АВТОР: Едуард Лий
ЗАГЛАВИЕ: Град Ад / City Infernal
ИЗДАТЕЛСТВО: Leisure Books
Първо издание: 2001
Изданието на Leisure Books: 2003
Страници: 366
Жанр: Хорър>Сплетърпънк
Рейтинг в GOODREADS: 3.79 / 5 от 1 658 гласували
За първи път се сблъсках с Едуард Лий в антологията "999", където се подвизаваше под псевдонима Лий Сиймър. Неговият разказ "Интензивно отделение" беше най-бруталният в колекцията, най-отвратителният и едновременно с това се нареждаше сред най-хубавите. Оттогава съм се зарекъл, че ще обърна малко повече внимание на този автор. Е, и това време дойде, макар аз да съм с раздвоени чувства относно прочетеното.
Няма спор, че Лий е майстор на отвращението. Както обичам да се шегувам тези дни, на него Клайв Баркър и Брайън Кийн могат само вода да му носят. Определено въображението му работи перфектно в тази посока. То не бяха изроди, то не бяха инвалиди, то не бяха мутанти. Но за какво точно става въпрос в тази книга.
"Град Ад" е първият роман от поредица от четири книги (не знам дали авторът смята да я продължава още, само времето ще покаже), която носи същото заглавие. Творбата започна съвсем нормално и доста добре, интересът ми беше вкопчен в нея като ром в кебапче и бутилка бира по време на избори. За съжаление обаче, също както и депутатските обещания, всичко се изпари за секунди. Силното начало беше заместено от досадното развитие на сюжета на романа, който на моменти си бе доста безсмислен и безцелен.
Идеята като цяло е доста добра. Едуард Лий е решил да представи Ада като град. В него си има всичко (както си му е редът) - магазини, барове, влакове, небостъргачи, стриптийз клубове, проститутки по улиците, хазартни игри и какво ли още не. Естествено има и купища демони, изроди, мутанти, адски рожби и подобни, готови на всичко, за да ти стъжнят смъртта (то не стига, че и животът ти не си го е бивал, ами и това след него...!).
Главната героиня Каси Хейдън среща необикновени нови приятели в Нашия свят, които съвсем не са това, което тя смята, че са. Та дружките й я съблазняват да посети Град Ад, който наричат Мефистополис. Заедно нашите герои се впускат в едно ужасно приключение, последиците, от което са доста неприятни.
Като цяло романът не е лош. Въображението на Едуард Лий е похвално, измислил е какви ли не гадории и отрепки, но за жалост е наблегнал на тях малко повече от необходимото. Безкрайните описания на адските изроди и забележителности ми дойде нанагорно. Сигурен съм обаче, че феновете на сплетърпънка ще оценят качествата на книгата. Лий е уважаван писател и получава доста похвали от колегите си. Както се вижда на корицата Ричард Леймън не пропуска възможност да се възхити на произведенията му.
Оценка: 5/10
АВТОР: Клайв Баркър
ЗАГЛАВИЕ: Кървави книги, Том 2 / Books Of Blood, Volume II
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Иван Атанасов
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 1984
Страници на БГ изданието, меки корици: 224
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.15 / 5 от 5 551 гласували
Цена: 14 лв
Без абсолютно никакво съмнение, мога да заявя, че Клайв Баркър е един от най-добрите хорър писатели на нашето време. Макар напоследък самият той да е загърбил този жанр за сметка на други, по-печеливши, и заради рисуването, той не пропуска да ни изумява с идеите си, които, гарантирам ви с ръка на сърце, няма да срещнете често из литературните произведения. Както казва преводачът му Иван Атанасов: "Четеш Баркър и се чудиш какво иска да ти каже!" Британецът не е редови писател, надраскал няколко хиляди страници, с цел да изкара толкова пари от тях, че да си купи къща и "Бентли". Не, той е от авторите, които творят, за да оставят имената си в историята.
На пръв поглед прозата на Баркър не изглежда нищо особено, но когато човек вникне в същността й, в нюансите, които британецът рисува на белия лист, тогава осъзнава, че Баркър е диамант... и то перфектно шлифован. Малко са авторите, които могат да те отвратят с написаното до такава степен, че да ги обикнеш и да искаш още и още. Малко са авторите, които биха те накарали да се запиташ: "Абе на мен ли ми има нещо или това е страхотно!" Четох доста мнения, в които се казваше, че първият том на "Кървави книги" е по-добър от този, но аз не мога да се съглася. Произведенията в двете книги са толкова различни, че не може и да има място за сравнение. Освен това, във втория том виждаме един по-уверен в способностите си Баркър, който твори шедьоври така, както рисува безброй картини за поредицата си "Абарат".
Това, което ми липсваше в "Кървави книги, Том 2" беше някой приятен увод като тези в първия. Наречете ме превзет, но ми е густо, когато някой ме светне за "едно-друго" за писателя и произведенията, които съм тръгнал да чета. Но това по никакъв начин не ощетява книгата, разбира се. Баркър ни шамаросва още с първите редове на първото произведение от общо пет в колекцията.
"Ужас" е истински ужас. Става въпрос за странен експеримент, който, както всеки би се досетил, когато става въпрос за Клайв, завършва доста кърваво.
"Адска надпревара" - когато Баркър реши да показва хумора си на бял свят, мога да кажа само едно: "Оставете човека да се изкаже". "Адска надпревара" е достоен наследник на "Плямпалото и Джак" от предната част на "Кървави книги". Тъй като демонът не се справи с Джак в предния сборник, сега е време и Дяволът да се пробва.
"Джаклин Ес - последна воля и завещание" - прочетох този разказ след като разбрах, че той ще бъде филмиран, а главната роля е възложена на Лена Хеди, мацката от "Игра на тронове", сериалът "Терминатор: Хрониките на Сара Конър", "Дред" и "300". Това определено е едно от най-силните произведения на Баркър, които съм чел, а като добавим, че Лена беше постоянно пред очите ми, какво да кажа: "Изумляващо!"
"Кожите на бащите" пък е моят фаворит от този сборник (както не само на мен, но и на Бранимир Събев). Както винаги съм казвал, демоните са една от любимите ми теми. Още повече, когато са пресъздадени по начин, който бяга от клишираните представи за тези зли същества. Много силен сюжет и перфектно изградени герои. Драматизъм и брутализъм в едно цяло!
"Нови убийства на улица Морг" е разказ поклон пред класика-гигант Едгар Алан По. Ненужно е да обяснявам кой е По, но е нужно да разясня, че Баркър се проявява като добър разказвач и на чужди истории. До самия край на произведението смятах, че то ще завърши по определен начин, но уви!, останах силно изненадан. Това е една от най-недолюбваните творби на Клайв, но на мен ми хареса много...
...както и всичко останало в "Кървави книги, Том 2". Силно препоръчвам!
Баркър е невероятен писател, който има да покаже адски много на читателите си. За закоравелите му фенове насочвам вниманието също и към филмите и комиксите по произведенията му.
Оценка: 10/10
АВТОР: Ричард Леймън
ЗАГЛАВИЕ: Малкаса Пойнт/ The Beast House
ИЗДАТЕЛСТВО: Аполо Прес
ПРЕВОД: Мария Върбанова
Година на българското издание: 1994
Година на първото издание: 1986
Страници на БГ изданието, меки корици: 301
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 3.75 / 5 от 2 279 гласували
Последно време попадам само на хубави хорър книги. Е, не всички са чист ужас, но поне повечето от тях. След като Ф. Пол Уилсън ме помете с шестата книга от поредицата си за Майстор Джак, Робърт Маккамън ме изненада адски приятно с прекрасния си шедьовър "Момчешки живот", а Клайв Баркър изтри и последните ми съмнения, че нещо не ми е в ред щом чета подобна литература, довърших и втората книга от поредицата "Хроники за Къщата на звяра", наречена "Малкаса Пойнт".
Ричард Леймън вдигна доста летвата с първия роман "Къщата на звяра". Смятах, че това е късметът на начинаещия - знаете как е, - пробваш се в нещо, правиш го много добре и когато си повярваш, че можеш да станеш звезда, нещата просто не ти се получават. Радвам се, че при Леймън не е точно така.
Ако трябва обаче да бъда честен "Къщата на звяра" ми хареса доста повече от "Малкаса Пойнт". Но това никак не е странно - човек си обича оригиналите и това е. Но и втората книга е много силна. Леймън продължава историята там, откъдето свършва в първия роман. Хубавото е, че произведението е написано така, че да може да се чете и като отделна книга. Убеден съм, че ако бях чел "Малкаса Пойнт" преди "Къщата на звяра" щеше да ми хареса много повече.
Леймън вкарва нови герои, но също така използва и стари. Всичко познато е добре приемано и авторът експлоатира тази логика доста успешно. Няма да се впускам в пространен преразказ на романа, само ще кажа, че той е доста динамичен и напрегнат. Малко по-обемен е от първия и това донякъде го ощетява, но не много, защото Леймън е чудесен разказвач.
Хубавото в тази втора част от "Хроники за Къщата на звяра" е, че се дава добро обяснение откъде идва това мистериозно създание. Тази книга също така е завършена, за разлика от предхождащата я. Краят е хубав (Алелуя!).
За финал ще кажа само, че Ричард Леймън е чудесен автор, макар и на моменти да поема по странни пътеки. Говоря от писателска гледна точка, но явно именно в това се крие чара му. Доста хора не го харесват именно заради смелостта му да експериментира и да разкрива неща, които много автори се страхуват да "покажат" в произведенията си. "Малкаса Пойнт" определено не е най-добрият хорър роман на света, но е задължително четиво за феновете на жанра.
Оценка: 8/10
АВТОР: Дейвид Морел
ЗАГЛАВИЕ: Призрачни светлини / The Shimmer
ИЗДАТЕЛСТВО: Хермес
ПРЕВОД: Иван Атанасов
Година на българското издание: 2010
Година на първото издание: 2009
Страници на БГ изданието, меки корици: 368
Жанр: Трилър със свръхестествени елементи
Рейтинг в GOODREADS: 3.31 / 5 от 698 гласували
Цена: 11.95 лв
Да, това е същият онзи Дейвид Морел, който преди малко повече от тридесет години създаде емблематичния образ на Джон Рамбо в своя дебютен роман "Първа кръв", дал началото на един франчайз, който продължава да интригува феновете и до днес. Мнозина са наясно, че Морел е страхотен писател, чиито трилъри се харчат като топъл хляб и редица светила в литературата се надпреварват да се изказват ласкаво за него и за книгите му. Малцина обаче навярно са чували, че канадецът пише също така хоръри и произведения със свръхестествени елементи, каквото е и "Призрачни светлини".
Романът е отчасти базиран на истински истории и събития. За това повече разказва самият Морел в послеслова към книгата, аз няма да разкривам подробностите, за да не лишавам бъдещите читатели от това удоволствие. Та книгата е написана много стегнато и динамично. Действието препуска постоянно, без спирка и отклонение от магистралата на събитията. Морел определено не си пада по "празните приказки", той удря с всичка сила, като не оставя читателите си нито за миг да отклонят поглед от написаното. Такива автори обичам и такива книги.
Феноменът, известен (в романа) като Светлините на Ростов, е явление, което всеки иска да наблюдава, но на малко от хората им се удава подобна възможност. Малкият град е превърнат в туристическа атракция и всеки ден мястото е посещавано от най-различни хора, търсещи задоволяване на любопитството си, изцеление или решение на проблемите си.
Служителят на реда Дан Пейдж научава, че съпругата му го е изоставила без да му обясни защо. Жената си е тръгнала ей-така, неочаквано (съгласен съм, че жените правят нелогични неща, но тук си е доста странно!). Мъжът разбира, че досегашната му спътница в живота се намира на място, наречено Ростов. Дан веднага се качва на личния си самолет и отлита към тази дестинация (какво ли не правим ние, мъжете, за половинките си), за да търси отговори от съпругата си. За огромна негова изненада, вместо търсените разяснения, господин Пейдж попада в клопката на редица мистерии, за които никой не му предлага отговори. Жена му се държи странно, терорист напада туристите - дошли да видят светлините, - и избива голям брой от тях, местният полицейски началник се държи резервирано към Дан, като го смята за лош съпруг...
В цялата работа са намесени и военни, които възраждат стара база и подновяват проект, започнат още от Първата световна война...
Дали Хитлер и момчетата му не стоят зад всичко свързано със странните светлини и странната музика, идваща от тях (или от някъде другаде)? Отговорите на тези и други въпроси - на страниците на "Призрачни светлини" от Дейвид Морел.
Не мога да не похваля преводача на книгата Иван Атанасов, който отново е свършил чудесна работа и ни е "претворил" този диамант на Морел за нас читателите по един невероятен начин!
ИНТЕРЕСНО: Джеймс Дийкън, актьорът, който е персонаж от разказа на Морел "Мъртъв образ", се завръща отново в този роман. Джеймс Дийкън е образ, вдъхновен от актьора Джеймс Дийн.
Оценка: 10/10
АВТОР: Дийн Кунц
ЗАГЛАВИЕ: Шадоу Стрийт 77 / 77 Shadow Street
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Надя Баева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2011
Страници на БГ изданието, меки корици: 384
Жанр: Хорър, Фантастика, Трилър, Мистерия
Рейтинг в GOODREADS: 3.27 / 5 от 11 318 гласували
Цена: 17 лв
Колкото и да се сменят предпочитанията на един човек през годините, има неща, които остават с него завинаги. Неща, които издържат на ударите на времето и на все по-често сменящите се моди. Лично за мен Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун никога няма да остареят, колкото и да биват оплювани новите им начинания. Аз им се радвам, че продължават да радват дай-хард феновете си, към които се причислявам и аз. Подобно е положението и с един от най-любимите ми съвременни автори - Дийн Кунц. На какви ли критики не биваше подлаган в последно време и то най-осезаемо от нашите, българските фенове, които, няма да споря, са вещи във всяко едно отношение - от това да ти направят туршия, до ядрената физика и устройството на четиритактовия двигател.
Няма да твърдя, че новите книги на американеца са връх в литературата или пък че той тепърва е започнал да открива топлата вода. Също както новите албуми на Дийп Пърпъл и Айрън Мейдън няма да са същите, така и съвременните творби на Кунц няма да са като "Пазители" и "Древният враг", на които сме се радвали толкова много. Но не трябва да се подценяват подобни автори, които имат десетки (че и стотици, ако смятаме всичките им отрочета) издадени книги и продължават да издават с пълна сила. Вярвайте ми, това никак не е случайно.
До момента Дийн Кунц е написал безброй хубави произведения и няма никакво намерение да спре да го прави. Пожелавам му живот и здраве и много творчески вдъхновения, необходими му за да продължава да ни радва. Откъде идват идеите му и как всеки път са различни и интересни, нямам представа, но новата му книга "Шадоу Стрийт 77" отново ни отнася с пълна сила. Кунц е един от любимците ми, защото в почти всичките му романи има мистерии, динамика и странни герои. Тук отново не разочарова. Сюжетът е смазващ, идеите се прескачат една през друга, а действието ни премята постоянно.
На "Шадоу Стрийт 77" се намира луксозна жилищна кооперация, наречена "Пендълтън", която някога е била огромна къща в ренесансов стил. На периоди от точно 38 години в сградата се случват странни неща, инциденти, за които никой няма разумно обяснение. Годината е 2011 и е време да се поднови традицията. Свидетел е името на странно същество, което се появява за секунди тук и там и оставя читателя с впечатлението, че зад цялата работа се крие огромна конспирационна схема, машинация от най-високо равнище. За жалост обаче дори и подобно мащабно обяснение на странните случки не отговаря на истината, която се оказва по-голяма и от самия живот.
Имам няколко забележки към "Шадоу Стрийт 77" и те са си чисто субективни. Не ми хареса първоначалното струпване на много герои, обитаващи "Пендълтън". Доста бързо авторът ги хвърля в лапите на "случващото се" и не дава шанс на читателя да смели подадената му информация. Някои отклонения от сюжетната линия също можеха да се посъкратят или поизчистят, но аз принципно си падам по по-стегнати четива, така че едва ли хората, които обичат по-детайлни описания ще останат разочаровани.
С "Шадоу Стрийт 77" Дийн Кунц ни изумява за пореден път и задава редица въпроси, на които човечеството търси правилните отговори от доста дълго време. Кунц е майстор разказвач и отново впечатлява със словата си. Доста добро четиво за феновете на автора и на жанра.
Оценка: 7/10
АВТОР: Донко Найденов
ЗАГЛАВИЕ: В капана на неизвестното
ИЗДАТЕЛСТВО: Антос
Година: 2011
Страници, меки корици: 120
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.62 / 5 от 8 гласували
Донко Найденов е добре познато име що се отнася за хорър. Вървящ по стъпките на своите любимци Лъвкрафт, Кинг и Кунц, той сътвори доста силни произведения през годините, откакто следя творчеството му.
Първата ми среща с Донко беше на страниците на антологията "До Ада и назад", където авторът се представяше с "Проклятието на старата къща". Много силен разказ, написан майсторски и въздействащ силно върху съня и здравия разум. После, впечатлен от писателския му талант, се запознах със сборника с новели "Ударите на съдбата", който направо ме отвя със своята първичност и готическо звучене. По щастливо стечение на обстоятелствата (и на Съдбата навярно) имах удоволствието да работя заедно с Донко по последния му сборник "Отвъд страха", който се прие доста добре от читателите. Там той показа и един друг свой талант - да пише чудесни трилъри.
Трябва да призная, че се чувствах неудобно, че бях изчел всички съвременни разкази и новели на Донко, а не се бях запознал с първата му излязла книга - "В капана на неизвестното". Получих я като подарък от самия автор, за което съм му много благодарен. Подходих към нея плахо, защото знаете, че първите произведения на любимите ни автори не винаги са толкова добри, колкото очакваме (и се надяваме). За щастие обаче опасенията ми бяха напразни. Разказите в този сборник са толкова силни, че гордо могат да се наредят до известните в жанра имена. Ето го и съдържанието:
1. „Загадката на странните дни“
2. „Зловещото наказание“
3. „Неизвестен враг“
4. „Тайната на живота“
5. „Погребан жив“
6. „Сиборгския некропол“
7. „Възмездието“
Да, на моменти личи необработеният стил на автора и неуверените му идеи, но това подсилва чара на произведенията и те веднага стават любими на читателя. Донко има способността да хипнотизира. Трябва да призная, че дори и творбите му, които са били в необичани от мен теми, са ме впечатлявали със своята детайлност и добра постройка. Нямам любимо произведение от този сборник, защото всичките ми харесаха еднакво много. Жалко е, че малко хора, които обичат жанра хорър, четат български автори. Ако обаче се престрашат, мога да препоръчам няколко и Донко определено е един от тях!
Оценка: 10/10
АВТОР: Сюзан Колинс
ЗАГЛАВИЕ: Възпламеняване / Catching Fire
ИЗДАТЕЛСТВО: Екслибрис
ПРЕВОД: Деница Райкова
Година на българското издание: 2010
Година на първото издание: 2009
Страници на БГ изданието, меки корици: 384
Жанр: Фантастика, Дистопия, Юношеска
Награди: GOLDEN DUCK; LOCUS - 4 място
Рейтинг в GOODREADS: 4.31 / 5 от 1 290 312 гласували
Цена: 14.90 лв
Сюзан Колинс определено е писателка, която знае как да заплени читателите си. Стилът й е лек и приятен, героите й - пленителни, а цялостната история е добре структурирана. "Игрите на глада" се превърнаха в истинско събитие от 2008 година насам, когато се появи първата част от поредицата. До днес са направени два филма и се готвят още два, които са базирани на трилогията на американката и жънат огромни успехи по кината.
Втората книга от поредицата, "Възпламеняване", не разочарова читателя по никакъв начин. Даже изненадва със своята пленителност и обрати. Тук Сюзан Колинс ни поднася нова порция от приключенията на Катнис Евърдийн и Пийта Меларк, но подправени с още повече екшън и интересни моменти. Действието е още по-динамично и напрегнато.
Първата книга от поредицата беше истинска изненада за мен. Не очаквах да ми хареса толкова много, но трябва да призная, че тази втора част е по-добра. Тук героите вече са изживели своя личен ад и са получили наградата си от Игрите на глада, която е живот в охолство, докато са живи. Всичко хубаво, но някои стари навици не могат да се забравят и Катнис продължава да води стария си начин на живот, ловувайки с приятеля си Гейл в горите. Президентът Сноу пък не може да се побере в кожата си от номера, който двете хлапета му изиграха в първата книга, и в тази част е насочил всичките си усилия в унищожаването им.
Преди да прочета книгата се чудех как авторката може да върне главните герои отново в надпреварата, наречена "Игрите на глада", след като те вече веднъж са участвали в нея и са я спечелили. Колинс не разочарова и ни поднася свежите си идеи на тепсия, въвличайки Катнис и Пийта в капана на Юбилейните игри на глада. Нашите протагонисти са принудени да се върнат на ринга, заедно с другите победители от минали надпревари, борейки се със зъби и нокти за животите си.
Най-силната страна на тази книга е нейната непредсказуемост. Колкото и елементарно да звучи сюжетът, финалът е непредвидим и изненадващ, а действието постоянно галопира. Героите отново са очарователни и добре изградени. Колинс описва детайлите толкова добре, че човек се пренася в света й без проблем и успява да види през очите на всички персонажи.
"Възпламеняване" е много добра книга, която би се харесала както на по-млади читатели, така и на по-стари. Аз не бих я затворил в някаква възрастова граница, защото за хубавите книги, това не е удачно.
Оценка: 10/10
