КЛАЙВ БАРКЪР - Кървави книги, Том 3

АВТОР: Клайв Баркър
ЗАГЛАВИЕ: Кървави книги, Том 3 / Books Of Blood, Volume III
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Иван Атанасов
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 1984
Страници на БГ изданието, меки корици: 260
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.18 / 5 от 5 453 гласували
Цена: 14 лв


След като изгълтах за отрицателно време уникалните "Кървави книги, Том 1" и "Кървави книги, Том 2" дойде ред и на... Дийпак Чопра... хаха, естествено, че се шегувам и Ви пробвам дали не сте заспали още на първото изречение от ревюто ми. След изключителните два тома с разкази на Клайв Баркър и още по-изключителните увещания на преводача на книгата Иван Атанасов (да се преборя с мързела си и да престана да чета оная тухла на Стивън Кинг и да се заема с нещо по-сериозно от литературна гледна точка), най-накрая се наканих да се запозная и с третия том на кървавите буквари. 

Нека първо кажа няколко думи и за това, че Клайв Баркър е доста странен писател. Обикновено авторите, които пишат литературно (имам предвид тези, които се съобразяват с това, че литературата е изкуство и трябва да се "рисува", а не да се използва за тоалетна хартия) не ми допадат особено. Вярно, прозата им е красива, но пък рядко съдържа онова, което аз търся в книгите. Да, някой ще каже как е възможно брутален хорър и литературно писане да се използват в едно изречение, но ако се запознаете отблизо с господин Баркър, ще разберете за какво точно говоря. 

Едно от нещата, които най-много ме изумяват в разказите на британеца, е лекотата, с която се "разхождат" в ума ми историите му. На пръв поглед те са обикновени (ако се опитам да Ви ги разкажа, те няма да Ви впечатлят особено), но в тях се крие огромен потенциал и идеи. 

Първият разказ, "Рожба на киното", е някаква смес от хорър, хумор и трагедия. Като виден режисьор, сценарист и продуцент, Баркър често използва темата за киното в произведенията си. Тук нещата изглеждат нелепо, защото мъртвите филмови звезди оживяват в един кино-салон, посещаван от шепа фенове. Истинските легендите от екраните ли са тези зомбита или нещо друго? Отговорът не е лесен, но пък е ужасен!

"Негово Величество Роухед" е от онези разкази, които ти се иска да си прочел още в първи клас, за да има какво да разказваш на приятелите и съучениците си. Но ако си го сторил пък по него време, това би означавало, че дълги години страдаш от безсъние, ноктите ти са започнали да падат, както и косата ти и... Както и да е! Роухед е странно създание, което се появява изпод огромен камък на полето. Баркър не споменава точно колко е старо изродчето (което между другото идва от някакви стари легенди), но пък описва в детайли жестокостта му, която си е за възхищение. Определено това е едно от силните произведения на британеца. Много напрегнато, много брутално и много качествено. 

"Изповедта на савана (на един порнограф)" е мой тип творба. Така е, като имаш приятели, които са гледали единствено филми с Джена Джеймсън и Трейси Лордс (в началния й период), няма как и ти да не прихванеш. За мен това е едно от най-силните произведения на Баркър въобще. Интересен е начинът, по който авторът гради сюжета на този разказ. Как бързо прескача от едно събитие в друго, само и само за да ни удари с пълна сила на финала, когато май всичко отива по дяволите. 

"Изкупителни жертви" е по-скоро почивка от предните бруталии, но това не означава, че ще почиваме. Напротив! Време е да попътуваме с кораб, да се разходум тук и там и накрая да катастрофираме (или както там е терминът, когато прецакаш работите с корабчето) близо до странен остров, на който няма нищо друго освен три измършавели овце... които, между другото, още са живи. 

"Човешки останки" е моят фаворит в тази трета част от кървавите книги. Няма да се опитвам да описвам начина, по който Баркър ни е поднесъл този десерт в тази екзотична вечеря. Просто ще кажа, че разказът е поразително изящен. Както и всичко останало в творчеството на британеца...

За пореден път Клайв Баркър ни поднася едно чудесно блюдо от 5 произведения, които нямат аналог под слънцето. Обещавам (също така и обещах), че няма да закачам преводача Иван Атанасов (който е свършил чудесна работа за пореден път, няма как да пропусна този неоспорим факт) с въпроси от рода на "Какво стана с четвъртата кървава книга?" или "Ще излиза ли нов Баркър на български език...?" Но както и да е. Истината е, че подобни книги трябва да се четат и да се добавят към колекцията на всеки уважаващ себе си книгоман. Определено си заслужават!

