неделя, 16 март 2014 г.

Ф. ПОЛ УИЛСЪН - Демонични песни




АВТОР: Ф. Пол Уилсън
ЗАГЛАВИЕ: Демонични песни
ВИД: Сборник с разкази
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година на издаване: 2014
Цена: 12 лв
Превод: Коста Сивов
Редактор: Кети Илиева
Предпечат и дизайн: Явор Цанев
Корица: Мирослав Георгиев


Ф. Пол Уилсън е роден на 17 май 1946 година в Джърси Сити, Ню Джърси. Започва кариерата си като писател на фантастични произведения, но постепенно се захваща с любимия си жанр – хорърът. В Щатите е известен с медицинските си трилъри, които жънат големи успехи. Някои от тях са издавани и на български език. Това са „Отвличане”, „Мираж”, „Завещанието”. Други книги на Уилсън, които могат да се намерят на родна реч са изключително силният сборник с разкази „Боровата пустош”, романите „Нощно изтребление”, „Пазителят на меча” и „Проклятието”.
Доста от съвременните светила в трилъра и хоръра се изказват ласкаво за Уилсън.
Стивън Кинг казва, че е намерил литературната стойност на хоръра именно в романа „Докосването” на Ф. Пол (The Touch, 1986).
Дийн Кунц пък казва, че „Уилсън изплита магии от думи”, а Дейвид Морел нарича един от най-известните герои на автора – Майстор Джак – „Културна икона”.
Интересно е да споменем също и един интересен факт, че Уилсън е огромен почитател на рок музиката и това личи в доста от произведенията му.


Сборникът „Демонични песни”, който подготвихме с Явор Цанев, е съставен от девет произведения, като всяко едно от тях е изключително значително за Уилсън и за развитието му като писател. 

„Демонична песен” е разказ, който ни сблъсква за първи път с героите Глекен и Расалом, които намират участие в огромна част от творчеството на американския писател. 

Имаме две произведения и за Майстор Джак – „Домашни поправки” и „Интерлюдия при Дуейн”

Уилсън е писател, който обича постоянно да експериментира. Както вече споменахме, той не се ограничава да пише в един жанр, а постоянно разширява творчеството си, като ползва различни похвати и стилове, и така постига много богати образи и декори, благодарение, на които се превръща в един от най-значимите писатели на нашето време. Един от разказите в сборника – „Моля те, не ме наранявай” – е написан изцяло чрез пряка реч. В него няма нито дума повествование. 

„Ноемврийска игра” пък е разказ, създаден за антологията „Хрониките на Бредбъри”, и е пряко продължение на класиката на Рей Бредбъри „Октомврийска игра”. 

И стигаме до един от тоталните ми фаворити – „Когато беше прекрасен”. За него Уилсън казва, че е вдъхновен от филма класика със Стив Маккуин „Петното”. Той представлява също така и една своеобразна интерпретация на приказката за Пепеляшка, но с доста повече обрати и плашещи моменти. 

Следващият разказ, „Сънища”, се развива във вселената на „Франкенщайн”. 

И стигаме до един изключително интересен разказ – „Зарод”. До момента може би това е произведението, което получава изключително високи оценки от читателите на „Демонични песни”. Няма да разкривам какво означава „Зарод”, но само ще спомена, че в това произведение Уилсън изважда на бял свят най-лошите черти на нас, човешките същества.

Най-дългото произведение в тази колекция е новелата „Среднощна Меса” – тя е и най-публикуваното до момента отроче на автора. 



Искам да представя екипът, благодарение, на когото този сборник се превърна в реалност. Първият човек от него е Явор Цанев - собственикът на издателство „Гаяна” и основателят на единственото в момента списание, което издава българска фантастика „Дракус”. Явор изигра доста роли в процеса по издаването на книгата – корекция на текстовете, дизайн на корицата, предпечат, печат и какво ли още не. Редактор на сборника е Кети Илиева, която редовните читатели на списание „Дракус” и на книгите, които издателство „Гаяна” издава, познават много добре. Художник на корицата е Мирослав Георгиев, един от най-талантливите ни млади творци. Имах удоволствието да работя с Мирослав за четвърти път – той нарисува кориците на първите ми две книги – „Време във времето” и „Съ-Вместим”, както и корицата на един от броевете на електронното списание „БГ Арт Клас”. Естествено, най-големите благодарности отиват при Ф. Пол Уилсън, без когото тази колекция никога нямаше да види бял свят. Уилсън се отнесе изключително професионално към проекта и ни помогна много по осъществяването му. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар