РОБЪРТ МАККАМЪН - Момчешки живот

АВТОР: Робърт Маккамън 
ЗАГЛАВИЕ: Момчешки живот / Boy`s Life
ИЗДАТЕЛСТВО: Изток-Запад
ПРЕВОД: Елена Павлова
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 1991
Страници на БГ изданието, меки корици: 632
Жанр: Разнообразен, но има доста мистерия, което си е отлично за мен
Награди: BRAM STOKER; WORLD FANTASY AWARD
Рейтинг в GOODREADS: 4.30 / 5 от 10 477 гласували
Цена: 21.90 лв


Това ми е първата среща с този иначе добре известен писател Робърт Маккамън, за който Стивън Кинг казва само хубави неща (а щом Краля говори хубаво за някой и аз ще говоря за него или само добро, или нищо). Естествено, мен никой не може да ме спре да си пиша каквото ми е на душата, но в този случай, трябва да призная, че Кинг си има представа кой е добър и кой не е в тези среди. 

Лично аз съм известен с това, че започвам да чета един добър автор от възможно най-неподходящата му книга и в този случай не правя никакво изключение. Защото Маккамън е най-известен (поне на мен) с хорърите си, а в "Момчешки живот" хорърът е толкова, колкото да се каже, че има нещо. За първи път обаче, мога да кажа, че не съм сбъркал книгата, защото това не е обикновен роман. Това въобще не е роман, какъвто някога съм си и представял, че ще харесам, но фактите говорят сами за себе си. Винаги има първи път, нали така?

Не е нужно да прочета един куп романи на даден автор, за да преценя дали той може да пише и дали това, което е написал ще ми хареса. Още с встъпителните думи на книгата ми става ясно, че "Момчешки живот" не е произведение еднодневка, защото Маккамън умее да реди думите красиво. Той е писател от класа, а не поредният маркетингов продукт. Малко са хората (такъв е Стивън Кинг например), които могат да ти изброят сметките си и на теб това да ти се стори доста интересно. Казах в началото, че не съм очаквал подобна книга да ми хареса, защото аз съм фен, който обича забързаните действия и масовите убийства. Тук няма нито едното, нито другото. Маккамън е спокоен автор, също като Клифърд Саймък, той не бърза за никъде, но написаното от него оживява. Не ми беше трудно да позная героите, да ги огледам от всички страни и да им стана близък. Декорите не бяха като филмовите - параван без пълнеж, - декорите бяха истински и триизмерни, направени от най-добрите материали: тези в главата на Боби Маккамън.

Авторът ни отвежда в градчето Зефир, което, както вече се досещате, е истинско колкото Грийн Таун на Рей Бредбъри. В него се запознаваме с главния герой - момчето Кори Макенсън, което, лично според мен, е самият Маккамън, макар той да отрича това в увода на книгата. Лека-полека ставаме свидетели на доста странности в това малко градче. Някои от тях са нормални - като семейство Блейлок, местните гамени, които въртят мръсния си бизнес и приличат доста на шайка бандити от каубойски филм (пък и го няма Клинт Истууд да им стъжни животеца) или пък убийството, на което Кори и баща му стават неволни свидетели. Други неща не са толкова нормални - като Мойсей, обитателят на езерото Саксън или пък Дамата, която всички смятат за вуду жрица, да не говорим пък за онзи огромен представител на Изгубения свят. Маккамън ни оплита в приключенията на Кори Макенсън, който е доста добро момче, но въпреки това изпада в редица неприятни ситуации, от които на моменти изглежда, че няма изход. Като всяко дванадесетгодишно момче той опитва от живота на възрастните за първи път - отговорностите, които се изправят пред него, решенията, които не винаги водят до хубави последици, приятелите, които един ден са с теб, а на следващия ги няма, любовите, които предстои да се появят и да избледнеят, трудностите, които като че ли нямат край...

"Момчешки живот" наистина е книга за живота, но също така е и книга за осъзнаването. Маккамън поставя много житейски проблеми, които продължават да ни тормозят дори и през двадесет и първи век. Думите и мислите на едно дванадесет годишно момче ни карат да се замислим над следния въпрос: "Кому е нужно всичко това?". Зад спокойните думи на автора се крият още въпроси, чиито отговори е редно сами да открием... ако можем! 

Дали този роман е шедьовър? - би попитал някой. Е, за мен е! А не е ли това най-важното в крайна сметка?!

Оценка: 10/10

СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Усмивка в полунощ

АВТОР: Сибин Майналовски (първият с това име, познат по писателските земи и в световете, където се появява кръчмата "Зелената котка")
ЗАГЛАВИЕ: Усмивка в полунощ (сборник с разкази и миниатюри за ценители и разбирачи)
ГОДИНА: Лето господне две и тринадесето
СТРАНИЦИ: бая бяха (ама можеше и повече)
ЦЕНА: 12 лв (направо без пари)
КОРИЦА: легендата Питър Стенли... опа! грешка! Петър Станимиров
ПРЕВЕДЕНА НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ: Скоро!!!
ПРОДЪЛЖЕНИЕ: Ще има!


Трябва да призная, че когато за първи път видях корицата на "Усмивка в полунощ" си казах следното: "Верно Джош Бролин го канят вече да играе къде ли не, но чак пък да се снима за корица на Сибин!!!" Ама честно ми кажете - не ви ли прилича на него с неподдържани бакенбарди и перхидролена коса? Прилича, разбира се, ама какво от това? Хората обичат познати физиономии. Но няма да говоря за актьорските и фотогенични качества на Джош Бролин, а за тези на другаря Майналовски, който отново поднася сериозна доза проза, за сериозни читатели и ценители с онзи негов сериозен тон и закачлив хумор.

"Усмивка в полунощ" е сборник, който съдържа в себе си всички разкази (написани до 2013 година - оттам нататък има нови) от цикъла "Кръчма "Зелената котка"". Някои от тях аз наричам миниатюри, защото те са по-скоро междинни емоционални изблици, целящи да запознаят читателя с моментните несгоди на магьосника Тери Сторн - основната фигура в поредицата. На страниците на книгата се разхождат герои с имена като Джонатан Деветте пръста, Били Зеленчука, Питър Стенли - известен художник, Рей Макгавърн - съдържател на "Зелената котка", други магове, дриади, елфи и какви ли още не.

Качеството на произведенията в тази колекция е много високо. Това се доказа от безбройните добри ревюта, които книгата получи от издаването си до сега. Няма да се спирам на отделни разкази, защото това би било повтаряне на една и съща присъда - хубаво, хубаво, хубаво!!! За да не се повтарям както със себе си, така и с колегите блогъри, ще кажа няколко съществени неща, които може би не знаете около "Усмивка в полунощ":
1. Сибин е фанатичен любител на котките. Дотолкова, че да създаде цял цикъл с безчет на брой разкази, въртящи се около кръчма, чийто талисман е зелена котка.
2. Авторът на корицата, Петър Станимиров, е почетен от господин Майналовски с няколко разказа, в които е поканен да бъде главен герой под псевдонима Питър Стенли.
3. Сибин обича да се заиграва с Толкин, Пратчет и някои български фентъзи творци.
4. Предговорът на сборника е от Бранимир Събев - авторът на класическите български книги "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и "Пустинния скорпион".
5. Любимият ми разказ в сборника е "Да си мерим... четките". Тук маестро Майналовски е писал в съавторство с величието на българското фентъзи... хубу де, няма да се хваля, айде от мен да мине. Този разказ е колаборация между мен и Сибин. Силно е влиянието на Джак Ванс в него.

"Усмивка в полунощ" е чудесен подарък за всички читатели на фентъзито и хумора. Сибин Майналовски ни е подготвил една вкусна порция от своето огромно творчество, подправена с най-добрите съставки на съвременната литература. Емоциите скрити във всеки ред на тази книга са безценни. Силно препоръчвам.

