вторник, 12 август 2014 г.

КЛАЙВ БАРКЪР - Кървави книги, Том 3



АВТОР: Клайв Баркър
ЗАГЛАВИЕ: Кървави книги, Том 3 / Books Of Blood, Volume III
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Иван Атанасов
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 1984
Страници на БГ изданието, меки корици: 260
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.18 / 5 от 5 453 гласували
Цена: 14 лв


След като изгълтах за отрицателно време уникалните "Кървави книги, Том 1" и "Кървави книги, Том 2" дойде ред и на... Дийпак Чопра... хаха, естествено, че се шегувам и Ви пробвам дали не сте заспали още на първото изречение от ревюто ми. След изключителните два тома с разкази на Клайв Баркър и още по-изключителните увещания на преводача на книгата Иван Атанасов (да се преборя с мързела си и да престана да чета оная тухла на Стивън Кинг и да се заема с нещо по-сериозно от литературна гледна точка), най-накрая се наканих да се запозная и с третия том на кървавите буквари. 

Нека първо кажа няколко думи и за това, че Клайв Баркър е доста странен писател. Обикновено авторите, които пишат литературно (имам предвид тези, които се съобразяват с това, че литературата е изкуство и трябва да се "рисува", а не да се използва за тоалетна хартия) не ми допадат особено. Вярно, прозата им е красива, но пък рядко съдържа онова, което аз търся в книгите. Да, някой ще каже как е възможно брутален хорър и литературно писане да се използват в едно изречение, но ако се запознаете отблизо с господин Баркър, ще разберете за какво точно говоря. 

Едно от нещата, които най-много ме изумяват в разказите на британеца, е лекотата, с която се "разхождат" в ума ми историите му. На пръв поглед те са обикновени (ако се опитам да Ви ги разкажа, те няма да Ви впечатлят особено), но в тях се крие огромен потенциал и идеи. 

Първият разказ, "Рожба на киното", е някаква смес от хорър, хумор и трагедия. Като виден режисьор, сценарист и продуцент, Баркър често използва темата за киното в произведенията си. Тук нещата изглеждат нелепо, защото мъртвите филмови звезди оживяват в един кино-салон, посещаван от шепа фенове. Истинските легендите от екраните ли са тези зомбита или нещо друго? Отговорът не е лесен, но пък е ужасен!

"Негово Величество Роухед" е от онези разкази, които ти се иска да си прочел още в първи клас, за да има какво да разказваш на приятелите и съучениците си. Но ако си го сторил пък по него време, това би означавало, че дълги години страдаш от безсъние, ноктите ти са започнали да падат, както и косата ти и... Както и да е! Роухед е странно създание, което се появява изпод огромен камък на полето. Баркър не споменава точно колко е старо изродчето (което между другото идва от някакви стари легенди), но пък описва в детайли жестокостта му, която си е за възхищение. Определено това е едно от силните произведения на британеца. Много напрегнато, много брутално и много качествено. 

"Изповедта на савана (на един порнограф)" е мой тип творба. Така е, като имаш приятели, които са гледали единствено филми с Джена Джеймсън и Трейси Лордс (в началния й период), няма как и ти да не прихванеш. За мен това е едно от най-силните произведения на Баркър въобще. Интересен е начинът, по който авторът гради сюжета на този разказ. Как бързо прескача от едно събитие в друго, само и само за да ни удари с пълна сила на финала, когато май всичко отива по дяволите. 

"Изкупителни жертви" е по-скоро почивка от предните бруталии, но това не означава, че ще почиваме. Напротив! Време е да попътуваме с кораб, да се разходум тук и там и накрая да катастрофираме (или както там е терминът, когато прецакаш работите с корабчето) близо до странен остров, на който няма нищо друго освен три измършавели овце... които, между другото, още са живи. 

"Човешки останки" е моят фаворит в тази трета част от кървавите книги. Няма да се опитвам да описвам начина, по който Баркър ни е поднесъл този десерт в тази екзотична вечеря. Просто ще кажа, че разказът е поразително изящен. Както и всичко останало в творчеството на британеца...

За пореден път Клайв Баркър ни поднася едно чудесно блюдо от 5 произведения, които нямат аналог под слънцето. Обещавам (също така и обещах), че няма да закачам преводача Иван Атанасов (който е свършил чудесна работа за пореден път, няма как да пропусна този неоспорим факт) с въпроси от рода на "Какво стана с четвъртата кървава книга?" или "Ще излиза ли нов Баркър на български език...?" Но както и да е. Истината е, че подобни книги трябва да се четат и да се добавят към колекцията на всеки уважаващ себе си книгоман. Определено си заслужават!

Оценка: 10/10

Няма коментари:

Публикуване на коментар