2014 година ми беше особено силна в четенето (а и не само) на американското светило на "праведната" литература Ф. Пол Уилсън. В това ревю съм се опитал да систематизирам част от книгите му, които погълнах за не особено дълъг период и продължавам да поглъщам. Всички те са от поредицата за Майстор Джак - онзи симпатичен млад мъж, който отказва да се подчинява на законите на Американското правителство и живее според свои собствени, доста по-привлекателни от установените.
#5: Hosts
Почти всяка книга за Майстор Джак ни сблъсква с 2 сюжетни линии - едната малко или много е свързана с The Otherness (онова симпатично място, на което слънце не огрява), а другата с някаква "поправка", която главният ни герой трябва да осъществи. Та Джак се среща отново със сестра си Кейт, която не е виждал от петнадесет години, и тя го моли да й помогне в частното й разследване на "групата", в която приятелката й Жанет участва. Тази група се оказва нещо подобно на секта (Уилсън, също като мен, явно е фен на сектите; в по-долните редове ще се убедите в думите ми) и всичко в нея е обгърнато от мистерия. Разкритията, които Джак прави в края на романа, са ужасяващи.
В другата сюжетна линия, докато си пътува с влака, Джак попада в странна ситуация - един от пътниците открива стрелба. Героят ни се вижда принуден да се намеси. Това, естествено, не е особено приятно за него, защото той се опитва да стои винаги в сянка и извън полезрение, далеч от органите на реда (и каквито и да било други органи). Още по-интересно става, когато се оказва, че във влака пътува и един от журналистите на известен таблоид, който си поставя за основна цел да открие Тайнствения спасител и да го изобличи пред обществото (за да може този спасител да си получи заслужената слава).
#6: The Haunted Air
Много ми харесва как Уилсън вкарва в романите си някакви интересни теми, които вълнуват обществото откакто свят светува. В шестата част за Майстор Джак това е гадателството. Дадените факти и примери от този занаят разкриват доста от човешките заблуди. Действието на книгата се развива в имението "Менелаус" (поредната препратка към другата поредица на Уилсън "Цикъл за Врага), а това от своя страна предполага къща, обитавана от духове. Предположението се оказва вярно, а романът е истинска наслада за феновете на призраците и динамичните сюжети.
#7: Gateways
Седмата книга е една от най-динамичните и най-пряко свързани с The Otherness. Джак получава обаждане от брат си Том, че баща им е претърпял катастрофа и е в кома в болница във Флорида. Това отвежда героя ни в Гейтуейс - място, където богатите пенсионери могат да си купят имоти и да прекарат края на дните си в охолство. Странното обаче е, че все повече от собствениците започват да умират. Джак си задава въпроса дали баща му е жертва на случаен инцидент или на добре планирана атака. Нещата стават още по-сложни, когато се намесват и странните обитатели на Блатата - деформирани човешки същества с определени таланти и отвратителни цели.
За любознателните: обитателите на Блатата са същите онези "симпатични" мутанти от новелата на Уилсън "Боровата пустош", която е вдъхновена от Х. Ф. Лъвкрафт.
#8: Crisscross
Тук Джак се сблъсква с Църквата на дорменталистите - секта (отново), която доста от читателите на поредицата определят като вдъхновена от тази на сциентолозите. Самият Уилсън оставя феновете си сами да си правят заключения и не дава становище по въпроса. Както и да е, дорменталисти са едни от най-влиятелните хора в света, а Джак е нает да открие сина на непозната старица. За целта трябва да се внедри в тази организация, което не е никак лесно начинание, и да си свърши работата. В процеса обаче научава ужасни тайни, отново свързани с The Otherness.
От друга страна пък с Джак се свързва монахиня, която някой изнудва. Този някой има снимки, изобличаващи я в скверни дела. Жената наема нашия герой да открие кой е изнудвачът й и да направи всичко по силите си, за да му отнеме "доказателствата".
#9: Infernal
Дотук в поредицата се срещнахме със сестрата на Джак - Кейт, с баща му - Том старши, а сега е време да се запознаем и с брат му - Том младши. Противно на очакванията, по-големият брат на нашия герой се оказва пълен задник, който се интересува единствено от своето собствено благоденствие и от нищо друго. Том убеждава Джак да се впуснат в морско приключение в търсене на древен артефакт, което не завършва никак добре. Нещата са на живот и смърт и определено не всички ще излязат живи от ситуацията.
