Интервю с АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ

Изключително ми е приятно да представя на Вашето внимание последващото интервю с един човек, когото много уважавам. Той е писател, преводач, организатор и огромен поддръжник на жанра фантастика като цяло. Повечето хора го познават като главно действащо лице зад проектите „Цитаделата” и Националния клуб за фентъзи и хорър „Конан”. Името му е Александър Драганов, а в по-долните редове той ще ни разкаже за себе си, както и за миналите, настоящите и бъдещите си начинания.

КОСТА:

Здравей, Сашо, много се радвам, че се съгласи да дадеш интервю за моя блог. Как си?

АЛЕКСАНДЪР:

Като махнеш лошото, отлично! Шегата настрана, аз благодаря на теб за възможността да дам това интервю. Както ти казах и във Facebook, аз охотно отговарям на въпроси – като пенсионер.

КОСТА:

Ти си човек, който се занимава с много неща – пишеш, превеждаш, участваш активно в Националния клуб за фентъзи и хорър „Конан”, главно действащо лице си на сайта „Цитаделата”. Нахално ли ще е ако те попитам коя от по-горните дейности ти е най-присърце?

АЛЕКСАНДЪР:

Истината е, че аз не разделям тези свои дейности. Приятелите в клуба, работата по сайта, преводите и писането са все части от моята голяма страст – фентъзито. Не бих могъл да избера само един аспект от нея, за да кажа, че ми е най-присърце. Голямо удоволствие изпитвам и при писането на собствена творба, и при превода на нещо велико като книгите на Рик Риърдън, разбира се. Голяма радост и гордост е да гледам как сайта се развива, но незабравими са и срещите с приятелите от клуба всяка събота. Всички тези неща ми доставят удоволствие по различен начин.

КОСТА:

Би ли ни разказал малко повече за „Цитаделата” и каква беше идеята зад създаването на този сайт?

АЛЕКСАНДЪР:

Сайт „Цитаделата“ е създаден от Васил Мирчев – младши, синът на големия наш режисьор, известен с филми и сериали като „Голямата победа“ и „Неочаквана ваканция“. Аз се присъединих към екипа по-късно, като водеща роля заех с фенщина – чета и пиша много. За самото съществуване на сайта обаче трябва да благодарим на Васил, на който ще съм вечно признателен, че в един момент ми повери основната работа в „Цитаделата“. А иначе идеята е проста – една страница в Интернет, направена от и за феновете!

КОСТА:

Известен си с преводите си на любими фентъзи книги. Би ли ни разкрил върху какво работиш в последно време и с какво ще зарадваш читателите на този жанр?

АЛЕКСАНДЪР:

В момента работя по „Голиат“. Това е третата и последна книга от поредицата „Левиатан“ на Скот Уестърфийлд, един алтернативен прочит на Първата световна война, в който Германия и Австро-Унгария са развили стиймпънк технологии, базирани до голяма степен на откритията на Никола Тесла и воюват срещу Великобритания, Франция и Русия, които са „Дарвинисти“ и еволюират невероятни чудовища по изкуствен път. Книгите са мното интригуващи, със запомнящи се главни герои и се четат леко, макар за превод да не са особено лесни. Встрани от това с нетърпение очаквам да получа текста на „Домът на Хадес“ – четвъртата книга от великолепната поредица на Рик Риърдън „Героите на Олимп“, която отново ще ни срещне с един от най-популярните герои на съвременното фентъзи – Пърси Джаксън, през чиито поглед можем да видим някои от най-интересните старогръцки легенди и митове в съвременен прочит.

КОСТА:

Как един преводач превежда една книга? Можеш ли да ни разкажеш с няколко думи?

