F. PAUL WILSON - All The Rage (REPAIRMAN JACK #4)

АВТОР: Ф. Пол Уилсън
ЗАГЛАВИЕ: Бяс / All The Rage
Година: 2000
Страници на първото издание, меки корици: 503
Цена: 7.99 USD
Българско издание: Няма (за жалост)


Когато става въпрос за писателя Ф. Пол Уилсън можем да говорим или добро, или нищо! За пореден път получаваме доказателство, че при американеца празно няма и всеки следващ негов роман е гаранция за качество. Четвъртата книга от поредицата за Майстор Джак, която носи заглавието "Бяс", е доста по-дълга от предходните и това донякъде се отразява на качествата й (естествено, не много). За първи път Уилсън си позволява да разтяга локуми на места и да ни запознава малко повече с второстепенните герои, но какво да го правиш - има хора, които обичат подобни лирични отклонения. Лично за мен това не беше минус, дори се напъвах да чета повече и повече, за да достигна до ключовите моменти в книгата. 

Определено романите (както и разказите) от поредицата за Майстор Джак могат да се четат поотделно, без да се спазва последователността им, и удоволствието от тях ще бъде максимално. Всяка книга си е със своя собствена история и си е завършена сама по себе си. За феновете на серията обаче Уилсън също се е погрижил, като е оставил купища препратки към предишните си романи - както от "Майстор Джак" поредицата, така и от "Цикълът за Врага". 

В романът "Бяс" Джак и Джиа отново се сблъскват с ракшасите - демоните от първата книга, "Проклятието", които създадоха адски много главоболия на главните герои, а Майстора едва не умря от съприкосновението си с тях. Основната тема на книгата обаче е различна - тук става въпрос за нов наркотик, който кара приемащите го да полудяват и да започват да вършат наистина жестоки неща. Освен ракшасите и наркотика, Джак е нает да се справи и със сръбски мафиот, който създава доста проблеми наоколо и на Майстора в частност. Накрая дали всичко няма да се сблъска едно о друго и да причини един огромен взрив, можете да разберете на страниците на този изпълнен с напрежение крими-трилър-хорър роман на американския гигант Ф. Пол Уилсън. 

Оценка: 9/10

РИЧАРД ЛЕЙМЪН - Къщата на звяра (BEAST HOUSE CHRONICLES #1)

АВТОР: Ричард Леймън / Richard Laymon
ЗАГЛАВИЕ: Къщата на звяра / The Cellar
ИЗДАТЕЛСТВО: Аполо Прес
ПРЕВОД: Мария Върбанова, Радмила Кишева
Година на българското издание: 1994
Година на първото издание: 1980
Страници на БГ изданието, меки корици: 290
Жанр: Хорър (любимият ми)
Оценка: 10/10


Ричард Леймън определено е име в хоръра и то доста голямо име. За жалост никога преди не се бях сблъсквал с него. Добре, че бяха хората от издателство "Изток-Запад", които решиха да му издадат класиката "Пътуващо представление с вампир", че да се поинтересувам от този знаменит автор. Живи и здрави да са те и смелчаците от издателство "Аполо Прес", които преди около двадесетилетие са решили да издават този писател, който за мое учудване, винаги е бил по-известен в Англия, отколкото в родната си Америка. 

Романът започва като типичен Кунц - или по-скоро главният откачалник беше като излязъл от произведение на Кунц. Току-що освободен от затвора, Рой тръгва да търси бившата си съпруга Дона и дъщеричката си Санди, като по пътя си оставя доста разплакани и умъртвени човешки същества. Може би ще си кажете, че няма абсолютно нищо необикновено в подобен сюжет, но ако потраете още малко, ще видите, че не е точно така. Защото Леймън не пише обикновени трилъри или криминални романи. Неговата цел е да изненада читателя, да го изуми, та дори и да го отврати.

Къщата на звяра се намира в малкото градче Малкаса Пойнт и в нея от дълги години се случват мистериозни убийства. Според градската легенда убиецът е мутирал звяр, който живее в къщата и излиза само вечерно време, за да търси жертвите си. Самата къща пък се е превърнала в местната атракция и през деня всеки може да си купи билет и да вземе участие в обиколката в нея и да научи историческите факти около убийствата. 

Интересен е дуалистичният подход на автора да задава един въпрос, който е много актуален - "Кой е по-големият звяр? Истинският звяр? Или човекът Рой - убиец, садист, изнасилвач, педофил, гаврил се със собствената си дъщеричка?" Отговорът на въпроса е оставен на читателите, които да си правят сами изводите. 

Като цяло "Къщата на звяра" е един забързан роман, в който има свръхестествени елементи (или поне от гледна точка на това първо произведение от тетралогията изглеждат такива). Действието препуска и не спира нито за миг. Леймън е обвиняван, че не изгражда реални и живи образи, но това никак не отнема от качествата на книгата, защото Леймън е невероятен разказвач. Той прихваща с щипците си читателя и не го пуска, докато не достигнем до последната страница, а тогава оставаме с едно неприятно усещане, че сме били прецакани. Защото искаме още и още... но за още ще трябва да продължим нататък към следващата книга от поредицата, а именно продължението "Малкаса Пойнт", която също видя бял свят на български език, благодарение на издателство "Аполо Прес". 

