КРИСТОФЪР ПРИЙСТ - Островитяни

АВТОР: Кристофър Прийст
ЗАГЛАВИЕ: Островитяни / The Islanders
ИЗДАТЕЛСТВО: Август
ПРЕВОД: Петър Тушков
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 2011
Страници на БГ изданието, меки корици: 384
Жанр: Фантастика, Мистерия
Награди: JOHN W. CAMPBELL MEMORIAL; BSFA
Рейтинг в GOODREADS: 3.72 / 5 от 470 гласували
Цена: 15 лв


Винаги съм харесвал английските писатели. Почти всичко, което съм чел от тях е било на много високо ниво. Не знам обаче защо те някак си остават в сянката на американската книго-индустрия. Ярък пример за това е Кристофър Прийст. Всяка следваща негова книга, която прочитам, е истинско удоволствие за сетивата. Макар това липсата на реклама на писателя понякога е адски определяща. Убеден съм, че ако не беше филмът по романа му "Престиж" можеше и никога да не се сблъскам с него. А това щеше да е огромна загуба.

Кристофър Прийст е роден на 14 юли 1943 година в Чийдъл, Чешир, Англия. Започва да твори от 1966 година насам. Печелил е много награди през писателската си кариера, като някои от тях са BSFA (на няколко пъти), WFA, James Tait Black Memorial Prize и Clarke Award. Въпреки това творчеството му не е особено обемно. За около 47 години има двадесетина издадени книги (заедно със сборниците с разкази и новелизациите на няколко филма). 

Първата книга на Прийст, която прочетох, беше "Престиж". Преди това бях гледал филма, който много ми хареса. Романът ме разби. Странното подреждане на частите, почти изцяло разказвателния стил с много малко пряка реч, детайлите в действията и постъпките на героите, преплитането на събитията (може би най-силната черта в творчеството на Прийст) в странен лабиринт, чийто "изход" води до много нови "входове"... Думите не са достатъчни, за да опишат красотата, с която авторът плете своите произведения. 

След това продължих с "Преобърнатият свят". Докато "Престиж" е по-скоро трилър-мистерия с елементи на хорър, то този роман е класическа фантастика. Идеята е чудесна, изпълнението също. Верен на стила си, авторът и тук разчита на повествованието и по-малко на диалозите. Представя един свят, изпълнен с мистерии и тайни, които главният герой се стреми да разкрие.

"Островитяни" е третият роман, който прочитам на Кристофър Прийст. Трябва да призная, че след предните две книги, летвата ми беше вдигната доста високо. Даже бях сигурен, че ще бъда разочарован. Всеки любител на книгите познава това чувство, затова е добре след прочитането на две-три по-дълги произведения от един писател, да се почине малко от него. Наистина в началото "Островитяни" не ми тръгна добре. Безкрайните и постни описания на един куп острови и техните специфични черти ми дойде в повече. И точно да си кажа "Ето, знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина", дойде "Плетката на Прийст". Казвам "Плетка", защото неговите произведения са именно това. Една мистериозна съвкупност от интересни герои и събития. По привлекателност мога да определя този роман като творчеството на Стивън Кинг. Тук, също като при Краля, Прийст съвместява в различните части на романа общи герои и събития, като последователността не е важна (което допринася допълнително за красотата на произведението).

"Островитяни" е написан като пътеводител. Всяка глава описва по един остров, а всички те са част от така наречения Архипелаг на сънищата. Хареса ми амалгамното представяне на обстановката - в един момент си представяш, че този свят е нискотехнологичен и изостанал, а в следващия се сблъскваш със сложни апарати и технологии, характерни за нашия свят. Повечето от героите са хора на изкуството, обвързани помежду си от общи цели и идеали. Понякога се натъкват един на друг, понякога не. Изключително силно са представени любовните авантюри в романа. 

Книгата излиза за пръв път 2011 година от Gollancz, а оригиналното й заглавие на английски е "The Islanders". У нас се появи тази година от издателство "Август", които се надявам да продължат традицията да издават този прекрасен автор. Преводът е на Петър Тушков, който, както и при "Престиж", отново е свършил чудесна работа. Българското издание е малко над 380 страници. През 2011 "Островитяни" печели наградата "BSFA", а през 2012 - "John W. Campbell Memorial Award". 

Това, което не ми хареса от романа, са някои недовършени теми. Но все пак има още две книги (а може да са и повече, аз знам за 2) - "The Affirmation" (1981) и "The Dream Archipelago" (1999 първо издание; 2009 ревизирано и разширено издание) - сборник с разкази. Така че това не е болка за умиране, а по-скоро допълнителен мотив да продължавам да чета Прийст и да се наслаждавам на прозата му.

Оценка: 10/10  

РОБЪРТ ХАЙНЛАЙН - Фрайди

Робърт Хайнлайн определено е едно от най-големите имена във фантастиката. Не напразно навремето е включван в Светата троица на този жанр, редом с Айзък Азимов и Артър Кларк. Докато Азимов и Кларк са някак си по-научно настроени, Хайнлайн е писател, чийто стил не може да се специфицира точно. Началото на своята кариера той започва с писането на юношески романи, с които придобива доста голяма известност. От тези произведения у нас бял свят е видял "Звездният звяр", но и останалите си заслужават да бъдат прочетени. Решен да се заеме със сериозна проза за възрастни, за известно време пише романи, които могат спокойно да се причислят към "нормалната фантастика" - примери са "Врата към лятото", "Спечели облог за Сатаната", "Двойна звезда" и дори "Звездни рейнджъри", но в един момент книгите на Хайнлайн стават доста особени и това донякъде се харесва, като в същото време се и критикува от фенове и критици. Основни теми, които присъстват в почти всичките му романи от шейсетте години до кончината му, са за свободния секс и инцеста. Ярки примери са "Странник в странна страна", "Достатъчно време за любов", "Отвъд залеза", "Имението на Фарнъм" и много други. 

"Фрайди" е книга, която застава някъде по средата. Тя е едно от последните произведения на Грандмастъра и ни залива с огромна порция хубава фантастика. Фрайди Джоунс е куриер, но не работи за добре познатите ни агенции, а е специален куриер, изпълняващ специални поръчки. Не е нужно да обяснявам, че Фрайди е много красива, па макар и изкуствен човек, и до края на книгата не остава мъж, който да не е минал през "проверка" (така да го наречем) от нейна страна. В един момент стават някакви конфликти, обявяват се войни, затварят се граници и така нататък, но не това е важното. Важното е, че Хайнлайн е невероятен разказвач и дори на моменти в книгата да нямаше някаква определна цел, беше истинско удоволствие за мен да я чета. Запознатите с творчеството на писателя знаят за какво говоря. Романът е номиниран също така и за наградите Хюго, Небюла, Локус и Прометей. 

Друго, което харесвам у Хайнлайн, което явно и Стивън Кинг одобрява, понеже следва стриктно примерите на кумира си, е че прави постоянно препратки към други свои произведения (а понякога и към произведения на свои колеги, както е в "The Number Of The Beast"). В този роман най-явната е Шкембо Болдуин, който е и едно от главните лица в новелата на Хайнлайн "Gulf".

"Фрайди" е публикувана в Щатите през 1982 година ("Friday") и е приета доста добре от критиката и читателите. В България е издадена 1999 от издателство "Лира Принт". Преводът е на Владимир Зарков и според мен е много добър. 

Ще завърша с думите, че това е един невероятен роман на Робърт Хайнлайн, който макар и да не е от най-известните му и почитани книги като "Странник в странна страна" и "Луната е наставница сурова", е нещо, което може да се определи като събитие във фантастиката. Изумително разказана история за една изумителна жена! Препоръчвам на всички почитатели на автора и на фантастиката... пък и не само на тях.

ДИЙН КУНЦ - Гръмотевичният дом

Само ден и половина след приключването на невероятната "Ускорение" на Дийн Кунц, със съжаление затварям и "Гръмотевичният дом". Казвам със съжаление не защото книгата не е добра, а просто защото свърши. Мнението ми си остава същото - Кунц е невероятен. Романът е невероятен! 

"Гръмотевичният дом" ("The House Of Thunder") е издаден за първи път в Щатите през 1982 година от издателството Pocket Books. На корицата на книгата обаче не е името на Дийн Кунц, а един от множеството му синоними - Лий Никълс. Романът е издаден у нас от издателство "Плеяда" през 1997 година. Преводач е Боян Николаев. 

Книгата "Гръмотевичният дом", характерно за Дийн Кунц е изпълнена с мистерия и динамика. Да, тук действието не галопира като в "Тик-Так" и "Ускорение", но въпреки това постоянно се случва нещо, което не оставя читателя да скучае нито за миг. Кунц винаги ме е изумявал с темите си. Не знам откъде му идват, но не може да му се отрече, че са гениални. Вижте само поредиците му за "Франкенщайн" и "Чудакът Томас" и ще разберете за какво говоря. Тук авторът отново пуска в действие пълната сила на таланта си и резултатът е един хубав и мистериозен хорър. 

Сюзан Торнтън се събужда в болнична стая и има частична амнезия, причинена от скорошна катастрофа. Двадесет и два дена е била в кома и малко по малко се опитва да събере частите на пъзела, който в случая е паметта й. Всички около нея се държат много добре, даже прекалено добре за подобно здравно заведение. Карат я да се чувства специална, като, според думите им, това е най-важната част от лечението й. Всичко върви чудесно до момента, в който Сюзан започва да вижда мъртви хора около себе си. Хора, които са оставили тежки рани в съзнанието й. И оттук нататък започва мистерията, за да завърши накрая с невероятен и неочакван финал.

 Малко са писателите, които могат да накарат читателите си да искат още и още от творчеството им, а Дийн Кунц определено е точно такъв творец. Едва затворил книгата "Гръмотевичният дом" и вече ми се чете нещо друго на автора. Препоръчвам на всички фенове на мистериите и хоръра, както и на хубавата литература. Макар книгата да е писана 1982 година, тя определено ще устои на ударите на времето.

ДИЙН КУНЦ - Ускорение

АВТОР: Дийн Кунц
ЗАГЛАВИЕ: Ускорение / Velocity
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Стоянка Илчева
Година на българското издание: 2011
Година на първото издание: 2005
Страници на БГ изданието, меки корици: 300
Жанр: Трилър, Мистерия
Рейтинг в GOODREADS: 3.82 / 5 от 37 286 гласували
Цена: 15 лв


Поредната невероятна книга на Дийн Кунц, която прочитам през последните месеци. Кунц е майстор на повествованието и това е! Може да прикове читателите си към написаното и да не ги пусне до края. Честно да си призная, скоро не бях чел толкова интересна и динамична книга, а аз много обичам динамичните книги. 

"Ускорение" ("Velocity") е издадена в Америка през 2005 година от Bantam Books. В България вижда бял свят след шест години, а именно през 2011 от издателство "Колибри". Преводач е Стоянка Илчева. Единствената ми забележка към изданието е за недогледаните печатни грешки, иначе всичко останало е на доста високо ниво. 

Главният герой в книгата е барманът Били Уайлс, който някога се е изявявал и като писател. Една вечер той е въвлечен в ужасна игра: получава бележка, в която му се дава избор - да обрече на гибел млада или стара жена, в резултат на своето действие или бездействие. В началото смята, че всичко е лоша шега, но постепенно осъзнава, че никой не е решил да си прави майтап с подобна извратенящина. Били изпада в недоумение! Защо точно той? През последните години от живота си се е дистанцирал от обществото и смята, че няма нито приятели, нито врагове. Да, наистина пази в себе си ужасна тайна от миналото, но тя не би била основателна причина да обясни случващото се. 

Дийн Кунц толкова майсторски представя събитията в романа, че лично аз не намерих нито една излишна дума в него. Всяко описание е перфектно, героите са оживели на белите листи, действията им са логични и интересни, психологията им е ужасяващо очарователна. Авторът ги поставя в ситуации, които ни карат да се замислим как бихме постъпили ние на тяхно място. Похват, който се среща доста и в произведенията на Робърт Хайнлайн, към който Кунц не крие възхищението си. 

Това е един чудесен трилър, който се чете на един дъх. Препоръчвам на всички почитатели на писателя и на хората, които обичат книгите с динамично развитие и мистерии. 

Оценка: 10/10

ЯВОР ЦАНЕВ в регионална библиотека "ЗАХАРИЙ КНЯЖЕСКИ" в град Стара Загора

Изключително ми е приятно да Ви уведомя, че на 21 юни тази година, от 17:30 часа в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" в град Стара Загора, Явор Цанев ще представи своята нова книга с разкази "Странноприемницата". 

Акцентът ще падне също така и върху представянето на издателство "Гаяна" и бъдещите проекти, над които работи то. Почитателите на жанра ще имат възможност да научат повече и за списание "Дракус", за което Цанев ще разкаже подробно на представянето. Само преди няколко дни излезе и последният брой, в който се съдържат отличените произведения от конкурса на фензина "Сборище на Трубадури", както и тези от конкурсите на "Дракус" за фантастичен и криминален разказ. Ето и как изглежда корицата на изданието:

На събитието ще имате възможност да се срещнете и с мен, тъй като господин Цанев ме покани най-любезно да участвам в представянето. Всички са поканени! Вход свободен!

ТАЛАСЪМИЯ 2013, сборници от конкурсите и други благинки

Задава се чисто нова Таласъмия. Тя отново ще се проведе на Старозагорските минерални бани в периода от 21 до 23 юни. Програмата, както и подробности около събитието можете да намерите на Фейсбук страницата на таласъмите. Тази година са поканени доста гости, които ще представят много интересни произведения, свързани с любимия на всички ни жанр. 

Тази година ще имам удоволствието да представя, съвместно с организаторите, романа си "Славянски хроники", както и чисто новия сборник с разкази "Таласъмия 2010-2011". В него ще бъдат включени следните произведения:

Божидар Грозданов – Деветте ключа
Васил Попов – Земя като решето
Христина Търпанова - Да дочакаш края
Коста Сивов – Вовин
Георги Костадинов – Вятър от обърнато листо
Калоян Захариев – За мишките и змейовете
Дамян Денев – Последния шаман
Добромир Ралев – Разковниче
Иван Хазъров – Шестият граал

Както всяка година подборката е уникална и ще се хареса на феновете на фентъзито, особено на тези, които уважават българската митология. Сборникът и романът могат да бъдат закупени на Таласъмията в посочения период. Съвсем скоро ще бъдат обявени и цените. За допълнителна информация моля да ми пишете на мейла (nicksson@abv.bg).  

Можете да ме забележите и в още едно представяне, това на Явор Цанев, на новия му сборник с разкази "Странноприемницата" и списанието за българска фантастика "Дракус" на 22 юни на Таласъмията. Доколкото разбрах от издателя на тези прекрасни издания ще има много интересни промоции.

За хората, които имат интерес към сборниците от конкурсите "Таласъмия", организаторите ми предоставиха бройки, така че всеки, който иска да се сдобие с тях, може да ми пише. Ето и информация за наличните издания:

ТАЛАСЪМИЯ 2002 - цена 6 лв

Съдържание

1. „Какавидата“ - Йоан Владимир - с. 9-42
2. „Луната спи“ - Кира Валери - с. 43-92
3. „Четиринайсетият конник“ - Мартин Петков - с. 93-116
4. „Ако откраднеш драконче“ - Георги Малинов - с. 117-130
5. „Триптих за лампата“ - Йоан Владимир - с. 131-156
6. „Натемия“ - Ивайло Иванов - с. 157-170
7. „Историята на разказвача“ - Борис Воденичаров - с. 171-184
8. „Двойното раждане на Мустафа Елван“ - Стефан Стоянов - с. 185-198
9. „Ръкописът“ - Кирил Добрев - с. 199-226
10. „Лято за зимнина“ - Николай Теллалов - с. 227-235