АЛЕКСАНДЪР:

Навремето колегата Валерий Русинов ми беше казал, че преводът е като жената – или е хубав, или е верен. Тази поговорка, макар и опростено, илюстрира чудесно основната задача на преводача – да предаде текста на английски така, че да звучи добре на български. За мен това се получава, когато работиш с желание. Дори и ако книгата не ти е много интересна обаче, трябва да дадеш всичко от себе си, за да не разочароваш читателя. Аз съм имал своите грешки като преводач, но мисля, че работя по книгите с любов и това се усеща от феновете, затова не съм бил критикуван особено остро дори за по-сериозни грешки.

КОСТА:

След въпросите за „Цитаделата” и преводаческата ти дейност, следва такъв и за писането ти. Как точно стана писател?

АЛЕКСАНДЪР:

Това беше толкова отдавна, че вече не си спомням точно. Първата ми история мисля беше фенфик, в който сглобих сюжетите на две детски предавания по телевизията. По-късно започнах да пиша и свои неща, макар че продължих с фенфиковете до сравнително късно. В 9-ти клас основах фентъзи клуб за писане в Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК), където няколко души четяхме „книгите“ си (написани в тетрадки) един на друг. По-късно имах щастието да публикувам няколко разказа в списание „Фентъзи Фактор“, получих покани за участие и в сборниците „Звяр Незнаен“ и „Замъкът на престола“. През 2008-ма имах възможността да издам и собствена книга – „Перлата на феникса“, с която започна „Хрониките на Ралмия“, а след това съм участвал в още два сборника – „Мечове в леда“ и „До ада и назад“. Паралелно с това публикувах много свои неща и в „Цитаделата“, като всичко това накуп продължава да ме оформя като писател и до ден днешен, заедно с книгите, които чета, разбира се. Може би най-интересните литературни опити, които съм правил обаче са риалити-романите на Българското Национално Радио. Това е изцяло нов жанр, в който няколко автора създават история на живо в студиото на радио „София“, като никой не знае какво е подготвил другия. Това се случва в няколко поредни предавания и понякога се получават много интересни резултати. Благодарен съм както на Адриан Лазаровски, така и на водещите Емил Янев и Кин Стоянов за възможността да участвам в няколко такива проекта, като имах основна роля в изготвянето на два от тях – фентъзито „Вечер в скрития квартал“ и „Пациентът“, което е хорър.

КОСТА:

Работиш ли над нещо ново? Можем ли да очакваме книга втора от „Хрониките на Ралмия”.[1]

АЛЕКСАНДЪР:

Книги втора, трета, четвърта, пета и шеста от „Хрониките на Ралмия“ се появиха в Интернет и все още могат да се намерят там. Веднага давам и линк:
http://citadelata14.data.bg/p/files/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A0%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B8%D1%8F

За съжаление книгите не можаха да получат професионална редакция и да видят бял свят на хартия поради особеностите на българското книгоиздаване и най-вече разпространение, за които не бих искал да влизам в детайли тук.

КОСТА:

Съставител и участник си в сборника с разкази „Мечове в леда”. Доста успешен проект, още повече, че това е един леко пренебрегван жанр от българските творци. Можеш ли да ни разкажеш нещо интересно около процеса по събирането на творбите и издаването на книгата?

АЛЕКСАНДЪР:

Идеята за „Мечове в леда“ се появи малко случайно. Дълго време исках да напиша своя история за елфи на мрака и така се родиха „Сказания за ледената планина“, в които запознах читателя с героя Алтиарин. В същото време моят добър приятел Бранимир Събев ми посвети „Кулата на сребърното езеро“, която е страхотен разказ в жанра „Меч и магия“ и подобно на Сказанието е със зимен декор. И понеже много обичам снега и зимата, реших да впрегна още няколко млади автора от клуба и така създадохме „Мечове в леда“. За издаването, което стана благодарение на „Екопрогрес“ основна заслуга носи Бранимир Събев. Без него този проект нямаше да види бял свят.

Най-интересното за „Мечове в леда“ обаче бе премиерата на книгата, която съвпадна (нарочно, естествено) с церемонията по връчването на Годишните награди на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър. Дойдоха много страхотни млади хора (част от които и ослепително красиви момичета), които си купиха книгата и ни наобиколиха за автографи. Беше магическо преживяване.

