенето! И пак – Четенето! Болен съм на тая тема, също така
съм и запален букинист – притежавам доста голяма колекция (фантастика, разбира
се). А от средата на миналата година благоверната ме задоми и с ел-четец, та
вече стана страшно, ха-ха.
КС: Името ти започва да се появява все по-често и по-често. Какво е
усещането да си харесван от читателите и от колегите си?
ДЦ: Ласкае ме, няма какво да се лъжем, но си оставам здраво стъпил на
земята. Съзнавам слабостите си, известно ми е, че има още много хляб да
изпапкам преди да (ако изобщо мога) се нарека „постигнал нещо”.
КС: Разкажи ни как приемаш критиката. Ясно е, че в България се тачи
хейтърството. Имал ли си лош експириънс с него?
ДЦ: Критиката и хейтърството за мен са различни понятия. Едно е да кажеш:
„Можел си да го да напишеш и по-добре!”, съвсем друго е: „Не съм те чел, ама не
ми и трябва, за да знам, че от тебе нищо не става!” Чак с такава злоба по мой
адрес май не съм се сблъсквал.
КС: Няма и месец откакто прочетох антологията „Вдъхновени от Краля” отново
на издателство „Gaiana”. Вътре има твой разказ. Фен ли си на Стивън Кинг? Би ли
споделил мнението си за антологията и за авторите в нея?
ДЦ: Споменах за разказа си по-горе. А Стивън Кинг не го сменям за хиляди
Фокнъровци, Хемингуеевци и всякакви там Нобелови лауреати за литература (лично
мнение, с което не искам да ангажирам никого). Стивън Кинг е Школа, писател -
хамелеон, който може да ти напише еднакво увлекателно исторически, фентъзи,
криминален, хорър роман или най-простичка, но същевременно сграбчваща сърцето
житейска история. Имах удоволствието да прочета и антологията „Вдъхновени от
Краля” непосредствено след излизането й в края на миналата година. Качествена
селекция от произведения на талантливи български автори, с част от които вече
се познавам лично или задочно. Респект към труда на всички тях!
КС: Ще те питам още един дежурен въпрос: Ако имаше шанса да избираш с какво
да се занимаваш, какъв щеше да е изборът ти?
ДЦ: Собственик на антикварна книжарничка.
КС: Какво мислиш за българските писатели, има ли хляб в тях или повечето са
графомани и бездарници?
ДЦ: Ще се спра върху любимите ми жанрове – фентъзито и хоръра или както обичам
да ги наричам –
„литературния ъндърграунд”, защото в по начало свития ни пазар, тая ниша е
съвсем тясна. През последните години изчетох доста родни автори и съм приятно
изненадан. Разбира се, забелязват се несъвършенствата – липсата на адекватна реклама,
бутиковите тиражи и трудната откриваемост, понякога недостатъчно изпипаните
корекция или редакция, но пък всичко в ъндърграунд литературата (важи и за
музиката) е истинско, изстрадано, контактът читател-творец почти винаги е
изключително близък, а това за мен е най-важното.
КС: Кои са любимите ти български писатели и защо?
ДЦ: Е-е-е, няма как да се вместят всичките в този отговор, а и на прима
виста рискувам да пропусна доста имена. Нека отговоря малко по-разчупено –
според читателското ми тефтерче български автор за 2014 година, с девет
прочетени от него книги, е Андрея Илиев.
КС: Изключително много ти благодаря за това интервю. Пожелай нещо на нашите
читатели.
ДЦ: И аз
благодаря! На читателите – повече вяра в българските ъндърграунд творци, повече
градивна критика и по-малко хейт!
понеделник, 12 януари 2015 г.
КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ & СВЕТОСЛАВ МИНКОВ - Сърцето в картонената кутия
АВТОРИ: Константин Константинов и Светослав Минков
ЗАГЛАВИЕ: Сърцето в картонената кутия
ИЗДАТЕЛСТВО: Георги Бакалов
ПОРЕДИЦА: Галактика
Първо издание: 1933
Година на изданието на Георги Бакалов: 1986
Страници: 112
Днес съм решил да отделя внимание на един кратък български роман, който прочетох с огромно удоволствие. Той е дело на тандема Константинов и Минков. Трябва да си призная, че не очаквах подобни похвати от произведение, появило се в България през 1933 година. На моменти ми приличаше на заигравките на Кърт Вонегът със самия него в творбите му, на моменти пък забравях, че чета българско произведение от началото на миналия век, и се пренасях на страниците на съвременен хумористичен опит на талантлив творец от първите години на двадесет и първи век. Единственото, което издава повестта, че не е писана наскоро, са няколкото старовремски израза и думи.
С две думи да кажа за какво става въпрос. Известният български поет Валериан Пламенов е изгубил сърцето си, което го води до лоши последици - той не може вече да твори своята чудесна поезия. Поради тази причина го налягат няколко опасности - да започне "истинска" работа, да се замогне (и то доста сериозно) и да се ожени за доста привлекателна и богата жена, която също така му е и голяма почитателка. Ако забелязвате, отказът от писането води до изключително лоши последици. Не си го причинявайте!
Честно да си призная романът ми беше много близък, заради проблемите, които осмиваше, проблеми актуални и до ден-днешен. Авторите са направили един много приятен микс от фантастика, хумор, крими, модернизъм и какво ли още не. Като недостатък мога да посоча няколкото отклонения от сюжета, но това не е болка за умиране. Повестта е доста приятна и увлекателна и се чете буквално за един следобед.
Оценка: 7/10
неделя, 28 декември 2014 г.
ВДЪХНОВЕНИ ОТ КРАЛЯ - Разкази от български автори, вдъхновени от СТИВЪН КИНГ
АВТОР: Колектив
ЗАГЛАВИЕ: Вдъхновени от Краля
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Съставители: Явор Цанев, Кети Илиева, Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Сибин Майналовски
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2014
Страници: 466
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.89 / 5 от 9 гласували
Цена: 19.99 лв
Лично за мен тази година не беше особено силна откъм публикации и литературни изяви. Честно казано, най-същественото, което мога да отбележа, бе излизането на невероятната колекция с разкази на светилото на американския хорър Ф. Пол Уилсън - "Демонични песни", която успя да види бял свят благодарение на няколко души и техните нечовешки усилия. А относно моите прозаични тегоби... ами май мързелът ми беше доста в повече от обикновено. Та тази година почти я бях отписал, когато изведнъж през декември се случиха две много хубави неща - участие в последния за годината брой на списание "Дракус" (с чисто новия ми разказ "Авторът") и "присъствие" във втората пълнокръвна българска хорър антология - "Вдъхновени от Краля".
Какво всъщност е "Вдъхновени от Краля". Бързам да уточня, преди някой да си е помислил, че това са оди за споминалия се поп-гений Майкъл Джексън (Мир на праха му!). "Вдъхновени от Краля" е 466-странично левиатанче, истинско пиршество за феновете на ужаса и бруталните "случки". Корицата е направо покъртителна и макар да не знам кой е нейният автор, аз му свалям шапка. Тя е уловила чудесно духа на това, което се крие в разказите на всичките 25 талантливи участници и 4-те произведения бонус от също така талантливите "изпитващи". Антологията е резултат от проведения от издателство "Gaiana" конкурс за произведение, вдъхновено от Стивън Кинг, който протече през почти цялата 2014 година. Организатор отново е все по-често появяващият се в публичното пространство Явор Цанев - собственик на издателството и основател на списание "Дракус" (единственото по рода си, което разчита изцяло на наши, родни автори).
Преди да започна с хвалбите, ще кажа няколко негативи, които не ми се понравиха:
1. Доста от авторите не са разбрали правилно темата на конкурса и са писали "кво-да-е". Аз не усетих никакво вдъхновение от Краля.
2. В антологията има доста брутални произведения - това донякъде ме изненада, тъй като Стивън Кинг (въпреки представите на непросветените) не е брутален (камо ли пък сплетърпънк) автор. Но, разбира се, това си е мое виждане за нещата.
3. Критика към съставителите на антологията - подреждането на авторите по азбучен ред не е лошо решение, но според мен щеше да се получи по-добре, ако разказите бяха разчупени малко. Има доста произведения, които са по-описателни и са едно след друго. Това донякъде ме измори при четенето.
Ще се опитам с по няколко думи да предам впечатленията си от всичките произведения в антологията. Разбира се, наблегнал съм на положителните неща, тъй като имаше разкази, които не бяха типично мой стил, но това не ги прави лоши или некачествени. Естествено, не съм си спестил и критиките, защото без такива не може. Та ето и моето скромно мнение:
1. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ - Земята под хълма - Сашо знае, че съм му голям фен, така че едва ли може да очаква критика точно от мен. Много готин разказ, за който самият автор споделя, че е вдъхновен от "Вампирът" на Кинг и от Джон Конъли. Аз пък усетих огромното влияние на Лъвкрафт върху това произведение и това може само да ме радва.
2. АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ - Завръщане - Не бях чел нищо от господин Макелов, но този трибют към "То" направо ме разби. Един от фаворитите ми в антологията. Много силно произведение, точно това, което аз си представям за разказ, вдъхновен от Краля.
3. АНДРЕЙ ВЕЛКОВ - Контакт - Другият ми фаворит, па макар и да не намерих нищо Кинговско в него. Много силен разказ, наситен с хумор и грозен реализъм. Беше истинско удоволствие за мен да го прочета.
4. БОРИСЛАВ БЕЛДЕВ - 5: Страх - Това е един от разказите, които не ми допаднаха. Темата ми беше прекалено предвидима и постно предадена, но определено ще намери своите фенове.
5. ВАЛЕНТИН ПОПОВ - Дневникът на един луд - Вальо е автор, който пише предимно хорър и от това, което съм му чел, мога да кажа, че прави сериозна заявка в този жанр. Доста приятен разказ, добре написан.
6. ВИКТОР ТОДОРОВ - Куклен театър - Този разказ е от тези, които могат да бъдат адски добри, но авторът е сгафил някъде. Лично за мен гафът беше особената предвидимост на събитията. С малко повече мистерия и завъртяност, произведението можеше да е истински шедьовър.
7. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ - Далечните тъмни полета - Владо е истинска машина за четене на книги. Оттам навярно си е изградил този чудесен описателен стил - определено най-силната черта на разказа.
8. ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ - Пътят на Уил - Когато четох този разказ си спомнях редица случки от моя живот и се усмихвах под мустак. Добра история, вдъхновена от тъщата навярно - голяма сила в хорър жанра.
9. ГЕОРГИ ХРИСТОВ - Момичето на татко - Хубав разказ, добре написан и приятен. Приличаше ми през цялото време на преразказ на някаква градска легенда.
10. ГРАНДАЙЗЕРН - Органично бъдеще: Молекулярен колизеум - Зад този псевдоним се крие небезизвестният Радослав Колев, който ни е забъркал странна смес от фантастика и хорър. Много странен разказ, но пък и доста новаторски.
11. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ - Пишещата машина - Отново разказ с огромен потенциал, но издъхващ на моменти. Този път критиката ми е в начина на предаване на събитията, някак си много неубедителни бяха повечето от сцените. Иначе браво за готината идея!
12. ДИАНА ПЕТРОВА - Неизбежно - Разказът не е никак лош, но просто не е в мой стил.
13. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ - В колата - Хубав разказ, макар и доста разпънат. Лично на мен щеше да ми хареса повече, ако беше по-стегнат и кратък.
14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Антикварят - Следя с огромен интерес развитието на Митко като писател и с всяко следващо негово произведение се убеждавам, че когато човек работи упорито, резултатите не закъсняват. Темата не блести с оригиналност (както и повечето произведения на самия Крал), но пък е покъртително представена на читателя.
15. ИВАЙЛО ИВАНОВ - Нещото в нас - Чел съм много от произведенията на Ивайло и винаги съм го харесвал като автор, но "Нещото в нас" ми разкри нова светлина в амплоато на този наш талантлив писател. Може би най-добрият разказ в антологията! Нямам думи да опиша удоволствието, с което го четох.
16. ИВАН АТАНАСОВ - Опашката на дявола - Ако има човек, който разбира от хорър в нашата "скромна" държава, то това определено е братът DEADFACE. "Опашката на дявола" не е за всеки, това е разказ, който описва една от най-големите ужасии на света, а именно безсилието да се справиш с някои житейски трудности. Безспорен лидер в тази антология, както и един от личните ми фаворити.
17. КОСТА СИВОВ - 2013 - Чест е за мен, че съм нареден сред тези талантливи наши творци. Разказът ми е посветен на Иван Атанасов, защото ако не беше той, може би никога нямаше да го завърша или пък въобще нямаше да е в подобен вид. Всички ме питат защо съм го озаглавил "2013"... еми, защото да ме питате после, ето защо :)
18. МАРИЯ ВЕРГОВА - Убиец на дракони - Определено този разказ не е мой тип. Доста ърбън фентъзи ми дойде. Но пък за сметка на това ще се хареса на много хора, отворени към темата и жанра.
19. МАРТИ ДЖ. МАРТИ - Вкус(на) любов - Един от разказите, които не ми показаха с нищо, че са вдъхновени от Стивън Кинг. За мен цялата история беше преразказ на епизод от сериала "Ханибал".
20. НЕЛИ ЦВЕТКОВА - Кристин - Друг мой фаворит. Много силен разказ, много добре написан, много добра идея.
21. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ - Точна бройка - Кратък и приятен разказ.
22. СИМЕОН ТРИФОНОВ - Ще лакирам ноктите си с кръвта ви - Уникално добър разказ. Изкърти ме отвсякъде - толкова добре написан, толкова добре конструиран, толкова обсебващ читателя... Браво!!!
23. СЛАВИ ГАНЕВ - Последният лов на Зимбру - Слави е решил да се захване с една доста интересна тема, която е разгърнал много добре. Единствената ми забележка е обемът на произведението - според мен с по-малък обем, то щеше да бъде доста по-въздействащо.
24. СТРАХИЛ СЪБЕВ - Джаспър, Алабама: Търси се помощ - Доста суперлативи чух и прочетох за този разказ. Лично аз не харесах начина, по който е изложена темата - като например няколкото страници с описания на пътища и улици. В един момент имах чувството, че чета указател на американски щат. Въпреки това разказът е хубав и въздействащ.
25. SEPTEMBRIA - Животът в къщата - Много силен разказ, който отново показва, че животът може да бъде изключително брутален и да ни постави в положение на безпомощност. Изключително емоционален и приятен стил. Много ми хареса!
БОНУС - Творби от журито (или дет се вика "Старите кучета в действие")
1. АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ ни представя превод на поемата на РОБЪРТ БРАУНИНГ - "Чайлд Роланд кулата достигна", вдъхновила Краля за неговия магнум опус "Тъмната кула". Лично на мен ми липсваше произведение, вдъхновено от Кулата в тази антология.
2. БРАНИМИР СЪБЕВ - Априлска жътва - Няма да хваля Бранко, защото той няма нужда от хвалби, просто ще кажа, че ето така трябва да се пише разказ, вдъхновен от Стивън Кинг... абе въобще точно ей така трябва да се пише разказ. Едно от най-силните произведения на Събев, които съм чел (а аз май съм му чел всичко... или поне всичко издавано!).
3. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Мечето - Сибин отново ни кърти зъбите с това си дарк-хорър отроче. Оригинална тема, добро (и кратко) развитие на сюжета, покъртителен край. БЕЗЦЕННО!!!
4. ЯВОР ЦАНЕВ - Endless Misery - Явор закрива този концерт на ужаса с парче от тавата на групата ENDLESS MISERY. Много силно произведение, което е вдъхновено от "Мизъри" на Кинг. Няма нужда да Ви уверявам в литературните способности на патрона на конкурса, който сече ритми с перото си така, както само той си знае!
ОЦЕНКА: 9/10
Други ревюта на антологията тук и тук.
петък, 5 декември 2014 г.
ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Клиника в средата на нощта
АВТОР: Димитър Цолов
ЗАГЛАВИЕ: Клиника в средата на нощта
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
КОЛЕКЦИЯ: Дракус № 1
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2014
Страници: 188
Жанр: Хорър, Ърбън-фентъзи
Рейтинг в GOODREADS: 5 / 5 от 6 гласували
Цена: 10 лв
Един от основните съвети на известните писатели към онези люде, които са решили да се занимават с художествена литература, е те да пишат по познати за тях теми. За малцина е тайна, че лицето Димитър Цолов носи гордо прякора си Доктора не защото е фен на сериала "Доктор Куин лечителката", а защото самият той е медик. В този ред на мисли Митко е отворил вратите на своята нова клиника в средата на нощта и въобще няма намерение да я затваря (дори и последната страница не може да ни убеди, че нещата свършват дотук).
Прочетох с огромен интерес първата книжка на автора, която беше озаглавена "Пет приключения на Витек Диман/Космическото пиле". В нея той даде заявка като доста сериозен писател на хорър и фентъзи с изобилстващи в тях хумористични елементи. С нетърпение очаквах второто му отроче - романа "Клиника в средата на нощта". Верен на себе си не прочетох откъсите, с които Митко представяше новото си произведение. Предпочитам да имам възможност да чета четивата си в пълен обем, а не просто някаква част от тях, която вероятно щеше да ме остави разочарован в даден момент и да ме настрои отрицателно към произведението, колкото и добро да е то. Та да се върна на това, което исках да кажа с две думи (макар да станаха доста повече; какво да се прави, често се отплесвам насам-натам) - Димитър Цолов си беше създал у мен образ на хумористичен автор. Навярно няма да ми повярвате, когато не намерих нищо забавно в новата му книга.
Искам първо да изясня, че с последното си изречение не исках да изразя разочарование, а напротив. Самият аз творя доста в жанра хумор и смея да твърдя, че това е един доста добре приеман жанр у нас. Митко пък се е доказал, че може да твори доста стойностни забавни произведения. Изненадата ми се дължеше на това, че Димитър Цолов беше избрал по-трудния път, пред логичния - да си продължи с хумора.
Но нека разкрия по-съществените неща около романа.
"Клиника в средата на нощта" е първата книга в новосъздадената серия на издателство "Gaiana" - "Колекция Дракус". Романът на Димитър Цолов е истинско бижу, което отваря широко вратите на поредицата. Форматът е почти същият като легендарната "Галактика", шрифтът е приятен за четене, корицата е покъртителна, редакцията и корекцията са на високо ниво, а произведението на Доктора е едно от най-добрите, които съм чел от български автор. Гордея се, че имаме такъв писател като Димитър Цолов, който с първия си роман може да постигне такива високи резултати. С трепет очаквам следващите му дълги произведения, които, убеден съм, ще бъдат от хубави по-хубави.
Няма да крия, че сюжетът в "Клиника в средата на нощта" не е нещо оригинално. Цолов е заложил на "проверени" идеи и персонажи, но пък нима това не е характерно и за вездесъщия Стивън Кинг? Главният герой в романа е... (изненада!) доктор! Той попада неволно в центъра на вечния конфликт между вампири и върколаци. Съпругата му е отвлечена, а за живота й той трябва да извърши нещо ужасно. Безизходицата е пълна, защото доктор Арчибалд Кимерия е наясно, че каквото и да стори, крайният резултат никога няма да излезе положителен.
Героите на Димитър Цолов са добре изградени и живи - нещо, което се постига доста трудно. Описанията му са уместни и добре построени. Създават подходяща атмосфера за предстоящите събития. Лично на мен ми се искаше да беше наблегнал повече на мистерията, но това си е лично мое "мрънкане".
"Клиника в средата на нощта" е истинско постижение в родната литература. Горд съм, че има такива писатели като Димитър Цолов и ще се радвам да виждам името му все по-често и по-често. Естествено това изцяло зависи от интереса на читателите.
Препоръчвам горещо!
Оценка: 10/10
петък, 26 септември 2014 г.
ЯВОР ЦАНЕВ - Слънчогледите
АВТОР: Явор Цанев
ЗАГЛАВИЕ: Слънчогледите
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година: 2014
Страници: 184
Жанр: Хорър, Фантастика, Хумор, Съвременни разкази
Рейтинг в GOODREADS: 4.93 / 5 от 14 гласували
Цена: 12 лв
Писал съм доста за българския писател Явор Цанев и то само хубави неща. Няма как да не го сторя, след като Явор е един от ярките обекти на нашата литературта сцена. Освен това той е и от малкото българи, които правят всичко по силите си за популяризирането на български автори и произведения. От юли 2012 започна да издава списание "Дракус", в което до момента са публикувани както доказани имена като Сибин Майналовски, Бранимир Събев, Андрея Илиев, Мариян Петров и самият Явор Цанев, така и млади надежди, някои от които дори са под 18 години. (Преди няколко дни се появи и третият за 2014 г. брой на списание "Дракус".)
Но да насочим вниманието си към новото отроче на Цанев, а именно колекцията с разкази "Слънчогледите". Тя е логично продължение на излезлите миналата година "Странноприемницата" и "Вино за мъртвите". Съдържа 20 разказа, повечето, от които са нови и никъде другаде не са публикувани. За любознателните ще кажа, че "Енергиен вампир" може да се прочете и в антологията "Мечове в града", съставена от Александър Драганов, а "Комарджиите на мисълта" в последния "Дракус".
Явор Цанев е известен с преплитането на жанровете в своите произведения. Тук той отново не изневерява на себе си и ни предлага една приятна смесица от хорър, фантастика и хумор. Всичките двадесет произведения са толкова добри, че не мога да извадя дори и едно от тях и да кажа, че не ми е харесало. Особено много ми допаднаха разказите "Слънчогледите", "Вампирска усмивка", "Видеонаблюдение", "Затворът", "Опасен бизнес", "Комарджиите на мисълта" и "Пункт за желязо". Няма да се спирам подробно и да обяснявам в коя творба какво се случва. Разказите на Явор Цанев не могат да се преразкажат, те трябва да се усетят, да се почувстват със сетивата.
За финал ще кажа, че колкото и нови сборника да издаде Цанев, те няма да бъдат излишни в това съвременно литературно пространство, в което почти нищо интересно не се случва, а преводните книги, които се издават на пазара ни са по-скоро за парлама, отколкото за "чудо и приказ". Браво, господин Цанев, браво, Яворе!!! Чакаме следващите ти отрочета, в които да ни покажеш нови емоции и преживявания!
Ревюта на книгата от колегата Бранимир Събев тук, от колежката Ана Хелс тук и от другата колежка Нели Цветкова тук.
Оценка: 10/10
Абонамент за:
Публикации (Atom)







