Познавам "задочно" лицето Димитър Цолов-Доктора от времената, когато все още опъвах гласни и ламаринени струни в няколко никому нелюбими банди и доста успешно измъчвах околните люде с тези си качества. За разлика от мен обаче Доктора е известен с бандата си "Докторс Гого Бенд", а на мен любимите ми техни песновки са хард-кавъра на "Боли" на Борис Дали и химна на всички истински мъже - "Бира". Но стига с музикалните отклонения.
Едва тази година научих, че Димитър Цолов, по призвание и образование Доктора, се изявява и като писател и останах наистина приятно изненадан и впечатлен от произведенията, които прочетох. Сега навярно някой ще ме попита как така, след като първата му книга е видяла бял свят само преди няколко седмици, но и тук съм се подготвил. Първо, Митко участва в конкурса на MBG Books и бе сред номинираните десет автора - впоследствие прочетох в един сайт първото приключение от общо петте на Витек Диман. После той се появи и в конкурса, посветен на българският класик Агоп Мелконян, в койта аз бях един от журиращите, с разказа си "Вдъхновение". Впоследствие Доктора грабна първото място на конкурса на списание "Дракус" с ретро-класическия си хорър шедьовър "Паякът и Осата". Така, виждате, че преди да получа от самият автор новата му книга, аз вече знаех какво да очаквам. И наистина големите ми очаквания се покриха.
Нека започна от оформлението: това е една от най-красивите български книжки, която съм държал в ръцете си. Първо, тя е малка, на размер е колкото бижутата от поредица "Галактика". Основна причина за чара й обаче са чудесните илюстрации. С тях перфектно е уловен духът на произведенията. Кориците са две, тъй като книжката е двулицева. Хубава идея, бай дъ уей! Добра редакция и корекция. Адмирации!
И стигам до същността на материята. Книгата се състои от един мини роман и един мини сборник. Ще започна от колекцията. Тя носи умопомрачителното заглавие "Космическото пиле" и още с първия си разказ ни подсказва, че тука има нещо гнило (в добрия смисъл на думата, естествено!). Доста се смях на "Кръговратите на любовта" и на "зарибяването" на самата Смърт по сапунените сериали. Браво, Митко, идеята направо кърти. Разказите "Пистолетът" и едноименният са прекалено кратки, за да съставят у мен някакво сериозно мнение, но са написани забавно. "Симфония Агония" и "Тримата братя и тридесет годишната ракия" са моите фаворити. Първият с изпипания трилър, а вторият с поуката си и използваните елементи от една от най-известните ни български приказки. "Паякът и Осата", както вече споменах по-горе, е хорър и бе отличен в конкурса на "Дракус".
Това, което обаче най ми хареса беше мини романът "Пет приключения на Витек Диман". Като един изтъкнат фен на нашата митология, просто нямаше как да не обърна сериозно внимание на това произведение. Не се заблуждавайте от предубежденията ми обаче. Витека е голем пич! Смял съм се от сърце. Но и хуморът не е основната положителна черта на романа. Тук Митко е писал толкова майсторски, че докато не изгълтах повестта не се спрях и за миг. В романът си има всичко - майтапи, приключения, хорър, фентъзи, романс, мистерии и т.н. Първите три приключения са по-хумористично настроени, докато последните две носят трагичен нюанс, особено финалното. Но няма как, независимо дали си супер герой или митично създание, никой не е защитен от съпружеския терор.
За финал мога да кажа, че тази книга ми хареса адски много. Щастлив съм, че познавам Димитър Цолов и че имам възможност да обменям опит и идеи с него, защото това може да бъде само в полза за един творец. Очаквам с нетърпение следващите му книги и се надявам настоящата му да намери много читатели и ПОчитатели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар