РОБЪРТ СИЛВЪРБЪРГ - Тайнствата на Стената

АВТОР: Робърт Силвърбърг
ЗАГЛАВИЕ: Тайнствата на Стената / Kingdoms Of The Wall
ИЗДАТЕЛСТВО: Сталкер-1993
Първо издание: 1992
Година на българското издание: 1993
Страници: 384
Превод: Дора Дончева
Жанр: Фантастика

„Там, където Силвърбърг е днес, научната фантастика ще бъде утре.“

Айзък Азимов

Няма нужда да обяснявам кой точно е Робърт Силвърбърг, неговият колега и съавтор Айзък Азимов го е казал най-точно в по-горната хвалба. Човекът е направил толкова много - а и продължава да прави - за фантастиката, че можем само да му се възхищаваме. Плодовитостта на Силвърбърг е направо за завиждане. Ако всички автори бяха като него и Азимов, то днес вече нямаше да има дървета в горите, отдавна щяха да са се превърнали в книжни издания.

"Тайнствата на Стената" е може би един от най-силните романи на американеца, както и един от най-въздействащите му. Началото на романа ми напомни доста за "Охлюв на склона" на Аркадий и Борис Стругацки. Не като сюжет, а по-скоро като атмосфера. Но докато при Братята много неща остават неясни дори и на финала на произведенията им, то Силвърбърг не ни оставя в недоумение, а ни разкрива "тайнствата" на романа си.

Прозата на Силвърбърг е магическа, опияняваща, хипнотизираща. Целият роман е потопен в мистерия - не е ясно къде се развива действието, в какво време (минало, настояще, бъдеще?), какви са главните персонажи, културата им...? Сюжетът е покъртително як - група хора (или може би са нещо друго?) тръгва на поклонение на боговете - непознати, мистериозни, тайнствени създания, които никой не е виждал, но към които всеки един от селото на Полър Недъгавия - Джесподар - се стреми. Силвърбърг е изградил и много добра митология в самия роман. Митология, на която се базира и самият сюжет. Книгата е изпълнена с приключения, еротика, интрига... Нямам думи, с които да опиша достатъчно ярко всичко, което се случва на страниците на "Тайнствата на Стената". Мога да кажа само, че това е една стихийна творба, истински шедьовър във фантастиката и в сайънс фентъзито. 


Оценка: 10/10  

РОБЪРТ СИЛВЪРБЪРГ - Денята на пришълците

За мен четенето на Робърт Силвърбърг не е просто удоволствие, то е нещо много повече. Винаги съм таил топли чувства към този писател, поради редица причини: това, че е един от живите класици, заради готиното му отношение към нашата страна, специфичния му, почти приказен стил на изразяване. Лично аз имам една много (не)лоша черта - винаги започвам да чета даден писател чрез най-неизвестните му произведения (просто искам да кажа, че не съм чел поредицата за Маджипур), но при Силвърбърг явно няма слабо. До момента съм имал удоволствието да се запозная с няколко негови книги и разкази и много малко от тях не са ми допаднали (само романа "Първата вълна", който явно не беше мой стил). А това рядко се случва при мен. 

Та да се върна на обсъжданата книга - "Денят на пришълците", както е преведена на БГ. Това не е обикновено НФ произведение. Тук говорим за нещо невероятно. Първо, романът е посветен на Хърбърт Уелс, при което се търси явна алюзия с "Война на световете". Също както в повестта на англичанина, тук Силвърбърг "насажда" над главите ни чуждопланетни нашественици. Второ, долу-горе с това приключва всичко за извънземните. Ако някой очаква дълбоки подробности как изглеждат, каква е психологията им, надява се на безкрайни гонки и стрелби - това не е вашата книга. Това е роман за човешкото поведение, човешките взаимоотношение и човешката психология. Всички герои са много живи и интересни, дори и отрицателните. Темпото на разказване е много умерено, дори бавно, но просто Силвърбърг е невероятен разказвач. 

Лично аз намирам само положителни неща в тази книга. Хареса ми много и определено издигна Робърт Силвърбърг на още по-високо стъпало за мен.

А да не забравя да спомена и камео участието на герой, който е българин и носи името Димитър.