Показват се публикациите с етикет Мои книги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мои книги. Показване на всички публикации

петък, 13 март 2015 г.

КОСТА СИВОВ - Хубави неща, лоши неща





АВТОР: Коста Сивов
ЗАГЛАВИЕ: Хубави неща, лоши неща
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
КОЛЕКЦИЯ: Дракус № 3
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2015
Страници: 200
Жанр: Фантастика, Фентъзи, Хорър, Хумор
Цена: 10 лв


Искам да ви представя новата си книга "Хубави неща, лоши неща", която е сборник с разкази.

СЪДЪРЖАНИЕ
Няколко думи за автора от СИБИН МАЙНАЛОВСКИ
СЛУЧКА В ДОЛНОТО КРАЛСТВО
ХУБАВИ НЕЩА, ЛОШИ НЕЩА
ЕДИН КРИМИНАЛЕН РАЗКАЗ
ПИСАНЕТО Е ЛУДОСТ
СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ РАБОТИ (в съавторство с ЯНА "КНИЖНОТО МОМИЧЕ" НИКОЛОВА)
СЪДБАТА НА ЧУЖДЕНЕЦА
НАЙ-ХУБАВАТА КНИГА
НАЙ-ХУБАВАТА ЖЕНА
КРЪЧМАТА НА ФРАНСИС ПОЛ
--ЦИКЪЛ БУНКЕРИТЕ НА МАРС--
БУНКЕРИТЕ НА МАРС
МАРСИАНСКИ ПРОБЛЕМИ
МАРСИАНСКО ДЕЛО

Ако някой има интерес към книгата може да пише на мен или на издателството на следните адреси:
nicksson@abv.bg
gaiana@abv.bg
dracus@abv.bg

неделя, 28 декември 2014 г.

ВДЪХНОВЕНИ ОТ КРАЛЯ - Разкази от български автори, вдъхновени от СТИВЪН КИНГ




АВТОР: Колектив
ЗАГЛАВИЕ: Вдъхновени от Краля
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Съставители: Явор Цанев, Кети Илиева, Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Сибин Майналовски
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2014
Страници: 466
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.89 / 5 от 9 гласували
Цена: 19.99 лв


Лично за мен тази година не беше особено силна откъм публикации и литературни изяви. Честно казано, най-същественото, което мога да отбележа, бе излизането на невероятната колекция с разкази на светилото на американския хорър Ф. Пол Уилсън - "Демонични песни", която успя да види бял свят благодарение на няколко души и техните нечовешки усилия. А относно моите прозаични тегоби... ами май мързелът ми беше доста в повече от обикновено. Та тази година почти я бях отписал, когато изведнъж през декември се случиха две много хубави неща - участие в последния за годината брой на списание "Дракус" (с чисто новия ми разказ "Авторът") и "присъствие" във втората пълнокръвна българска хорър антология - "Вдъхновени от Краля". 

Какво всъщност е "Вдъхновени от Краля". Бързам да уточня, преди някой да си е помислил, че това са оди за споминалия се поп-гений Майкъл Джексън (Мир на праха му!). "Вдъхновени от Краля" е 466-странично левиатанче, истинско пиршество за феновете на ужаса и бруталните "случки". Корицата е направо покъртителна и макар да не знам кой е нейният автор, аз му свалям шапка. Тя е уловила чудесно духа на това, което се крие в разказите на всичките 25 талантливи участници и 4-те произведения бонус от също така талантливите "изпитващи". Антологията е резултат от проведения от издателство "Gaiana" конкурс за произведение, вдъхновено от Стивън Кинг, който протече през почти цялата 2014 година. Организатор отново е все по-често появяващият се в публичното пространство Явор Цанев - собственик на издателството и основател на списание "Дракус" (единственото по рода си, което разчита изцяло на наши, родни автори).

Преди да започна с хвалбите, ще кажа няколко негативи, които не ми се понравиха:
1. Доста от авторите не са разбрали правилно темата на конкурса и са писали "кво-да-е".  Аз не усетих никакво вдъхновение от Краля.
2. В антологията има доста брутални произведения - това донякъде ме изненада, тъй като Стивън Кинг (въпреки представите на непросветените) не е брутален (камо ли пък сплетърпънк) автор. Но, разбира се, това си е мое виждане за нещата. 
3. Критика към съставителите на антологията - подреждането на авторите по азбучен ред не е лошо решение, но според мен щеше да се получи по-добре, ако разказите бяха разчупени малко. Има доста произведения, които са по-описателни и са едно след друго. Това донякъде ме измори при четенето. 

Ще се опитам с по няколко думи да предам впечатленията си от всичките произведения в антологията. Разбира се, наблегнал съм на положителните неща, тъй като имаше разкази, които не бяха типично мой стил, но това не ги прави лоши или некачествени. Естествено, не съм си спестил и критиките, защото без такива не може. Та ето и моето скромно мнение:

1. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ - Земята под хълма - Сашо знае, че съм му голям фен, така че едва ли може да очаква критика точно от мен. Много готин разказ, за който самият автор споделя, че е вдъхновен от "Вампирът" на Кинг и от Джон Конъли. Аз пък усетих огромното влияние на Лъвкрафт върху това произведение и това може само да ме радва. 

2. АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ - Завръщане - Не бях чел нищо от господин Макелов, но този трибют към "То" направо ме разби. Един от фаворитите ми в антологията. Много силно произведение, точно това, което аз си представям за разказ, вдъхновен от Краля. 

3. АНДРЕЙ ВЕЛКОВ - Контакт - Другият ми фаворит, па макар и да не намерих нищо Кинговско в него. Много силен разказ, наситен с хумор и грозен реализъм. Беше истинско удоволствие за мен да го прочета. 

4. БОРИСЛАВ БЕЛДЕВ - 5: Страх - Това е един от разказите, които не ми допаднаха. Темата ми беше прекалено предвидима и постно предадена, но определено ще намери своите фенове. 

5. ВАЛЕНТИН ПОПОВ - Дневникът на един луд - Вальо е автор, който пише предимно хорър и от това, което съм му чел, мога да кажа, че прави сериозна заявка в този жанр. Доста приятен разказ, добре написан. 

6. ВИКТОР ТОДОРОВ - Куклен театър - Този разказ е от тези, които могат да бъдат адски добри, но авторът е сгафил някъде. Лично за мен гафът беше особената предвидимост на събитията. С малко повече мистерия и завъртяност, произведението можеше да е истински шедьовър. 

7. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ - Далечните тъмни полета - Владо е истинска машина за четене на книги. Оттам навярно си е изградил този чудесен описателен стил - определено най-силната черта на разказа. 

8. ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ - Пътят на Уил - Когато четох този разказ си спомнях редица случки от моя живот и се усмихвах под мустак. Добра история, вдъхновена от тъщата навярно - голяма сила в хорър жанра. 

9. ГЕОРГИ ХРИСТОВ - Момичето на татко - Хубав разказ, добре написан и приятен. Приличаше ми през цялото време на преразказ на някаква градска легенда. 

10. ГРАНДАЙЗЕРН - Органично бъдеще: Молекулярен колизеум - Зад този псевдоним се крие небезизвестният Радослав Колев, който ни е забъркал странна смес от фантастика и хорър. Много странен разказ, но пък и доста новаторски.

11. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ - Пишещата машина - Отново разказ с огромен потенциал, но издъхващ на моменти. Този път критиката ми е в начина на предаване на събитията, някак си много неубедителни бяха повечето от сцените. Иначе браво за готината идея!

12. ДИАНА ПЕТРОВА - Неизбежно - Разказът не е никак лош, но просто не е в мой стил.

13. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ - В колата - Хубав разказ, макар и доста разпънат. Лично на мен щеше да ми хареса повече, ако беше по-стегнат и кратък. 

14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Антикварят - Следя с огромен интерес развитието на Митко като писател и с всяко следващо негово произведение се убеждавам, че когато човек работи упорито, резултатите не закъсняват. Темата не блести с оригиналност (както и повечето произведения на самия Крал), но пък е покъртително представена на читателя. 

15. ИВАЙЛО ИВАНОВ - Нещото в нас - Чел съм много от произведенията на Ивайло и винаги съм го харесвал като автор, но "Нещото в нас" ми разкри нова светлина в амплоато на този наш талантлив писател. Може би най-добрият разказ в антологията! Нямам думи да опиша удоволствието, с което го четох. 

16. ИВАН АТАНАСОВ - Опашката на дявола - Ако има човек, който разбира от хорър в нашата "скромна" държава, то това определено е братът DEADFACE. "Опашката на дявола" не е за всеки, това е разказ, който описва една от най-големите ужасии на света, а именно безсилието да се справиш с някои житейски трудности. Безспорен лидер в тази антология, както и един от личните ми фаворити. 

17. КОСТА СИВОВ - 2013 - Чест е за мен, че съм нареден сред тези талантливи наши творци. Разказът ми е посветен на Иван Атанасов, защото ако не беше той, може би никога нямаше да го завърша или пък въобще нямаше да е в подобен вид. Всички ме питат защо съм го озаглавил "2013"... еми, защото да ме питате после, ето защо :)

18. МАРИЯ ВЕРГОВА - Убиец на дракони - Определено този разказ не е мой тип. Доста ърбън фентъзи ми дойде. Но пък за сметка на това ще се хареса на много хора, отворени към темата и жанра. 

19. МАРТИ ДЖ. МАРТИ - Вкус(на) любов - Един от разказите, които не ми показаха с нищо, че са вдъхновени от Стивън Кинг. За мен цялата история беше преразказ на епизод от сериала "Ханибал". 

20. НЕЛИ ЦВЕТКОВА - Кристин - Друг мой фаворит. Много силен разказ, много добре написан, много добра идея. 

21. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ - Точна бройка - Кратък и приятен разказ.

22. СИМЕОН ТРИФОНОВ - Ще лакирам ноктите си с кръвта ви - Уникално добър разказ. Изкърти ме отвсякъде - толкова добре написан, толкова добре конструиран, толкова обсебващ читателя... Браво!!!

23. СЛАВИ ГАНЕВ - Последният лов на Зимбру - Слави е решил да се захване с една доста интересна тема, която е разгърнал много добре. Единствената ми забележка е обемът на произведението - според мен с по-малък обем, то щеше да бъде доста по-въздействащо.

24. СТРАХИЛ СЪБЕВ - Джаспър, Алабама: Търси се помощ - Доста суперлативи чух и прочетох за този разказ. Лично аз не харесах начина, по който е изложена темата - като например няколкото страници с описания на пътища и улици. В един момент имах чувството, че чета указател на американски щат. Въпреки това разказът е хубав и въздействащ.

25. SEPTEMBRIA - Животът в къщата - Много силен разказ, който отново показва, че животът може да бъде изключително брутален и да ни постави в положение на безпомощност. Изключително емоционален и приятен стил. Много ми хареса!

БОНУС - Творби от журито (или дет се вика "Старите кучета в действие")

1. АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ ни представя превод на поемата на РОБЪРТ БРАУНИНГ - "Чайлд Роланд кулата достигна", вдъхновила Краля за неговия магнум опус "Тъмната кула". Лично на мен ми липсваше произведение, вдъхновено от Кулата в тази антология. 

2. БРАНИМИР СЪБЕВ - Априлска жътва - Няма да хваля Бранко, защото той няма нужда от хвалби, просто ще кажа, че ето така трябва да се пише разказ, вдъхновен от Стивън Кинг... абе въобще точно ей така трябва да се пише разказ. Едно от най-силните произведения на Събев, които съм чел (а аз май съм му чел всичко... или поне всичко издавано!).

3. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Мечето - Сибин отново ни кърти зъбите с това си дарк-хорър отроче. Оригинална тема, добро (и кратко) развитие на сюжета, покъртителен край. БЕЗЦЕННО!!!

4. ЯВОР ЦАНЕВ - Endless Misery - Явор закрива този концерт на ужаса с парче от тавата на групата ENDLESS MISERY. Много силно произведение, което е вдъхновено от "Мизъри" на Кинг. Няма нужда да Ви уверявам в литературните способности на патрона на конкурса, който сече ритми с перото си така, както само той си знае!

ОЦЕНКА: 9/10

Други ревюта на антологията тук и тук.  

вторник, 1 април 2014 г.

СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Усмивка в полунощ



АВТОР: Сибин Майналовски (първият с това име, познат по писателските земи и в световете, където се появява кръчмата "Зелената котка")
ЗАГЛАВИЕ: Усмивка в полунощ (сборник с разкази и миниатюри за ценители и разбирачи)
ГОДИНА: Лето господне две и тринадесето
СТРАНИЦИ: бая бяха (ама можеше и повече)
ЦЕНА: 12 лв (направо без пари)
КОРИЦА: легендата Питър Стенли... опа! грешка! Петър Станимиров
ПРЕВЕДЕНА НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ: Скоро!!!
ПРОДЪЛЖЕНИЕ: Ще има!


Трябва да призная, че когато за първи път видях корицата на "Усмивка в полунощ" си казах следното: "Верно Джош Бролин го канят вече да играе къде ли не, но чак пък да се снима за корица на Сибин!!!" Ама честно ми кажете - не ви ли прилича на него с неподдържани бакенбарди и перхидролена коса? Прилича, разбира се, ама какво от това? Хората обичат познати физиономии. Но няма да говоря за актьорските и фотогенични качества на Джош Бролин, а за тези на другаря Майналовски, който отново поднася сериозна доза проза, за сериозни читатели и ценители с онзи негов сериозен тон и закачлив хумор.

"Усмивка в полунощ" е сборник, който съдържа в себе си всички разкази (написани до 2013 година - оттам нататък има нови) от цикъла "Кръчма "Зелената котка"". Някои от тях аз наричам миниатюри, защото те са по-скоро междинни емоционални изблици, целящи да запознаят читателя с моментните несгоди на магьосника Тери Сторн - основната фигура в поредицата. На страниците на книгата се разхождат герои с имена като Джонатан Деветте пръста, Били Зеленчука, Питър Стенли - известен художник, Рей Макгавърн - съдържател на "Зелената котка", други магове, дриади, елфи и какви ли още не.

Качеството на произведенията в тази колекция е много високо. Това се доказа от безбройните добри ревюта, които книгата получи от издаването си до сега. Няма да се спирам на отделни разкази, защото това би било повтаряне на една и съща присъда - хубаво, хубаво, хубаво!!! За да не се повтарям както със себе си, така и с колегите блогъри, ще кажа няколко съществени неща, които може би не знаете около "Усмивка в полунощ":
1. Сибин е фанатичен любител на котките. Дотолкова, че да създаде цял цикъл с безчет на брой разкази, въртящи се около кръчма, чийто талисман е зелена котка.
2. Авторът на корицата, Петър Станимиров, е почетен от господин Майналовски с няколко разказа, в които е поканен да бъде главен герой под псевдонима Питър Стенли.
3. Сибин обича да се заиграва с Толкин, Пратчет и някои български фентъзи творци.
4. Предговорът на сборника е от Бранимир Събев - авторът на класическите български книги "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и "Пустинния скорпион".
5. Любимият ми разказ в сборника е "Да си мерим... четките". Тук маестро Майналовски е писал в съавторство с величието на българското фентъзи... хубу де, няма да се хваля, айде от мен да мине. Този разказ е колаборация между мен и Сибин. Силно е влиянието на Джак Ванс в него.

"Усмивка в полунощ" е чудесен подарък за всички читатели на фентъзито и хумора. Сибин Майналовски ни е подготвил една вкусна порция от своето огромно творчество, подправена с най-добрите съставки на съвременната литература. Емоциите скрити във всеки ред на тази книга са безценни. Силно препоръчвам.

И за да не бъда обвинен в празнословие, прилагам доказателствен материал - доволна читателка на книгата "Усмивка в полунощ" на маестро Майналовски:


петък, 8 ноември 2013 г.

МЕЧОВЕ В ГРАДА - Новата българска антология



Изключително ми е приятно да представя на Вашето внимание новата антология с "ърбън-фентъзи" разкази, която излезе на бял свят на 26 октомври 2013 година. Лично за мен това е събитие, което не може да се наблюдава често в нашата не-литературна страна. Още повече, че тук ще намерите както вече изявени български автори, така и съвсем млади такива, които обаче дават сериозна заявка за предните позиции в писателската общност.

"Мечове в града" е втората антология от поредицата за "Мечовете", след "Мечове в леда". Зад тях стоят "Националният клуб за фентъзи и хорър", както и Александър Драганов, който е съставител на двете. В настоящата антология участват шестнадесет автора с шестнадесет произведения, преминали през много ситното сито на съставителя, за да се получи една прекрасна колекция с разкази и новели. За това изиграва важна роля и редакторката Весислава Савова, която сякаш е побутнала на правилните места всеки един от авторите, за да изцеди от него най-доброто, на което е способен. Не мога да пропусна заслугите на Бранимир Събев и Сибин Майналовски - първият с идеите и съветите, за да излезе на бял свят една добре изглеждаща антология, а вторият с перфектното оформление, което е направил.

Както започва съставителят Александър Драганов в своето ревю за книгата: "Ако търсите безпристрастно и обективно ревю на "Мечове в града", новият сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър "Цитаделата", може спокойно да спрете да четете." Защото за мен няма лош разказ в антологията. И това е причинено не от факта, че моята новела "До преизподнята и обратно" е част от Съдържанието, а поради факта, че тази книга наистина си струва.

Моят поглед върху разказите. Опитал съм се да бъда максимално обективен, както и критичен. Тези, които ме познават, знаят, че не си спестявам критиките. Вярно, не си спестявам и суперлативите, но те винаги са заслужени. Ето ги и моите възгледи:

0. ВЕСИСЛАВА САВОВА - Предговор. Не знам защо всеки ревюиращ често (да не кажа винаги) си спестява есетата, които предхождат подобни антологии, писани от съставители, редактори, автори и др., при положение, че в тях се крие огромна информация за последващите произведения в изданието. За пръв път се сблъсках с името Весислава Савова на страницата с кредитите на сборника с новели на Донко Найденов - "Ударите на съдбата". Тъй като познавах суровия материал на автора, осъзнах каква работа е свършила редакторката му върху цялата книга. Не мога да не призная, че да си редактор е повече от наказание. Да се разправяш с цял куп емоционално-разстроени писатели, всеки с личните си депресии и психически изявления, си е чиста храброст. Веси е успяла да се справи с всички автори в тази антология дотолкова, че не е написала труд със заглавие "Как да убиеш шестнадесет автора по деветдесет и девет начина", а просто един чудесен "Предговор".

1. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ - Тримата пазители и златната ябълка. Така, така... Как да кажеш лоша дума за шефа си, когато знаеш, че той ще прочете написаното. В най-добрия случай повече няма да получиш място в бъдещи негови антологии, които съм сигурен, че ще има, а в най-лошия, може да събере дружината от Националния клуб и да те напляска като малко дете, прибягвайки до саморазправа. Е, на мен не ми се иска нито едно от двете, така че ще гледам да бъда максимално любезен. Истината е, че това е втората антология, в която участваме заедно със Сашо. В "До Ада и назад" бях адски впечатлен от ужасяващия му разказ "Нещото от кладенеца", а по-късно чак разбрах, че човекът си е "дайхард" фен на фентъзито. Какво да го правиш, фентъзито и хоръра са си като двама братя близнаци, които не можеш да разделиш по никакъв начин. "Тримата пазители и златната ябълка" е съвременна история, вдъхновена от народната ни приказка, от произведенията на Хауърд Филипс Лъвкрафт, от супер герои като Батман и Супермен, от старите български легенди и митове и от още един куп други източници. Но, не, уви! Не очаквайте статия за всички тези забавни науки. Сашо е забъркал една микстура, която на моменти е леко забавна, на моменти е адски ужасяваща, а на места е дори драматично-трагична. Много силно произведение, което бе истинско удоволствие за сетивата ми. Честно си признавам, че не съм чел нещо подобно, и за мен бе истинска изненада да видя тази част от идеите на автора, които се надявам той да разработва в бъдеще и да видим продължение на този разказ.

2. ВАСИЛ МИРЧЕВ - Шаман. Признавам си, че това заглавие леко ме заблуди. Очаквах нещо изключително различно от написаното. "Шаман" е най-дългото произведение в антологията, но нека това не Ви заблуждава. Тази новела е личният ми фаворит. Тук, също както и при предния разказ, имаме история, базирана на българската митология. Васил Мирчев е автор, който лично аз не познавах до момента, но очаквам много негови произведения да намерят място в бъдещи издания, защото той наистина го заслужава. Всичките четиридесет и три страници са един празник за четящия. Браво на Васко и очакваме да видим следващите му литературни успехи.

3. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ - Краят на сънищата. Както на много други автори в антологията, името на Димитър Димитров беше непознато за мен. Това обаче никога не би ме спряло да прочета произведение от непознат писател. Не мога да отрека, че "Краят на сънищата" не е моят тип история, но по едно време се усетих, че чета думите захласнат, защото Димитър Димитров е писател, който завладява. Сън и Кошмар, Реалност и Илюзия. Това са темите в този разказ и съм сигурен, че човек, който си пада по тях, ще остане много очарован.

4. ДИМИТЪР ДЪКОВСКИ - Елпида. Този разказ е поредната смес от няколко основни движения във фантастиката като цяло. Разбираме, че господин Дъковски е фен на Нийл Геймън и Саймън Грийн. Това личи от чудесните му мрачни пасажи ала Геймън и леко обърканите му пространствени описания ала Грийн (да ме прощават феновете на Саймън, които са в изобилие в редиците на "Цитаделата", ама цялата маса от думи ми идва в много - не ме съдете много, още съм лаик в творчеството на британеца). Димитър Дъковски обаче не се е справил никак зле с разказа си "Елпида". На моменти ми идеше да открадна някой и друг епизод за лична употреба. Моментът в метрото, където пътуват само някакви си изроди, направо ме разби. Много силно и много на място. Красота!!! Чакаме още.

5. ДОНКО НАЙДЕНОВ - Битката за Дурикс. Познавам Донко от антологията "До Ада и назад". След това написахме два разказа заедно и започнахме цял роман, който така и не довършихме (благодарение на личния ни мързел и липсата на стимул в нашата прекрасна не-литературна страна, където се печатат книги на БГ автори, които са известни повече с нещо друго, само не и с писателски талант). Донко е чудесен автор и почти няма произведение от него, което да не съм чел. Той твори в един жанр, който аз определям като класически хорър, защото ми напомня много за стиловете на Лъвкрафт и По. За мен беше истинска изненада, когато видях, че Донко участва в тази фентъзи антология. Донякъде се зарадвах, донякъде бях и леко притеснен. Ами ако това не е един от силните му жанрове? Е, бързо си отговорих с това невероятно произведение, което сякаш бе излязло изпод перото на класици като Толкин и Зелазни. "Битката за Дурикс" е класическо (както и всичко друго в творчеството на Найденов) фентъзи, което омагьосва читателите си. Браво, Донко! Справил си се прекрасно. Продължавай да твориш в този стил, отдава ти се!

6. ИВАН ДИМИТРОВ - Спас и вълшебният медальон. Това е един от най-силните разкази в антологията. Макар че в началото започна като евтин холивудски филм, веднага ме плени с идеите, които се доближаваха до "Роуз Мадър" и "Тъмната кула" на Стивън Кинг. Иван Димитров е чудесен разказвач. Самият му стил е увлекателен и изпълнен с талант. Да, историята не е нещо оригинално и уникално, но е едно приятно четиво, което ще се хареса на всички фенове на жанра, че и на много други.

7. ИВАН РУСЛАНОВ - Непростимият грях. Иван Русланов не е непознато име сред литературните среди. Неговият роман "Черният ангел" доста нашумя у нас. Това може само да ме радва - член на нашата общност от писатели на Фантастика е получил вниманието, което заслужава. "Непростимият грях" е произведение, което ме спечели още от първите си страници. Този разказ много ми напомни на "Театърът" на Бентли Литъл и на "Репетиции" на Томас Монтелеоне. Иван е написал една изключително силна драматична творба с елементи на хорър и фентъзи. Много, много силен разказ!!!

8. ИВЕТА АТАНАСОВА - Чуждите. Това не е фентъзи разказ. Вярно, всеки може да си определя нещата така, както ги вижда, но ако следваме буквата на учебника, това е фантастично произведение. Нашата Земя е нападната от извънземна раса, която доста бързо поема нещата в свои ръце. Нашата главна героиня е лидер на бунтовническо движение, което освен да се опитва да оцелее, прави опити и да се противопоставя на могъщите ни поробители. Този разказ доста ми напомни за сериала "Падащи небеса". Ивета Атанасова определено може да пише и го прави доста добре. Лично аз имам някои забележки, но те не са нещо съществено, а по-скоро детайли, които ще се изчистят с течение на времето. Иначе браво на Ивета за чудесното произведение и за смелостта да застане рамо до рамо с всичките тези мъже, които мислят, че жанра е предназначен само за тях.

9. КОСТА СИВОВ - До преизподнята и обратно. Може би тук е мястото да си направя реклама, да почна да се хваля колко ми е хубаво произведението и как аз съм един от най-добрите писатели в жанра. Иска ми се, не мога да го отрека, но няма да бъда обективен. "До преизподнята и обратно" е новела от цикъла ми, обвързан от идеята за истории, базирани на Българската митология. Силно е повлиян от писатели като Дийн Кунц и Стивън Кинг, както и хубавите фантастични филми от миналото. Останалото оставам на Вас, читателите, да прецените дали си е струвало да ме прочетете или просто сте си загубили времето. И в двата случая ще се съглася с Вас.

10. LADY POL THE BELOVED - Наследството. Хубав разказ, който засяга един от личните ми интереси, а именно метъл музиката. Жената, която се крие зад този псевдоним, не е непозната както на БГ читателите, така и на чуждестранните фенове на фантастична литература. Съвсем наскоро тя издаде книга с фентъзи приказки, която, доколкото ми е известно, е намерила доста почитатели и отвъд нашия континент. Няколко неща не ми харесаха и те са по-скоро от бързане за вместване в срокове и така нататък, отколкото от неумение да се изпълнят качествено: разказът завършва с обещанието "Следва продължение", на места доста дългите диалози на героите, липсата на дълбочина на героите (на места губех връзката кой кой е) и т.н. Но това не са причини да не можете да се насладите на тази кървава Метъл Опера.

11. ПЕТЪР ПЕНЕВ - Сенки над града. Доста добър разказ, написан приятно. Тук също имам някои забележки, като безбройните герои, липсата на дълбочина на образите им, усложнената нишка на действието, прекалено прибързаните събития, но просто авторът е решил да заложи на действието, а не на детайлите. Петър Пенев е млад писател, който тепърва ще ни показва таланта си. Чудесен дебют.

12. РАДОСЛАВ БАЛАБАНОВ - Дъга. Това е един от най-обещаващите разкази в антологията. Започна толкова силно, че направо си казах "Ето го и българския Стивън Кинг". Мъж и жена си пътуват във влака и в купето им влиза странник, който започва да им разказва ужасни неща. По пътя на логиката и на американското четмо и писмо, Адът се стоварва на Земята и то точно в този влак. Дотук добре, но ето и някои неща, които не ми харесаха - безкрайните повторения на някои фрази и изречения, липсата на някаква цел, освен да изтрепем всички гадове по пътя си, в началото образът на Дориан бе описан така, че останах с впечатлението, че ще е отрицателен герой, а той се оказа супер як пич. Въпреки всичките забележки обаче, не мога да отрека, че Радослав Балабанов се е справил повече от добре с дебютното си произведение. Ако продължава в същия дух, съм сигурен, че ще четем много добри неща от него.

13. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Бира, магии и пържена цаца. Сибин Майналовски е старо има в жанра и то не по възраст, а по заслуги. Няма да ми стигне мястото да изброя всичките му награди и постижения в литературата, затова няма да се опитвам. Какво мога да кажа за произведението му "Бира, магии и пържена цаца"? БРАВО, МАЙСТОРЕ, БРАВО, СИБИНЕ! Само за любознателните - това произведение е от цикъла "Зелената котка".

14. СТАНЬО ЖЕЛЕВ - Никога не се доверявайте на демон. Макар че този разказ е в една от любимите ми теми за демони, не ме впечатли. Да, авторът пише страхотно, служи си умело с думите и словосъчетанията, към края прикова интереса ми, но това не бе достатъчно, за да ме изненада. Всичко беше предсказуемо и клиширано, дори и името на главната героиня, някак си нещата й се случваха на мига, без да изпита и грам трудност. С този начин на писане обаче авторът има бъдеще като писател, така че ще чакам други негови произведения да видят бял свят.

15. ЧАВДАР ЛИКОВ - Приключенията на Пикуел. Това е един разказ, който се движи в собствена вселена и насока. Лично на мен подобна гейм-проза не ми допада, но пък в нея имаше няколко свежи хумор елементи. Доколкото разбрах Чавдар се занимава именно с игри, така че няма как произведението му да не се е превърнало в нещо такова. Дори и самото разделение на главите е подобно нива от гейм-свят. Имам доста забележки към автора - като че ли разказът нямаше цел, посока, добре изградени образи на героите, ясна позиция на героите (кой какъв е и за какво се бори) и т.н. Чавдар Ликов обаче има базата да бъде добър писател, така че ще се радвам да поработи върху някои слабости в стила си.

16. ЯВОР ЦАНЕВ - Енергиен вампир. Явор Цанев и Сибин Майналовски са едни от най-опитните автори в тази антология. Това личи не само от обемните им биографии и публикации, но и от произведенията, които участват в настоящата антология. Явор не залага на епични битки, на странни създания като елфи, джуджета и орки, на магични сили и тайни заклинания. Явор залага на майсторски стил, драматизъм, дори и на щипка романтизъм, за да изплете една паяжина, която накрая е нарекъл "Енергиен вампир". Малко хора знаят, че това произведение не е ново, то е писано към края на деветдесетте години, но дори и днес то носи същия заряд, който е носило и преди повече от десет години.

Както казах и в началото, това е една много силна фентъзи антология, която би задоволила и най-претенциозния фен. Горд съм, че участвам в нея и ще се радвам да видя още много бъдещи издания от тази поредица. Определено ще си заслужават.

вторник, 16 април 2013 г.

КОСТА СИВОВ - Съ-Вместим (гост автори АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ, ДОНКО НАЙДЕНОВ, РУМЕН ВУЧКОВ, АТАНАС СИВОВ)



АВТОР: Коста Сивов
СЪ-АВТОРИ: Адриан Лазаровски, Донко Найденов, Румен Вучков, Атанас Сивов
ЗАГЛАВИЕ: Съ-Вместим
ИЗДАТЕЛСТВО: Нима
КОРИЦА: Мирослав Георгиев
Година: 2012
Страници: 60
Жанр: Фентъзи, Хорър, Фантастика, Хумор
Рейтинг в GOODREADS: 5 / 5 от 1 гласували
Цена: 6.19 лв


Най-голямото предизвикателство за един писател е да пише качествена и четивна проза, да разгръща максимално добре темите, героите и събитията в произведенията си, да накара читателите да желаят още и още от литературата му. Това не е лесно постижимо, но с труд, отдаденост и силна воля може да се изпълни.
...както и с чужда помощ.
В този сборник съм събрал четири разказа – някои дълги, други не толкова, - които съм писал в съавторство с доказани и прохождащи имена във фантастиката, хоръра и фентъзито. От всеки един от тях съм научил доста, за което съм им искрено благодарен. Без тях аз нямаше да бъда същият писател, нито пък същият човек.

Първият текст, „Вовини”, написахме с господин Адриан Лазаровски – известен у нас като преводач на Стивън Кинг (и много други), автор на дуологията „Завладей българите” и нейното продължение „Завладей българките” и един от създателите на първата българска хорър антология „До Ада и назад”. Адриан е известен у нас и с чудесните си хорър разкази, които пише и издава периодично. Всеки сблъсък с творчеството му е гаранция за приятни емоции. 


Вторият, „Вилата”, е плод на съвместния ми труд с моя приятел Донко Найденов, изпод чието перо са произлезли романът „Франклин Томас” и хорър-сборниците „В капана на неизвестното”, „Ударите на съдбата” и "Отвъд страха". На последния имах удоволствието да съм редактор и първи читател и от личен опит мога да кажа, че колегата ми едва сега е започнал да изкачва висини.


Третият, „Посещението”, създадохме с друг мой близък колега, а именно Румен Вучков, някогашен музикант и настоящ поет и прозаик. Румен има чудесно чувство за хумор, с което е изпълнен целият разказ, а перото му твори само шедьоври (предполагам това не е само лично/субективно мнение). 


Четвъртото произведение от този сборник може да се нарече Семейна среща. Разказът „Преследване” нямаше да бъде осъществен без баща ми Атанас Сивов, който създаде основата, а аз само добавих пълнежа. Сивов-старши не е писател, но определено (според мен) има заложбите на такъв.


След този кратък очерк, оставям изводите на Вас, Уважаеми Читатели, които сте дръзнали да надникнете в страниците на този разнообразен свят на митични и демонични създания.


За мен беше истинска чест да работя с гореизброените имена, които успяха да допринесат към творчеството ми и да обогатят "нездравите" ми напъни за художественост.