#10: Harbingers
Поредният много динамичен роман в поредицата. От тази книга нататък Уилсън задълбочава темата за The Otherness и общо взето тя става основната в тази и в последващите я книги. Джак е нает да открие отвлечената племенница на свой приятел, когато се натъква на организация, служеща на Съюзника (противовесът на The Otherness). Дали обаче приказката, че врагът на моя враг е мой приятел ще се окаже вярна, не е ясно.
В заключение бих казал, че всяка от тези книги е истинско удоволствие за сетивата. Романите, макар и обемни, са изпълнени с действие и динамика. Сюжетите и героите са интересни и много добре изградени. Постоянните препратки към "Цикъл за Врага", общите персонажи и събития допринасят допълнително за удоволствието от четенето. Стилът на Уилсън, който е много увлекателен, ни понася на вълните си и не ни пуска, докато не достигнем и последната страница на всяка отделна книга.
ОЦЕНКА: 10/10
АВТОР: Колектив
ЗАГЛАВИЕ: Вдъхновени от Краля
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Съставители: Явор Цанев, Кети Илиева, Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Сибин Майналовски
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2014
Страници: 466
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.89 / 5 от 9 гласували
Цена: 19.99 лв
Лично за мен тази година не беше особено силна откъм публикации и литературни изяви. Честно казано, най-същественото, което мога да отбележа, бе излизането на невероятната колекция с разкази на светилото на американския хорър Ф. Пол Уилсън - "Демонични песни", която успя да види бял свят благодарение на няколко души и техните нечовешки усилия. А относно моите прозаични тегоби... ами май мързелът ми беше доста в повече от обикновено. Та тази година почти я бях отписал, когато изведнъж през декември се случиха две много хубави неща - участие в последния за годината брой на списание "Дракус" (с чисто новия ми разказ "Авторът") и "присъствие" във втората пълнокръвна българска хорър антология - "Вдъхновени от Краля".
Какво всъщност е "Вдъхновени от Краля". Бързам да уточня, преди някой да си е помислил, че това са оди за споминалия се поп-гений Майкъл Джексън (Мир на праха му!). "Вдъхновени от Краля" е 466-странично левиатанче, истинско пиршество за феновете на ужаса и бруталните "случки". Корицата е направо покъртителна и макар да не знам кой е нейният автор, аз му свалям шапка. Тя е уловила чудесно духа на това, което се крие в разказите на всичките 25 талантливи участници и 4-те произведения бонус от също така талантливите "изпитващи". Антологията е резултат от проведения от издателство "Gaiana" конкурс за произведение, вдъхновено от Стивън Кинг, който протече през почти цялата 2014 година. Организатор отново е все по-често появяващият се в публичното пространство Явор Цанев - собственик на издателството и основател на списание "Дракус" (единственото по рода си, което разчита изцяло на наши, родни автори).
Преди да започна с хвалбите, ще кажа няколко негативи, които не ми се понравиха:
1. Доста от авторите не са разбрали правилно темата на конкурса и са писали "кво-да-е". Аз не усетих никакво вдъхновение от Краля.
2. В антологията има доста брутални произведения - това донякъде ме изненада, тъй като Стивън Кинг (въпреки представите на непросветените) не е брутален (камо ли пък сплетърпънк) автор. Но, разбира се, това си е мое виждане за нещата.
3. Критика към съставителите на антологията - подреждането на авторите по азбучен ред не е лошо решение, но според мен щеше да се получи по-добре, ако разказите бяха разчупени малко. Има доста произведения, които са по-описателни и са едно след друго. Това донякъде ме измори при четенето.
Ще се опитам с по няколко думи да предам впечатленията си от всичките произведения в антологията. Разбира се, наблегнал съм на положителните неща, тъй като имаше разкази, които не бяха типично мой стил, но това не ги прави лоши или некачествени. Естествено, не съм си спестил и критиките, защото без такива не може. Та ето и моето скромно мнение:
1. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ - Земята под хълма - Сашо знае, че съм му голям фен, така че едва ли може да очаква критика точно от мен. Много готин разказ, за който самият автор споделя, че е вдъхновен от "Вампирът" на Кинг и от Джон Конъли. Аз пък усетих огромното влияние на Лъвкрафт върху това произведение и това може само да ме радва.
2. АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ - Завръщане - Не бях чел нищо от господин Макелов, но този трибют към "То" направо ме разби. Един от фаворитите ми в антологията. Много силно произведение, точно това, което аз си представям за разказ, вдъхновен от Краля.
3. АНДРЕЙ ВЕЛКОВ - Контакт - Другият ми фаворит, па макар и да не намерих нищо Кинговско в него. Много силен разказ, наситен с хумор и грозен реализъм. Беше истинско удоволствие за мен да го прочета.
4. БОРИСЛАВ БЕЛДЕВ - 5: Страх - Това е един от разказите, които не ми допаднаха. Темата ми беше прекалено предвидима и постно предадена, но определено ще намери своите фенове.
5. ВАЛЕНТИН ПОПОВ - Дневникът на един луд - Вальо е автор, който пише предимно хорър и от това, което съм му чел, мога да кажа, че прави сериозна заявка в този жанр. Доста приятен разказ, добре написан.
6. ВИКТОР ТОДОРОВ - Куклен театър - Този разказ е от тези, които могат да бъдат адски добри, но авторът е сгафил някъде. Лично за мен гафът беше особената предвидимост на събитията. С малко повече мистерия и завъртяност, произведението можеше да е истински шедьовър.
7. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ - Далечните тъмни полета - Владо е истинска машина за четене на книги. Оттам навярно си е изградил този чудесен описателен стил - определено най-силната черта на разказа.
8. ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ - Пътят на Уил - Когато четох този разказ си спомнях редица случки от моя живот и се усмихвах под мустак. Добра история, вдъхновена от тъщата навярно - голяма сила в хорър жанра.
9. ГЕОРГИ ХРИСТОВ - Момичето на татко - Хубав разказ, добре написан и приятен. Приличаше ми през цялото време на преразказ на някаква градска легенда.
10. ГРАНДАЙЗЕРН - Органично бъдеще: Молекулярен колизеум - Зад този псевдоним се крие небезизвестният Радослав Колев, който ни е забъркал странна смес от фантастика и хорър. Много странен разказ, но пък и доста новаторски.
11. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ - Пишещата машина - Отново разказ с огромен потенциал, но издъхващ на моменти. Този път критиката ми е в начина на предаване на събитията, някак си много неубедителни бяха повечето от сцените. Иначе браво за готината идея!
12. ДИАНА ПЕТРОВА - Неизбежно - Разказът не е никак лош, но просто не е в мой стил.
13. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ - В колата - Хубав разказ, макар и доста разпънат. Лично на мен щеше да ми хареса повече, ако беше по-стегнат и кратък.
14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Антикварят - Следя с огромен интерес развитието на Митко като писател и с всяко следващо негово произведение се убеждавам, че когато човек работи упорито, резултатите не закъсняват. Темата не блести с оригиналност (както и повечето произведения на самия Крал), но пък е покъртително представена на читателя.
15. ИВАЙЛО ИВАНОВ - Нещото в нас - Чел съм много от произведенията на Ивайло и винаги съм го харесвал като автор, но "Нещото в нас" ми разкри нова светлина в амплоато на този наш талантлив писател. Може би най-добрият разказ в антологията! Нямам думи да опиша удоволствието, с което го четох.
16. ИВАН АТАНАСОВ - Опашката на дявола - Ако има човек, който разбира от хорър в нашата "скромна" държава, то това определено е братът DEADFACE. "Опашката на дявола" не е за всеки, това е разказ, който описва една от най-големите ужасии на света, а именно безсилието да се справиш с някои житейски трудности. Безспорен лидер в тази антология, както и един от личните ми фаворити.
17. КОСТА СИВОВ - 2013 - Чест е за мен, че съм нареден сред тези талантливи наши творци. Разказът ми е посветен на Иван Атанасов, защото ако не беше той, може би никога нямаше да го завърша или пък въобще нямаше да е в подобен вид. Всички ме питат защо съм го озаглавил "2013"... еми, защото да ме питате после, ето защо :)
18. МАРИЯ ВЕРГОВА - Убиец на дракони - Определено този разказ не е мой тип. Доста ърбън фентъзи ми дойде. Но пък за сметка на това ще се хареса на много хора, отворени към темата и жанра.
