ЯВОР ЦАНЕВ - Странноприемницата

АВТОР: Явор Цанев
ЗАГЛАВИЕ: Странноприемницата
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година: 2013
Страници: 166
Жанр: Хорър, Фантастика, Съвременни разкази
Рейтинг в GOODREADS: 4.89 / 5 от 53 гласували
Цена: 12 лв

       Изключително ми е приятно всеки път, когато се сблъскам с хубаво българско произведение и трябва да призная, че в последно време все повече родни творци ме радват с литературните си “картини”. Едва привършил книгата, изпитвам нужда да споделя емоциите си с приятели и фенове, търсещи същото като мен - четиво, с което да си прекарат приятно времето и да се отделят от света на реалното, заменяйки го с един по-невъзможен и по-привлекателен заместител.

Понякога ми е трудно да опиша с думи текстовете, които са ме впечатлили, да представя максимално добре идеята или намерението на автора, да покрия с разбиране цялата територия на произведението. Няма и да се опитвам, защото всеки човек си възприема нещата чрез своята призма за света и сам преценява кои съвети да използва и над кои да се надсмее. Моята работа е да посоча точките, които може и да бъдат интересни за масовия читател, онзи същият, който по цял ден търси информация за любимите си автори и произведения, които не се намират лесно.

Ще започна от тук: Да, българските творци не издават книги ежегодно, нито пък имат възможност да работят с цял екип върху писанките си, но това определено не е причина, за да не пишат качествена проза. Примерите днес са пределно красноречиви, ще спомена няколко от съвременните творци, които лично мен ме вдъхновяват и впечатляват с всяко свое следващо произведение, няма как да не спомена Адриан Лазаровски с неговите оригинално-класически хорър изпълнения, Бранимир Събев с разнообразните си истории, изпълнени с кръв, секс и мощ, Донко Найденов с викторианското изразяване в неговите приказки на ужаса, Александър Драганов, Сибин Майналовски, Ради Радев, Весислава Савова, Васил Велчев, Спасимир Тренчев, Мариян Петров и още много други. Списъкът е дълъг, което доста ме радва. България заслужава да има талантливи писатели.

В настоящото ревю ще ви запозная с поредната българска книга, която си струва всяка вложена секунда, както в изготвянето й, така и в прочитането й. Става въпрос за вторият сборник с разкази на Явор Цанев, един човек, който влага почти цялото си време в популяризиране на фантастиката като цяло. Първата колекция на автора излиза през 1996 година и носи заглавието “Избраникът”. Освен нея Цанев публикува и редица поетични произведения под формата на стихосбирки - “Траурни кристали” (1994), “Икон” (1999), “Необходими ангели” (2009) и “Четиристишия” (2009). От 2012 година насам се занимава основно с издаването на списание “Дракус”, което в момента се утвърждава като единственото в България, което събира периодично едни от най-талантливите БГ творци.

В сборникът “Странноприемницата” Цанев слага на едно място разкази, които са писани преди около две десетилетия (между 1989 и 1996). Както самият писател казва в началото на книгата: “Тези разкази написа момчето, което бях преди двайсетина години и на което обещах, че един ден ще ги събера в книга.” Но късите форми въобще не личи да са писани от пубертет с наивни разбирания и модернистични ценности. Момчето, което е сътворило тези разкази е било един узрял за живота индивид, вникнал в основата му и настроил “апаратурата” си така, че да влезе в ритъм с него.

Не за първи път разгръщам страниците на произведение на господин Цанев, така че отворих тази книга с огромни очаквания, защото той вече беше вдигнал “онази летва”, за която всички говорят, прекалено високо. Толкова, че дори и космическите кораби на Робърт Хайнлайн да не могат да ги достигнат.

            Ще ми се да представя разказите, един по един, макар да не ми стигат думите да опиша чувствата и емоциите вложени в тях, както и мястото да си изкажа впечатленията и възхищението. Така че ще се спра само на няколко от творбите. Искам да предупредя, че тук, в тази колекция, става въпрос за сериозна литература, художествена, такава каквато няма да се хареса от хора, чиито единствени предпочитания към произведенията са да има армии извънземни, космически войни, няколкостотин взривени летателни апарата и милиони изтрепани герои. Явор Цанев не пише за изтъркани сценарии на нискобюджетни холивудски продукции, Явор Цанев пише литература, която лично аз трудно мога да определя. Ако трябва да го сравня с някой от класиците, то определено това ще е Рей Бредбъри, един от любимите творци на автора. Доста от произведенията в сборника ми навяха асоциации и с Теодор Стърджън, с мрачната си сериозност и сериозните си проблеми. Но нека продължа с няколко думи и за произведенията в сборника:

          “Странноприемницата” е разказът дал заглавието на колекцията. В него се натъкнах на няколко невероятни момента, които ме накараха да осмисля литературните си прийоми като писател. Ако някой ме накара да му разкажа накратко за какво става въпрос в тази странноприемница, няма да успея да изпълня молбата му, защото в произведение като това, терминът “накратко” не съществува. Ще ми е необходима цяла вечност.

            “Крилете на бурята”. Това, което аз разбрах от този разказ е, че човек трябва да бъде себе си. Да не се държи като кукла на конци, просто защото някой казва, че така е прието. Защото иначе бурята заплашва да измете боклука от света, наречен предразсъдъци. Много силна история, предадена с похватите на истински майстор-психолог.

