ДИЙН КУНЦ - Шадоу Стрийт 77

АВТОР: Дийн Кунц
ЗАГЛАВИЕ: Шадоу Стрийт 77 / 77 Shadow Street
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Надя Баева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2011
Страници на БГ изданието, меки корици: 384
Жанр: Хорър, Фантастика, Трилър, Мистерия
Рейтинг в GOODREADS: 3.27 / 5 от 11 318 гласували
Цена: 17 лв


Колкото и да се сменят предпочитанията на един човек през годините, има неща, които остават с него завинаги. Неща, които издържат на ударите на времето и на все по-често сменящите се моди. Лично за мен Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун никога няма да остареят, колкото и да биват оплювани новите им начинания. Аз им се радвам, че продължават да радват дай-хард феновете си, към които се причислявам и аз. Подобно е положението и с един от най-любимите ми съвременни автори - Дийн Кунц. На какви ли критики не биваше подлаган в последно време и то най-осезаемо от нашите, българските фенове, които, няма да споря, са вещи във всяко едно отношение - от това да ти направят туршия, до ядрената физика и устройството на четиритактовия двигател. 

Няма да твърдя, че новите книги на американеца са връх в литературата или пък че той тепърва е започнал да открива топлата вода. Също както новите албуми на Дийп Пърпъл и Айрън Мейдън няма да са същите, така и съвременните творби на Кунц няма да са като "Пазители" и "Древният враг", на които сме се радвали толкова много. Но не трябва да се подценяват подобни автори, които имат десетки (че и стотици, ако смятаме всичките им отрочета) издадени книги и продължават да издават с пълна сила. Вярвайте ми, това никак не е случайно. 

До момента Дийн Кунц е написал безброй хубави произведения и няма никакво намерение да спре да го прави. Пожелавам му живот и здраве и много творчески вдъхновения, необходими му за да продължава да ни радва. Откъде идват идеите му и как всеки път са различни и интересни, нямам представа, но новата му книга "Шадоу Стрийт 77" отново ни отнася с пълна сила. Кунц е един от любимците ми, защото в почти всичките му романи има мистерии, динамика и странни герои. Тук отново не разочарова. Сюжетът е смазващ, идеите се прескачат една през друга, а действието ни премята постоянно.

На "Шадоу Стрийт 77" се намира луксозна жилищна кооперация, наречена "Пендълтън", която някога е била огромна къща в ренесансов стил. На периоди от точно 38 години в сградата се случват странни неща, инциденти, за които никой няма разумно обяснение. Годината е 2011 и е време да се поднови традицията. Свидетел е името на странно същество, което се появява за секунди тук и там и оставя читателя с впечатлението, че зад цялата работа се крие огромна конспирационна схема, машинация от най-високо равнище. За жалост обаче дори и подобно мащабно обяснение на странните случки не отговаря на истината, която се оказва по-голяма и от самия живот.

Имам няколко забележки към "Шадоу Стрийт 77" и те са си чисто субективни. Не ми хареса първоначалното струпване на много герои, обитаващи "Пендълтън". Доста бързо авторът ги хвърля в лапите на "случващото се" и не дава шанс на читателя да смели подадената му информация. Някои отклонения от сюжетната линия също можеха да се посъкратят или поизчистят, но аз принципно си падам по по-стегнати четива, така че едва ли хората, които обичат по-детайлни описания ще останат разочаровани. 

С "Шадоу Стрийт 77" Дийн Кунц ни изумява за пореден път и задава редица въпроси, на които човечеството търси правилните отговори от доста дълго време. Кунц е майстор разказвач и отново впечатлява със словата си. Доста добро четиво за феновете на автора и на жанра.

Оценка: 7/10 

ДИЙН КУНЦ - Гръмотевичният дом

Само ден и половина след приключването на невероятната "Ускорение" на Дийн Кунц, със съжаление затварям и "Гръмотевичният дом". Казвам със съжаление не защото книгата не е добра, а просто защото свърши. Мнението ми си остава същото - Кунц е невероятен. Романът е невероятен! 

"Гръмотевичният дом" ("The House Of Thunder") е издаден за първи път в Щатите през 1982 година от издателството Pocket Books. На корицата на книгата обаче не е името на Дийн Кунц, а един от множеството му синоними - Лий Никълс. Романът е издаден у нас от издателство "Плеяда" през 1997 година. Преводач е Боян Николаев. 

Книгата "Гръмотевичният дом", характерно за Дийн Кунц е изпълнена с мистерия и динамика. Да, тук действието не галопира като в "Тик-Так" и "Ускорение", но въпреки това постоянно се случва нещо, което не оставя читателя да скучае нито за миг. Кунц винаги ме е изумявал с темите си. Не знам откъде му идват, но не може да му се отрече, че са гениални. Вижте само поредиците му за "Франкенщайн" и "Чудакът Томас" и ще разберете за какво говоря. Тук авторът отново пуска в действие пълната сила на таланта си и резултатът е един хубав и мистериозен хорър. 

Сюзан Торнтън се събужда в болнична стая и има частична амнезия, причинена от скорошна катастрофа. Двадесет и два дена е била в кома и малко по малко се опитва да събере частите на пъзела, който в случая е паметта й. Всички около нея се държат много добре, даже прекалено добре за подобно здравно заведение. Карат я да се чувства специална, като, според думите им, това е най-важната част от лечението й. Всичко върви чудесно до момента, в който Сюзан започва да вижда мъртви хора около себе си. Хора, които са оставили тежки рани в съзнанието й. И оттук нататък започва мистерията, за да завърши накрая с невероятен и неочакван финал.

 Малко са писателите, които могат да накарат читателите си да искат още и още от творчеството им, а Дийн Кунц определено е точно такъв творец. Едва затворил книгата "Гръмотевичният дом" и вече ми се чете нещо друго на автора. Препоръчвам на всички фенове на мистериите и хоръра, както и на хубавата литература. Макар книгата да е писана 1982 година, тя определено ще устои на ударите на времето.

ДИЙН КУНЦ - Ускорение

АВТОР: Дийн Кунц
ЗАГЛАВИЕ: Ускорение / Velocity
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Стоянка Илчева
Година на българското издание: 2011
Година на първото издание: 2005
Страници на БГ изданието, меки корици: 300
Жанр: Трилър, Мистерия
Рейтинг в GOODREADS: 3.82 / 5 от 37 286 гласували
Цена: 15 лв


Поредната невероятна книга на Дийн Кунц, която прочитам през последните месеци. Кунц е майстор на повествованието и това е! Може да прикове читателите си към написаното и да не ги пусне до края. Честно да си призная, скоро не бях чел толкова интересна и динамична книга, а аз много обичам динамичните книги. 

"Ускорение" ("Velocity") е издадена в Америка през 2005 година от Bantam Books. В България вижда бял свят след шест години, а именно през 2011 от издателство "Колибри". Преводач е Стоянка Илчева. Единствената ми забележка към изданието е за недогледаните печатни грешки, иначе всичко останало е на доста високо ниво. 

Главният герой в книгата е барманът Били Уайлс, който някога се е изявявал и като писател. Една вечер той е въвлечен в ужасна игра: получава бележка, в която му се дава избор - да обрече на гибел млада или стара жена, в резултат на своето действие или бездействие. В началото смята, че всичко е лоша шега, но постепенно осъзнава, че никой не е решил да си прави майтап с подобна извратенящина. Били изпада в недоумение! Защо точно той? През последните години от живота си се е дистанцирал от обществото и смята, че няма нито приятели, нито врагове. Да, наистина пази в себе си ужасна тайна от миналото, но тя не би била основателна причина да обясни случващото се. 

Дийн Кунц толкова майсторски представя събитията в романа, че лично аз не намерих нито една излишна дума в него. Всяко описание е перфектно, героите са оживели на белите листи, действията им са логични и интересни, психологията им е ужасяващо очарователна. Авторът ги поставя в ситуации, които ни карат да се замислим как бихме постъпили ние на тяхно място. Похват, който се среща доста и в произведенията на Робърт Хайнлайн, към който Кунц не крие възхищението си. 

Това е един чудесен трилър, който се чете на един дъх. Препоръчвам на всички почитатели на писателя и на хората, които обичат книгите с динамично развитие и мистерии. 

Оценка: 10/10

ДИЙН КУНЦ - Тик-Так

Трябва да призная, че в един момент малко се бях отчаял от произведенията на Дийн Кунц. След като прочетох четвърта и пета книга от поредицата "Франкенщайн", четвърта книга от поредицата за Чудака Томас и един от последните романи на маестрото "Какво знае нощта", за известно време бях преустановил изучаването на този писател. Бях сметнал, че се е превърнал в маркетингов продукт, машина за писане на книги, които да се продават от името на корицата. Бях забравил, че съм чел шедьоври от него, като първите книги от цитираните поредици и заглавия като "Древният враг", "Студен огън", "Чейс", "Обсебване", "Сърцето ти принадлежи на мен" и още много други.

За последните два месеца прочетох пет книги поред на Дийн Кунц - "Наслада", "Гласът на нощта", "Убежище", "Добрият" и най-скорошното ми откритие "Тик-Так". Докато останалите бяха напрегнати психотрилъри (с изключение на "Убежище", в която има и леко фантастични елементи), последната е микс от съспенс, мистерия, фантастика и дори малко фентъзи, ако всички митологии и легенди могат да се причислят към този жанр. Едно нещо обаче обвързва тези романи и то е, че са просто невероятни. Пет книги поред за по-малко от два месеца и нито една от тях не ме разочарова (напротив и петте ме очароваха). 

Книгата излиза през 1996 година в Америка чрез издателство Headline, а в България през 1998 от "Плеяда". Преводът е на Боян Николаев. Както вече споменах, тя е смесица от няколко жанра. Действието, характерно за повечето книги на Дийн Кунц, е напрегнато. Няма скучни моменти, няма пропуски в повествованието и в героите. На моменти романът става доста шантав, но това по-скоро освежава нещата, отколкото да ги влошава. 

Томи Фан е виетнамец, дошъл в Америка с цялото си семейство, бягайки от тежкото положение в родната им страна. Отцепил се от семейният бизнес, той е решен да стане известен писател и прегръща всичко американско като свое. Това доста дразни роднините му, които желаят да го върнат в правия път, но за жалост нищо не помага.

Томи Фан се прибира у дома си една вечер, която не се различава по нищо от никоя друга. Някой обаче позвънява на вратата му и когато отваря на прага й намира малка кукла. Прибира я в дома си, само за да разбере, че това е един опасен враг, решен на всичко, за да го погуби. Малкото парче, създадено от плат, оживява и превръща живота на виетнамеца в истински ад. Но тук не свършват невероятните неща в романа, те едва започват.

Това е един много хубав роман на Дийн Кунц, който определено си заслужава да бъде прочетен. За всички фенове на автора и на почитателите на хубавата проза ала Стивън Кинг и Ф. Пол Уилсън. 

ДИЙН КУНЦ - Добрият

АВТОР: Дийн Кунц
ЗАГЛАВИЕ: Добрият / The Good Guy
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Стоянка Илчева
Година на българското издание: 2010
Година на първото издание: 2007
Страници на БГ изданието, меки корици: 304
Жанр: Трилър, Мистерия
Рейтинг в GOODREADS: 3.79 / 5 от 21 775 гласували
Цена: 15 лв


Така, аз продължавам с поредното ревю на роман на Дийн Кунц, който за мое щастие се оказа отново много добър. Кунц определено е майстор на трилъра и съспенса и това личи от всеки един ред на тази напрегната книга. Тук има малко повече от триста страници опъващо нервите преследване. "Добрият" е публикувана в Щатите 2007 година, а у нас излиза 2010 чрез издателство "Колибри". Преводът е на Стоянка Илчева.

Идеята на книгата е доста добра. Мъж си пие бирата на бара, когато се появява странен непознат. Решил да разнообрази скучния си живот, той завързва ненужен разговор с новодошлия. Онзи, обърквайки го с друг, му оставя пакет, в който има две неща: пари и снимка на красива жена. Усетил, че без да иска е попаднал на "подходящото място в неподходящия момент", Тимоти Кариер се опитва да намери изход от ситуацията, когато се появява и истинският наемен убиец. Той пък от своя страна, виждайки пакета пред Тим, го обърква за поръчителя. Заформя се един омагьосан кръг, от който Кариер трябва да намери изход. Какво да стори? Да си затвори очите и да излезе чист от тази ситуация или да направи всичко, на което е способен, за да спаси жертвата? 

С течение на събитията, в романа възникват няколко мистерии, които придават допълнителна красота на повествованието. Жената, Линда Пакит, която е набелязана да бъде заличена, няма представа кой и защо желае смъртта й. Главният герой Тим Кариер крие тайна за миналото си, която се двоуми дали да разкрие или да запази за себе си. Появява се и второстепенен герой (Пит Санто), приятел на Кариер, който, характерно за Кунц, е голям симпатяга и готов на всичко. Някак си той е свързан с миналото на Кариер, но отговорите на въпросите не идват веднага.

Дийн Кунц е изключително способен писател в изграждането на негативните персонажи. Неговият "зъл" в този роман не е изключение от общото правило. На прима виста се сещам за Васаго от "Убежище", за хлапето Рой Бордън от "Гласът на нощта" и Еджлър Вес от "Наслада" - все антагонисти със специфични характери и особености. Крейт също си има своите тайни и своите методи, Крейт въобще не е обикновен наемен убиец, Крейт е истински "професионалист". Той е решен да си свърши работата докрай, справяйки се с "палавите" Тим Кариер и Линда Пакит.  

В този роман Кунц пуска на свобода цялата си майсторска сила и резултатът е ясен - една чудесна книга, носеща заглавието "Добрият". За разлика от много писатели, които достигнали определено финансово равнище превръщат писането си в маркетингова дейност, Дийн Кунц (също като Стивън Кинг и Дан Симънс например) продължава да пише и издава качествена проза. Този роман е точно доказателство за това.

Оценка: 10/10

ДИЙН КУНЦ - Убежище

Поредната книга на Дийн Кунц, която приключвам за последния месец. "Убежище" е типичен роман от автора - отново имаме трилър със свръхестествени елементи, нещо, което е характерно за този класик на жанра. 

Произведението има страшно много преимущества - интересната тема, лекотата, с която автора смесва действителност и измислица, живите герои, преклона на Кунц към хората в неравностойно положение и т.н. Стилът му отново е увлекателен и всепоглъщащ макар на моменти да е изморяващ, заради склонността на писателя да се впуска в обемни описания, както и в житейски и морални мнения. Не че има нещо лошо в това, на доста читатели подобен подход им допада. 

Интересна е подтемата, която дава част от свръхестествения привкус на романа, а именно реанимацията. В случая тя е разгледана като вид възкресяване. За момента (навярно) това е чиста фантастична теория, но с течение на времето и развитието на науката може да се превърне в действителност. Тъй че надникването в подобна възможност е доста интригуващо. Естествено, поставен е и въпросът редно ли е да се играе на Господ или не?! 

Дийн Кунц за пореден път доказва, че не напразно името му е в челните позиции на авторите в този жанр. Макар романът да е писан в далечната 1992 година, той съдържа всичко, което може да се желае от съвременният читател и единствено годината на началната страница подсказва, че произведението не е публикувано вчера, например. Кунц има едно прекрасно качество в писането си и то е да държи читателите си в постоянно напрежение. Много рядко може да се попадне на негова книга, в която да няма през цялото време забързано действие. В днешните "дебели" книги, които се пишат заради пари и други финансови цели могат да се забележат безкрайни "тъпотии" само и само за да се достигне голям обем. При Кунц (както и при Стивън Кинг и Ф. Пол Уилсън например) обемът е налице, но не за пълнеж, а защото  това е част от цялостната картина. Препоръчвам!!!

ДИЙН КУНЦ - Гласът на нощта

Само една дума ми идва наум, когато се опитвам да определя този роман: великолепен. За първи път се сблъсквам с книга на Дийн Кунц, в която главните герои са деца. Смятах, че това е по-скоро запазена марка на Стивън Кинг, но определено и "Декана" се е справил добре. 

На моменти доста от идеите и настроенията в книгата ми напомниха за Робърт Хайнлайн, който често поставя героите си в интересни и редки ситуации и описва евентуалните им реакции. Ако не ме лъже паметта Кунц споменава Хайнлайн на три места в този роман, така че определено има нещо вярно в думите ми. 

За разлика от доста други свои произведения, тук Кунц е беден откъм описания. Възлага повече на действието и разговорите, в които се крие същността на фабулата. Героите му отново са малко, но пък са много истински и живи. 

Лично за мен този роман беше едно невероятно "опресняване" на разбирането ми за света около нас и на самозаблудите, с които човек обича да живее. Радвам се, че Кунц е един от най-продуктивните съвременни писатели и се надявам да се сблъскам с още много подобни негови книги.

ДИЙН КУНЦ - Наслада

Не е нужно да се обяснява кой е Дийн Кунц, защото едва ли има фен на хоръра и трилъра, който да не е чувал за него. Няма да крия, че веднага след името на Стивън Кинг на ум ми идва именно този класик в жанра. Започнал кариерата си като писател на научна фантастика (факт, който личи в книгите на автора и до днес) Кунц претърпява метаморфозата на времето си (ако ме питате мен и по-добре, защото научнофантастичните му романи от края на шейсетте и началото на седемдесетте са меко казано "посредствени") и се превръща в един от най-успешните както литературно, така и финансово автори. 

"Наслада", както е преведен на български този роман, ни повежда в мрачната американска действителност на един психопат и неговата основна жертва - младата Чайна Шепард, чийто досегашен живот не е бил никак лек. Започва напрегнатата игра на котка и мишка, разказана до такава детайлност, че на моменти на човек му идва да се замисли дали Кунц не е преразказал някой действителен случай от полицейските архиви. Талантът му на разказвач отново е проявен в пълната си сила.

Романът получава оценка 4 от 5 поради две причини: основните герои са само двама (на практика другите са просто камео-изпълнители) и оттук прекалената детайлност на повествованието, което на моменти изморява, но не досажда. 

"Наслада" е един доста добър роман на един от класиците в жанра. Вярно е, че съм чел доста по-хубави неща от Кунц, но определено не съжалявам, че съм се запознал и с това произведение.