EDMUND COOPER - The Overman Culture

Сдобих се с тази книга преди доста време. Тя беше част от един лот, който си закупих от E-Bay и до ден-днешен не съжалявам за постъпката си, даже напротив. Благодарение на това си действие се запознах с Едмънд Купър, един английски писател, чиято книга "Обществото на Оверман" прочетох за няколко часа, без да мога да откъсна поглед от нея. 

Едмънд Купър не е един от най-известните писатели в България. Аз лично съм се натъквал само на един негов разказ, преведен и издаден в сборника "Английски фантастични разкази" и той определено не ме впечатли особено. Не знам дали заради това този писател не е издаван у нас или поради липса на информираност или пък някаква друга причина, но определено препоръчвам на хората, които четат на английски и други езици да се запознаят с поне една книга от този автор. Едва ли ще съжаляват. 

Трябва да призная, че благодарение на този роман обърнах повече внимание на английските писатели, които мога да призная с ръка на сърцето, до момента не са ме разочаровали. 

Този роман е една невероятна утопия, пропита с мистерия и неспирни новооткрития, прекрасна обстановка и интересни герои. Купър е невероятен писател, както вече споменах, изчетох този роман за няколко часа и когато го завърших не можех да повярвам, че ми е харесал толкова много. 

Действието се развива в Лондон, който е под ръководството на кралица Виктория и Уинстън Чърчил. Населението се състои от два типа хора - "чупливите" и "сухите", наречени така, защото не кървят. Чупливите осъзнават, че те са последните от вида си и тръгват да търсят информация за себе си и света си, който малко по малко започва да им изглежда все по-нереален. Тук ще срещнете имената на легенди като Олдъс Хъксли, Емили Бронте, Джейн Остин, Шекспир и още много други, но какво е точно мястото им в този роман, оставям на вниманието ви... 

Препоръчвам на всички почитатели на жанра и на английската фантастика от рода на Хърбърт Уелс и Кристофър Прийст.

ДИЙН КУНЦ - Убежище

Поредната книга на Дийн Кунц, която приключвам за последния месец. "Убежище" е типичен роман от автора - отново имаме трилър със свръхестествени елементи, нещо, което е характерно за този класик на жанра. 

Произведението има страшно много преимущества - интересната тема, лекотата, с която автора смесва действителност и измислица, живите герои, преклона на Кунц към хората в неравностойно положение и т.н. Стилът му отново е увлекателен и всепоглъщащ макар на моменти да е изморяващ, заради склонността на писателя да се впуска в обемни описания, както и в житейски и морални мнения. Не че има нещо лошо в това, на доста читатели подобен подход им допада. 

Интересна е подтемата, която дава част от свръхестествения привкус на романа, а именно реанимацията. В случая тя е разгледана като вид възкресяване. За момента (навярно) това е чиста фантастична теория, но с течение на времето и развитието на науката може да се превърне в действителност. Тъй че надникването в подобна възможност е доста интригуващо. Естествено, поставен е и въпросът редно ли е да се играе на Господ или не?! 

Дийн Кунц за пореден път доказва, че не напразно името му е в челните позиции на авторите в този жанр. Макар романът да е писан в далечната 1992 година, той съдържа всичко, което може да се желае от съвременният читател и единствено годината на началната страница подсказва, че произведението не е публикувано вчера, например. Кунц има едно прекрасно качество в писането си и то е да държи читателите си в постоянно напрежение. Много рядко може да се попадне на негова книга, в която да няма през цялото време забързано действие. В днешните "дебели" книги, които се пишат заради пари и други финансови цели могат да се забележат безкрайни "тъпотии" само и само за да се достигне голям обем. При Кунц (както и при Стивън Кинг и Ф. Пол Уилсън например) обемът е налице, но не за пълнеж, а защото  това е част от цялостната картина. Препоръчвам!!!

ДОНКО НАЙДЕНОВ - Ударите на съдбата

АВТОР: Донко Найденов
ЗАГЛАВИЕ: Ударите на съдбата
ИЗДАТЕЛСТВО: Е-Книги
Година: 2012
Страници: 286
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.44 / 5 от 9 гласували


Искам да ви представя една книга от нашумелия в последно време наш писател Донко Найденов. Става въпрос за третото отроче на белоградчанина, което носи силното заглавие "Ударите на съдбата". След романа "Франклин Томас", който можете да прочетете безплатно от сайта на БУКВИТЕ, и сборника с хорър разкази "В капана на неизвестното" (произведенията от него можете да намерите в сайта "Откровения", но ви предупреждавам, че там са нередактирани) идва логичното продължение с настоящата колекция, състояща се от три новели в класически хорър стил, такъв на какъвто само господин Найденов е способен.

