вторник, 5 август 2014 г.

BRIAN LUMLEY - Necroscope (NECROSCOPE #1)



АВТОР: Брайън Лъмли
ЗАГЛАВИЕ: Некроскоп / Necroscope
ИЗДАТЕЛСТВО: Tor
Първо издание: 1986
Година на изданието на Tor: 1988
Страници: 505
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 3.96 / 5 от 10 607 гласували


Трябва да си призная, че доскоро не бях чувал името на Брайън Лъмли. Първата ни среща се състоя преди около 2 години в една книжарница, където (както винаги) първо се насочих към рафтовете с намалени книги. Две заглавия попаднаха пред погледа ми и то заради чудесните си рисунки на кориците (твърди при това; отново се убеждавам, че корицата е много важна за една книга). И двете се оказаха на руски, но тъй като по него време имах огромно желание да усъвършенствам този език си ги закупих. Впоследствие реших, че тази на Лъмли няма да я чета (понеже авторът беше супер неизвестен за мен, пък и романът ми приличаше на някакво изтъркано героично фентъзи) и я подарих на библиотеката, за да може някой, който харесва подобни заглавия, да й се наслади. Е, надявам се наистина да е имало радостни читатели на книгата. Ето я и нея:



През отминалите две години обаче, все повече и повече започнах да попадам на името на британеца - човекът е активен участник в безброй антологии, както и огромен фен на Хауърд Филипс Лъвкрафт. Оказа се, че е написал толкова много произведения в Ктхулу Митоса, че и Нора Робъртс би му завидяла за продуктивността. Най-накрая реших да се престраша и да видя за какво (да го вземат Древните) става въпрос. Прочетох няколко разказа и новели и останах раздвоен. Някои от тях бяха написани "под съпровода" на Лъвкрафт - не че бяха лоши, но просто не намерих нещо "изключително" в тях. Други обаче - като тези за героя Тайтъс Кроу, новелата "Хагопиан" и разказа "Милакрион безсмъртният" - направо ме оставиха в недоумение. Изуми ме хамелеонството, с което Лъмли си боравеше с темите и стилистичните похвати. Казах си, че дори и да не съм толкова впечатлен като цяло, трябва да проуча по-детайлно този талантлив писател. 

Брайън Лъмли е най-известен със своите поредици "Некроскоп", "Тайтъс Кроу" и "Сайкомек", така че изборът ми трябваше да е насочен към една от тях. Естествено, избрах си тази, която имаше най-топъл прием в Goodreads, а именно първата книга от поредицата за онзи пич дето си лафи с мъртвите - Хари Киоу. 

След изключително трудното начало на "Некроскоп", което трае един пролог и съвсем малко от първата глава, книгата просто ме сграбчи с пипалата на Ктхулу... опа, Ктхулу го нямаше тук... и ме потопи в света си. Некроскопът е човек, който може да комуникира с мъртвите. Това беше основната реклама на книгата, на която попаднах къде ли не, и всеки нормален хорър фен би си казал, че това не е една от най-оригиналните теми в жанра, но почакайте още малко. Има и вампири...!!! Да, също доста клиширано. Призраци?! Те май вече не са на мода, а! Шпионаж? Там ще си четем Том Кланси, нали? Добре де, добре! Какво остана тогава ли? Ами ШЕДЬОВЪРЪТ на Брайън Лъмли. Защо ли? Защото некроскопът е голям пич, вампирите са си точно копие на изродите на Лъвкрафт, а шпионажът не е от книгите на Кланси, а паранормален. Всъщност Лъмли е забъркал една смесица от жанрове и теми, която е дала много успешни резултати.

Мисля, че тази книга ще се хареса на огромна част от българските фенове на хоръра, тъй като действието се развива предимно в Румъния и Русия през седемдесетте години на миналия век. Авторът прави доста препратки и към нас българите, което ми направи особено добро впечатление. Лъмли е правил сериозни проучвания и според мен е уловил духа на Балканите. Историческите препратки са многобройни и много интересни. Въпреки големия си обем книгата е динамична. В нея има почти всичко, което си е огромен плюс. 

"Некроскоп" е едва първа книга от една огромна поредица. Надявам се и следващите романи и разкази в тази вселена да са на същото ниво, че дори очаквам и повече. Мога да сравня романа с "Крепостта" на Ф. Пол Уилсън, но "Некроскоп" определено е доста по-мащабен от него. 

Горещо препоръчвам автора на феновете на Лъвкрафт и Ф. Пол Уилсън.

Оценка: 10/10 

Няма коментари:

Публикуване на коментар