ТАЛАСЪМИЯ 2004 - цена 6 лв

Съдържание

1. “По пътя незнаен“ - Ивайло Иванов
2. „Хакери на генома“ - Георги Малинов
3. „Несъществуващият“ - Георги Малинов
4. „Да убиеш змей“ - Дора Дженкова
5. „Каквото трябва“ - Мирослава Спасова

ТАЛАСЪМИЯ 2008-9 - цена 9 лв

Съдържание

• „Пропуснатият град“ – Божидар Грозданов – стр. 5
• „Сърце и самодива“ – Теньо Динев – стр. 97
• „Букет кокичета“ – Александър Лютов – стр. 119
• „Приказка за кръвта“ – Ценка Бакърджиева – стр. 165
• „Как се става европейски шампион“ – Пламен Огнянов – стр. 191
• „Гаджето на брат ми е самодива“ – Божидар Грозданов – стр. 203
• „Неизречени думи, неназовани зверове“ – Красимира Стоева – стр. 271
• „Оцелелият“ – Янчо Чолаков – стр. 299
• „Реката“ – Коста Сивов – стр. 377

Последният сборник можете да го получите с автограф от мен (при желание!). Освен на Таласъмията, можете да ме видите на 21 юни в библиотеката "Захарий Княжески" в Стара Загора на представянето на книгата "Странноприемницата" и на списание "Дракус" на Явор Цанев. В момента още се доуточнява точния час на събитието. 

F. PAUL WILSON - Reprisal (ADVERSARY CYCLE #5)

Така, така! Стигнах и до петата книга от "Цикъл за Врага" на Ф. Пол Уилсън. С ръка на сърцето мога да заявя, че това е най-добрият роман от поредицата (поне до момента). Трябва също да призная, че толкова добър хорър не бях чел от доста време. Направо красота!

В тази част от цикъла битката срещу Расалом (в първата книга "Крепостта" преводачът го е кръстил Рашалом, но това няма смисъл и пречи на доста от алюзиите в последващите романи) продължава с пълна сила. В предната книга влязоха някои нови герои като един от тях - Бил Раян, продължава и в тази и този път е главно действащо лице. Глекен се подвизава под артистичния псевдоним Вельор (който в превод от френски означава "Нощен пазач") и общо взето никаква работа не върши, освен накрая да прецака работата. В тази част се появява герой от "Докосването" - Уолтър Ерскин, което прави връзката между романите в цикъла, които на моменти изглеждат напълно отделни книги. Майстор Джак (от втората част на цикъла) не се появява, но неговата роля в шестата книга е сигурна.

"Отплата" (Reprisal, 1991 - лично аз четох ревизираната версия от 2011 година, но доколкото разбрах, тя не се различава особено от оригинала; ревизията е минимална) започва оттам, откъдето свършва "Прероден". За разлика от предшественика си този роман е доста по-забързан и в него се случват много повече (и по-интересни) неща. Както се казва, Уилсън се раздава изцяло. Расалом набира сила и се подготвя за фаталния си удар над света. Глекен се чуди дали отново да се включи във вечната борба между доброто и злото или просто да си седи и да гледа отстрани. Бил Раян е обвинен в убийство, което не е извършил, и живее под нова самоличност. Преследван е от нюйоркския полицай Риналдо Аугустино, който е решен на всичко, за да залови престъпника. Аугустино е един от новите герои в цикъла, който прави доста добро впечатление. Другият нов персонаж е Лизъл Уитман - начетена жена, която въпреки непривлекателния си външен вид е харесвана от всички мъже в книгата.

Действието е забързано и нещата, които се случват са много интересни. Както вече споменах, това определено е най-добрият роман до момента. За съжаление не е превеждан на български език. Съвсем скоро ще подхвана и шестата, последна част от поредицата. Ф. Пол Уилсън е писател, с когото човек трябва да се запознае доста добре. Надявам се някое силно издателство в България да се заинтересова повече от този автор и да издаде хорър романите му.

Оценка: 10/10