И за да не бъда обвинен в празнословие, прилагам доказателствен материал - доволна читателка на книгата "Усмивка в полунощ" на маестро Майналовски:

F. PAUL WILSON - All The Rage (REPAIRMAN JACK #4)

АВТОР: Ф. Пол Уилсън
ЗАГЛАВИЕ: Бяс / All The Rage
Година: 2000
Страници на първото издание, меки корици: 503
Цена: 7.99 USD
Българско издание: Няма (за жалост)


Когато става въпрос за писателя Ф. Пол Уилсън можем да говорим или добро, или нищо! За пореден път получаваме доказателство, че при американеца празно няма и всеки следващ негов роман е гаранция за качество. Четвъртата книга от поредицата за Майстор Джак, която носи заглавието "Бяс", е доста по-дълга от предходните и това донякъде се отразява на качествата й (естествено, не много). За първи път Уилсън си позволява да разтяга локуми на места и да ни запознава малко повече с второстепенните герои, но какво да го правиш - има хора, които обичат подобни лирични отклонения. Лично за мен това не беше минус, дори се напъвах да чета повече и повече, за да достигна до ключовите моменти в книгата. 

Определено романите (както и разказите) от поредицата за Майстор Джак могат да се четат поотделно, без да се спазва последователността им, и удоволствието от тях ще бъде максимално. Всяка книга си е със своя собствена история и си е завършена сама по себе си. За феновете на серията обаче Уилсън също се е погрижил, като е оставил купища препратки към предишните си романи - както от "Майстор Джак" поредицата, така и от "Цикълът за Врага". 

В романът "Бяс" Джак и Джиа отново се сблъскват с ракшасите - демоните от първата книга, "Проклятието", които създадоха адски много главоболия на главните герои, а Майстора едва не умря от съприкосновението си с тях. Основната тема на книгата обаче е различна - тук става въпрос за нов наркотик, който кара приемащите го да полудяват и да започват да вършат наистина жестоки неща. Освен ракшасите и наркотика, Джак е нает да се справи и със сръбски мафиот, който създава доста проблеми наоколо и на Майстора в частност. Накрая дали всичко няма да се сблъска едно о друго и да причини един огромен взрив, можете да разберете на страниците на този изпълнен с напрежение крими-трилър-хорър роман на американския гигант Ф. Пол Уилсън. 

Оценка: 9/10

РИЧАРД ЛЕЙМЪН - Къщата на звяра (BEAST HOUSE CHRONICLES #1)

АВТОР: Ричард Леймън / Richard Laymon
ЗАГЛАВИЕ: Къщата на звяра / The Cellar
ИЗДАТЕЛСТВО: Аполо Прес
ПРЕВОД: Мария Върбанова, Радмила Кишева
Година на българското издание: 1994
Година на първото издание: 1980
Страници на БГ изданието, меки корици: 290
Жанр: Хорър (любимият ми)
Оценка: 10/10


Ричард Леймън определено е име в хоръра и то доста голямо име. За жалост никога преди не се бях сблъсквал с него. Добре, че бяха хората от издателство "Изток-Запад", които решиха да му издадат класиката "Пътуващо представление с вампир", че да се поинтересувам от този знаменит автор. Живи и здрави да са те и смелчаците от издателство "Аполо Прес", които преди около двадесетилетие са решили да издават този писател, който за мое учудване, винаги е бил по-известен в Англия, отколкото в родната си Америка. 

Романът започва като типичен Кунц - или по-скоро главният откачалник беше като излязъл от произведение на Кунц. Току-що освободен от затвора, Рой тръгва да търси бившата си съпруга Дона и дъщеричката си Санди, като по пътя си оставя доста разплакани и умъртвени човешки същества. Може би ще си кажете, че няма абсолютно нищо необикновено в подобен сюжет, но ако потраете още малко, ще видите, че не е точно така. Защото Леймън не пише обикновени трилъри или криминални романи. Неговата цел е да изненада читателя, да го изуми, та дори и да го отврати.

Къщата на звяра се намира в малкото градче Малкаса Пойнт и в нея от дълги години се случват мистериозни убийства. Според градската легенда убиецът е мутирал звяр, който живее в къщата и излиза само вечерно време, за да търси жертвите си. Самата къща пък се е превърнала в местната атракция и през деня всеки може да си купи билет и да вземе участие в обиколката в нея и да научи историческите факти около убийствата. 

Интересен е дуалистичният подход на автора да задава един въпрос, който е много актуален - "Кой е по-големият звяр? Истинският звяр? Или човекът Рой - убиец, садист, изнасилвач, педофил, гаврил се със собствената си дъщеричка?" Отговорът на въпроса е оставен на читателите, които да си правят сами изводите. 

Като цяло "Къщата на звяра" е един забързан роман, в който има свръхестествени елементи (или поне от гледна точка на това първо произведение от тетралогията изглеждат такива). Действието препуска и не спира нито за миг. Леймън е обвиняван, че не изгражда реални и живи образи, но това никак не отнема от качествата на книгата, защото Леймън е невероятен разказвач. Той прихваща с щипците си читателя и не го пуска, докато не достигнем до последната страница, а тогава оставаме с едно неприятно усещане, че сме били прецакани. Защото искаме още и още... но за още ще трябва да продължим нататък към следващата книга от поредицата, а именно продължението "Малкаса Пойнт", която също видя бял свят на български език, благодарение на издателство "Аполо Прес". 

Ричард Леймън е невероятен писател (или поне за моят вкус е такъв) и имам намерението да се запозная доста добре с творчеството му. Да, той не е Стивън Кинг, тъй като е много по-брутален от него, не е и Дийн Кунц, защото откачалниците, за които пише са по-лоши от неговите, той обаче е Ричард Леймън и това е достатъчно, за да даде категоричното обещание за един разбиващ сплетърпънк хорър шедьовър като "Къщата на звяра". 

Ф. ПОЛ УИЛСЪН - Демонични песни

АВТОР: Ф. Пол Уилсън
ЗАГЛАВИЕ: Демонични песни
ВИД: Сборник с разкази
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година на издаване: 2014
Цена: 12 лв
Превод: Коста Сивов
Редактор: Кети Илиева
Предпечат и дизайн: Явор Цанев
Корица: Мирослав Георгиев

Ф. Пол Уилсън е роден на 17 май 1946 година в Джърси Сити, Ню Джърси. Започва кариерата си като писател на фантастични произведения, но постепенно се захваща с любимия си жанр – хорърът. В Щатите е известен с медицинските си трилъри, които жънат големи успехи. Някои от тях са издавани и на български език. Това са „Отвличане”, „Мираж”, „Завещанието”. Други книги на Уилсън, които могат да се намерят на родна реч са изключително силният сборник с разкази „Боровата пустош”, романите „Нощно изтребление”, „Пазителят на меча” и „Проклятието”.

Доста от съвременните светила в трилъра и хоръра се изказват ласкаво за Уилсън.

Стивън Кинг казва, че е намерил литературната стойност на хоръра именно в романа „Докосването” на Ф. Пол (The Touch, 1986).

Дийн Кунц пък казва, че „Уилсън изплита магии от думи”, а Дейвид Морел нарича един от най-известните герои на автора – Майстор Джак – „Културна икона”.

Интересно е да споменем също и един интересен факт, че Уилсън е огромен почитател на рок музиката и това личи в доста от произведенията му.

Сборникът „Демонични песни”, който подготвихме с Явор Цанев, е съставен от девет произведения, като всяко едно от тях е изключително значително за Уилсън и за развитието му като писател. 

„Демонична песен” е разказ, който ни сблъсква за първи път с героите Глекен и Расалом, които намират участие в огромна част от творчеството на американския писател. 

Имаме две произведения и за Майстор Джак – „Домашни поправки” и „Интерлюдия при Дуейн”. 

Уилсън е писател, който обича постоянно да експериментира. Както вече споменахме, той не се ограничава да пише в един жанр, а постоянно разширява творчеството си, като ползва различни похвати и стилове, и така постига много богати образи и декори, благодарение, на които се превръща в един от най-значимите писатели на нашето време. Един от разказите в сборника – „Моля те, не ме наранявай” – е написан изцяло чрез пряка реч. В него няма нито дума повествование. 

„Ноемврийска игра” пък е разказ, създаден за антологията „Хрониките на Бредбъри”, и е пряко продължение на класиката на Рей Бредбъри „Октомврийска игра”. 