19. МАРТИ ДЖ. МАРТИ - Вкус(на) любов - Един от разказите, които не ми показаха с нищо, че са вдъхновени от Стивън Кинг. За мен цялата история беше преразказ на епизод от сериала "Ханибал".
20. НЕЛИ ЦВЕТКОВА - Кристин - Друг мой фаворит. Много силен разказ, много добре написан, много добра идея.
21. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ - Точна бройка - Кратък и приятен разказ.
22. СИМЕОН ТРИФОНОВ - Ще лакирам ноктите си с кръвта ви - Уникално добър разказ. Изкърти ме отвсякъде - толкова добре написан, толкова добре конструиран, толкова обсебващ читателя... Браво!!!
23. СЛАВИ ГАНЕВ - Последният лов на Зимбру - Слави е решил да се захване с една доста интересна тема, която е разгърнал много добре. Единствената ми забележка е обемът на произведението - според мен с по-малък обем, то щеше да бъде доста по-въздействащо.
24. СТРАХИЛ СЪБЕВ - Джаспър, Алабама: Търси се помощ - Доста суперлативи чух и прочетох за този разказ. Лично аз не харесах начина, по който е изложена темата - като например няколкото страници с описания на пътища и улици. В един момент имах чувството, че чета указател на американски щат. Въпреки това разказът е хубав и въздействащ.
25. SEPTEMBRIA - Животът в къщата - Много силен разказ, който отново показва, че животът може да бъде изключително брутален и да ни постави в положение на безпомощност. Изключително емоционален и приятен стил. Много ми хареса!
БОНУС - Творби от журито (или дет се вика "Старите кучета в действие")
1. АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ ни представя превод на поемата на РОБЪРТ БРАУНИНГ - "Чайлд Роланд кулата достигна", вдъхновила Краля за неговия магнум опус "Тъмната кула". Лично на мен ми липсваше произведение, вдъхновено от Кулата в тази антология.
2. БРАНИМИР СЪБЕВ - Априлска жътва - Няма да хваля Бранко, защото той няма нужда от хвалби, просто ще кажа, че ето така трябва да се пише разказ, вдъхновен от Стивън Кинг... абе въобще точно ей така трябва да се пише разказ. Едно от най-силните произведения на Събев, които съм чел (а аз май съм му чел всичко... или поне всичко издавано!).
3. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Мечето - Сибин отново ни кърти зъбите с това си дарк-хорър отроче. Оригинална тема, добро (и кратко) развитие на сюжета, покъртителен край. БЕЗЦЕННО!!!
4. ЯВОР ЦАНЕВ - Endless Misery - Явор закрива този концерт на ужаса с парче от тавата на групата ENDLESS MISERY. Много силно произведение, което е вдъхновено от "Мизъри" на Кинг. Няма нужда да Ви уверявам в литературните способности на патрона на конкурса, който сече ритми с перото си така, както само той си знае!
ОЦЕНКА: 9/10
Други ревюта на антологията тук и тук.
АВТОР: Димитър Цолов
ЗАГЛАВИЕ: Клиника в средата на нощта
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
КОЛЕКЦИЯ: Дракус № 1
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2014
Страници: 188
Жанр: Хорър, Ърбън-фентъзи
Рейтинг в GOODREADS: 5 / 5 от 6 гласували
Цена: 10 лв
Един от основните съвети на известните писатели към онези люде, които са решили да се занимават с художествена литература, е те да пишат по познати за тях теми. За малцина е тайна, че лицето Димитър Цолов носи гордо прякора си Доктора не защото е фен на сериала "Доктор Куин лечителката", а защото самият той е медик. В този ред на мисли Митко е отворил вратите на своята нова клиника в средата на нощта и въобще няма намерение да я затваря (дори и последната страница не може да ни убеди, че нещата свършват дотук).
