BRIAN LUMLEY - Burrowers Beneath (TITUS CROW #1)

АВТОР: Брайън Лъмли
ЗАГЛАВИЕ: Подземни създания / Burrowers Beneath
ИЗДАТЕЛСТВО: Grafton
Първо издание: 1974
Страници на изданието на Grafton: 207
Жанр: Приключенски хорър


След невероятната книга "Некроскоп", реших да пробвам втората най-известна поредица на Лъмли, а именно вдъхновената от Ктхулу Митоса серия за Тайтъс Кроу - изследовател на окултното и медиум. До момента Кроу участва в 6 романа и редица разкази. 

Не е тайна, че огромна част от творчеството на Брайън Лъмли е един вид продължение на творбите на Хауърд Филипс Лъвкрафт. Лъмли обаче успява да избяга от сковаността на прозата на своя учител (имам предвид на липсата на пряка реч в творбите на Лъвкрафт) и надгражда идеите му, като ни пренася в най-различни светове. Тайтъс Кроу е един от най-запомнящите се образи на автора. Моето мнение е, че героят не е толкова оригинален, колкото (носталгичен?) харизматичен. Много от читателите го сравняват с (или със смесица от) Шерлок Холмс, Ейбрахам Ван Хелсинг и Доктор Ху. Определено за мен Кроу е един от най-яките образи в хорър прозата. Още като се започне от името му, което е много добро попадение, премине се през спокойния му нрав и интелигентността му и се завърши с невероятните му приключения и борби срещу божествата от Ктхулу Митоса. Естествено, всеки Холмс трябва да си има своя Уотсън - в случая Тайтъс си има своя верен сподвижник Хенри-Лоран де Марини. Също много силен персонаж, доста добре изграден. 

"Подземни създания" е роман, написан под формата на писма и части от журнала на Хенри-Лоран де Марини. Като идея това донякъде е интересно, но лично на мен ми липсваше гледната точка на Кроу, която присъства в някои от разказите за него. Този похват като че ли уби и динамиката на действието, тъй като съдържа в себе си характерните за подобни източници "допълнения". 

Историята обаче е силна и на мен ми беше много интересна. Подземните създания, на които е кръстена книгата, се наричат ктхони и са си идея на самия Лъмли (един от многобройните му приноси към Ктхулу Митоса). Най-важният (и най-големият) от тях е гигантът Шудде М`елл, който останалите ктхони боготворят, а Кроу и компания се опитват да затрият. Е, надпреварата е в действие, само крайният резултат не е ясен. 

Като цяло книгата е много приятна и интересна. Историята е добра, но както вече казах, малко мудна на моменти. Най-големите преимущества на романа са неговите герои и препратките му към Ктхулу Митоса. Задължително четиво за всички фенове на Лъвкрафт и идеите му.

Оценка: 7/10 

BRIAN LUMLEY - Necroscope (NECROSCOPE #1)

АВТОР: Брайън Лъмли
ЗАГЛАВИЕ: Некроскоп / Necroscope
ИЗДАТЕЛСТВО: Tor
Първо издание: 1986
Година на изданието на Tor: 1988
Страници: 505
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 3.96 / 5 от 10 607 гласували


Трябва да си призная, че доскоро не бях чувал името на Брайън Лъмли. Първата ни среща се състоя преди около 2 години в една книжарница, където (както винаги) първо се насочих към рафтовете с намалени книги. Две заглавия попаднаха пред погледа ми и то заради чудесните си рисунки на кориците (твърди при това; отново се убеждавам, че корицата е много важна за една книга). И двете се оказаха на руски, но тъй като по него време имах огромно желание да усъвършенствам този език си ги закупих. Впоследствие реших, че тази на Лъмли няма да я чета (понеже авторът беше супер неизвестен за мен, пък и романът ми приличаше на някакво изтъркано героично фентъзи) и я подарих на библиотеката, за да може някой, който харесва подобни заглавия, да й се наслади. Е, надявам се наистина да е имало радостни читатели на книгата. Ето я и нея:

През отминалите две години обаче, все повече и повече започнах да попадам на името на британеца - човекът е активен участник в безброй антологии, както и огромен фен на Хауърд Филипс Лъвкрафт. Оказа се, че е написал толкова много произведения в Ктхулу Митоса, че и Нора Робъртс би му завидяла за продуктивността. Най-накрая реших да се престраша и да видя за какво (да го вземат Древните) става въпрос. Прочетох няколко разказа и новели и останах раздвоен. Някои от тях бяха написани "под съпровода" на Лъвкрафт - не че бяха лоши, но просто не намерих нещо "изключително" в тях. Други обаче - като тези за героя Тайтъс Кроу, новелата "Хагопиан" и разказа "Милакрион безсмъртният" - направо ме оставиха в недоумение. Изуми ме хамелеонството, с което Лъмли си боравеше с темите и стилистичните похвати. Казах си, че дори и да не съм толкова впечатлен като цяло, трябва да проуча по-детайлно този талантлив писател. 

Брайън Лъмли е най-известен със своите поредици "Некроскоп", "Тайтъс Кроу" и "Сайкомек", така че изборът ми трябваше да е насочен към една от тях. Естествено, избрах си тази, която имаше най-топъл прием в Goodreads, а именно първата книга от поредицата за онзи пич дето си лафи с мъртвите - Хари Киоу. 

След изключително трудното начало на "Некроскоп", което трае един пролог и съвсем малко от първата глава, книгата просто ме сграбчи с пипалата на Ктхулу... опа, Ктхулу го нямаше тук... и ме потопи в света си. Некроскопът е човек, който може да комуникира с мъртвите. Това беше основната реклама на книгата, на която попаднах къде ли не, и всеки нормален хорър фен би си казал, че това не е една от най-оригиналните теми в жанра, но почакайте още малко. Има и вампири...!!! Да, също доста клиширано. Призраци?! Те май вече не са на мода, а! Шпионаж? Там ще си четем Том Кланси, нали? Добре де, добре! Какво остана тогава ли? Ами ШЕДЬОВЪРЪТ на Брайън Лъмли. Защо ли? Защото некроскопът е голям пич, вампирите са си точно копие на изродите на Лъвкрафт, а шпионажът не е от книгите на Кланси, а паранормален. Всъщност Лъмли е забъркал една смесица от жанрове и теми, която е дала много успешни резултати.

Мисля, че тази книга ще се хареса на огромна част от българските фенове на хоръра, тъй като действието се развива предимно в Румъния и Русия през седемдесетте години на миналия век. Авторът прави доста препратки и към нас българите, което ми направи особено добро впечатление. Лъмли е правил сериозни проучвания и според мен е уловил духа на Балканите. Историческите препратки са многобройни и много интересни. Въпреки големия си обем книгата е динамична. В нея има почти всичко, което си е огромен плюс. 

"Некроскоп" е едва първа книга от една огромна поредица. Надявам се и следващите романи и разкази в тази вселена да са на същото ниво, че дори очаквам и повече. Мога да сравня романа с "Крепостта" на Ф. Пол Уилсън, но "Некроскоп" определено е доста по-мащабен от него. 

Горещо препоръчвам автора на феновете на Лъвкрафт и Ф. Пол Уилсън.

Оценка: 10/10