Веднага след ревюто на чудесния сборник с разкази на Сибин Майналовски - "Сянката", представям на Вашето внимание и едно много интересно интервю с автора, което той даде специално за моя блог. В него ще намерите отговори на въпросите относно творчеството на старозагореца, личните му планове за бъдещето и още куп други неща.
КОСТА:
Здравей, Сиби! За мен е истинско удоволствие, че имам възможност да взема това интервю от теб. Как си?
СИБИН:
Благодаря,
удоволствието е мое. Преди месец приключих една петгодишна връзка и
болката и разочарованието се канализираха в писане, така че в момента
приключвам 16-и нов разказ... Очевидно поговорката „Всяко зло за добро“
най-накрая се оказа вярна :)
КОСТА:
Съвсем
наскоро излезе новият ти сборник с разкази „Сянката”. Знам, че не ти е
за първи път да държиш в ръце своя книга, но какво беше усещането,
когато разлисти страниците й?
СИБИН:
Е, всъщност
ми е за пръв път, що се отнася до чисто моя книга – всичко друго бяха
сборници. Когато разкъсах амбалажната хартия и извадих едно копие,
първата ми работа бе да вдъхна аромата на прясното печатарско мастило.
Нищо не може да се сравни с това – електронни четци, таблети,
смартфони... не! Усещането да държиш томчето в ръка, да чувстваш допира
на корицата и да си кажеш „Ето – една мечта по-малко“... това наистина
няма конкуренция.
КОСТА:
Разкажи
ни малко повече за „Сянката”. Как се роди идеята за подобна колекция,
какви произведения съдържа – нови или събрани от цялостното ти
творчество, в какъв жанр са, някоя интересна случка около процеса на
издаването. Къде може да се намери?
СИБИН:
„Сянката“
съдържа 24 разказа, които са разхвърляни доста във времето – например,
„Мракът и дъщеря ми“ е толкова стар, че вече не помня коя година беше
написан (включен е в книжката като бонус, защото очевидно много се
харесва на читателите), докато „Ъгълът“ и „Клуб 13“ бяха написани (и
съответно включени в сборника) буквално дни преди предаването на книгата
за печат. Малка скоба – тези два разказа се публикуват за пръв и
единствен път – няма ги в блога ми, няма ги по сайтовете за споделяне на
литература... направо библиофилска рядкост :) Що се отнася до
жанровете, в „Сянката“ има за всекиго по нещо – има хумористична
фантастика в традициите на Робърт Шекли и Айзък Азимов, има чиста научна
фантастика, има пародийно фентъзи, традиционно фентъзи... и хорър,
разбира се – за човек, който ляга и става с книги на Стивън Кинг, щеше
да е срамота, ако няма ужаси :)
Книжката
беше дадена за печат в началото на месец март тази година, но излезе в
края на април – голяма мъка беше, даже имаше моменти, когато си мислех
„Ами явно не й е писано“... Слава богу, всичко това вече е минало – да
са живи и здрави и печатницата, и издателят ми от „Топ Преса –
югозападният таблоид“, и „Фабрика за книги“, та дано след време да се
появи и втора книжка :) Странен факт бе, че по данни на фенове „Сянката“
първоначално липсваше в родния ми град Стара Загора и в града, в който
бях прекарал 15 години от живота си – Велико Търново. След сигнал до
разпространителите пропускът бе поправен и сборникът може да се намери
почти навсякъде, където има големи книжарници – „Хеликон“, „Грийнуич“,
„Сиела“, „Букпойнт“ и др., а също и в Интернет-магазините.
КОСТА:
Според
теб „ще има ли хляб” за българските творци в бъдеще? Не искам да
навлизам в политически въпроси, но все пак ново правителство, може би
нови надежди?! Смяташ ли, че скоро ще се промени положението в страната и
българинът, който принципно предпочите чужди автори и дори игнорира
българските, ще си отвори очите за родното?
СИБИН:
Значи тук типичният за българина песимизъм, който
отрича всичко и всички, се сблъскват с чисто човешкото ми желание да не
е така. Новото правителство едва ли ще промени нещо – тук ми идва наум
старата приказка за „новия бардак със старите...“ :) Надеждата ми е в
читателя като личност – искрено вярвам, че на народа ще му писне да чете
блудкави и изсмукани от пръст фентъзита в по 20 тома, за светещи
вампири и влюбени зомбита и ще започне да дава шанс и на българските
автори. А разнообразието на БГ-пазара вече е голямо и има какво да се
прочете.
КОСТА:
Не
отдавна излязоха и други два твои сборника с разкази – „Мракът и дъщеря
ми” (2011) и „Кръчма „Зелената котка”” (2011). С какво се различават те
от „Сянката” и с какво се доближават до него? Представи ни ги с няколко
думи.
СИБИН:
Първо,
и двете са електронни книги, тоест, никога не са излизали като хартиено
издание. „Кръчма „Зелената котка“ е опит да бъдат събрани на едно място
всички разкази, които са обединени от идеята за кръчма, която
съществува едновременно във всички времепространствени линии, за Тъмня
Маг Тери Сторн, за борбата му с пишман-прелъстителници и дърти
използвачки... „Зелената котка“ е една цяла вселена и не е чудно, че
каквото и друго да напиша, феновете на поредицата продължават да ме
врънкат за ново и ново разказче от тази серия :) Затова се надявам, че
един ден и тя ще види бял свят на хартия – естествено, с нови
попълнения!„Мракът и дъщеря ми“ също е сборник, но с доста по-стари
неща, включително и няколко есета и разкази, които по принцип не бих
включил в хартиено издание, но тогава се възползвах от възможността да
направя „по-дебела“ (ако това може да се каже за електронно копие)
книга.
Общото
между „Сянката“, „Кръчма „Зелената котка“ и „Мракът и дъщеря ми“ е, че
всеки един разказ, всяка дума и всяка запетайка са лично изстрадани.
Когато Тъмният Маг е зарязан и сърцето му е разбито за пореден път,
когато някой се е свил в ъгъла на стаята и плаче, всичко това значи, че
авторът, тоест, аз, е чувствал абсолютно същото в един или друг миг от
живота си. „Книгата е парче димяща съвест“ – лафът е на Борис Пастернак и
аз лично се подписвам под него с две ръце!
КОСТА:
Искам
да ти задам един въпрос, който живо ме вълнува и не го пропускам,
когато имам възможност да разговарям с хора на изкуството, а именно, как
стана писател?
СИБИН:
Ами...
помня ли и аз вече :) Беше доста отдавна – през 1997 година, тогава бях
приключил поредната си разочароваща връзка... И всъщност седнах в едно
заведение във Велико Търново – „12-те стола“, жалко, че вече го няма – и
цялата ми болка се изсипа върху един кариран лист от ученическа
тетрадка, който си поисках от барманчето. Останах учуден от лекотата, с
която се пишеше разказът – тогава работех като журналист и бях свикнал
да пресъздавам вече станали събития, но да си ги измислям...? Тогава
разбрах, че си имам ново хоби, което да ме отвлича поне отчасти от
разочарованията в живота ми...
КОСТА:
Дебютът
ти е през далечната 1998 година в списание „Върколак”, едно издание,
което лично аз много уважавам, не само заради високото качество на
произведенията, но и заради смелостта на издателите да поставят рамо до
рамо български творци и чуждестранни. Нашите определено не отстъпват, а
при положение, че нямаме създаден „процес” за издаване на родни автори,
не мислиш ли, че това е повод да се гордеем с българското?
СИБИН:
Наистина
– евала на Агоп Мелконян, лека му пръст, че бръкна в джоба си и извади
средства, за да направи нещо, което много отдавна липсваше на българския
пазар! Такова списание и сега не би било излишно, защото с две ръце съм
готов да се подпиша – българските автори по нищо не отстъпват на
западните си колеги, освен може би по обем. Веднага пояснявам защо е
така – повечето пишем разкази, защото нямаме време и средства да се
нагърбим с цял роман, който след това я излезе, я не, забутан от
„патриотично настроените български издатели“ (сарказмът е преднамерен!).
А докато ние стискаме палци в някое списание или сборник да публикуват
наш разказ, Дж. Р. Р. Мартин и Брайън Сандърсън изливат тонове (и
томове) шлака, защото отдавна си имат договорчетата за 2347 книги в
джобовете...
КОСТА:
Смяташ
ли, че в днешно време на феновете на жанра фантастика им липсват
издания като „Върколак”, „Космос”, „Зона F”, „Фантастични истории” и
много други, които съществуваха в миналото?