Прочетох с огромен интерес първата книжка на автора, която беше озаглавена "Пет приключения на Витек Диман/Космическото пиле". В нея той даде заявка като доста сериозен писател на хорър и фентъзи с изобилстващи в тях хумористични елементи. С нетърпение очаквах второто му отроче - романа "Клиника в средата на нощта". Верен на себе си не прочетох откъсите, с които Митко представяше новото си произведение. Предпочитам да имам възможност да чета четивата си в пълен обем, а не просто някаква част от тях, която вероятно щеше да ме остави разочарован в даден момент и да ме настрои отрицателно към произведението, колкото и добро да е то. Та да се върна на това, което исках да кажа с две думи (макар да станаха доста повече; какво да се прави, често се отплесвам насам-натам) - Димитър Цолов си беше създал у мен образ на хумористичен автор. Навярно няма да ми повярвате, когато не намерих нищо забавно в новата му книга.
Искам първо да изясня, че с последното си изречение не исках да изразя разочарование, а напротив. Самият аз творя доста в жанра хумор и смея да твърдя, че това е един доста добре приеман жанр у нас. Митко пък се е доказал, че може да твори доста стойностни забавни произведения. Изненадата ми се дължеше на това, че Димитър Цолов беше избрал по-трудния път, пред логичния - да си продължи с хумора.
Но нека разкрия по-съществените неща около романа.
"Клиника в средата на нощта" е първата книга в новосъздадената серия на издателство "Gaiana" - "Колекция Дракус". Романът на Димитър Цолов е истинско бижу, което отваря широко вратите на поредицата. Форматът е почти същият като легендарната "Галактика", шрифтът е приятен за четене, корицата е покъртителна, редакцията и корекцията са на високо ниво, а произведението на Доктора е едно от най-добрите, които съм чел от български автор. Гордея се, че имаме такъв писател като Димитър Цолов, който с първия си роман може да постигне такива високи резултати. С трепет очаквам следващите му дълги произведения, които, убеден съм, ще бъдат от хубави по-хубави.
Няма да крия, че сюжетът в "Клиника в средата на нощта" не е нещо оригинално. Цолов е заложил на "проверени" идеи и персонажи, но пък нима това не е характерно и за вездесъщия Стивън Кинг? Главният герой в романа е... (изненада!) доктор! Той попада неволно в центъра на вечния конфликт между вампири и върколаци. Съпругата му е отвлечена, а за живота й той трябва да извърши нещо ужасно. Безизходицата е пълна, защото доктор Арчибалд Кимерия е наясно, че каквото и да стори, крайният резултат никога няма да излезе положителен.
Героите на Димитър Цолов са добре изградени и живи - нещо, което се постига доста трудно. Описанията му са уместни и добре построени. Създават подходяща атмосфера за предстоящите събития. Лично на мен ми се искаше да беше наблегнал повече на мистерията, но това си е лично мое "мрънкане".
"Клиника в средата на нощта" е истинско постижение в родната литература. Горд съм, че има такива писатели като Димитър Цолов и ще се радвам да виждам името му все по-често и по-често. Естествено това изцяло зависи от интереса на читателите.
Препоръчвам горещо!
Оценка: 10/10
АВТОР: Бентли Литъл
ЗАГЛАВИЕ: Откровение / The Revelation
ИЗДАТЕЛСТВО: St. Martin`s Press
Първо издание: 1990
Година на изданието на Headline: 1993
Страници: 313
Жанр: Хорър
Награди: BRAM STOKER
Рейтинг в GOODREADS: 3.62 / 5 от 1 088 гласували
От доста време насам съм запознат с името Бентли Литъл - как няма като истинските хорър писатели в днешно време не са особено много (сещате се, че не включвам разни ърбън фентъзи напъни и дарк-романс измишльотини в този жанр, за който сериозни писатели са се борили десетилетия, за да бъде и пребъде). Та за господин Литъл знаех, че е американски писател, творящ в любимия ми жанр, който се ползва с уважението на имена като Стивън Кинг и Дийн Кунц. Всъщност той е откритие на втория, а първият го харесва доста и не пропуска възможност да се изкаже ласкаво за него.
Първата ми среща с Бентли Литъл беше на страниците на антологията "999". Там той се представя с разказа си "Театърът". По мое скромно мнение това е едно от най-добрите произведения както в споменатата колекция, така и в жанра въобще (рядко си позволявам такива гръмки заключения, но творбата си я бива). Господин Литъл ме впечатли с изключително майсторското си представяне на историята, на героите, на техните емоции и чувства чрез един доста интересен похват - хем сценичен, хем мистериозен.
"The Revelation" е първият роман на Бентли Литъл. Признавам, че три са причините, за да си купя тази книга - впечатленията ми от "Театърът", наградата "Брам Стокър", на която е носител, и фактът, че книгата беше с твърди корици. Доста плахо подходих към това първо отроче на американеца. Страхувах се, че всичко хубаво, което очаквах от автора, ще е само празни надежди. Много често високите очаквания са грубо попарени.
За огромно мое щастие "The Revelation" се оказа една от най-приятните изненади за мен през 2014 година. Това е един роман, който съдържа всичко, което моята хорър-душичка желае - малък град, мистерия, много убийства, не един, а двама свещеници за главни герои, напрежение и какво ли още не. Литъл има страхотен стил - много увлекателен и лек, но същевременно не е нито плосък, нито прозрачен. Сюжетът може да се опише с няколко думи - от малко градче започват да изчезват хора, други са убивани по необичайни и странни начини, а полицията (както и всички останали) няма идея какво се случва. Ще се разгадае ли ужасната мистерия и ще надделее ли доброто над злото - отговори на тези въпроси може да даде само един човек и той е Бентли Литъл.
Изключително силен роман - за мен това е едно от най-добрите произведения в хоръра.
Препоръчвам за фенове на:
- Стивън Кинг - "Сейлъмс Лот"
- Дийн Кунц - "Вуду"
Оценка: 10/10
АВТОР: Нийл Геймън
ЗАГЛАВИЕ: Дим и огледала / Smoke And Mirrors
ИЗДАТЕЛСТВО: Бард
ПРЕВОД: Милена Илиева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 1998
Страници на БГ изданието, меки корици: 352
Жанр: Фентъзи, Хорър
Признания: LOCUS - 2 място; BRAM STOKER номинация
Рейтинг в GOODREADS: 4.06 / 5 от 40 023 гласували
Цена: 15.99 лв
Нийл Геймън е един от най-известните съвременни британски писатели, а по мое скромно мнение е и един от най-добрите. В последно време се наблюдава истински бум в издаването на автора в България. От това най-много печелят феновете, защото Геймън наистина си заслужава.
"Дим и огледала" е вторият сборник с разкази, който излиза на български език, след "Чупливи неща". Колекцията е съставена от кратки разкази и поеми в жанровете хорър и фентъзи. Някои от произведенията не ми допаднаха, но така е със световноизвестните творци - публикуват всичко, което напишат (независимо дали то е шедьовър или драсканици върху тоалетната им хартия). В този сборник обаче има произведения, които са толкова качествени, че биха задоволили и най-претенциозния читател. Едни от тях са следните:
"Сватбеният подарък" - това е един от най-хубавите хорър разкази, които някога съм чел. Тук Геймън е в стихията си. Става въпрос за писмо, което двама младоженци получават като подарък на сватбата си. Ще кажете: "Е, какво толкова! Просто на този, който го е подарил, не са му се давали пари за истински подарък!" Всъщност обаче в това писмо е описано цялото бъдеще на младоженците. А повярвайте ми, то никак не е розово.
"Рицарство" е забавно фентъзи-хумористично произведение, което е типичен Геймън. Добра старица намира Светия Граал, а доблестен рицар е натоварен със задачата да го върне, където му е мястото. Всичко щеше да е наред, ако действието не се развиваше в наши дни.
"Цената" - този разказ ме накара да се замисля отново за котка. Доста обичам животинките, но по една или друга причина не мога да си взема такава. Героят на това произведение се казва Черния котак, а задачата му е доста по-тежка от това да лови мишки и да се излежава на сянка под навеса.
"Мостът на трола" - доста поучителен и забавен разказ за един мост, един трол и едно момче, което с времето се превръща в истински мъж.
"Езерцето със златните рибки и други истории" - това е може би един от най-добрите разкази на Геймън. Тук според мен авторът до голяма степен е описал собствените си несгоди с киностудията, които дават луди пари за права на книги, които след това превръщат във всичко друго, само не и в екранизация на дадената книга.