Ричард Леймън е невероятен писател (или поне за моят вкус е такъв) и имам намерението да се запозная доста добре с творчеството му. Да, той не е Стивън Кинг, тъй като е много по-брутален от него, не е и Дийн Кунц, защото откачалниците, за които пише са по-лоши от неговите, той обаче е Ричард Леймън и това е достатъчно, за да даде категоричното обещание за един разбиващ сплетърпънк хорър шедьовър като "Къщата на звяра". 

Ф. ПОЛ УИЛСЪН - Демонични песни

АВТОР: Ф. Пол Уилсън
ЗАГЛАВИЕ: Демонични песни
ВИД: Сборник с разкази
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година на издаване: 2014
Цена: 12 лв
Превод: Коста Сивов
Редактор: Кети Илиева
Предпечат и дизайн: Явор Цанев
Корица: Мирослав Георгиев

Ф. Пол Уилсън е роден на 17 май 1946 година в Джърси Сити, Ню Джърси. Започва кариерата си като писател на фантастични произведения, но постепенно се захваща с любимия си жанр – хорърът. В Щатите е известен с медицинските си трилъри, които жънат големи успехи. Някои от тях са издавани и на български език. Това са „Отвличане”, „Мираж”, „Завещанието”. Други книги на Уилсън, които могат да се намерят на родна реч са изключително силният сборник с разкази „Боровата пустош”, романите „Нощно изтребление”, „Пазителят на меча” и „Проклятието”.

Доста от съвременните светила в трилъра и хоръра се изказват ласкаво за Уилсън.

Стивън Кинг казва, че е намерил литературната стойност на хоръра именно в романа „Докосването” на Ф. Пол (The Touch, 1986).

Дийн Кунц пък казва, че „Уилсън изплита магии от думи”, а Дейвид Морел нарича един от най-известните герои на автора – Майстор Джак – „Културна икона”.

Интересно е да споменем също и един интересен факт, че Уилсън е огромен почитател на рок музиката и това личи в доста от произведенията му.

Сборникът „Демонични песни”, който подготвихме с Явор Цанев, е съставен от девет произведения, като всяко едно от тях е изключително значително за Уилсън и за развитието му като писател. 

„Демонична песен” е разказ, който ни сблъсква за първи път с героите Глекен и Расалом, които намират участие в огромна част от творчеството на американския писател. 

Имаме две произведения и за Майстор Джак – „Домашни поправки” и „Интерлюдия при Дуейн”. 

Уилсън е писател, който обича постоянно да експериментира. Както вече споменахме, той не се ограничава да пише в един жанр, а постоянно разширява творчеството си, като ползва различни похвати и стилове, и така постига много богати образи и декори, благодарение, на които се превръща в един от най-значимите писатели на нашето време. Един от разказите в сборника – „Моля те, не ме наранявай” – е написан изцяло чрез пряка реч. В него няма нито дума повествование. 

„Ноемврийска игра” пък е разказ, създаден за антологията „Хрониките на Бредбъри”, и е пряко продължение на класиката на Рей Бредбъри „Октомврийска игра”. 

И стигаме до един от тоталните ми фаворити – „Когато беше прекрасен”. За него Уилсън казва, че е вдъхновен от филма класика със Стив Маккуин „Петното”. Той представлява също така и една своеобразна интерпретация на приказката за Пепеляшка, но с доста повече обрати и плашещи моменти. 

Следващият разказ, „Сънища”, се развива във вселената на „Франкенщайн”. 

И стигаме до един изключително интересен разказ – „Зарод”. До момента може би това е произведението, което получава изключително високи оценки от читателите на „Демонични песни”. Няма да разкривам какво означава „Зарод”, но само ще спомена, че в това произведение Уилсън изважда на бял свят най-лошите черти на нас, човешките същества.

Най-дългото произведение в тази колекция е новелата „Среднощна Меса” – тя е и най-публикуваното до момента отроче на автора. 

Искам да представя екипът, благодарение, на когото този сборник се превърна в реалност. Първият човек от него е Явор Цанев - собственикът на издателство „Гаяна” и основателят на единственото в момента списание, което издава българска фантастика „Дракус”. Явор изигра доста роли в процеса по издаването на книгата – корекция на текстовете, дизайн на корицата, предпечат, печат и какво ли още не. Редактор на сборника е Кети Илиева, която редовните читатели на списание „Дракус” и на книгите, които издателство „Гаяна” издава, познават много добре. Художник на корицата е Мирослав Георгиев, един от най-талантливите ни млади творци. Имах удоволствието да работя с Мирослав за четвърти път – той нарисува кориците на първите ми две книги – „Време във времето” и „Съ-Вместим”, както и корицата на един от броевете на електронното списание „БГ Арт Клас”. Естествено, най-големите благодарности отиват при Ф. Пол Уилсън, без когото тази колекция никога нямаше да види бял свят. Уилсън се отнесе изключително професионално към проекта и ни помогна много по осъществяването му. 

БРАНИМИР СЪБЕВ - Пустинния скорпион

АВТОР: Бранимир Събев
ЗАГЛАВИЕ: Пустинния скорпион
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
Година: 2013
Страници: 272
Жанр: Хорър, Фентъзи, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 4.64 / 5 от 28 гласували
Цена: 11.90 лв


Вече от няколко години следя развитието на Бранимир Събев, защото според мен той е един от най-качествените български автори. Не казвам това само защото авторът твори в любимия ми жанр "хорър", а заради долните няколко причини:

1. Бранимир Събев може да пише и го прави постоянно.
2. Бранимир Събев прави всичко възможно, за да предостави на читателите свои произведения - активно участие в интернет форуми, поддържа 2 блога, финансира първата си книга, преобърна света, за да убеди едно от най-уважаваните издателства в България да му обърне внимание и какво ли още не. 
Всичко това е заради теб "Читателю", а не заради някой друг.
3. Бранимир Събев се изявява и като редактор на книги и съставител на антологии, което също много му се получава. Като знам какви чудесии върши, направо не ми се мисли. Адмирации!
4. Бранимир Събев твори във всякакви жанрове. Той не се страхува да експериментира и да се пробва къде ли не. Това е изключително похвално, тъй като добре ни е известна правилната формула - "Прави това, което се купува". 
5. Бранимир Събев израства с всяко свое ново произведение. 

Мога да продължавам да изброявам положителни качества у автора, но предпочитам да Ви запозная с новата книга на Бранимир Събев. Тя се явява и негова трета след сборниците "Хоро от гарвани" (2008) и "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" (2012). Година след последната колекция, дойде ред и на това бижу, наречено "Пустинния скорпион". Възникнаха много спорове за "члена" (кой по-точно, сами си правете изводи), но въпреки спорната си граматическа култура ще заявя, че Пустинния скорпион е прякор на главния герой, а прякорите не се членуват пълно (също така рядко и членуват напълно, но това е тема на един друг разговор). 

"Пустинния скорпион" отново е сборник с разкази (ще ми се да видя и роман от този автор, но дано той не прочете това, че ще ми се разсърди заради мрънкането). В него се съдържат кратката едноименна повест и още девет разказа. Изненадата обаче е, че докато предните две книги на Бранимир бяха предимно в жанра хорър, тази е по-скоро фантастично/фентъзи насочена. Естествено, няма нищо лошо в това, авторът желае да се развива и няма как да не получи моето поощрение, защото всички знаем, че Събев е майстор на "плашещата проза". 

Книгата е с прекрасна корица. Оформлението е чудесно и четенето е истинско удоволствие. Редакторът и коректорът са свършили много добра работа. Като цяло издателство "Ибис" гледа сериозно на своето единствено българско участие в каталога си и прави всичко възможно, за да създаде един много качествен продукт. От мен получават 6+. А сега ето малко и за произведенията в сборника:

Безспорният ми фаворит този път е "Жертвоприношение". Бранимир е изключително силен в подобен тип документално-художествени разкази. В предния сборник имаше 2-3 такива и адски много ме впечатлиха. Тук авторът не предава феновете на този тип разкази и отново ме зарадва приятно. 

"Пустинния скорпион" е кратка повест, вдъхновена от най-добрата фентъзи поредица (според мен), а именно "Тъмната кула" на маестро Кинг. Тук Бранимир наистина е ползвал само вдъхновение от най-продавания писател на хорър, защото лично аз не успях да намеря препратки към Кулата, камо ли пък някакви кражби от нея. Авторът си е създал едно оригинално произведение, което си има всичко. И може би тук е мястото да кажа, че Бранимир умее да пише и дълги произведения, така че да не се ослушва, а да хваща перото и да почва първия си роман.

"Кулата в леденото езеро" е епично фентъзи (трябва да призная, че това не ми е любимото разклонение на фентъзито). Разказът е много готин, изпълнен с хумор и драматични моменти и въпреки незаинтересоваността ми от този жанр, в крайна сметка ми хареса.

"Златин и змеят" - разказ, базиран на българския фолклор. Един от любимите ми в сборника. Всеки знае, че съм луд фен на БГ митологията.

"Цикъл" - това произведение е посветено на Христо Пощаков. В него има заложен скрит смисъл, който се надявам всеки да отрие за себе си. 

"Бразая" - името на този разказ ме озадачи и едновременно с това ме впечатли. Доброто изграждане на героите и на действията в него е може би най-голямото му преимущество. Похвала!