Няма да е пресилено ако кажа, че това е най-добрата книга издавана от автора; в интернет пространството можете да намерите достатъчно материали, които да потвърдят думите ми. Както вече споменах, това е един чудесен сборник от един чудесен автор. Донко Найденов определено продължава традициите, създадени от писатели като Хауърд Филипс Лъвкрафт и Едгар Алън По. На моменти брутален, на моменти изискан, стилът на автора се доближава по качество до този на съвременни легенди като Стивън Кинг, Дийн Кунц и Клайв Баркър.

Не мога да не спомена и прекрасната редакторска работа, която е извършила Весислава Савова. Без нейната намеса произведенията определено нямаше да са това, което ще намерите на страниците на този сборник, а именно истински шедьоври от дълбините на хоръра. 

В тази колекция ще намерите три новели:
- Изчезналият близнак
- Сборището на ренесансовите сатанисти
- Въплъщението на Сатаната

Моят личен фаворит е първото произведение тъй като то се доближава най-много до еталона ми за качествен хорър, примесен с мистерия (а аз обожавам мистерията!). Историята е много силна, много напрегната и изпълнена с неочаквани обрати. Действията се прескачат едно връз друго и не оставят читателя нито за миг да си почине. Такива новели харесвам и искам да виждам все повече и повече от тях.

"Сборището на ренесансовите сатанисти", също като заглавието си, е дълбокомислен класически хорър, силно повлиян от Лъвкрафт и кръга му последователи. Малко по-мудно от предното произведение, то също съдържа в себе си всички черти на добрия разказ и ни потопява в една ужасна обстановка, на която лично аз не бих желал да стана свидетел в реалния живот. 

"Въплъщението на Сатаната" е произведение, което, макар и разказано с майсторство, не създава емоциите, предизвикани от предните две. Това се дължи на доста изтърканата тема, която обаче би се харесала доста на почитателите на ърбън фентъзито и хоръра от типа за върколаци, вампири и подобни. 

Донко Найденов е писател, който твори в един доста "пренебрегван" жанр, а именно класическия хорър. Няма да убеждавам за качествата на автора, просто потърсете негови произведения в интернет (а там определено ще намерите доста голямо количество от тях) и ще се убедите от безбройните коментари и оценки, че това е един автор, който заслужава внимание и уважение!

Оценка: 10/10

DARYL GREGORY - Pandemonium

АВТОР: Дарил Грегъри
ЗАГЛАВИЕ: Pandemonium
ИЗДАТЕЛСТВО: Del Rey
Година на първото издание: 2008
Страници: 288
Жанр: Фантастика, Ърбън Фентъзи, Алтернативна история
Признания: WORLD FANTASY AWARD номинация; MYTHOPOEIC номинация; LOCUS - 2 място
Рейтинг в GOODREADS: 3.82 / 5 от 1 251 гласували
Цена: 13 USD

Дарил Грегъри е американски писател на научна фантастика и комикси. Роден е през 1966 година в Чикаго, Илинойс. До момента има три издадени романа и един сборник с разкази. За мен Дарил Грегъри е един от най-значимите съвременни писатели на фантастика (макар произведенията му да са примесени и с доста елементи от дарк фентъзито и хоръра). Прочетох този роман, защото в него един от героите е самият класик Филип К. Дик, споменава се и неговото творение Валис. Никак не съжалявам обаче че го сторих. Грегъри е невероятен, Грегъри е истинско събитие на съвременната литературна сцена. Повествованието му е интересно и изпъстрено с нови идеи, героите му са живи и оригинални, изпълнени с чувства и емоции. Преклонът му към класици като Дик е явен и доста добре експлоатиран. Преплитайки теми именно от своите любими писатели, съчетавайки ги с лекия си и хубав стил, както и със съвременните си идеи и възгледи за живота, той съживява един свят на демони, превръщайки "Пандемониум" (в буквален превод "Свърталище на демони") в една алтернативно-историческа книга, в която демони са започнали да обладават хора от далечната 1950 година до ден-днешен. С този си роман Дарил Грегъри печели наградата "Крофърд" за Най-добър роман и според моето скромно мнение, това отличие е напълно заслужено. Определено Грегъри ще напише още много хубави романи, които ще оставят ярка следа във фантастиката и в литературата. За жалост той не е един от най-продуктивните писатели, но това не му пречи да издава качествени книги. Задължително четиво за всички фенове на съвременната дарк фантастика.

