ДОНКО НАЙДЕНОВ - Ударите на съдбата

АВТОР: Донко Найденов
ЗАГЛАВИЕ: Ударите на съдбата
ИЗДАТЕЛСТВО: Е-Книги
Година: 2012
Страници: 286
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.44 / 5 от 9 гласували


Искам да ви представя една книга от нашумелия в последно време наш писател Донко Найденов. Става въпрос за третото отроче на белоградчанина, което носи силното заглавие "Ударите на съдбата". След романа "Франклин Томас", който можете да прочетете безплатно от сайта на БУКВИТЕ, и сборника с хорър разкази "В капана на неизвестното" (произведенията от него можете да намерите в сайта "Откровения", но ви предупреждавам, че там са нередактирани) идва логичното продължение с настоящата колекция, състояща се от три новели в класически хорър стил, такъв на какъвто само господин Найденов е способен.

Няма да е пресилено ако кажа, че това е най-добрата книга издавана от автора; в интернет пространството можете да намерите достатъчно материали, които да потвърдят думите ми. Както вече споменах, това е един чудесен сборник от един чудесен автор. Донко Найденов определено продължава традициите, създадени от писатели като Хауърд Филипс Лъвкрафт и Едгар Алън По. На моменти брутален, на моменти изискан, стилът на автора се доближава по качество до този на съвременни легенди като Стивън Кинг, Дийн Кунц и Клайв Баркър.

Не мога да не спомена и прекрасната редакторска работа, която е извършила Весислава Савова. Без нейната намеса произведенията определено нямаше да са това, което ще намерите на страниците на този сборник, а именно истински шедьоври от дълбините на хоръра. 

В тази колекция ще намерите три новели:
- Изчезналият близнак
- Сборището на ренесансовите сатанисти
- Въплъщението на Сатаната

Моят личен фаворит е първото произведение тъй като то се доближава най-много до еталона ми за качествен хорър, примесен с мистерия (а аз обожавам мистерията!). Историята е много силна, много напрегната и изпълнена с неочаквани обрати. Действията се прескачат едно връз друго и не оставят читателя нито за миг да си почине. Такива новели харесвам и искам да виждам все повече и повече от тях.

"Сборището на ренесансовите сатанисти", също като заглавието си, е дълбокомислен класически хорър, силно повлиян от Лъвкрафт и кръга му последователи. Малко по-мудно от предното произведение, то също съдържа в себе си всички черти на добрия разказ и ни потопява в една ужасна обстановка, на която лично аз не бих желал да стана свидетел в реалния живот. 

"Въплъщението на Сатаната" е произведение, което, макар и разказано с майсторство, не създава емоциите, предизвикани от предните две. Това се дължи на доста изтърканата тема, която обаче би се харесала доста на почитателите на ърбън фентъзито и хоръра от типа за върколаци, вампири и подобни. 

Донко Найденов е писател, който твори в един доста "пренебрегван" жанр, а именно класическия хорър. Няма да убеждавам за качествата на автора, просто потърсете негови произведения в интернет (а там определено ще намерите доста голямо количество от тях) и ще се убедите от безбройните коментари и оценки, че това е един автор, който заслужава внимание и уважение!

Оценка: 10/10

БРАНИМИР СЪБЕВ - Човекът, който обичаше Стивън Кинг

АВТОР: Бранимир Събев
ЗАГЛАВИЕ: Човекът, който обичаше Стивън Кинг
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
Година: 2012
Страници: 252
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.15 / 5 от 66 гласували
Цена: 11.90 лв

Това е вторият самостоятелен сборник с разкази от Бранимир Събев след чудесния "Хоро от гарвани". Определено тук историите са доста по-добре структурирани, разгърнати и впечатляващи. Напевният стил на автора ме накара да отворя първата страница с очакване и след няколко часа да затворя последната отново с очакване... за нови срещи. Въобще не искам да преувеличавам, нито пък да убеждавам, но "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е събитие на родната литературна сцена и няма защо да отричаме този факт. Похвала за издателство "Ибис", които се осмелиха да направят крачката и да добавят още един талантлив автор в каталога си. Но да кажа по няколко думи и за някои от произведенията. "Необичайно предложение" - моят тотален фаворит от времето, в което беше публикуван в антологията "До Ада и назад". Просто няма такава красота и подобен хумор. Авторът умее да създава подобни произведения, така че очаквам още доста от тях. "Докъде водят мечтите" е задължително четиво за всички писатели и издатели. Нека и двете страни са предупредени. Хареса ми огледалното отражение на персонажите. Как единият рефлектира върху другия и това води до... "Бягството" - в началото си помислих, че съм сбъркал сборника и съм почнал да чета "Изкуплението Шоушенк", но някак си никъде не се спомена щата Мейн и се сетих, че това е Бранимир Събев и... така де, любознателните разбраха за какво говоря. Изключително силно разказче. "Видеокасети" - мъжки разказ за мъжки момчета. Усещаше се, че е писан преди време, тъй като видеокасетите са един музеен експонат, който трудно се намира днес. Пак родният Свищов, пак същата атмосфера като в "Докъде водят мечтите". Както казват някои ценители - "да гледаш порно е естетическо; да четеш Бранимир Събев... безценно!". "Хижата" - отново задължителен разказ за всички пишещи в БГ, а и не само. Хареса ми реалността в произведението. Докато го четях бях сигурен, че сюжетът е базиран на реални събития. Оказах се прав. Един от силните разкази в сборника. "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" - писах вече ревю за този разказ в "Сборище на трубадури" (където има и интервю, взето от мен на Бранимир Събев), но не се сдържам да спомена, че това също е един от запомнящите се разкази - не само със случващото се в него, но и с камео ролите на Стивън Кинг, Адриан Лазаровски и самия Бранимир Събев. Феновете на Краля ще бъдат задоволени. Няма да дам обширно ревю за останалите произведения, не защото не го заслужават, а за да не ме обвини някой в популизъм (тая дума не ми е много ясна, но мисля, че точно я употребявам). За да бъда честен ще кажа само, че в сборника слабо няма. Не че нямам забележки - имам и те не са малко (ама те и Стивън Кинг постоянно го критикуват), - но те въобще не са достатъчна причина, за да не харесам написаното. Да, на моменти някои неща ми дойдоха доста "хард" (изречено от мен звучи страшно, но и аз имам чувствителна страна на душата) - точен пример е "Благословеният, вещицата и дяволът". Макар да съм наясно, че той е любим на автора, основните ми критики са насочени именно към това произведение. Не че не е добро, но просто в началото беше поставена прекалено висока летва, за да може да ме задоволи накрая. Оценка: 10/10

БРАНИМИР СЪБЕВ - Дракус

Поставям висока оценка на това произведение, не защото авторът му е Бранимир Събев, нито защото то е най-големият шедьовър на нашето съвремие, а защото определено си заслужава да се оцени подобаващо. Няма да крия, че темата на разказа отдавна не е сред тези, които събуждат очарование у мен, но както казват някои велики писатели, важен е начинът на предаване на една история. А тук той е чудесен. Първо, подплатеността на бекграунда - перфектен (няма да крия, че в момента любимия ми жанр е исторически хорър). Второ, героите - обемът на произведението не е позволил да бъдат развити, но това не им пречи да са достатъчно запомнящи се. Трето, изпълнението - "вървим си ний и трепим зомбита!" - ако очаквате това - няма да го получите. Разказът е интелигентно написан и зад всяко действие се крие някаква логика. Ако искам нещо от писателя Бранимир Събев, то е повече произведения написани по този начин. Още повече, че родният му Свищов (който имах удоволствието добре да опозная за около пет години) съдържа в себе си толкова много историческа красота, че би позволил на един творец да изгради голяма част от творчеството си на него.