вторник, 29 декември 2015 г.

СЮЗАН БЕТ ПФЕФЪР - ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ 1: Живота, какъвто го познавахме



АВТОР: Сюзан Бет Пфефър
ЗАГЛАВИЕ: Живота, какъвто го познавахме / Life As We Knew It
ПОРЕДИЦА: Последните оцелели - книга 1
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Диана Кутева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2006
Страници на БГ изданието, меки корици: 372
Жанр: Young Adult, Дистопия, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 3.89 / 5 от 85 505 гласували
Цена: 13.90 лв


Признавам, че тази книга ме привлече най-вече с чудесната си корица... по-точно с чудесната си постапокалиптична корица. Не мога да отрека, че издателство "Ибис" са изключително добри в правенето на завладяващи корици и само за една година това е поредната тяхна книга, която чета заради корицата (друга покъртително яка книга, която прочетох поради тази причина беше "Останалите" на Том Перота). 

Сюзан Бет Пфефър е неизвестна за мен писателка, която набира сила в Америка със своята янг адълт поредица "Последните оцелели", чиято първа част - "Живота, какъвто го познавахме" - ще разгледаме в настоящото ревю. Прочетох около една четвърт от този роман и малко по малко затвърждавах мнението си, че Пфефър е заслужено "неизвестна" за мен писателка. Причината: поредната янг адълт поредица, която разчита на добрия стил на авторката си, на изключително клиширана апокалиптична тема (катастрофа или по-скоро катаклизъм) и на последиците от нея. Запознаваме се с Миранда и със семейството й и с усилията им да запазят животите си в този земен ад, стоварил се на главите им. Още в началото на книгата всеки читател би си казал, че всичко е ясно - героите ще се изправят пред редица трудности, които ще преодолеят с лекота, ще се скарат няколко пъти в семейството, ще поплачат и после ще се сдобрят и накрая всичко ще се оправи и ще заживеят мирно и щастливо до края на дните си.

Аз също си помислих, че подобно развитие очаква останалите три четвърти от романа, но за огромна (изключително огромна) изненада, това не се случи. Като че ли в един момент Пфефър се беше изморила от всичките тези янг адълт клишета и беше решила да напише един изключително силен роман. Защото "Живота, какъвто го познавахме" рязко направи завой от янг адълт концепцията си и се превърна в една тежка дистопия, която ми напомни за най-добрите романи на Робърт Хайнлайн, в които героите му често се изправят пред уникални ситуации и реагират още по-уникално. 

В крайна сметка едно произведение е добро не защото е добре написано (изключително много автори имат приятен стил и разказват добре), а защото ни "докосва" вътрешно. Лично мен тази книга ме докосна със своята правдоподобност (имам предвид в човешките взаимоотношения, а не в научните факти) и със своята борбеност (героите не се отказват от правото си на живот, дори и в моментите, когато всичко е изгубено). Краят е неочакван и съвсем не се доближава дори до хепи-енд. Героите в романа са малко, но пък за сметка на това са добре изградени, заживяват на страниците му, карат ни да им съчувстваме, да се радваме с тях, да плачем с тях, дори да "умираме" по няколко пъти с тях. 

Изключително съм доволен, че корицата на тази книга е толкова добра и ме накара да й обърна внимание. Определено се чувствам доста по-богат в литературно отношение след като я прочетох. Изпитвам огромно уважение към авторката за смелостта й да избяга от рамките на комерсиалния янг адълт жанр и да ни предостави една наистина стойностна книга, па макар и под една комерсиална обвивка. 

Този месец излезе втората книга от поредицата - "Изгубени завинаги", - която чета в момента и която обещава да е още по-силна от първата. Очаквайте и нейното ревю скоро.



ОЦЕНКА: 9/10

Няма коментари:

Публикуване на коментар