         “Като вятър в комина”. Една от редките фантастични истории в сборника. Предадена е малко в стил Робърт Шекли - човеци-извънземно - само че без хумора. Приятен и увлекателен разказ.

            “Таласъмът на таласъма”. Явор Цанев има доста интересно чувство за хумор, което имах щастието да усетя в едно от произведенията му, което за жалост не е намерило място в “Странноприемницата”. Говоря за разказът “ФЛОГ”. Тук, в “Таласъмът на таласъма”, отново се сблъскваме с хумористична история за това, че и таласъмите си имат проблеми със странни същества от техния “друг” свят. Голямо чудо става по едно време, така че по-добре да го усетите, отколкото да се мъча да ви внуша някакви емоции.

            “Избраникът”. Никога не съм предполагал, че авторът би написал разказ с основна тема в него “сатанизма”. Просто някак си от нещата, които е писал до момента, никога не е правил и най-малкия реверанс към дявола и култа към него. “Избраникът” е историята дала заглавието на първия сборник с разкази на Явор Цанев, издаден в далечната вече 1996 година. Навярно тук произведението е претърпяло някаква метаморфоза, за да придобие по-съвременен вид, но определено съдържа много въпроси и проблеми, които продължават да са актуални. Финалът е покъртителен и ме остави с отворена уста. Не очаквах, че нещо на тази тематика би ме впечатлило толкова много.

            “Войните на изкуството”. Помня, че преди много години четох кое е по-правилно да се каже: “войн” или “воин” за човек, който е решил да воюва за нещо. В този разказ се има предвид именно за човек, който води битки, а не за “война” като съвкупност от подобни личности (да ме прощават аналитиците!). Безспорен фаворит за мен. Като човек, който пише и се стреми към издаване, просто не мога да опиша възторга си от подобно произведение. В него е описан свят, в който за да имаш правото да пишеш и да издаваш, трябва да водиш битки на арената и да побеждаваш. Но нима по този начин не изгубваш самият себе си? Това, което представляваш? Отговорите определено ги има. Само трябва да ги откриете между редовете.

            “Часът на мъртвата неподвижност”. Много силен разказ. Прилича на друго произведение от сборника, а именно “Малката кибритопродавачка”. Даже мога да нарека и “Часът...” кавърверсия на “Кибритопродавачката”. Господин Цанев си борави с подобни теми толкова умело, че би накарал и най-добрите световни разказвачи да му завидят. Много силно произведение, много драматично и емоционално. Тук авторът казва десетки неща с няколко думи. Уникален!

“Когато боговете поискат...”. Сблъсках се с този разказ на страниците на списание “Дракус”. Естествено толкова много ми беше харесал, че в сборника отново го прочетох... за трети или четвърти път. Силната страна на почти всички произведения на автора е, че работи върху много сериозни екзистенциални проблеми. Тук случаят е същият, но дава право на всеки читател да си открие собствените изводи от историята. Един жрец, ненаситни богове и хора, които са готови да жертват всичко, за да получат невидимо благоволение. Лудост ли е това или оправдан страх?

“Погледни към страха”. Вторият ми абсолютен фаворит в сборника. Невероятна хорър история, представена по елегантен и изтънчен начин. Трябва да призная, че Явор Цанев се чувства в свои води в този стил и това много ме радва. Страхът на бащата от тъмното се предава и на сина. Но когато родителят решава да научи детето си да се справи с мрака, самият той открива нещо, което го кара да се замисли дали някогашният му страх не е бил обоснован.

“Снежинки в мрака”. Отново разказ, намерил място на страниците на един от броевете на списание “Дракус”. Романтична научнофантастична история, напомняща за великият Рей Бредбъри, а лично на мен и за шедьовъра на Любен Дилов - “Двойната звезда”.

“Мълнията”. Отново романтична история с елементи на фантастика, хорър и драма. На какво ли не е способен човек, за да докаже любовта си на любимата жена. Невероятни идеи, невероятно изпълнение. Дори не си бях и помислял, че може да съществува чак такава обич. Да ме прощават жените, ама този Род (единият от двамата главни герои) е пълно куко. Но пък това не пречи на разказът да е гениален.

“Малката кибритопродавачка (кавърверсия)”. Смятам, че думите ми биха били излишни тук. Похвала за смелостта на автора да експлоатира тази световно известна класика на Ханс Кристиян Андерсен. Справил се е чудесно.

“През други очи”. Какво би станало ако някой друг живееше във вашето тяло? Да, темата не е от най-оригиналните, но начинът, по който е предложена на читателя е на високо ниво. Красота.

Не съм ревюирал всичките разкази не защото не са добри и не го заслужават, а просто защото това не е необходимо. Всяка история на господин Явор Цанев е едно приключение в непознати води. Колекцията е съставена от произведения в различни стилове и жанрове. Цанев е колоритен писател, човек, който не ползва една и съща формула в създаването на хубави разкази. Лично на мен този сборник ми стана един от любимите, а като гледам валящите ревюта и мнения на читатели, не само на мен.

Пожелавам на автора много успехи с книгата и вече гледам напред в бъдещето към новата книга, която по непотвърдена информация се очаква около месец октомври на тази година.

Оценка: 10/10