"Играта на боговете" - произведението е изпълнено с история (на места може авторът да си е позволил някои волности, лично аз никак не съм запознат с посочените факти и събития). Играят ли си боговете с всички нас и ако го правят каква е причината? Прочетете разказа и ще разберете. 

"Дракус" - също един от най-силните камшици на Събев в сборника. Отново исторически разказ, изпълнен с хорър. Добро познаване на историята, ловко и умело използване на някои думи и изрази, което лично мен ме впечатли адски много. А и не само мен, тъй като разказът е лауреат от конкурса на списание "Дракус". Адмирации!

"Битка за вселената" - военна фантастика, която накрая ме изненада много. Събев е вложил елемент на изненада в този разказ. Подход, който понякога помага, понякога вреди, аз обаче мисля, че тук създава положителни емоции. 

"Ще крача редом с теб" - може би едно от най-сериозните и някак си най-шантавите произведения в сборника. Също като в предната колекция и тук финалният разказ има за цел да ми разбие всички представи за "добродушна" литература. Доста хора вече се изказаха, че за тях това е най-доброто произведение в книгата. На мен не ми е от любимите, но пък не мога да отрека, че идеите в него са готини, па макар и не нови. Заигравката с Лъвкрафт и Древните е интересна и прави от разказа една истинска перла в короната.      

За финал ще кажа, че Бранимир Събев е писател, който трябва да твори и да издава, за да могат ценителите на хубавата литература да се наслаждават на прозата му. Всяка една негова книга и произведение са написани от сърцето на автора и затова те докосват толкова успешно читателите! 

Оценка: 10/10

ЯВОР ЦАНЕВ - Вино за мъртвите

С огромно удоволствие седнах да пиша ревю за тази книга. Едва ли вече е останал почитател на хубавата българска литература, който да не е запознат с името Явор Цанев. Все пак, за тези, които са пропуснали, ще кажа, че Явор е много неща - той е писател, той е издател, понякога се изявява като преводач, а доста често и като организатор на литературни конкурси.

От миналата година Явор издава списанието за фантастика, фентъзи, хорър и какво ли още не "Дракус", което в момента е единственото, излизащо на хартия. На неговите страници се публикуват както доказани, така и съвсем млади и прохождащи автори, но във всеки брой произведенията са на доста високо ниво.

Тази година, 2013, беше много плодотворна за Явор Цанев. Освен чудесните разкази, публикувани на страниците на списание Дракус, бял свят видя и книгата "Странноприемницата" - сборник с кратки прозведения, писани през деветдесетте, но с чисто нова редакция и полировка. Колекцията се прие изключително добре и това не изненада никого, защото всяка една похвала бе напълно заслужена. Последва участие във фентъзи антологията "Мечове в града", в която бяха включени едни от най-талантливите български автори. Октомври месец се появи на пазара и новата книга на Явор Цанев - "Вино за мъртвите".

Доста време мислих как да предам чувствата, емоциите, идеите, които "прочетох" на страниците на тази колекция от кратки произведения. Бях един от първите, които имаха честта да прочетат книгата, но ми отне цели два месеца, за да се престраша да я ревюирам. Защото е лесно да хвалиш и да критикуваш, но е трудно да нарисуваш с думите си картина, която читателя да разбере. Лесно е да кажеш този разказ е много хубав и много ми хареса, но е трудно да обясниш защо точно. Понякога нещо ни "докосва" с чара си, с гениалността си, но думите не са способни да опишат тези наши впечатления. Ако се опитам да Ви преразкажа всеки един разказ от сборника, навярно ще си каже "Какво толкова?! Нищо оригинално! Нищо ново!", но няма да бъдете прави.

Харесвам Стивън Кинг не защото е един от най-известните писатели на нашето съвремие, не защото е написал едни от най-продаваните книги за всички времена, а защото е способен от всяка една идея да извае истински шедьовър. Няма да сравнявам Явор Цанев със Стивън Кинг, просто защото няма да е честно спрямо единият и спрямо другият, но Явор, също като Краля, може да напише произведение от коя да е идея, и това произведение да се превърне в истинско удоволствие за сетивата. Да, темите на Явор не са оригинални - просто защото те изследват човешката психология и човешките нрави, а какво по-експлоатирано от това, - но темите на Явор са актуални за всеки един от нас - малък или голям, млад или стар, добър или лош. Страниците на книгата са изпълнени с романтика, такава каквато откривателите изпитват при ново откритие, такава каквато мечтателите чувстват, когато изживяват насън или наяве мечтите си.

Моите лични фаворити в книгата са "Вино за мъртвите", защото ми напомни за едноименния разказ от "Странноприемницата"; "Кладенецът", защото е истинска картина на човешката глупост и надежда; "Тука има - тука няма" - заради справедливостта, която трябва да я има на този свят; "Да попаднеш на разум" - заради неприятните стечения на обстоятелствата, които като че ли са любими на Съдбата; "Старицата" - разказ за това, че безсмисленото разхищение е един от основните проблеми на нашата планета Земя, която унищожаваме без да се замислим; "Предложение, на което можеш да откажеш" - заради човешкото нахалство и несъобразителност; "Цигането" - заради това, че е по-важно да гледаш сериала, отколкото да мислиш; "За любовта, парите и малката смърт" - заради човешката глупост, елементарност...