БРАНИМИР СЪБЕВ - Човекът, който обичаше Стивън Кинг

АВТОР: Бранимир Събев
ЗАГЛАВИЕ: Човекът, който обичаше Стивън Кинг
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
Година: 2012
Страници: 252
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.15 / 5 от 66 гласували
Цена: 11.90 лв

Това е вторият самостоятелен сборник с разкази от Бранимир Събев след чудесния "Хоро от гарвани". Определено тук историите са доста по-добре структурирани, разгърнати и впечатляващи. Напевният стил на автора ме накара да отворя първата страница с очакване и след няколко часа да затворя последната отново с очакване... за нови срещи. Въобще не искам да преувеличавам, нито пък да убеждавам, но "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е събитие на родната литературна сцена и няма защо да отричаме този факт. Похвала за издателство "Ибис", които се осмелиха да направят крачката и да добавят още един талантлив автор в каталога си. Но да кажа по няколко думи и за някои от произведенията. "Необичайно предложение" - моят тотален фаворит от времето, в което беше публикуван в антологията "До Ада и назад". Просто няма такава красота и подобен хумор. Авторът умее да създава подобни произведения, така че очаквам още доста от тях. "Докъде водят мечтите" е задължително четиво за всички писатели и издатели. Нека и двете страни са предупредени. Хареса ми огледалното отражение на персонажите. Как единият рефлектира върху другия и това води до... "Бягството" - в началото си помислих, че съм сбъркал сборника и съм почнал да чета "Изкуплението Шоушенк", но някак си никъде не се спомена щата Мейн и се сетих, че това е Бранимир Събев и... така де, любознателните разбраха за какво говоря. Изключително силно разказче. "Видеокасети" - мъжки разказ за мъжки момчета. Усещаше се, че е писан преди време, тъй като видеокасетите са един музеен експонат, който трудно се намира днес. Пак родният Свищов, пак същата атмосфера като в "Докъде водят мечтите". Както казват някои ценители - "да гледаш порно е естетическо; да четеш Бранимир Събев... безценно!". "Хижата" - отново задължителен разказ за всички пишещи в БГ, а и не само. Хареса ми реалността в произведението. Докато го четях бях сигурен, че сюжетът е базиран на реални събития. Оказах се прав. Един от силните разкази в сборника. "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" - писах вече ревю за този разказ в "Сборище на трубадури" (където има и интервю, взето от мен на Бранимир Събев), но не се сдържам да спомена, че това също е един от запомнящите се разкази - не само със случващото се в него, но и с камео ролите на Стивън Кинг, Адриан Лазаровски и самия Бранимир Събев. Феновете на Краля ще бъдат задоволени. Няма да дам обширно ревю за останалите произведения, не защото не го заслужават, а за да не ме обвини някой в популизъм (тая дума не ми е много ясна, но мисля, че точно я употребявам). За да бъда честен ще кажа само, че в сборника слабо няма. Не че нямам забележки - имам и те не са малко (ама те и Стивън Кинг постоянно го критикуват), - но те въобще не са достатъчна причина, за да не харесам написаното. Да, на моменти някои неща ми дойдоха доста "хард" (изречено от мен звучи страшно, но и аз имам чувствителна страна на душата) - точен пример е "Благословеният, вещицата и дяволът". Макар да съм наясно, че той е любим на автора, основните ми критики са насочени именно към това произведение. Не че не е добро, но просто в началото беше поставена прекалено висока летва, за да може да ме задоволи накрая. Оценка: 10/10

ПИТЪР УОТС - Слепоглед

АВТОР: Питър Уотс 
ЗАГЛАВИЕ: Слепоглед/ Blindsight
ИЗДАТЕЛСТВО: Изток-Запад
ПРЕВОД: Елена Павлова
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 2006
Страници на БГ изданието, меки корици: 360
Жанр: Фантастика, Хорър
Признания: HUGO номинация; SUNBURST номинация; AURORA номинация; LOCUS - 3 място; JOHN W. CAMPBELL MEMORIAL - 3 място
Рейтинг в GOODREADS: 3.93 / 5 от 6 901 гласували
Цена: 16.90 лв


Тъй като в днешно време това е една доста обсъждана книга, реших и аз да напиша своето мнение за нея. Надявам се то да помогне на хората, които не са я чели, да ги накара да я прочетат, а за тези, които вече са сторили това, да не си навлека гнева им.

Първо, да започна от автора. Няма да крия, че не бях чел нищо от него, макар името му да не ми бе напълно непознато. Фактът, че е канадец ме изненада приятно. Така де, стига само американска научна фантастика, нека почетем и нещо различно. Друго, което му прави чест е, че е предоставил книгата си за свободно четене в интернет пространството. Не е пропуснал да публикува в сайта си и обложката на българското издание и да каже няколко думи за него. Това не е никак малък жест.

Второ, едно голямо браво на издателството, че се е осмелило да издаде книга в този жанр, на един почти неизвестен автор, в страна, в която вървят книги... така де, в която трудно се продават книги. Очаквам още приятни заглавия в колекцията им, която ще продължавам да следя с интерес.

Трето, похвала и за преводаческата работа - Елена Павлова е сторила непосилни неща, за да вдъхне малко повече яснота на произведението. Добре че е тя, иначе тази книга щеше да попадне в черния ми списък, а защо така, отговора малко по-надолу.