СИБИН:
О,
„Космос“ още не мога да го прежаля! Надали минава и седмица, в която да
не се съберем „четящата гилдия“, да седнем на чаша водка, бира или нещо
от този род и да не си припомним какво бижу беше то... Вече казах – да,
трябва да има такива издания... не мога да разбера защо по будките на
разпространителите се появяват все нови и нови боклуци от рода на
„Валутите на света“, „Камъните на света“, „Самолетите на света“, а няма
един издател, който да удари с юмрук по масата и да каже „Аз пък не
искам да пера пари – искам да направя едно периодично издание за
любителите на фантастика, фентъзи и хорър!“...
КОСТА:
Доста
хора те обвиняват, че произведенията ти са антифеминистки? Вярно ли е
това или просто на някои им е трудно да преглътнат истината?
СИБИН:
Ако
някой ден срещна жена, която да не ме използва само за секс, ремонти,
оранжеви перденца, гледане на деца и помощ в домакинството, аз ще съм
първият, който ще излезе напред и ще каже: „Да, сбърках, не всички жени
са отвратителни!“. Засега обаче 20 и кусур години история и доста голямо
количество провалени връзки по вина на жените говорят обратното.
Изпитвам бяс – жив, изгарящ бяс – когато чета по женски списания и
гледам по сълзливи ТВ-предавания как жените били онеправдани, как им се
падали все идиоти, които ги биели и си изпивали заплатата... А когато
попаднат на такъв като мен, който ги носи на ръце, започват да мрънкат
„Ти не си истински мъж, щом не можеш да забиеш един гвоздей“ и т. н.,
след което отиват в дискотеката, хващат един мускулест малоумник... и
след това плачът по форуми и телевизии започва отново. Мили дами, искам
да споделя една своя максима, която датира от далечната 1999 година:
„Ако бъркаш в тоалетната, няма как да очакваш, че ще извадиш торта
оттам“. Престанете да се оплаквате колко сте изстрадали, защото вече
става смешно.
Съжалявам,
ако с разказите съм обидил някого или някоя. Всяка една дума с
антифеминистична насоченост е адресирана към конкретна, точно определена
жена, не към всички като цяло. И всяка една от тях знае в кой разказ би
следвало да се припознае. Ако някоя друга се оприличава с героините ми –
съжалявам.
КОСТА:
Знам,
че си почитател на по-тежката музика. Би ли ни разкрил какво те
вдъхновява? Кои автори харесваш, кои са любимите ти книги, филми,
рок-групи?
СИБИН:
Списъкът
с любимите ми групи е доста клиширан: Deep Purple, Metallica,
Scorpions, Helloween, Avantasia, Black Sabbath и така изреждане до утре
сутрин :) А, да, щях да забравя „Demons and Wizards“, от чиято обложка е
повлиян разказът ми “Symphoniae Mortuorum” :) От авторите на първо
място слагам Стивън Кинг, защото няма по-велик от него (да ме прощават
Лъвкрафт и Дийн Кунц...). От филмите – също... ако някой не е гледал
„Зеленият път“, „Rose Red“ и „Изкуплението Шоушенк“, мога само да му
изкажа съжалението си. Е, ако след това ми спомене „X-Men”, “Star Wars” и
„Вавилон 5“, може и да му простя :) Любимо произведение – „Пикник край
пътя“ на братя Стругацки... велико! Автори, които препрочитам поне
веднъж на месец – Лоис Макмастър Бюджолд и Робърт Шекли. Ненадминати!
Най-тъжният автор, който съм чел, е Рей Бредбъри... това не е проза,
това е поезия, рафинирана мъка върху бал лист, подгизнал от сълзи.
Най-скучният – Станислав Лем (извинявай, Маестро, но дори Дж. Р. Р.
Мартин не може да се сравнява с прословувите ти километрични описания и
философствания...).
КОСТА:
В допълнение на по-горният въпрос, за кои теми обичаш да пишеш?
СИБИН:
В
последно време съм наблегнал на хоръра, но ужасите в никакъв случай не
са ми самоцел и средство за привличане на читателска аудитория. Напротив
– това е кристално отражение на онова (нямам дума, с която да го
опиша), което ври и кипи в душата ми след всичките унижения и
оскърбления, на които ме подложиха жени, тъщи и останалата гмеж :)
Иначе, когато ми е по-спокойно, се връщам към разказите в стил „Шекли“ –
тънкият, неподправен хумор, който показва, че във всяка една ситуация,
па била тя и с космическо-извънземен привкус, може да се намери нещо
забавно, което да те накара да се посмееш и да забравиш за всекидневните
проблеми.
КОСТА:
Кое твое произведение ти е най-присърце и защо?
СИБИН:
Ще
рискувам да кажа „Специален ден“ – един от последните разкази, които
написах... той се роди за нула време, без редакция, без запъване...
просто седнах и докато се усетя, вече беше готов :) Надявам се да го
включа в следващата книга. От старите – „Мракът и дъщеря ми“. Същата
работа – когато седнах да прочета какво съм написал (беше в Смолян...),
не можех да повярвам, че това е излязло изпод моята химикалка за 10
стотинки... :)
КОСТА:
Какво
би посъветвал младите хора, които са решили да се занимават с писане?
Все пак си от доста време в този „бизнес” и както се казва „не питай
старило, питай патило”.
СИБИН:
Да
не изпадат в капана на стария виц „Чукча не читател – чукча писател“.
Преди да седнеш и да започнеш да пишеш, трябва да си изчел един тон
книги, да вникнеш в чуждите стилове и полека-лека да откриеш този, който
ти е най-близо, да го „наточиш“ и да започнеш да твориш. Другото нещо,
което е много важно, но никой не го спазва в последно време – моля ви,
учете правопис и пунктуация! Едва ли някой издател ще седне да ви обърне
внимание, ако ръкописът ви е пълен с липсващи запетайки, „човекА каза“ и
„скунфузно“.
КОСТА:
Преди
няколко дни открих, че освен с писане се занимаваш и с превеждане.
Продължаваш ли да упражняваш този „спорт” или имаш по-интересни
занимания?
СИБИН:
За
съжаление не съм превеждал от много отдавна. Имах три книги, преведени
за ИК „Бард“, но точно в онзи период на живота си нямах нито време, нито
средства да се занимавам с това. А понастоящем вече „пазарът“ на
преводачите е разпределен между шепа хора и ще е доста трудно да се
завърна в този бизнес :) От време на време правя преводи за сайтовете за
субтитри, но със спирането на „Доктор Хаус“ и това ми хоби позалезе...
КОСТА:
Четеш ли български писатели? Имаш ли любим БГ автор?
СИБИН:
С
риск да обидя съвременните автори, ще кажа Иван Мариновски. „Космосът
да ти е на помощ, Александър“ е епична книга, достойна за всеки западен
автор и направо плачеща за екранизация. Жалко е, че авторът почина,
преди да напише продължението... и е жалко, че някой не се наеме да
напише втори том – така, както Сандърсън продължи „Колелото на Времето“.
КОСТА:
Какви
са ти творческите планове за в бъдещето? Работиш ли над някой нов
интересен проект? Какво да очакваме от Сибин Майналовски в бъдеще?
СИБИН:
Както
казах и в началото, пиша като побъркан :) Вече е готов „скелетът“ на
една евентуална втора книжка, която по съвет на моя добър приятел и
колега Бранимир Събев ще се казва „Черните рози“ (на един разказ отпреди
десетина години, който обаче не е загубил нито грам от
привлекателността си). Дотук са готови над 120 страници... а колко ще
стане общо, зависи от това доколко ще ми се разиграе музата... и дали
все пак ще има интерес към „Сянката“, защото няма да има смисъл да
залагам на втора книга, ако хората не оценят по достойнство първата.
Засега продажбите, да чукна на дърво, вървят добре. Времето ще покаже
дали ще е така и занапред...
КОСТА:
Разкажи ни с няколко думи какъв човек е Сибин Майналовски.
СИБИН:
Аз
съм човек, който обича да е сам, но мрази да е самотен. Човек, който
обича жените, но мрази номерцата им. Човек, който обича да се смее, но
за съжаление прекалено често плаче. Човек с много приятели, но без
„доживотен приятел“ – жена в стил „докато смъртта ни раздели“. Човек,
който пише за ужаси, но мечтае за любов.
Мисля, че това е достатъчно като себеописание – останалото е в разказите ми, четете между редовете :)