...мога да продължавам напред, но тогава ще изброя почти всички разкази в сборника. Както вече казах в началото, това са произведения, които трудно могат да се опишат с думи, те трябва да се почувстват, да се преживеят. Явор Цанев, макар да има само 2 книги с разкази (тук не включвам "Избраникът", защото всички произведения от него могат да се намерят в "Странноприемницата"), определено е стъпил здраво в литературния свят и няма абсолютно никакво намерение да го напуска.

Ако мислите, че всичко изписано дотук е лично мнение или празни приказки, вижте какво са написали за Явор Цанев доказани писатели като Бранимир Събев, Сибин Майналовски, Стефан Кръстев, Весислава Савова и редица други. Лично аз до момента не съм чел отрицателен коментар за творбите на автора и съм сигурен, че ако той продължава да пише толкова красиво, никога няма да има възможност да получи такъв.

ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Пет приключения на Витек Диман / Космическото пиле

Познавам "задочно" лицето Димитър Цолов-Доктора от времената, когато все още опъвах гласни и ламаринени струни в няколко никому нелюбими банди и доста успешно измъчвах околните люде с тези си качества. За разлика от мен обаче Доктора е известен с бандата си "Докторс Гого Бенд", а на мен любимите ми техни песновки са хард-кавъра на "Боли" на Борис Дали и химна на всички истински мъже - "Бира". Но стига с музикалните отклонения.

Едва тази година научих, че Димитър Цолов, по призвание и образование Доктора, се изявява и като писател и останах наистина приятно изненадан и впечатлен от произведенията, които прочетох. Сега навярно някой ще ме попита как така, след като първата му книга е видяла бял свят само преди няколко седмици, но и тук съм се подготвил. Първо, Митко участва в конкурса на MBG Books и бе сред номинираните десет автора - впоследствие прочетох в един сайт първото приключение от общо петте на Витек Диман. После той се появи и в конкурса, посветен на българският класик Агоп Мелконян, в койта аз бях един от журиращите, с разказа си "Вдъхновение". Впоследствие Доктора грабна първото място на конкурса на списание "Дракус" с ретро-класическия си хорър шедьовър "Паякът и Осата". Така, виждате, че преди да получа от самият автор новата му книга, аз вече знаех какво да очаквам. И наистина големите ми очаквания се покриха.

Нека започна от оформлението: това е една от най-красивите български книжки, която съм държал в ръцете си. Първо, тя е малка, на размер е колкото бижутата от поредица "Галактика". Основна причина за чара й обаче са чудесните илюстрации. С тях перфектно е уловен духът на произведенията. Кориците са две, тъй като книжката е двулицева. Хубава идея, бай дъ уей! Добра редакция и корекция. Адмирации!

И стигам до същността на материята. Книгата се състои от един мини роман и един мини сборник. Ще започна от колекцията. Тя носи умопомрачителното заглавие "Космическото пиле" и още с първия си разказ ни подсказва, че тука има нещо гнило (в добрия смисъл на думата, естествено!). Доста се смях на "Кръговратите на любовта" и на "зарибяването" на самата Смърт по сапунените сериали. Браво, Митко, идеята направо кърти. Разказите "Пистолетът" и едноименният са прекалено кратки, за да съставят у мен някакво сериозно мнение, но са написани забавно. "Симфония Агония" и "Тримата братя и тридесет годишната ракия" са моите фаворити. Първият с изпипания трилър, а вторият с поуката си и използваните елементи от една от най-известните ни български приказки. "Паякът и Осата", както вече споменах по-горе, е хорър и бе отличен в конкурса на "Дракус".

Това, което обаче най ми хареса беше мини романът "Пет приключения на Витек Диман". Като един изтъкнат фен на нашата митология, просто нямаше как да не обърна сериозно внимание на това произведение. Не се заблуждавайте от предубежденията ми обаче. Витека е голем пич! Смял съм се от сърце. Но и хуморът не е основната положителна черта на романа. Тук Митко е писал толкова майсторски, че докато не изгълтах повестта не се спрях и за миг. В романът си има всичко - майтапи, приключения, хорър, фентъзи, романс, мистерии и т.н. Първите три приключения са по-хумористично настроени, докато последните две носят трагичен нюанс, особено финалното. Но няма как, независимо дали си супер герой или митично създание, никой не е защитен от съпружеския терор.

За финал мога да кажа, че тази книга ми хареса адски много. Щастлив съм, че познавам Димитър Цолов и че имам възможност да обменям опит и идеи с него, защото това може да бъде само в полза за един творец. Очаквам с нетърпение следващите му книги и се надявам настоящата му да намери много читатели и ПОчитатели.

МЕЧОВЕ В ГРАДА - Новата българска антология

Изключително ми е приятно да представя на Вашето внимание новата антология с "ърбън-фентъзи" разкази, която излезе на бял свят на 26 октомври 2013 година. Лично за мен това е събитие, което не може да се наблюдава често в нашата не-литературна страна. Още повече, че тук ще намерите както вече изявени български автори, така и съвсем млади такива, които обаче дават сериозна заявка за предните позиции в писателската общност.

"Мечове в града" е втората антология от поредицата за "Мечовете", след "Мечове в леда". Зад тях стоят "Националният клуб за фентъзи и хорър", както и Александър Драганов, който е съставител на двете. В настоящата антология участват шестнадесет автора с шестнадесет произведения, преминали през много ситното сито на съставителя, за да се получи една прекрасна колекция с разкази и новели. За това изиграва важна роля и редакторката Весислава Савова, която сякаш е побутнала на правилните места всеки един от авторите, за да изцеди от него най-доброто, на което е способен. Не мога да пропусна заслугите на Бранимир Събев и Сибин Майналовски - първият с идеите и съветите, за да излезе на бял свят една добре изглеждаща антология, а вторият с перфектното оформление, което е направил.

Както започва съставителят Александър Драганов в своето ревю за книгата: "Ако търсите безпристрастно и обективно ревю на "Мечове в града", новият сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър "Цитаделата", може спокойно да спрете да четете." Защото за мен няма лош разказ в антологията. И това е причинено не от факта, че моята новела "До преизподнята и обратно" е част от Съдържанието, а поради факта, че тази книга наистина си струва.

Моят поглед върху разказите. Опитал съм се да бъда максимално обективен, както и критичен. Тези, които ме познават, знаят, че не си спестявам критиките. Вярно, не си спестявам и суперлативите, но те винаги са заслужени. Ето ги и моите възгледи:

0. ВЕСИСЛАВА САВОВА - Предговор. Не знам защо всеки ревюиращ често (да не кажа винаги) си спестява есетата, които предхождат подобни антологии, писани от съставители, редактори, автори и др., при положение, че в тях се крие огромна информация за последващите произведения в изданието. За пръв път се сблъсках с името Весислава Савова на страницата с кредитите на сборника с новели на Донко Найденов - "Ударите на съдбата". Тъй като познавах суровия материал на автора, осъзнах каква работа е свършила редакторката му върху цялата книга. Не мога да не призная, че да си редактор е повече от наказание. Да се разправяш с цял куп емоционално-разстроени писатели, всеки с личните си депресии и психически изявления, си е чиста храброст. Веси е успяла да се справи с всички автори в тази антология дотолкова, че не е написала труд със заглавие "Как да убиеш шестнадесет автора по деветдесет и девет начина", а просто един чудесен "Предговор".

1. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ - Тримата пазители и златната ябълка. Така, така... Как да кажеш лоша дума за шефа си, когато знаеш, че той ще прочете написаното. В най-добрия случай повече няма да получиш място в бъдещи негови антологии, които съм сигурен, че ще има, а в най-лошия, може да събере дружината от Националния клуб и да те напляска като малко дете, прибягвайки до саморазправа. Е, на мен не ми се иска нито едно от двете, така че ще гледам да бъда максимално любезен. Истината е, че това е втората антология, в която участваме заедно със Сашо. В "До Ада и назад" бях адски впечатлен от ужасяващия му разказ "Нещото от кладенеца", а по-късно чак разбрах, че човекът си е "дайхард" фен на фентъзито. Какво да го правиш, фентъзито и хоръра са си като двама братя близнаци, които не можеш да разделиш по никакъв начин. "Тримата пазители и златната ябълка" е съвременна история, вдъхновена от народната ни приказка, от произведенията на Хауърд Филипс Лъвкрафт, от супер герои като Батман и Супермен, от старите български легенди и митове и от още един куп други източници. Но, не, уви! Не очаквайте статия за всички тези забавни науки. Сашо е забъркал една микстура, която на моменти е леко забавна, на моменти е адски ужасяваща, а на места е дори драматично-трагична. Много силно произведение, което бе истинско удоволствие за сетивата ми. Честно си признавам, че не съм чел нещо подобно, и за мен бе истинска изненада да видя тази част от идеите на автора, които се надявам той да разработва в бъдеще и да видим продължение на този разказ.

2. ВАСИЛ МИРЧЕВ - Шаман. Признавам си, че това заглавие леко ме заблуди. Очаквах нещо изключително различно от написаното. "Шаман" е най-дългото произведение в антологията, но нека това не Ви заблуждава. Тази новела е личният ми фаворит. Тук, също както и при предния разказ, имаме история, базирана на българската митология. Васил Мирчев е автор, който лично аз не познавах до момента, но очаквам много негови произведения да намерят място в бъдещи издания, защото той наистина го заслужава. Всичките четиридесет и три страници са един празник за четящия. Браво на Васко и очакваме да видим следващите му литературни успехи.

3. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ - Краят на сънищата. Както на много други автори в антологията, името на Димитър Димитров беше непознато за мен. Това обаче никога не би ме спряло да прочета произведение от непознат писател. Не мога да отрека, че "Краят на сънищата" не е моят тип история, но по едно време се усетих, че чета думите захласнат, защото Димитър Димитров е писател, който завладява. Сън и Кошмар, Реалност и Илюзия. Това са темите в този разказ и съм сигурен, че човек, който си пада по тях, ще остане много очарован.

4. ДИМИТЪР ДЪКОВСКИ - Елпида. Този разказ е поредната смес от няколко основни движения във фантастиката като цяло. Разбираме, че господин Дъковски е фен на Нийл Геймън и Саймън Грийн. Това личи от чудесните му мрачни пасажи ала Геймън и леко обърканите му пространствени описания ала Грийн (да ме прощават феновете на Саймън, които са в изобилие в редиците на "Цитаделата", ама цялата маса от думи ми идва в много - не ме съдете много, още съм лаик в творчеството на британеца). Димитър Дъковски обаче не се е справил никак зле с разказа си "Елпида". На моменти ми идеше да открадна някой и друг епизод за лична употреба. Моментът в метрото, където пътуват само някакви си изроди, направо ме разби. Много силно и много на място. Красота!!! Чакаме още.

5. ДОНКО НАЙДЕНОВ - Битката за Дурикс. Познавам Донко от антологията "До Ада и назад". След това написахме два разказа заедно и започнахме цял роман, който така и не довършихме (благодарение на личния ни мързел и липсата на стимул в нашата прекрасна не-литературна страна, където се печатат книги на БГ автори, които са известни повече с нещо друго, само не и с писателски талант). Донко е чудесен автор и почти няма произведение от него, което да не съм чел. Той твори в един жанр, който аз определям като класически хорър, защото ми напомня много за стиловете на Лъвкрафт и По. За мен беше истинска изненада, когато видях, че Донко участва в тази фентъзи антология. Донякъде се зарадвах, донякъде бях и леко притеснен. Ами ако това не е един от силните му жанрове? Е, бързо си отговорих с това невероятно произведение, което сякаш бе излязло изпод перото на класици като Толкин и Зелазни. "Битката за Дурикс" е класическо (както и всичко друго в творчеството на Найденов) фентъзи, което омагьосва читателите си. Браво, Донко! Справил си се прекрасно. Продължавай да твориш в този стил, отдава ти се!

6. ИВАН ДИМИТРОВ - Спас и вълшебният медальон. Това е един от най-силните разкази в антологията. Макар че в началото започна като евтин холивудски филм, веднага ме плени с идеите, които се доближаваха до "Роуз Мадър" и "Тъмната кула" на Стивън Кинг. Иван Димитров е чудесен разказвач. Самият му стил е увлекателен и изпълнен с талант. Да, историята не е нещо оригинално и уникално, но е едно приятно четиво, което ще се хареса на всички фенове на жанра, че и на много други.

7. ИВАН РУСЛАНОВ - Непростимият грях. Иван Русланов не е непознато име сред литературните среди. Неговият роман "Черният ангел" доста нашумя у нас. Това може само да ме радва - член на нашата общност от писатели на Фантастика е получил вниманието, което заслужава. "Непростимият грях" е произведение, което ме спечели още от първите си страници. Този разказ много ми напомни на "Театърът" на Бентли Литъл и на "Репетиции" на Томас Монтелеоне. Иван е написал една изключително силна драматична творба с елементи на хорър и фентъзи. Много, много силен разказ!!!

8. ИВЕТА АТАНАСОВА - Чуждите. Това не е фентъзи разказ. Вярно, всеки може да си определя нещата така, както ги вижда, но ако следваме буквата на учебника, това е фантастично произведение. Нашата Земя е нападната от извънземна раса, която доста бързо поема нещата в свои ръце. Нашата главна героиня е лидер на бунтовническо движение, което освен да се опитва да оцелее, прави опити и да се противопоставя на могъщите ни поробители. Този разказ доста ми напомни за сериала "Падащи небеса". Ивета Атанасова определено може да пише и го прави доста добре. Лично аз имам някои забележки, но те не са нещо съществено, а по-скоро детайли, които ще се изчистят с течение на времето. Иначе браво на Ивета за чудесното произведение и за смелостта да застане рамо до рамо с всичките тези мъже, които мислят, че жанра е предназначен само за тях.

9. КОСТА СИВОВ - До преизподнята и обратно. Може би тук е мястото да си направя реклама, да почна да се хваля колко ми е хубаво произведението и как аз съм един от най-добрите писатели в жанра. Иска ми се, не мога да го отрека, но няма да бъда обективен. "До преизподнята и обратно" е новела от цикъла ми, обвързан от идеята за истории, базирани на Българската митология. Силно е повлиян от писатели като Дийн Кунц и Стивън Кинг, както и хубавите фантастични филми от миналото. Останалото оставам на Вас, читателите, да прецените дали си е струвало да ме прочетете или просто сте си загубили времето. И в двата случая ще се съглася с Вас.

10. LADY POL THE BELOVED - Наследството. Хубав разказ, който засяга един от личните ми интереси, а именно метъл музиката. Жената, която се крие зад този псевдоним, не е непозната както на БГ читателите, така и на чуждестранните фенове на фантастична литература. Съвсем наскоро тя издаде книга с фентъзи приказки, която, доколкото ми е известно, е намерила доста почитатели и отвъд нашия континент. Няколко неща не ми харесаха и те са по-скоро от бързане за вместване в срокове и така нататък, отколкото от неумение да се изпълнят качествено: разказът завършва с обещанието "Следва продължение", на места доста дългите диалози на героите, липсата на дълбочина на героите (на места губех връзката кой кой е) и т.н. Но това не са причини да не можете да се насладите на тази кървава Метъл Опера.

11. ПЕТЪР ПЕНЕВ - Сенки над града. Доста добър разказ, написан приятно. Тук също имам някои забележки, като безбройните герои, липсата на дълбочина на образите им, усложнената нишка на действието, прекалено прибързаните събития, но просто авторът е решил да заложи на действието, а не на детайлите. Петър Пенев е млад писател, който тепърва ще ни показва таланта си. Чудесен дебют.

12. РАДОСЛАВ БАЛАБАНОВ - Дъга. Това е един от най-обещаващите разкази в антологията. Започна толкова силно, че направо си казах "Ето го и българския Стивън Кинг". Мъж и жена си пътуват във влака и в купето им влиза странник, който започва да им разказва ужасни неща. По пътя на логиката и на американското четмо и писмо, Адът се стоварва на Земята и то точно в този влак. Дотук добре, но ето и някои неща, които не ми харесаха - безкрайните повторения на някои фрази и изречения, липсата на някаква цел, освен да изтрепем всички гадове по пътя си, в началото образът на Дориан бе описан така, че останах с впечатлението, че ще е отрицателен герой, а той се оказа супер як пич. Въпреки всичките забележки обаче, не мога да отрека, че Радослав Балабанов се е справил повече от добре с дебютното си произведение. Ако продължава в същия дух, съм сигурен, че ще четем много добри неща от него.

13. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Бира, магии и пържена цаца. Сибин Майналовски е старо има в жанра и то не по възраст, а по заслуги. Няма да ми стигне мястото да изброя всичките му награди и постижения в литературата, затова няма да се опитвам. Какво мога да кажа за произведението му "Бира, магии и пържена цаца"? БРАВО, МАЙСТОРЕ, БРАВО, СИБИНЕ! Само за любознателните - това произведение е от цикъла "Зелената котка".

14. СТАНЬО ЖЕЛЕВ - Никога не се доверявайте на демон. Макар че този разказ е в една от любимите ми теми за демони, не ме впечатли. Да, авторът пише страхотно, служи си умело с думите и словосъчетанията, към края прикова интереса ми, но това не бе достатъчно, за да ме изненада. Всичко беше предсказуемо и клиширано, дори и името на главната героиня, някак си нещата й се случваха на мига, без да изпита и грам трудност. С този начин на писане обаче авторът има бъдеще като писател, така че ще чакам други негови произведения да видят бял свят.

15. ЧАВДАР ЛИКОВ - Приключенията на Пикуел. Това е един разказ, който се движи в собствена вселена и насока. Лично на мен подобна гейм-проза не ми допада, но пък в нея имаше няколко свежи хумор елементи. Доколкото разбрах Чавдар се занимава именно с игри, така че няма как произведението му да не се е превърнало в нещо такова. Дори и самото разделение на главите е подобно нива от гейм-свят. Имам доста забележки към автора - като че ли разказът нямаше цел, посока, добре изградени образи на героите, ясна позиция на героите (кой какъв е и за какво се бори) и т.н. Чавдар Ликов обаче има базата да бъде добър писател, така че ще се радвам да поработи върху някои слабости в стила си.

16. ЯВОР ЦАНЕВ - Енергиен вампир. Явор Цанев и Сибин Майналовски са едни от най-опитните автори в тази антология. Това личи не само от обемните им биографии и публикации, но и от произведенията, които участват в настоящата антология. Явор не залага на епични битки, на странни създания като елфи, джуджета и орки, на магични сили и тайни заклинания. Явор залага на майсторски стил, драматизъм, дори и на щипка романтизъм, за да изплете една паяжина, която накрая е нарекъл "Енергиен вампир". Малко хора знаят, че това произведение не е ново, то е писано към края на деветдесетте години, но дори и днес то носи същия заряд, който е носило и преди повече от десет години.

Както казах и в началото, това е една много силна фентъзи антология, която би задоволила и най-претенциозния фен. Горд съм, че участвам в нея и ще се радвам да видя още много бъдещи издания от тази поредица. Определено ще си заслужават.