И сега, по същество. "Слопеглед" започна доста силно за мен, премина в леко модерато, след което се засили на още две-три места и завърши отвратително. Тъй като бях предупреден от 1000 места да чета много внимателно, сторих го. Но това не ми помогна да преглътна някои неща:
1. Безкрайните термини, които човек може да не срещне никога в живота си и едва ли ще съжалява за това. Деветдесет процента от тях бяха напълно ненужни (поне за мен). Един вид авторът просто се е изфукал колко много думи знае. Не ми допадна.
2. Подхващането на доста интересни линии в романа, които са оставени висящи и недоразвити. Адски интересна ми беше историята на Сири Кийтън преди събитията на кораба "Тезей". За жалост те стоят като някакъв допълнително добавен пълнеж. Не са никак оформени и на места са леко разхвърляни. Също не ми допадна. Щеше ми се романът да е съсредоточен повече към миналото на героя, отколкото към непознатите термини от най-различни науки.
3. През цялата книга се поставят въпроси и проблеми, които подсказват за грандиозен финал, който да разбие на пух и прах цялата същност на науката и представите на човек за живота и т.н. Е, това не се случи при мен. Финалът е доста семпъл и някак си принуден. Не ми допадна.

Въпреки тези пропуски в произведението не можем да отречем таланта на Питър Уотс. Това е един писател, който все по-често ще се чува и то с добро. Радвам се на факта, че той не прикрива уважението си към авторите, от които е черпил вдъхновение - такива като Хайнлайн, Нивън, Кларк и много други. Има блестящи идеи, които Уотс е засегнал тук, но за жалост не е доразвил повече. Героите му са много интересни и нетипични. Имаме вампир, чието съществуване е обяснено научно. Имаме си и Бригадата - шизофренична персона с няколко същности. Имаме си и Наблюдател, който е всичко друго, но не и нормален.

И най-силната страна на романа, пак според мен естествено, са извънземните. Те са оригинални, те са различни, те са нещо, което няма да срещнете във всяка една книга. Похвала за тактичността в размяната на "нападки" от едната страна към другата. Описанията на контактите между земния кораб и извънземния са чудесни. Предпазливостта от двете страни придава допълнителна пикантна нотка в повествованието.

Като за финал мога да кажа, че "Слепоглед" е една доста приятна книга, която определено е поставила претенции за научнофантастичен шедьовър. Може би ако Питър Уотс я беше написал след десетина години, щеше да получи резултата, който щеше да задоволи и най-претенциозния читател. Ще видим как ще се справи със следващата книга от тази вселена, която Уотс е обявил, че е подхванал.

Оценка: 8/10

F. PAUL WILSON - The Touch (ADVERSARY CYCLE #3)

Това е третата книга от "Цикълът за Врага" (The Adversary Cycle) на Ф. Пол Уилсън. Как точно този роман се връзва с предните 2 и кой е този Враг на мен не ми е ясно. Надявам се тези въпроси да получат отговорите си в следващите 3 книги от поредицата. Но да оставим този проблем настрана за момента. 

Какво имаме тук? След "Крепостта" (или известен у нас като "Пазителят на меча") - един истински шедьовър на литературното изкуство и "Проклятието" - роман от същата висота, следва не толкова силният "Докосването" (до момента не е издаван на български). Не че произведението не го бива, напротив, много е силно даже, но сравнено със своите предшественици изостава доста назад от тях. 

Около какво се върти целият роман (също слаба черта, че нещата се въртят около едно-единствено нещо, а не е както предните два, постоянно да се случва нещо ново, което да обогатява общата идея/идеи) - доктор Алан Булмър получава способността на Докосването или както един от героите, а именно виетнамеца Ба, го нарича - Dat Tay Vao (Уилсън има и разказ със същото заглавие). То му дава възможност да лекува всякакъв вид болести, заболявания и деформации. Мигновено животът му се променя осезаемо и всичко се обръща с главата надолу. И дотук свършва интересното. Няма някаква дълбока мистерия или главен проблем, над който да се "блъскат глави". Не, няма!

Романът е спасен от невероятния стил на Ф. Пол Уилсън, благодарение на който и сметките за ток и вода биха придобили съвсем различно усещане, но все пак и това не е достатъчно да превърне "Докосването" в поредния шедьовър на автора.
Въпреки всичко, това е един приятен и приличен роман, който е задължителен за всички фенове на Уилсън и на лекия хорър (трудно ми е да определя тази книга като хорър, но се придържам към общия замисъл на поредицата). 

Определено има какво да се желае още от това произведение, но предполагам, че на хората, които не са чели "Крепостта" и "Проклятието", ще им се хареса доста. 

Е, аз продължавам със следващата, четвърта част!

Оценка: 8/10