Снощи стоях до доста късно, за да довърша четвъртата книга от поредицата за "Врага" на Ф. Пол Уилсън. Бях се жалвал в предишните три ревюта, че лично аз не намирам нищо общо между предните романи, но тук вече нещата се изясниха донякъде. Докато "Проклятието" (The Tomb, 1984) и "Докосването" (The Touch, 1986) разказваха различни истории, "Прероден" е пряко продължение на първата книга "Крепостта" (The Keep, 1981 известна у нас като "Пазителят на меча"). Също така се даде връзка и с третата книга "Докосването", а втората книга, "Проклятието", която се явява и първа на поредицата за Майстор Джак (Repairman Jack), се обвързва с целия цикъл, но това ще стане най-вече в последващите 2 книги, които още не съм имал удоволствието да прочета.
"Прероден" или Reborn е издадена в Щатите 1990 година, чрез издателство Dark Harvest. На български не е превеждана и издавана до този момент. Като цяло, освен в "Цикълът за Врага" и в поредицата "Майстор Джак" (с която има много общо), тази книга попада в мащабния проект на автора - "Тайната история на света" (The Secret History Of The World). Също като Азимов и Кинг, малко по малко Ф. Пол Уилсън създава връзки между произведенията си, чрез които ги обединява в едно цяло. За някои това е интересно, за други леко неприятно, защото трябва да прочетат един огромен куп с книги, за да "влязат във филма" както се казва.
Тази книга, лично според мен, имаше доста недостатъци. Като цяло идеята е страхотна, Уилсън е чудесен писател, героите му са интересни и емоционални, но много неща не ми допаднаха. Първо, отделянето на огромно внимание на ненужни подробности, а същевременно с това претупването на интересните моменти. Второ, в един момент нямаш представа кой за какво се бори, кой е добър и кой лош, кой ще направи някоя глупост и кой нещо свястно. Тук има някои "висящи" герои, които, също като "висящото кафе", чакат някой да ги хареса. Бива ги, но просто не са за тази книга. Трета критика, умишленото прикриване на някои от фактите. От самото начало ми е ясно, че този Вельор, или както там се произнася на български, е самият Глекен, но никъде авторът не го нарича с истинското му име. Голям пропуск. Същото важи и за Расалом. Още доста неща не ми допаднаха, но стига с лошото.
Хубавото на книгата е, че най-после вкара в релси действието и идеята зад този цикъл. Връща се към корените на "Крепостта" и отново ни сблъсква с Глекен и Расалом. Споменава се град Търговище (според мен Румънския, а не бълтарския) и българите като нация (браво на Уилсън за това!). Идеята зад романа е много интересна и той като цяло е много интересен, но просто гореспоменатите неща дразнят на моменти. Иначе Уилсън си е майстор-разказвач и дори при всичките ми забележки бих дал оценка 9 от 10 на това произведение. С нетърпение се нахвърлих на петата книга, защото смятам, че тя ще компенсира всички недостатъци от предните и ще ни премаже с пълна сила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар