АВТОРИ: Константин Константинов и Светослав Минков
ЗАГЛАВИЕ: Сърцето в картонената кутия
ИЗДАТЕЛСТВО: Георги Бакалов
ПОРЕДИЦА: Галактика
Първо издание: 1933
Година на изданието на Георги Бакалов: 1986
Страници: 112
Днес съм решил да отделя внимание на един кратък български роман, който прочетох с огромно удоволствие. Той е дело на тандема Константинов и Минков. Трябва да си призная, че не очаквах подобни похвати от произведение, появило се в България през 1933 година. На моменти ми приличаше на заигравките на Кърт Вонегът със самия него в творбите му, на моменти пък забравях, че чета българско произведение от началото на миналия век, и се пренасях на страниците на съвременен хумористичен опит на талантлив творец от първите години на двадесет и първи век. Единственото, което издава повестта, че не е писана наскоро, са няколкото старовремски израза и думи.
С две думи да кажа за какво става въпрос. Известният български поет Валериан Пламенов е изгубил сърцето си, което го води до лоши последици - той не може вече да твори своята чудесна поезия. Поради тази причина го налягат няколко опасности - да започне "истинска" работа, да се замогне (и то доста сериозно) и да се ожени за доста привлекателна и богата жена, която също така му е и голяма почитателка. Ако забелязвате, отказът от писането води до изключително лоши последици. Не си го причинявайте!
Честно да си призная романът ми беше много близък, заради проблемите, които осмиваше, проблеми актуални и до ден-днешен. Авторите са направили един много приятен микс от фантастика, хумор, крими, модернизъм и какво ли още не. Като недостатък мога да посоча няколкото отклонения от сюжета, но това не е болка за умиране. Повестта е доста приятна и увлекателна и се чете буквално за един следобед.
Оценка: 7/10
Няма коментари:
Публикуване на коментар