"Стария Шогот, специално" - доста забавен прочит на Митът за Ктхулу от Геймън. Не е тайна, че британецът е огромен почитател на Лъвкрафт, а това съвсем не е единственото произведение, вдъхновено от Класика на хоръра. Нямаше да е лошо тук преводачката да прочете малко инфо за Лъвкрафт, преди да преведе този разказ. Макар да съм огромен фен на Ктхулу и Х. Ф. (наблягам Х. Ф., а не както е в превода Х.П.) на моменти стоях като гръмнат, чудейки се какво точно означава това или онова.
"В търсене на момичето" - отново много силен разказ. Мистериозно момиче се появява по кориците на списание за мъже през годините. Е, какво толкова, ще кажете! Проблемът е, че все е с различно име, все е на 19 години и все никой не е чувал за нея. Просто идва, прави си сесията и потъва вдън земя до следващата си мистериозна поява.
"Краят на света, за пореден път" - тук Геймън за пореден път е направил кросинг, както в изключителния шедьовър "Етюд в изумрудено", където беше преплел Ктхулу Митоса с Шерлок Холмс вселената. В "Краят на света" Ктхулу Митоса се сблъсква с Лорънс Талбът. За тези, които не знаят, Лари Талбът е Върколакът (франчайз, водещ своето начало от далечната 1941 г.).
"Спасителят на плажа" - доста добра поема, в която отново главно действащо лице е Лари Талбът.
"Живот в стил ранен Муркок" - разказ вдъхновен от друг любимец на Геймън - неговия сънародник Майкъл Муркок, създател на герои като Елрик, Корум и Дориан Хоукмуун. Тук преводачката отново ни залива с "качествен превод" и с "познания по Муркок и творчеството му". Винаги съм се чудил защо такива автори не се превеждат от преводачи, които са фенове на подобна литература, а от хора, които никога не са чели и произведение от превежданите от тях писатели. Както и да е, отново силно произведение и реверанс към друг любимец на Геймън.
"Сняг, стъкло и ябълки" - доста извратена и брутална версия на приказката за Снежанка. Геймън е майстор в изкривяването на "гледните точки". От хоръра на Лъвкрафт може да направи чудесен хумористичен разказ, а от детската невинноста на Снежанка - брутално зомбиподобно създание, готова да изчука всичко, което мърда и да изпие кръвта дори и на собствената си мащеха.
Мога да продължавам в същия дух, но това няма да е необходимо. Казано накратко всичко в този сборник е прекрасно, с някои малки изключения - повечето поеми и съвсем кратките разкази. Нийл Геймън е невероятен разказвач, който няма нужда от излишни похвали - прозата му говори сама за себе си.
Оценка: 8/10
АВТОР: Явор Цанев
ЗАГЛАВИЕ: Слънчогледите
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година: 2014
Страници: 184
Жанр: Хорър, Фантастика, Хумор, Съвременни разкази
Рейтинг в GOODREADS: 4.93 / 5 от 14 гласували
Цена: 12 лв
Писал съм доста за българския писател Явор Цанев и то само хубави неща. Няма как да не го сторя, след като Явор е един от ярките обекти на нашата литературта сцена. Освен това той е и от малкото българи, които правят всичко по силите си за популяризирането на български автори и произведения. От юли 2012 започна да издава списание "Дракус", в което до момента са публикувани както доказани имена като Сибин Майналовски, Бранимир Събев, Андрея Илиев, Мариян Петров и самият Явор Цанев, така и млади надежди, някои от които дори са под 18 години. (Преди няколко дни се появи и третият за 2014 г. брой на списание "Дракус".)
Но да насочим вниманието си към новото отроче на Цанев, а именно колекцията с разкази "Слънчогледите". Тя е логично продължение на излезлите миналата година "Странноприемницата" и "Вино за мъртвите". Съдържа 20 разказа, повечето, от които са нови и никъде другаде не са публикувани. За любознателните ще кажа, че "Енергиен вампир" може да се прочете и в антологията "Мечове в града", съставена от Александър Драганов, а "Комарджиите на мисълта" в последния "Дракус".
Явор Цанев е известен с преплитането на жанровете в своите произведения. Тук той отново не изневерява на себе си и ни предлага една приятна смесица от хорър, фантастика и хумор. Всичките двадесет произведения са толкова добри, че не мога да извадя дори и едно от тях и да кажа, че не ми е харесало. Особено много ми допаднаха разказите "Слънчогледите", "Вампирска усмивка", "Видеонаблюдение", "Затворът", "Опасен бизнес", "Комарджиите на мисълта" и "Пункт за желязо". Няма да се спирам подробно и да обяснявам в коя творба какво се случва. Разказите на Явор Цанев не могат да се преразкажат, те трябва да се усетят, да се почувстват със сетивата.
За финал ще кажа, че колкото и нови сборника да издаде Цанев, те няма да бъдат излишни в това съвременно литературно пространство, в което почти нищо интересно не се случва, а преводните книги, които се издават на пазара ни са по-скоро за парлама, отколкото за "чудо и приказ". Браво, господин Цанев, браво, Яворе!!! Чакаме следващите ти отрочета, в които да ни покажеш нови емоции и преживявания!
Ревюта на книгата от колегата Бранимир Събев тук, от колежката Ана Хелс тук и от другата колежка Нели Цветкова тук.
Оценка: 10/10
АВТОР: Х. Ф. Лъвкрафт
ЗАГЛАВИЕ: Планините на безумието
ИЗДАТЕЛСТВО: Enthusiast
ПРЕВОД и СЪСТАВИТЕЛСТВО: Адриан Лазаровски
Година на българското издание: 2013
Страници на БГ изданието, меки корици: 360
Жанр: Хорър
Цена: 15.00 лв
СЪДЪРЖАНИЕ:
- Планините на безумието / At The Mountains Of Madness (1936)
- От отвъдното / From Beyond (1934)
- Леден полъх / Cool Air (1928)
- Амулетът / The Hound (1924)
- Музиката на Ерих Цан / The Music Of Erich Zann (1922)
- Кошмарът в Ред Хук / The Horror At Red Hook (1927)
- Сянка отвъд времето / The Shadow Out Of Time (1936)
Едва ли има почитател на хорър литературата, който да не знае кой е Хауърд Филипс Лъвкрафт. Американецът е оставил толкова ярка следа в изкуството, че и до днес се издават купища произведения, вдъхновени от Класика на хоръра. Независимо дали говорим за литература, музика или кино, Лъвкрафт се среща навсякъде. Цял един живот не би ни стигнал да изброим всичко, върху което бащата на Ктхулу е повлиял.
Жалко е обаче, че в България има един-единствен човек, който прави всичко възможно Лъвкрафт да види бял свят у нас. Това е неговият преводач и почитател Адриан Лазаровски, който през годините състави няколко много добри колекции с произведения на американеца - "Зовът на Ктхулу", "Шепнещият в тъмнината", "Възкресителят" и "Некрономикон". Тук отново Адриан е отговорен за издаването на това бижу с помощта на издателство "Ентусиаст". Колекцията е съставена от един кратък роман ("Планините на безумието"), една новела ("Сянка отвъд времето") и пет разказа. Повечето са обвързани от общата идея за Митът за Ктхулу.
В тази колекция отново няма слабо произведение. Всичко е типичен Лъвкрафт - мрачен, студен, плътен ужас. Пряката реч е табу, а зловещите описания преливат отвсякъде. В почти всеки ред тегне мрак и неспокойство, страхът се превръща в спътник до края. Ледени пръсти попипват тук и там, чува се вой на хрътки, слепи пингвини-албиноси се появяват от недрата на Земята, изпод Планините на безумието.
За мен най-силното произведение в колекцията е "Музиката на Ерих Цан". В него Лъвкрафт, по един особено майсторски начин, е предал историята на странен музикант, който свири такива хармонии и невъзможни мелодии, че дори и адските създания не могат да ги пренебрегнат. Произведението, което най-малко ми хареса, е "Сянка отвъд времето". Голяма част от него е напълно излишна (според мен), тъй като е повторение на едни и същи моменти в историята. Отделно има и доста ненужни за сюжета описания.
Не е нужно да хваля Адриан Лазаровски за преводите, които е направил - те са чудесни, изпипани отвсякъде. Лъвкрафт е изключително труден за превеждане автор, но това не е проблем за човекът, който го "изучава" от толкова дълго време. Адриан се е погрижил читателят за изпита всяка една емоция и удоволствие от шедьоврите на Класика на хоръра. Блестящо!!!
Оценка: 10/10