И стигаме до един от тоталните ми фаворити – „Когато беше прекрасен”. За него Уилсън казва, че е вдъхновен от филма класика със Стив Маккуин „Петното”. Той представлява също така и една своеобразна интерпретация на приказката за Пепеляшка, но с доста повече обрати и плашещи моменти. 

Следващият разказ, „Сънища”, се развива във вселената на „Франкенщайн”. 

И стигаме до един изключително интересен разказ – „Зарод”. До момента може би това е произведението, което получава изключително високи оценки от читателите на „Демонични песни”. Няма да разкривам какво означава „Зарод”, но само ще спомена, че в това произведение Уилсън изважда на бял свят най-лошите черти на нас, човешките същества.

Най-дългото произведение в тази колекция е новелата „Среднощна Меса” – тя е и най-публикуваното до момента отроче на автора. 

Искам да представя екипът, благодарение, на когото този сборник се превърна в реалност. Първият човек от него е Явор Цанев - собственикът на издателство „Гаяна” и основателят на единственото в момента списание, което издава българска фантастика „Дракус”. Явор изигра доста роли в процеса по издаването на книгата – корекция на текстовете, дизайн на корицата, предпечат, печат и какво ли още не. Редактор на сборника е Кети Илиева, която редовните читатели на списание „Дракус” и на книгите, които издателство „Гаяна” издава, познават много добре. Художник на корицата е Мирослав Георгиев, един от най-талантливите ни млади творци. Имах удоволствието да работя с Мирослав за четвърти път – той нарисува кориците на първите ми две книги – „Време във времето” и „Съ-Вместим”, както и корицата на един от броевете на електронното списание „БГ Арт Клас”. Естествено, най-големите благодарности отиват при Ф. Пол Уилсън, без когото тази колекция никога нямаше да види бял свят. Уилсън се отнесе изключително професионално към проекта и ни помогна много по осъществяването му. 

БРАНИМИР СЪБЕВ - Пустинния скорпион

АВТОР: Бранимир Събев
ЗАГЛАВИЕ: Пустинния скорпион
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
Година: 2013
Страници: 272
Жанр: Хорър, Фентъзи, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 4.64 / 5 от 28 гласували
Цена: 11.90 лв


Вече от няколко години следя развитието на Бранимир Събев, защото според мен той е един от най-качествените български автори. Не казвам това само защото авторът твори в любимия ми жанр "хорър", а заради долните няколко причини:

1. Бранимир Събев може да пише и го прави постоянно.
2. Бранимир Събев прави всичко възможно, за да предостави на читателите свои произведения - активно участие в интернет форуми, поддържа 2 блога, финансира първата си книга, преобърна света, за да убеди едно от най-уважаваните издателства в България да му обърне внимание и какво ли още не. 
Всичко това е заради теб "Читателю", а не заради някой друг.
3. Бранимир Събев се изявява и като редактор на книги и съставител на антологии, което също много му се получава. Като знам какви чудесии върши, направо не ми се мисли. Адмирации!
4. Бранимир Събев твори във всякакви жанрове. Той не се страхува да експериментира и да се пробва къде ли не. Това е изключително похвално, тъй като добре ни е известна правилната формула - "Прави това, което се купува". 
5. Бранимир Събев израства с всяко свое ново произведение. 

Мога да продължавам да изброявам положителни качества у автора, но предпочитам да Ви запозная с новата книга на Бранимир Събев. Тя се явява и негова трета след сборниците "Хоро от гарвани" (2008) и "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" (2012). Година след последната колекция, дойде ред и на това бижу, наречено "Пустинния скорпион". Възникнаха много спорове за "члена" (кой по-точно, сами си правете изводи), но въпреки спорната си граматическа култура ще заявя, че Пустинния скорпион е прякор на главния герой, а прякорите не се членуват пълно (също така рядко и членуват напълно, но това е тема на един друг разговор). 

"Пустинния скорпион" отново е сборник с разкази (ще ми се да видя и роман от този автор, но дано той не прочете това, че ще ми се разсърди заради мрънкането). В него се съдържат кратката едноименна повест и още девет разказа. Изненадата обаче е, че докато предните две книги на Бранимир бяха предимно в жанра хорър, тази е по-скоро фантастично/фентъзи насочена. Естествено, няма нищо лошо в това, авторът желае да се развива и няма как да не получи моето поощрение, защото всички знаем, че Събев е майстор на "плашещата проза". 

Книгата е с прекрасна корица. Оформлението е чудесно и четенето е истинско удоволствие. Редакторът и коректорът са свършили много добра работа. Като цяло издателство "Ибис" гледа сериозно на своето единствено българско участие в каталога си и прави всичко възможно, за да създаде един много качествен продукт. От мен получават 6+. А сега ето малко и за произведенията в сборника:

Безспорният ми фаворит този път е "Жертвоприношение". Бранимир е изключително силен в подобен тип документално-художествени разкази. В предния сборник имаше 2-3 такива и адски много ме впечатлиха. Тук авторът не предава феновете на този тип разкази и отново ме зарадва приятно. 

"Пустинния скорпион" е кратка повест, вдъхновена от най-добрата фентъзи поредица (според мен), а именно "Тъмната кула" на маестро Кинг. Тук Бранимир наистина е ползвал само вдъхновение от най-продавания писател на хорър, защото лично аз не успях да намеря препратки към Кулата, камо ли пък някакви кражби от нея. Авторът си е създал едно оригинално произведение, което си има всичко. И може би тук е мястото да кажа, че Бранимир умее да пише и дълги произведения, така че да не се ослушва, а да хваща перото и да почва първия си роман.

"Кулата в леденото езеро" е епично фентъзи (трябва да призная, че това не ми е любимото разклонение на фентъзито). Разказът е много готин, изпълнен с хумор и драматични моменти и въпреки незаинтересоваността ми от този жанр, в крайна сметка ми хареса.

"Златин и змеят" - разказ, базиран на българския фолклор. Един от любимите ми в сборника. Всеки знае, че съм луд фен на БГ митологията.

"Цикъл" - това произведение е посветено на Христо Пощаков. В него има заложен скрит смисъл, който се надявам всеки да отрие за себе си. 

"Бразая" - името на този разказ ме озадачи и едновременно с това ме впечатли. Доброто изграждане на героите и на действията в него е може би най-голямото му преимущество. Похвала!

"Играта на боговете" - произведението е изпълнено с история (на места може авторът да си е позволил някои волности, лично аз никак не съм запознат с посочените факти и събития). Играят ли си боговете с всички нас и ако го правят каква е причината? Прочетете разказа и ще разберете. 

"Дракус" - също един от най-силните камшици на Събев в сборника. Отново исторически разказ, изпълнен с хорър. Добро познаване на историята, ловко и умело използване на някои думи и изрази, което лично мен ме впечатли адски много. А и не само мен, тъй като разказът е лауреат от конкурса на списание "Дракус". Адмирации!

"Битка за вселената" - военна фантастика, която накрая ме изненада много. Събев е вложил елемент на изненада в този разказ. Подход, който понякога помага, понякога вреди, аз обаче мисля, че тук създава положителни емоции. 

"Ще крача редом с теб" - може би едно от най-сериозните и някак си най-шантавите произведения в сборника. Също като в предната колекция и тук финалният разказ има за цел да ми разбие всички представи за "добродушна" литература. Доста хора вече се изказаха, че за тях това е най-доброто произведение в книгата. На мен не ми е от любимите, но пък не мога да отрека, че идеите в него са готини, па макар и не нови. Заигравката с Лъвкрафт и Древните е интересна и прави от разказа една истинска перла в короната.      

За финал ще кажа, че Бранимир Събев е писател, който трябва да твори и да издава, за да могат ценителите на хубавата литература да се наслаждават на прозата му. Всяка една негова книга и произведение са написани от сърцето на автора и затова те докосват толкова успешно читателите! 

Оценка: 10/10

ЯВОР ЦАНЕВ - Вино за мъртвите

С огромно удоволствие седнах да пиша ревю за тази книга. Едва ли вече е останал почитател на хубавата българска литература, който да не е запознат с името Явор Цанев. Все пак, за тези, които са пропуснали, ще кажа, че Явор е много неща - той е писател, той е издател, понякога се изявява като преводач, а доста често и като организатор на литературни конкурси.

От миналата година Явор издава списанието за фантастика, фентъзи, хорър и какво ли още не "Дракус", което в момента е единственото, излизащо на хартия. На неговите страници се публикуват както доказани, така и съвсем млади и прохождащи автори, но във всеки брой произведенията са на доста високо ниво.

Тази година, 2013, беше много плодотворна за Явор Цанев. Освен чудесните разкази, публикувани на страниците на списание Дракус, бял свят видя и книгата "Странноприемницата" - сборник с кратки прозведения, писани през деветдесетте, но с чисто нова редакция и полировка. Колекцията се прие изключително добре и това не изненада никого, защото всяка една похвала бе напълно заслужена. Последва участие във фентъзи антологията "Мечове в града", в която бяха включени едни от най-талантливите български автори. Октомври месец се появи на пазара и новата книга на Явор Цанев - "Вино за мъртвите".

Доста време мислих как да предам чувствата, емоциите, идеите, които "прочетох" на страниците на тази колекция от кратки произведения. Бях един от първите, които имаха честта да прочетат книгата, но ми отне цели два месеца, за да се престраша да я ревюирам. Защото е лесно да хвалиш и да критикуваш, но е трудно да нарисуваш с думите си картина, която читателя да разбере. Лесно е да кажеш този разказ е много хубав и много ми хареса, но е трудно да обясниш защо точно. Понякога нещо ни "докосва" с чара си, с гениалността си, но думите не са способни да опишат тези наши впечатления. Ако се опитам да Ви преразкажа всеки един разказ от сборника, навярно ще си каже "Какво толкова?! Нищо оригинално! Нищо ново!", но няма да бъдете прави.

Харесвам Стивън Кинг не защото е един от най-известните писатели на нашето съвремие, не защото е написал едни от най-продаваните книги за всички времена, а защото е способен от всяка една идея да извае истински шедьовър. Няма да сравнявам Явор Цанев със Стивън Кинг, просто защото няма да е честно спрямо единият и спрямо другият, но Явор, също като Краля, може да напише произведение от коя да е идея, и това произведение да се превърне в истинско удоволствие за сетивата. Да, темите на Явор не са оригинални - просто защото те изследват човешката психология и човешките нрави, а какво по-експлоатирано от това, - но темите на Явор са актуални за всеки един от нас - малък или голям, млад или стар, добър или лош. Страниците на книгата са изпълнени с романтика, такава каквато откривателите изпитват при ново откритие, такава каквато мечтателите чувстват, когато изживяват насън или наяве мечтите си.

Моите лични фаворити в книгата са "Вино за мъртвите", защото ми напомни за едноименния разказ от "Странноприемницата"; "Кладенецът", защото е истинска картина на човешката глупост и надежда; "Тука има - тука няма" - заради справедливостта, която трябва да я има на този свят; "Да попаднеш на разум" - заради неприятните стечения на обстоятелствата, които като че ли са любими на Съдбата; "Старицата" - разказ за това, че безсмисленото разхищение е един от основните проблеми на нашата планета Земя, която унищожаваме без да се замислим; "Предложение, на което можеш да откажеш" - заради човешкото нахалство и несъобразителност; "Цигането" - заради това, че е по-важно да гледаш сериала, отколкото да мислиш; "За любовта, парите и малката смърт" - заради човешката глупост, елементарност...

...мога да продължавам напред, но тогава ще изброя почти всички разкази в сборника. Както вече казах в началото, това са произведения, които трудно могат да се опишат с думи, те трябва да се почувстват, да се преживеят. Явор Цанев, макар да има само 2 книги с разкази (тук не включвам "Избраникът", защото всички произведения от него могат да се намерят в "Странноприемницата"), определено е стъпил здраво в литературния свят и няма абсолютно никакво намерение да го напуска.

Ако мислите, че всичко изписано дотук е лично мнение или празни приказки, вижте какво са написали за Явор Цанев доказани писатели като Бранимир Събев, Сибин Майналовски, Стефан Кръстев, Весислава Савова и редица други. Лично аз до момента не съм чел отрицателен коментар за творбите на автора и съм сигурен, че ако той продължава да пише толкова красиво, никога няма да има възможност да получи такъв.