Оценка: 10/10

КЛАЙВ БАРКЪР - Кървави книги, Том 2

АВТОР: Клайв Баркър
ЗАГЛАВИЕ: Кървави книги, Том 2 / Books Of Blood, Volume II
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Иван Атанасов
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 1984
Страници на БГ изданието, меки корици: 224
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.15 / 5 от 5 551 гласували
Цена: 14 лв


Без абсолютно никакво съмнение, мога да заявя, че Клайв Баркър е един от най-добрите хорър писатели на нашето време. Макар напоследък самият той да е загърбил този жанр за сметка на други, по-печеливши, и заради рисуването, той не пропуска да ни изумява с идеите си, които, гарантирам ви с ръка на сърце, няма да срещнете често из литературните произведения. Както казва преводачът му Иван Атанасов: "Четеш Баркър и се чудиш какво иска да ти каже!" Британецът не е редови писател, надраскал няколко хиляди страници, с цел да изкара толкова пари от тях, че да си купи къща и "Бентли". Не, той е от авторите, които творят, за да оставят имената си в историята.

На пръв поглед прозата на Баркър не изглежда нищо особено, но когато човек вникне в същността й, в нюансите, които британецът рисува на белия лист, тогава осъзнава, че Баркър е диамант... и то перфектно шлифован. Малко са авторите, които могат да те отвратят с написаното до такава степен, че да ги обикнеш и да искаш още и още. Малко са авторите, които биха те накарали да се запиташ: "Абе на мен ли ми има нещо или това е страхотно!" Четох доста мнения, в които се казваше, че първият том на "Кървави книги" е по-добър от този, но аз не мога да се съглася. Произведенията в двете книги са толкова различни, че не може и да има място за сравнение. Освен това, във втория том виждаме един по-уверен в способностите си Баркър, който твори шедьоври така, както рисува безброй картини за поредицата си "Абарат". 

Това, което ми липсваше в "Кървави книги, Том 2" беше някой приятен увод като тези в първия. Наречете ме превзет, но ми е густо, когато някой ме светне за "едно-друго" за писателя и произведенията, които съм тръгнал да чета. Но това по никакъв начин не ощетява книгата, разбира се. Баркър ни шамаросва още с първите редове на първото произведение от общо пет в колекцията. 

"Ужас" е истински ужас. Става въпрос за странен експеримент, който, както всеки би се досетил, когато става въпрос за Клайв, завършва доста кърваво. 

"Адска надпревара" - когато Баркър реши да показва хумора си на бял свят, мога да кажа само едно: "Оставете човека да се изкаже". "Адска надпревара" е достоен наследник на "Плямпалото и Джак" от предната част на "Кървави книги". Тъй като демонът не се справи с Джак в предния сборник, сега е време и Дяволът да се пробва. 

"Джаклин Ес - последна воля и завещание" - прочетох този разказ след като разбрах, че той ще бъде филмиран, а главната роля е възложена на Лена Хеди, мацката от "Игра на тронове", сериалът "Терминатор: Хрониките на Сара Конър", "Дред" и "300". Това определено е едно от най-силните произведения на Баркър, които съм чел, а като добавим, че Лена беше постоянно пред очите ми, какво да кажа: "Изумляващо!" 

"Кожите на бащите" пък е моят фаворит от този сборник (както не само на мен, но и на Бранимир Събев). Както винаги съм казвал, демоните са една от любимите ми теми. Още повече, когато са пресъздадени по начин, който бяга от клишираните представи за тези зли същества. Много силен сюжет и перфектно изградени герои. Драматизъм и брутализъм в едно цяло!

"Нови убийства на улица Морг" е разказ поклон пред класика-гигант Едгар Алан По. Ненужно е да обяснявам кой е По, но е нужно да разясня, че Баркър се проявява като добър разказвач и на чужди истории. До самия край на произведението смятах, че то ще завърши по определен начин, но уви!, останах силно изненадан. Това е една от най-недолюбваните творби на Клайв, но на мен ми хареса много...

...както и всичко останало в "Кървави книги, Том 2". Силно препоръчвам! 
Баркър е невероятен писател, който има да покаже адски много на читателите си. За закоравелите му фенове насочвам вниманието също и към филмите и комиксите по произведенията му. 

Оценка: 10/10

КЛАЙВ БАРКЪР - Кървави книги, Том 1

АВТОР: Клайв Баркър
ЗАГЛАВИЕ: Кървави книги, Том 1 / Books Of Blood, Volume I
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Иван Атанасов
Година на българското издание: 2012
Година на първото издание: 1984
Страници на БГ изданието, меки корици: 248
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 3.98 / 5 от 8 573 гласували
Цена: 14 лв


Кой не знае Клайв Баркър, кой не е чувал за него? Е, навярно ще се учудите, но има доста хора, които си нямат и понятие кой е този англичанин, който пише, рисува, режисира, продуцира, актьорства и какво ли не прави още. Да не си запознат с този талант е доста голяма грешка, ако ме питате мен. Баркър е задължителен автор и трябва да се проучва доста внимателно, защото определено си заслужава. Особено за феновете на хоръра. Да, аз си имам афинитет към британските творци, защото досега те не са ме разочаровали, но чувайте и по-умните от мен писатели като Стивън Кинг, който казва: "Видях бъдещето на ужаса... и то се казва Клайв Баркър".

Първата ми среща с автора беше преди година, когато прочетох невероятната "Абарат". Казвам "невероятна", не заради литературното й съдържание, а заради поместените в нея картини, които ме очароваха много приятно. Като художествено произведение "Абарат" не ми допадна. Започна много силно, но пък доста бързо изпадна в едно безцелно лутане тук-таме из разни странни острови, които Баркър твърди, че сънувал. Всички знаем какви чувствителни души са творците, така че няма да се учудя, ако просто е прекалил с някои от любимите си опиати. Въпреки че не харесах "Абарат" си казах, че не може такова известно име да бъде пренебрегнато. Реших да му дам втори шанс с "Обречени на Ада", повестта, която бе основа за култовата филмова поредица "Хелрейзър" с онзи готин чичко с пироните по главата. Много ми хареса! И така, раздвоен между едно незадоволително и едно чудесно произведение на Баркър, навлязох в кървавите води на най-известните колекции с разкази на автора, разделени в шест тома. 

Първият том на кървавата книга е направен много професионално:
1. Преводът е повече от чудесен. Иван Атанасов е "предал" думите на Баркър така, както самият Клайв би желал да звучат произведенията му на български, сигурен съм! Не мисля, че някой би се справил по-добре от Атанасов :)
2. Корицата - хареса ми много. Семпла е, но за сметка на това "съдържа" много. 
3. Оформлението - перфектно е. Шрифтът е много удобен за четене.  

Няма да обяснявам колко добър разказвач е Баркър. Това го знае всеки, който е чел произведенията му. Но в този сборник има толкова много красиво-гротескни идеи, че на моменти, докато четях книгата, оставах безмълвен. Не намирах обяснение как е възможно да се сътворят подобни творби. 

"Кървави книги, Том 1" започва с три чудесни въведения - от преводача Иван Атанасов, от автора Клайв Баркър и от светилото на английския хорър - Рамзи Кембъл. 

Баркър открива сборника с "Кървавата книга". Разказ - кратко въведение към предстоящия деликатес, който британецът ни е приготвил. Идеята зад това творение е уникална и брутална едновременно. 

Все още незатворил уста от предното произведение бях пометен от "Среднощният влак за месо". За мен това е най-силната творба в колекцията. Феновете на бруталните филми се сещат, че разказът бе филмиран през 2008, а ролята на злодея бе възложена на не кой да е, а на лошото момче в киното Вини Джоунс. Отново уникална идея и още по-уникално изпълнение. 

"Плямпалото и Джак" е един вид интерлюдия между кървавите симфонии. В този разказ водещ е хуморът, както и нелепите моменти. Плямпалото е демон, който се опитва да уплаши Джак и да го "извлачи" към Ада, но за свое най-голямо нещастие, нещата му просто не се получават. На какво е способен един демон, за да постигне своето? Хората биха си продали душите, но той какво би сторил...?!?

Веднага след "почивката" Баркър отново удря с пълна сила и иглата върху плочата вече е навлязла в територията на следващата песен - "Кървав свински блус". Лично на мен разказът ми приличаше на модерна версия на "Децата на царевицата" на Стивън Кинг, но определено живеещ свой собствен живот. Отново много силно произведение, написано перфектно. 

"Секс, смърт и звезден блясък" е от творбите, които определят един писател като гений. Какво се крие зад една театрална постановка? Откъслечни сцени от живота, представени пред публика от живи актьори? Е, не е нужно всички да са "живи"! Важното е да са просто добри...

И стигаме до финалния акорд, кодата на това майсторско-парче (или както му викат американците "мастърпийс") "В хълмовете, градовете". Такава идея не сте срещали никъде, сигурен съм. Гениалността на Баркър лъха от всеки ред, от всеки хълм и всеки град... Плътта е просто материал, а животът е елемент от общото цяло. Не се хващайте дословно за думите ми, зад тях се крият "хълмовете, градовете". 

Ако трябва да дам реална оценка на тази колекция, тя ще бъде максимална, но истината е, че не я заслужава. Защото така би се наредила до стотиците (хилядите, милионите) прекрасни книги, които са много добри. Не, "Кървави книги, Том 1" е книга, която получава по-висока от максималната оценка, защото тя е шедьовър на съвременния хорър, книга, която ще остане в историята и ще издържи на ударите на времето.

Оценка: над 10