КОСТА:

Ще споделиш ли с нашите читатели откъде черпиш идеите си? Кои са любимите ти автори? Книги? Каква музика слушаш? На какви други изкуства се прекланяш, освен тези, които практикуваш?

АЛЕКСАНДЪР:

Идеи черпя от много места – от книгите, които съм прочел, филмите, които съм гледал, старите митове и легенди, красиви фентъзи илюстрации, а понякога и случки от живота. Вдъхновението ми най-често идва с хубавата музика. За мен това най-често означава музика от филми или трейлъри. Изключително много харесвам саундтраковете на композитори като Ханс Зимър, Джон Уилямс, Хари Грегсън-Уилямс, Патрик Дойл, Дани Елфман, Кристофър Дрейк, Кристоф Бек, Енио Мориконе, а също и композициите за трейлъри на Audiomachine и Two Steps from Hell. Отделно от това слушам почти всякаква музика, стига да е хубава.

Любимите ми автори и книги са много, но все пак бих изтъкнал творчеството на писатели като Дж.К. Роулинг, Тери Брукс, Реймънд Фийст, Дейвид Едингс и Саймън Р. Грийн. Най-любими обаче са ми книгите от поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ и „Героите на Олимп“ от Рик Риърдън, които дават нов, съвременен и много забавен прочит на старогръцките легенди и митове. Пърси Джаксън освен това е и любимият ми фентъзи герой.

Както може би ви е подсказал музикалния ми вкус, аз много обичам да гледам и филми. За хората, които ме познават в Интернет не е голяма тайна, че съм голям фен на „Междузвездни войни“, а също и на филмите за Батман. Падам си още по екранизациите на любими фентъзи книги като „Хари Потър“, „Пърси Джаксън“, „Хрониките на Нарния“ и „Ерагон“. Извън фентъзито се прекланям пред уестърна „Имало едно време на Запад“ от Серджо Леоне, а понякога се забавлявам искрено и с френски комедии като „Руби и Кантен“, „Такси“, „Уасаби“.

КОСТА:

Кое свое произведение обичаш най-много и защо?

АЛЕКСАНДЪР:

Най-много обичам поредицата истории за черния елф Алтиарин и вампира Римиел, започнала със „Сказания за ледената планина“ и продължила със „Замъкът в мъглите“ и „Водопадът на зората“. Това са най-епичните произведения, които съм писал, героите в тях са ми най-интересни и самият свят ми допада най-много.

За тези, на които им е интересно, ето линкове към историите:
- „Сказания за ледената планина“

http://citadelata.com/index.php?show=2883

- „Замъкът в мъглите“

http://citadelata.com/index.php?show=3972

-  „Водопадът на зората“

http://citadelata.com/index.php?show=4181

КОСТА:

Какво би посъветвал младите хора, които са решили да се занимават с писане?

АЛЕКСАНДЪР:

По принцип това не е най-доходоносното занимание в България и не знам дали е редно да го препоръчвам, но пък ако човек има потребност да пише, няма как да го подтисне. Съветът ми е банален – вярвайте в себе си и не се отказвайте, каквото и да става.

КОСТА:

Какво мислиш за българските критици? На ниво ли са те и могат ли да помогнат на един писател да се развива?

АЛЕКСАНДЪР:

Мнението ми за българските критици като цяло е много ниско. Според мен критикуването е национален спорт в България и е много трудно да намериш нашенец, който да е доволен от нещо, каквото и да е то. Сякаш винаги първо търсим лошото, отрицателното, гледаме да похулим човек, без да мислим за това какви усилия е вложил той в труда си, а ако става дума за книга – с колко любов е изградил света и героите си и с каква нервност е решил да предложи произведението си пред публика. Повечето критици у нас са изключително озлобени хорица, които най-много обичат да мразят.

За щастие има и изключения. Ценни съвети в писането и градивна критика, която ми е помагала съм получавал от писатели като Пламен Митрев, Иван Атанасов от списание „Фентъзи Фактор“, Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Христо Пощаков. Насочваща критика в действие, която ме е карала да поправям фалове в движение съм получавал от водещите Емил Янев и Кин Стоянов в предаванията за Български риалити романи. Встрани от това качествени ревюта на български книги съм чел от споменатия вече Бранимир Събев в блога “The Dark Corner”, от Весислава Савова, от Христо Блажев и разбира се, от писателя Иван Русланов в „Цитаделата“.

КОСТА:

В последно време излязоха доста качествени книги на родни автори. Няма как да не спомена сборникът с разкази на Бранимир Събев „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”, „Отвъд страха” на Донко Найденов, „Завладей Българките” на Адриан Лазаровски, антологията „До Ада и назад”, „Странноприемницата” на Явор Цанев, „Сянката” на Сибин Майналовски, „Апартаментът” на Спасимир Тренчев. Имаш ли любим български писател?

АЛЕКСАНДЪР:

Вярно е, че българските фантастични книги напоследък преживяват истински ренесанс, като към споменатите от теб заглавия бих добавил още „Черният ангел – раждането на един от нас“ от Иван Русланов, „Зеницата на смъртта“ от Силвия Петрова, „Недосегаем“ от Кристиян Малинов. За любими български писатели обаче трябва да се върна много по-назад, към епохата на книгите-игри и по-специално към Любомир Николов, който, макар и под западни псевдоними (Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс), твореше невероятни интерактивни приключения като „Замъкът на таласъмите“, „Гората на демона“, „Нощта на върколака“, „Господарят на зверовете“ или „Трите камъка на съдбата“. Макар и с игрови характер, тези книги имат най-добрият стил, който съм виждал от български автор, а книгите-игри като цяло бяха нещо прекрасно, което за съжаление убихме сами с простащина и злоба. Освен Любомир Николов, харесвах много приключенията и на Георги Миндизов (Джордж М. Джордж), а също и на Александър Султанов и Богдан Русев (Ейдриън Уейн и Робърт Блонд). Встрани от книгите-игри бих изтъкнал „Повелителят на зората“ от Пламен Митрев, прекрасна българска книга за Конан Варварина, „Нашествието на грухилите“ от Христо Пощаков, което е една наистина остроумна фантастична книга, поредиците на Елена Емануилова. Като цяло смятам, че има много добри български автори, но често им пречим, било с безразличие, било с откровена омраза. Докато не преодолеем този манталитет българските фентъзи и фантастика няма как да се развият.

КОСТА:

Какво мислиш за съвместното писане? Би ли написал разказ или роман в съавторство с някого? Ако да – с кого?

АЛЕКСАНДЪР:

Предлагали са ми, но не. Обичам да имам пълен контрол над това, което пиша. Изключение правят риалити-романите, които съм правил в радио „София“.

КОСТА:

Какви са ти творческите планове за в бъдещето? Работиш ли над някой нов интересен проект?

АЛЕКСАНДЪР:

В момента работя над сборника „Мечове в града“, в който отново ще се съберем автори от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, като темата е съвременно градско фентъзи. Моята история се казва „Тримата пазители и златната ябълка“ и е съвременна интерпретация на старата приказка. За нея бях повлиян от творчеството на Ангел Каралийчев – още един любим мой български автор.

КОСТА:

Разкажи ни с няколко думи какъв човек е Александър Драганов.

АЛЕКСАНДЪР:

Какъв човек съм могат да кажат най-вече другите, но се надявам освен запален фентъзи фен да съм и добър приятел с чувство за хумор. Може би потретът ми няма да е пълен, ако не кажа, че съм голям фен на Формула 1 и автомобилните надпревари като цяло. Това е другата ми голяма страст, освен фентъзито :)

---

[1] Първата книга от поредицата, „Перлата на феникса” излезе през 2008 година.