четвъртък, 20 март 2014 г.

РИЧАРД ЛЕЙМЪН - Къщата на звяра (BEAST HOUSE CHRONICLES #1)



АВТОР: Ричард Леймън / Richard Laymon
ЗАГЛАВИЕ: Къщата на звяра / The Cellar
ИЗДАТЕЛСТВО: Аполо Прес
ПРЕВОД: Мария Върбанова, Радмила Кишева
Година на българското издание: 1994
Година на първото издание: 1980
Страници на БГ изданието, меки корици: 290
Жанр: Хорър (любимият ми)
Оценка: 10/10


Ричард Леймън определено е име в хоръра и то доста голямо име. За жалост никога преди не се бях сблъсквал с него. Добре, че бяха хората от издателство "Изток-Запад", които решиха да му издадат класиката "Пътуващо представление с вампир", че да се поинтересувам от този знаменит автор. Живи и здрави да са те и смелчаците от издателство "Аполо Прес", които преди около двадесетилетие са решили да издават този писател, който за мое учудване, винаги е бил по-известен в Англия, отколкото в родната си Америка. 

Романът започва като типичен Кунц - или по-скоро главният откачалник беше като излязъл от произведение на Кунц. Току-що освободен от затвора, Рой тръгва да търси бившата си съпруга Дона и дъщеричката си Санди, като по пътя си оставя доста разплакани и умъртвени човешки същества. Може би ще си кажете, че няма абсолютно нищо необикновено в подобен сюжет, но ако потраете още малко, ще видите, че не е точно така. Защото Леймън не пише обикновени трилъри или криминални романи. Неговата цел е да изненада читателя, да го изуми, та дори и да го отврати.

Къщата на звяра се намира в малкото градче Малкаса Пойнт и в нея от дълги години се случват мистериозни убийства. Според градската легенда убиецът е мутирал звяр, който живее в къщата и излиза само вечерно време, за да търси жертвите си. Самата къща пък се е превърнала в местната атракция и през деня всеки може да си купи билет и да вземе участие в обиколката в нея и да научи историческите факти около убийствата. 

Интересен е дуалистичният подход на автора да задава един въпрос, който е много актуален - "Кой е по-големият звяр? Истинският звяр? Или човекът Рой - убиец, садист, изнасилвач, педофил, гаврил се със собствената си дъщеричка?" Отговорът на въпроса е оставен на читателите, които да си правят сами изводите. 

Като цяло "Къщата на звяра" е един забързан роман, в който има свръхестествени елементи (или поне от гледна точка на това първо произведение от тетралогията изглеждат такива). Действието препуска и не спира нито за миг. Леймън е обвиняван, че не изгражда реални и живи образи, но това никак не отнема от качествата на книгата, защото Леймън е невероятен разказвач. Той прихваща с щипците си читателя и не го пуска, докато не достигнем до последната страница, а тогава оставаме с едно неприятно усещане, че сме били прецакани. Защото искаме още и още... но за още ще трябва да продължим нататък към следващата книга от поредицата, а именно продължението "Малкаса Пойнт", която също видя бял свят на български език, благодарение на издателство "Аполо Прес". 

Ричард Леймън е невероятен писател (или поне за моят вкус е такъв) и имам намерението да се запозная доста добре с творчеството му. Да, той не е Стивън Кинг, тъй като е много по-брутален от него, не е и Дийн Кунц, защото откачалниците, за които пише са по-лоши от неговите, той обаче е Ричард Леймън и това е достатъчно, за да даде категоричното обещание за един разбиващ сплетърпънк хорър шедьовър като "Къщата на звяра". 

Няма коментари:

Публикуване на коментар