НИЙЛ ГЕЙМЪН - Дим и огледала

АВТОР: Нийл Геймън
ЗАГЛАВИЕ: Дим и огледала / Smoke And Mirrors
ИЗДАТЕЛСТВО: Бард
ПРЕВОД: Милена Илиева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 1998
Страници на БГ изданието, меки корици: 352
Жанр: Фентъзи, Хорър
Признания: LOCUS - 2 място; BRAM STOKER номинация
Рейтинг в GOODREADS: 4.06 / 5 от 40 023 гласували
Цена: 15.99 лв


Нийл Геймън е един от най-известните съвременни британски писатели, а по мое скромно мнение е и един от най-добрите. В последно време се наблюдава истински бум в издаването на автора в България. От това най-много печелят феновете, защото Геймън наистина си заслужава. 

"Дим и огледала" е вторият сборник с разкази, който излиза на български език, след "Чупливи неща". Колекцията е съставена от кратки разкази и поеми в жанровете хорър и фентъзи. Някои от произведенията не ми допаднаха, но така е със световноизвестните творци - публикуват всичко, което напишат (независимо дали то е шедьовър или драсканици върху тоалетната им хартия). В този сборник обаче има произведения, които са толкова качествени, че биха задоволили и най-претенциозния читател. Едни от тях са следните:

"Сватбеният подарък" - това е един от най-хубавите хорър разкази, които някога съм чел. Тук Геймън е в стихията си. Става въпрос за писмо, което двама младоженци получават като подарък на сватбата си. Ще кажете: "Е, какво толкова! Просто на този, който го е подарил, не са му се давали пари за истински подарък!" Всъщност обаче в това писмо е описано цялото бъдеще на младоженците. А повярвайте ми, то никак не е розово.

"Рицарство" е забавно фентъзи-хумористично произведение, което е типичен Геймън. Добра старица намира Светия Граал, а доблестен рицар е натоварен със задачата да го върне, където му е мястото. Всичко щеше да е наред, ако действието не се развиваше в наши дни. 

"Цената" - този разказ ме накара да се замисля отново за котка. Доста обичам животинките, но по една или друга причина не мога да си взема такава. Героят на това произведение се казва Черния котак, а задачата му е доста по-тежка от това да лови мишки и да се излежава на сянка под навеса. 

"Мостът на трола" - доста поучителен и забавен разказ за един мост, един трол и едно момче, което с времето се превръща в истински мъж. 

"Езерцето със златните рибки и други истории" - това е може би един от най-добрите разкази на Геймън. Тук според мен авторът до голяма степен е описал собствените си несгоди с киностудията, които дават луди пари за права на книги, които след това превръщат във всичко друго, само не и в екранизация на дадената книга. 

"Стария Шогот, специално" - доста забавен прочит на Митът за Ктхулу от Геймън. Не е тайна, че британецът е огромен почитател на Лъвкрафт, а това съвсем не е единственото произведение, вдъхновено от Класика на хоръра. Нямаше да е лошо тук преводачката да прочете малко инфо за Лъвкрафт, преди да преведе този разказ. Макар да съм огромен фен на Ктхулу и Х. Ф. (наблягам Х. Ф., а не както е в превода Х.П.) на моменти стоях като гръмнат, чудейки се какво точно означава това или онова. 

"В търсене на момичето" - отново много силен разказ. Мистериозно момиче се появява по кориците на списание за мъже през годините. Е, какво толкова, ще кажете! Проблемът е, че все е с различно име, все е на 19 години и все никой не е чувал за нея. Просто идва, прави си сесията и потъва вдън земя до следващата си мистериозна поява. 

"Краят на света, за пореден път" - тук Геймън за пореден път е направил кросинг, както в изключителния шедьовър "Етюд в изумрудено", където беше преплел Ктхулу Митоса с Шерлок Холмс вселената. В "Краят на света" Ктхулу Митоса се сблъсква с Лорънс Талбът. За тези, които не знаят, Лари Талбът е Върколакът (франчайз, водещ своето начало от далечната 1941 г.). 

"Спасителят на плажа" - доста добра поема, в която отново главно действащо лице е Лари Талбът. 

"Живот в стил ранен Муркок" - разказ вдъхновен от друг любимец на Геймън - неговия сънародник Майкъл Муркок, създател на герои като Елрик, Корум и Дориан Хоукмуун. Тук преводачката отново ни залива с "качествен превод" и с "познания по Муркок и творчеството му". Винаги съм се чудил защо такива автори не се превеждат от преводачи, които са фенове на подобна литература, а от хора, които никога не са чели и произведение от превежданите от тях писатели. Както и да е, отново силно произведение и реверанс към друг любимец на Геймън. 

"Сняг, стъкло и ябълки" - доста извратена и брутална версия на приказката за Снежанка. Геймън е майстор в изкривяването на "гледните точки". От хоръра на Лъвкрафт може да направи чудесен хумористичен разказ, а от детската невинноста на Снежанка - брутално зомбиподобно създание, готова да изчука всичко, което мърда и да изпие кръвта дори и на собствената си мащеха. 

Мога да продължавам в същия дух, но това няма да е необходимо. Казано накратко всичко в този сборник е прекрасно, с някои малки изключения - повечето поеми и съвсем кратките разкази. Нийл Геймън е невероятен разказвач, който няма нужда от излишни похвали - прозата му говори сама за себе си. 

Оценка: 8/10