Х. Ф. ЛЪВКРАФТ - Планините на безумието

АВТОР: Х. Ф. Лъвкрафт
ЗАГЛАВИЕ: Планините на безумието
ИЗДАТЕЛСТВО: Enthusiast
ПРЕВОД и СЪСТАВИТЕЛСТВО: Адриан Лазаровски 
Година на българското издание: 2013
Страници на БГ изданието, меки корици: 360
Жанр: Хорър
Цена: 15.00 лв

СЪДЪРЖАНИЕ:

- Планините на безумието / At The Mountains Of Madness (1936)
- От отвъдното / From Beyond (1934)
- Леден полъх / Cool Air (1928)
- Амулетът / The Hound (1924)
- Музиката на Ерих Цан / The Music Of Erich Zann (1922)
- Кошмарът в Ред Хук / The Horror At Red Hook (1927)
- Сянка отвъд времето / The Shadow Out Of Time (1936)


Едва ли има почитател на хорър литературата, който да не знае кой е Хауърд Филипс Лъвкрафт. Американецът е оставил толкова ярка следа в изкуството, че и до днес се издават купища произведения, вдъхновени от Класика на хоръра. Независимо дали говорим за литература, музика или кино, Лъвкрафт се среща навсякъде. Цял един живот не би ни стигнал да изброим всичко, върху което бащата на Ктхулу е повлиял. 

Жалко е обаче, че в България има един-единствен човек, който прави всичко възможно Лъвкрафт да види бял свят у нас. Това е неговият преводач и почитател Адриан Лазаровски, който през годините състави няколко много добри колекции с произведения на американеца - "Зовът на Ктхулу", "Шепнещият в тъмнината", "Възкресителят" и "Некрономикон". Тук отново Адриан е отговорен за издаването на това бижу с помощта на издателство "Ентусиаст". Колекцията е съставена от един кратък роман ("Планините на безумието"), една новела ("Сянка отвъд времето") и пет разказа. Повечето са обвързани от общата идея за Митът за Ктхулу. 

В тази колекция отново няма слабо произведение. Всичко е типичен Лъвкрафт - мрачен, студен, плътен ужас. Пряката реч е табу, а зловещите описания преливат отвсякъде. В почти всеки ред тегне мрак и неспокойство, страхът се превръща в спътник до края. Ледени пръсти попипват тук и там, чува се вой на хрътки, слепи пингвини-албиноси се появяват от недрата на Земята, изпод Планините на безумието. 

За мен най-силното произведение в колекцията е "Музиката на Ерих Цан". В него Лъвкрафт, по един особено майсторски начин, е предал историята на странен музикант, който свири такива хармонии и невъзможни мелодии, че дори и адските създания не могат да ги пренебрегнат. Произведението, което най-малко ми хареса, е "Сянка отвъд времето". Голяма част от него е напълно излишна (според мен), тъй като е повторение на едни и същи моменти в историята. Отделно има и доста ненужни за сюжета описания. 

Не е нужно да хваля Адриан Лазаровски за преводите, които е направил - те са чудесни, изпипани отвсякъде. Лъвкрафт е изключително труден за превеждане автор, но това не е проблем за човекът, който го "изучава" от толкова дълго време. Адриан се е погрижил читателят за изпита всяка една емоция и удоволствие от шедьоврите на Класика на хоръра. Блестящо!!! 

Оценка: 10/10

ДЖЕФ ВАНДЪРМИЪР - Анихилация (SOUTHERN REACH #1)

АВТОР: Джеф ВандърМиър
ЗАГЛАВИЕ: Анихилация / Annihilation
ИЗДАТЕЛСТВО: Екслибрис
ПРЕВОД: Ирина Манушева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2014
Страници на БГ изданието, меки корици: 208
Жанр: Хорър, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 3.74 / 5 от 8 362 гласували
Цена: 12.90 лв


"Анихилация" е първата ми среща с американския писател, издател, учител и редактор Джеф ВандърМиър (съпруг на Ан ВадърМиър - редактор на култовото хорър списание "WEIRD TALES" и на редица антологии). Авторът е доста известен в Щатите - носител е на наградите BFA, BSFA, World Fantasy Award и Rhysling, номиниран е за Hugo и Nebula.

Романът започва доста сходна с "Пикник край пътя" на братята Стругацки и "Щамът Андромеда" на Майкъл Крайтън. Малък екип от 4 жени - биолог, антрополог, геодезист и психолог (ръководител на мисията) - е изпратен в Зона Х на дванадесетата по ред експедиция в тази странна местност. Целта им е да събират информация за флората и фауната, както и за тайните, които зоната крие. Информацията, която им е осигурена, е оскъдна, така че трябва да разчитат единствено на собствените си открития и изследвания. 

Няма много за казване относно "Анихилация". Сюжетът е праволинеен, върти се около 4 героини и най-вече върху биоложката, която е водещата фигура в книгата. Целият роман ни разкрива изследването на една "подземна" кула, в която се крият доста мистерии... и дотук свършва всичко хубаво. Надявам се следващите 2 книги от тази трилогия, наречена "Съдърн Рийч" (според мен трябва да е Саудърн Рийч, но не аз съм човекът, който ги определя тея работи) да не са толкова клиширани.

НЕДОСТАТЪЦИ:
"Анихилация" има много недостатъци. Някои от тях са следните: 
- безличните героини - с изключение на биоложката, при която има някакво бегло изграждане на образ, другите са направо като лепенки върху зелен лист.
- задълбочен сюжет - колкото и да се е опитвал да ни оплете в мрежите на мистерията си, ВандърМиър не е успял да създаде правдоподобен и интересен сюжет. Книгата е повърхностна, а разкритията (колкото и малко да са те) не ни изненадват, камо ли пък да ни изумяват с нещо. 
- безкрайните описания (особено към края на книгата) на декори и действия, които стоят като добавяни от някой друг за обем. 
Мога да изброя още недостатъци, но няма никакъв смисъл да го правя. Жалко е, че книга с толкова малък обем (реално е под 200 страници) е толкова скучна. 

ИЗДАНИЕТО:
Корицата на книгата е много хубава и макар да е леко семпла, предава много добре смисъла на произведението. Определено е класи по-добра от американските. Оформлението ми хареса много. Шрифтът беше много приятен и удобен за четене. Преводът е хубав, но някои запазени английски думи като хабитат, фрустрира и други ме подразниха. Цената, може да се каже, е разумна.  

ПОЛОЖИТЕЛНИ ЧЕРТИ:
Въпреки всичките си недостатъци "Анихилация" не е толкова лоша книга. Всъщност можеше да бъде много добра книга, ако ВандърМиър се беше постарал малко повече. Все пак твори във време, когато има толкова много талантливи писатели, че не може да си позволи да разчита на клишета и евтини похвати. Надявам се наистина да е осъзнал грешката си и да се е постарал повече в следващите 2 продължения, като едното вече е издадено в Америка, а скоро се очаква да излезе и заключителната трета част. 

Оценка: 5/10

РИЧАРД ЛЕЙМЪН - Пътуващо представление с вампир

АВТОР: Ричард Леймън 
ЗАГЛАВИЕ: Пътуващо представление с вампир / The Travelling Vampire Show
ИЗДАТЕЛСТВО: Изток-Запад
ПРЕВОД: Надя Баева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2000
Страници на БГ изданието, меки корици: 408
Жанр: Хорър
Награди: BRAM STOKER
Рейтинг в GOODREADS: 3.85 / 5 от 4 125 гласували
Цена: 19.90 лв


Няма да крия, че съм голям фен на хорър жанра (ама то си ми и личи де). В последно време прочетох една-две (по-точно 2) книги на едно лошо момче на американския сплетърпънк. Неговото име е Ричард Леймън и мнозина (включително и Стивън Кинг) казват, че той можел да пише много яко. Аз ще се присъединя към тези, които твърдят това, защото "Къщата на звяра" и "Малкаса Пойнт" са две много хубави книги и никой не може да ме убеди, че Леймън не е адски як писател. Не че няма да започна да си противореча само след някоя и друга дума, ама това е друга тема, както се казва в добрите форумни дискусии. 

След тези много яки две произведения на Ричард Леймън се видях принуден да се запозная и с книгата, която издателство "Изток-Запад" пуснаха на пазара - благодарение на отговорния за поредицата "Магика" редактор Благой Иванов (на който трябва да благодарим за доста добри книги, които видяха бял свят на български) - "Пътуващо представление с вампир". 

Така, така! 
Първо, тая книга няма нищо общо с предните две, които прочетох. 
Второ, Леймън тук пише като нормален писател (да му се не види!).
Трето, "Пътуващо представление с вампир" е по-скоро паралелен роман на Маккамъновия шедьовър "Момчешки живот" (ако Леймън беше жив щях да му предложа да озаглави книгата си "Момчешки и момичешки живот"), отколкото сплетърпънк деликатес, какъвто очаквах. 

Да, вярно е, че това е добре за нормалните читатели, но аз не съм особено доволен!
Ако трябва да бъда честен обаче "Пътуващо представление с вампир" е доста добра книга. За това говори и наградата "Брам Стокър", на която е носителка. А аз от личен опит знам, че Стокито не се раздава току-така. Досега не съм чел слаба книга, която е печелила приза. 

Но нека кажа по няколко добри и няколко лоши думи за книгата. Започвам с добрите:
- преводът е много добър, както и редакцията и корекцията;
- корицата е покъртителна (признавам, предубеден съм, защото зеленото ми е любимият цвят);
- последните 100-150 стр. са истинска вакханалия за такива типове като мен;
- героите са доста оригинални, па макар и малко дървени на места;
- много хора критикуват сексуалността в романа; лично според мен Леймън е надминал себе си в "изобразяването" на тинейджърските взаимоотношения;
- доброто оформление на книгата - това важи за всички книги от поредица "Магика". 

Няколко лоши думи за книгата:
- почти постоянната пряка реч и липсата на атмосфера, добри декори и т.н.;
- нормалността на романа - 3/4 от него са си чисто нормални; последните стотина страници са това, което очаквах от книгата;
- малко безцелното лутане на героите до края на романа.

В заключение ще кажа, че книгата не е никак лоша. Да, аз съм леко разочарован, но просто очакванията ми бяха съвсем различни. Ако това беше първата ми книга на Леймън, със сигурност щеше да ми хареса много повече. 

Оценка: 8/10

БЛЕЙК КРАУЧ - Пайнс (WAYWARD PINES #1)

АВТОР: Блейк Крауч
ЗАГЛАВИЕ: Пайнс / Pines
ИЗДАТЕЛСТВО: Бард
ПРЕВОД: Венцислав Божилов
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2012
Страници на БГ изданието, меки корици: 320
Жанр: Мистерия, Хорър, Трилър, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 3.78 / 5 от 9 154 гласували
Цена: 14.99 лв


Понякога издателство "Бард" доста ме объркват със своята трилър селекция, като поставят книги, които въобще не са за там, но може би това е наложено поради някаква маркетингова политика или други съображения. Както и да е, човек трябва да се оглежда и да чете повече инфо за книгите, които нашите издателства издават. 

Ще призная, че въобще не бях обърнал внимание на романа "Пайнс" на Блейк Крауч, преди да видя в Гудрийдс, че Ф. Пол Уилсън е голям фен (както и съавтор) на Крауч и е оценил доста високо няколко от книгите на събрата си по перо. За мен Уилсън е едно от светилата в литературата така че внимателно слушам какво "казва" и си водя бележки. 

Блейк Крауч е сравнително млад американски писател - едва на тридесет и шест години е, но има зад гърба си доста произведения в жанровете хорър и трилър. За момента поредицата му за Уейуърд Пайнс е най-известна и съвсем скоро очакваме сериала на Фокс по нея. Главните роли са възложени на Мат Дилън, Терънс Хауърд, Джулиет Луис и Карла Гуджино. Все известни имена. Продуцент пък е М. Найт Шаямалан (Шесто чувство, Следите). 

Но да кажа няколко думи и за самия роман, който се явява първи в поредицата (засега са общо 3 книги). "Пайнс", както казва самият Крауч, е вдъхновен от сериала "Туин Пийкс" и е логично продължение на някои от идеите заложени в него. Крауч е скромен като казва, че въобще не е успял да се доближи до гения на Линч и Фрост в своето произведение, но е дал всичко от себе си, за да може читателят отново да изпита онова странно чувство, което "Туин Пийкс" е предизвикал преди повече от двадесет години у него. Донякъде е успял!

Уейуърд Пайнс е малко живописно градче, което на пръв поглед изглежда мечтата за всеки човек. Жителите му са щастливи, задоволени от всичко, нямат никакви тревоги и проблеми. Това обаче не помага особено на агента от Сикрет Сървис Итън Бърк. Той се събужда след тежка катастрофа, не помни почти нищо, няма документи, пари или каквото и да било. Тръгвайки из града той постоянно се натъква на странности и мистерии, чиито отговори са скрити зад дебели завеси. Като че ли всички му мислят лошото и искат да му навредят. Нещата стават още по-сложни, когато осъзнава, че май наистина е прав.

"Пайнс" е роман, изпълнен с клишета, но това не трябва да заблуждава читателите. Не напразно книгата е бестселър и правата й са откупени за сериал от една от най-известните телевизии. Покрай клишетата Крауч е успял да изгради един невероятен сюжет, който определено ще се помни дълго. Книгата въобще не е това, което изглежда (Совите не са това, което са), а е нещо много сериозно и заплетено.  

Оценка: 10/10

ЛЮБИМИ ХОРЪР КНИГИ - Топ 15 на КОСТА СИВОВ

Навярно много от хората, които четат блога ми, произведенията ми и разни други мои писанки, се питат какво всъщност чета аз. В днешно време е много лесно да се провери такова нещо, особено ако проследяваната персона има акаунт в GOODREADS - този богопомазан сайт за четящите хора. За тези обаче, които са по-мързеливи (също като мен) и не обичат да се ровят насам-натам, пък и не само за тях, предоставям на Вашето внимание Топ 15 на моите любими хорър книги. Надявам се някой да си хареса нови заглавия и автори и да открие така търсените "хубави" книги, които да прочете. Книгите са подредени по азбучен ред, защото не мога да определя коя от коя е по-хубава. Всичките петнадесет заглавия си заслужават времето и вниманието.

1. BRIAN LUMLEY - 1986 - Necroscope

За тази книга писах наскоро ревю, което можете да прочетете тук. Изключително силен роман, преплитащ в себе си редица жанрове, теми и идеи. Невероятен стил на писане на Лъмли, вдъхновен от вездесъщия Х. Ф. Лъвкрафт. Книгата е начало на една дълга поредица от над 15 романа и сборници с разкази.

2. CHRISTOPHER PRIEST - 1995 - The Prestige / КРИСТОФЪР ПРИЙСТ - Престиж

Този роман не е типичен хорър, но пък има доста елементи от жанра. Британските автори винаги са ми били слабост, но Кристофър Прийст е невероятен талант. Не е един от най-продуктивните автори, но пък за сметка на това произведенията му са изключително оригинални и заплетени. Навярно много от вас са запознати с екранизацията на романа, но и книгата си заслужава.

3. CLIVE BARKER - 1984 - Books Of Blood, Vol. I, II, III / КЛАЙВ БАРКЪР - Кървави книги, Том 1, 2, 3

Писал съм ревюта и за трите тома на Кървавите книги на Клайв Баркър тук, тук и тук. Много силна поредица с разкази на едно от светилата в хоръра като цяло - бащата на Пинхед и Кендимен, както и на много картини, филми и литературни произведения. Всеки ред, написан от Баркър, е истинско удоволствие (и изпитание) за сетивата.
По принцип обичам да чета Клайв Баркър в оригинал, защото има много специфичен стил, но не мога да отрека, че преводът на Иван Атанасов е отличен!

4. DAN SIMMONS - 2007 - The Terror / ДАН СИМЪНС - Ужас

Дан Симънс е един от най-известните писатели в днешно време. Не е тайна, че самият Стивън Кинг често се допитва до мнението му относно свои нови произведения и идеи. Симънс е най-известен у нас с поредицата си "Хиперион" и малко хора знаят, че в Америка той е един от водещите хорър писатели заедно с Краля, Дийн Кунц и Питър Строб. "Ужас" е истинско събитие в жанра. Критиците определят подобни произведения като документален хорър - романът е базиран на реални събития, върху които се надгражда фабулата.

5. DARYL GREGORY - 2009 - The Devil`s Alphabet

Дарил Грегъри е едно от новите имена в жанра. Преди време преведох негов разказ за "Сборище на трубадури", който можете да прочетете тук.
"Азбуката на Дявола" е изключително силно произведение, което преплита в себе си хорър и фантастика и ни представя една алтернативна Америка, такава, каквата би била, ако странен вирус удареше малък град в Тенеси и изменеше жителите му до неузнаваемост.
Интересен факт е, че Грегъри е огромен фен на Филип К. Дик и често експлоатира негови теми в произведенията си.

6. DEAN R. KOONTZ - 1983 - Phantoms / ДИЙН КУНЦ - Древният враг

Няма нужда да обяснявам кой е Дийн Кунц и какво е сторил за литературата като цяло. Често е сравняван със Стивън Кинг (напълно неадекватно, разбира се). "Древният враг" е един от най-добрите хорър романи на Кунц, който е задължителен за всеки поддръжник на жанра.

7. F. PAUL WILSON - 1992 - Nightworld

Преди да напиша каквото и да било за автора, моля не го бъркайте с имена като Робърт Уилсън, Робърт Антон Уилсън, Робърт Чарлз Уилсън или Пол Уилсън.
Ф. Пол Уилсън е съвсем друг писател, както жанрово, така и стилово.
Няма да крия, че създателят на "Крепостта" е един от авторите, които са ми най на сърце по редица причини, които сега няма да обяснявам. Единственото, което ще кажа е защо тук съм изтъкнал "Свят на мрак", а не "Крепостта" (тъй като "Крепостта" определено е най-известното произведение на Ф. Пол). За мен "Свят на мрак" е литературен пример как се пише финал на хорър поредица. Досега не съм срещал по-добре написана книга, която има за цел да завърши цели пет заглавия, които я предшестват, а всяко едно от тях е един малък шедьовър. За хората, които искат да творят в жанра хорър, препоръчвам да си водят бележки, докато четат Ф. Пол Уилсън.

8. GRAHAM MASTERTON - 1976 - Manitou / ГРЕЪМ МАСТЕРТЪН - Маниту

Признавам, че това е единственият роман на Греъм Мастертън, който съм чел. Той обаче беше достатъчен, за да ме убеди в качествата на автора. "Маниту" е много силно произведение, което се базира на древни легенди и митове. Препоръчвам на всички, които са нямали допир с този писател.

9. NEIL GAIMAN - 2005 - Anansi Boys / НИЙЛ ГЕЙМЪН - Момчетата на Ананси

Нийл Геймън не е ново име в жанра, макар и той като Клайв Баркър често-често да пописва фентъзи. Този роман е смес именно между фентъзито и хоръра, а Геймън отново ни е забъркал една много вкусна гозба, застроена с хумор и нелепи моменти.

10. PETER STRAUB & STEPHEN KING - 2001 - Black House / ПИТЪР СТРОБ & СТИВЪН КИНГ - Черният дом

Не нарочно съм написал името на Питър Строб на първо място, просто исках този велик автор да участва в тази моя класация, но някак си повечето му произведения бягат от чистия хорър, докато съвместното му отроче с Краля си е типичен пример не само за жанра, но и как трябва да се пишат подобни книги. Признавам, "Талисманът" хич не ми хареса, но "Черният дом" е една от най-добрите хорър книги писани някога. Ако някой си е помислил, че след като се е разочаровал от "Талисманът" трябва да зареже поредицата, нека си помисли отново. Силно препоръчвам. Може да се чете и като самостоятелна книга.

11. RICHARD LAYMON - 1980 - The Cellar / РИЧАРД ЛЕЙМЪН - Къщата на звяра

Ричард Леймън е ново име за мен. Запознах се с него едва тази година, но съм много доволен, че го сторих. От романите му, които съм чел, "Къщата на звяра" държи първото място. Много динамичен, много напрегнат и стегнат разказ за една къща и ужасиите, които се крият в нея. Стилът силно наподобява романите на Дийн Кунц.

12. RICHARD MATHESON - 1954 - I Am Legend / РИЧАРД МАТИСЪН - Аз съм легенда

Ако сте фен на хоръра и не сте чели Матисън е все едно да слушата чалга и да не сте виждали Камелия гола (е, то за това не е нужно да слушате чалга май...). Ричард Матисън е едно от най-съществените имена в жанра. Едва ли ще мога да посоча съвременен писател на хорър, който да не се е учил от него. По значимост мога да го наредя рамо до рамо с Рей Бредбъри.
"Аз съм легенда" пък се води вампирски роман, но такъв, какъвто трябва да бъде един вампирски роман. Ако очаквате любов и интриги ще останете разочаровани.
Изключително талантлив писател, с изключителни идеи, които впечатляват и до ден-днешен читателите. Повлиял е на имена като Стивън Кинг, Ф. Пол Уилсън, Джо Хил, Рамзи Кембъл, Томас Ф. Монтелеоне, Ед Горман, Джо Р. Лансдейл и много други.
Баща е на писателя Ричард Крисчън Матисън.


13. ROBERT BLOCH - 1959 - Psycho / РОБЪРТ БЛОХ - Психо

"Психо" е едно от най-известните заглавия в жанра и то благодарение на Алфред Хичкок, който направи филм по него. Книгата на Робърт Блох е шедьовър и макар в днешно време да звучи малко клиширано (заради милионите копи-пейст интерпретации на "Психо"), тя е запазила чара и въздействието си през годините.

14. ROBERT A. HEINLEIN - 1964 - Farnam`s Freehold / РОБЪРТ ХАЙНЛАЙН - Имението на Фарнъм

Робърт Хайнлайн е един от най-известните фантасти живяли някога. В доста от произведенията си авторът използва хорър елементи, които обаче не са толкова явни, колкото в "Имението на Фарнъм". Романът е истински класически ужас, който може да накара и най-здравомислещия човек да се замисли какво би сторил в "определена ситуация". 

15. STEPHEN KING - 1979 - The Long Walk / СТИВЪН КИНГ - Дългата разходка

Един е Краля на хоръра и Стивън Кинг е неговото име. За разлика от много от произведенията си, където Кинг експлоатира свръхестествени елементи, за да "изрисува" ужаса си, тук той разчите на човешката психология. Сто момчета, една игра, една награда. Нещата са малко като в "Шотландски боец" - "Накрая трябва да остане само един!". 

СЮЗАН КОЛИНС - Сойка-присмехулка (ИГРИТЕ НА ГЛАДА # 3)

АВТОР: Сюзан Колинс 
ЗАГЛАВИЕ: Сойка-присмехулка / Mockingjay
ИЗДАТЕЛСТВО: Екслибрис
ПРЕВОД: Деница Райкова
Година на българското издание: 2011
Година на първото издание: 2010
Страници на БГ изданието, меки корици: 379
Жанр: Фантастика, Дистопия, Юношеска
Признания: LOCUS - 9 място; ANDRE NORTON номинация
Рейтинг в GOODREADS: 4.03 / 5 от 1 281 214 гласували
Цена: 14.90 лв


Няма да се впускам в излишни приказки относно третата книга "Сойка-присмехулка" от поредицата на Сюзан Колинс "Игрите на глада". Не че нямам желание да изпиша 15 страници с празни приказки, но просто "доброто възпитание" не ми го позволява. Какво да ви кажа! Америка е страна, която може да пре... цака (вие да не си помислихте, че ще напиша нещо друго) всяко хубаво нещо. Та, първите две книги от поредицата бяха много добри. Вярно, бяха си пълен комерс, но за сметка на това качествен комерс (щото има и доста некачествен, ама няма да изпадам в подробности). 

Сюзан Колинс е чудесна писателка, с много приятен и увлекателен стил. Нека не подценяваме това качество - има велики творци, на които не им върви "приказката". В тази трета част обаче си личи, че е била притискана от срокове и напрежението й е било в повече. Резултатът, лично според мен, не е никак задволителен. След много силна първа част и разбиваща втора, очаквах "Сойка-присмехулка" да е явление в новата дистопична фантастика. Да, ама не! Книгата прилича на "осмукана от пръсти" проза, която към последните стотина страници заприличва на нещо. 

Лично аз съм разочарован от завършека на една много добра поредица. Очаквам филмите, базирани на тази последна книга. Те ще бъдат два. Надявам се да са доста по-добри от хартиения си вариант.

Оценка: 5/10

КЛАЙВ БАРКЪР - Кървави книги, Том 3

АВТОР: Клайв Баркър
ЗАГЛАВИЕ: Кървави книги, Том 3 / Books Of Blood, Volume III
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Иван Атанасов
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 1984
Страници на БГ изданието, меки корици: 260
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.18 / 5 от 5 453 гласували
Цена: 14 лв


След като изгълтах за отрицателно време уникалните "Кървави книги, Том 1" и "Кървави книги, Том 2" дойде ред и на... Дийпак Чопра... хаха, естествено, че се шегувам и Ви пробвам дали не сте заспали още на първото изречение от ревюто ми. След изключителните два тома с разкази на Клайв Баркър и още по-изключителните увещания на преводача на книгата Иван Атанасов (да се преборя с мързела си и да престана да чета оная тухла на Стивън Кинг и да се заема с нещо по-сериозно от литературна гледна точка), най-накрая се наканих да се запозная и с третия том на кървавите буквари. 

Нека първо кажа няколко думи и за това, че Клайв Баркър е доста странен писател. Обикновено авторите, които пишат литературно (имам предвид тези, които се съобразяват с това, че литературата е изкуство и трябва да се "рисува", а не да се използва за тоалетна хартия) не ми допадат особено. Вярно, прозата им е красива, но пък рядко съдържа онова, което аз търся в книгите. Да, някой ще каже как е възможно брутален хорър и литературно писане да се използват в едно изречение, но ако се запознаете отблизо с господин Баркър, ще разберете за какво точно говоря. 

Едно от нещата, които най-много ме изумяват в разказите на британеца, е лекотата, с която се "разхождат" в ума ми историите му. На пръв поглед те са обикновени (ако се опитам да Ви ги разкажа, те няма да Ви впечатлят особено), но в тях се крие огромен потенциал и идеи. 

Първият разказ, "Рожба на киното", е някаква смес от хорър, хумор и трагедия. Като виден режисьор, сценарист и продуцент, Баркър често използва темата за киното в произведенията си. Тук нещата изглеждат нелепо, защото мъртвите филмови звезди оживяват в един кино-салон, посещаван от шепа фенове. Истинските легендите от екраните ли са тези зомбита или нещо друго? Отговорът не е лесен, но пък е ужасен!

"Негово Величество Роухед" е от онези разкази, които ти се иска да си прочел още в първи клас, за да има какво да разказваш на приятелите и съучениците си. Но ако си го сторил пък по него време, това би означавало, че дълги години страдаш от безсъние, ноктите ти са започнали да падат, както и косата ти и... Както и да е! Роухед е странно създание, което се появява изпод огромен камък на полето. Баркър не споменава точно колко е старо изродчето (което между другото идва от някакви стари легенди), но пък описва в детайли жестокостта му, която си е за възхищение. Определено това е едно от силните произведения на британеца. Много напрегнато, много брутално и много качествено. 

"Изповедта на савана (на един порнограф)" е мой тип творба. Така е, като имаш приятели, които са гледали единствено филми с Джена Джеймсън и Трейси Лордс (в началния й период), няма как и ти да не прихванеш. За мен това е едно от най-силните произведения на Баркър въобще. Интересен е начинът, по който авторът гради сюжета на този разказ. Как бързо прескача от едно събитие в друго, само и само за да ни удари с пълна сила на финала, когато май всичко отива по дяволите. 

"Изкупителни жертви" е по-скоро почивка от предните бруталии, но това не означава, че ще почиваме. Напротив! Време е да попътуваме с кораб, да се разходум тук и там и накрая да катастрофираме (или както там е терминът, когато прецакаш работите с корабчето) близо до странен остров, на който няма нищо друго освен три измършавели овце... които, между другото, още са живи. 

"Човешки останки" е моят фаворит в тази трета част от кървавите книги. Няма да се опитвам да описвам начина, по който Баркър ни е поднесъл този десерт в тази екзотична вечеря. Просто ще кажа, че разказът е поразително изящен. Както и всичко останало в творчеството на британеца...

За пореден път Клайв Баркър ни поднася едно чудесно блюдо от 5 произведения, които нямат аналог под слънцето. Обещавам (също така и обещах), че няма да закачам преводача Иван Атанасов (който е свършил чудесна работа за пореден път, няма как да пропусна този неоспорим факт) с въпроси от рода на "Какво стана с четвъртата кървава книга?" или "Ще излиза ли нов Баркър на български език...?" Но както и да е. Истината е, че подобни книги трябва да се четат и да се добавят към колекцията на всеки уважаващ себе си книгоман. Определено си заслужават!

Оценка: 10/10