ВДЪХНОВЕНИ ОТ КРАЛЯ - Разкази от български автори, вдъхновени от СТИВЪН КИНГ

АВТОР: Колектив
ЗАГЛАВИЕ: Вдъхновени от Краля
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Съставители: Явор Цанев, Кети Илиева, Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Сибин Майналовски
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2014
Страници: 466
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.89 / 5 от 9 гласували
Цена: 19.99 лв


Лично за мен тази година не беше особено силна откъм публикации и литературни изяви. Честно казано, най-същественото, което мога да отбележа, бе излизането на невероятната колекция с разкази на светилото на американския хорър Ф. Пол Уилсън - "Демонични песни", която успя да види бял свят благодарение на няколко души и техните нечовешки усилия. А относно моите прозаични тегоби... ами май мързелът ми беше доста в повече от обикновено. Та тази година почти я бях отписал, когато изведнъж през декември се случиха две много хубави неща - участие в последния за годината брой на списание "Дракус" (с чисто новия ми разказ "Авторът") и "присъствие" във втората пълнокръвна българска хорър антология - "Вдъхновени от Краля". 

Какво всъщност е "Вдъхновени от Краля". Бързам да уточня, преди някой да си е помислил, че това са оди за споминалия се поп-гений Майкъл Джексън (Мир на праха му!). "Вдъхновени от Краля" е 466-странично левиатанче, истинско пиршество за феновете на ужаса и бруталните "случки". Корицата е направо покъртителна и макар да не знам кой е нейният автор, аз му свалям шапка. Тя е уловила чудесно духа на това, което се крие в разказите на всичките 25 талантливи участници и 4-те произведения бонус от също така талантливите "изпитващи". Антологията е резултат от проведения от издателство "Gaiana" конкурс за произведение, вдъхновено от Стивън Кинг, който протече през почти цялата 2014 година. Организатор отново е все по-често появяващият се в публичното пространство Явор Цанев - собственик на издателството и основател на списание "Дракус" (единственото по рода си, което разчита изцяло на наши, родни автори).

Преди да започна с хвалбите, ще кажа няколко негативи, които не ми се понравиха:
1. Доста от авторите не са разбрали правилно темата на конкурса и са писали "кво-да-е".  Аз не усетих никакво вдъхновение от Краля.
2. В антологията има доста брутални произведения - това донякъде ме изненада, тъй като Стивън Кинг (въпреки представите на непросветените) не е брутален (камо ли пък сплетърпънк) автор. Но, разбира се, това си е мое виждане за нещата. 
3. Критика към съставителите на антологията - подреждането на авторите по азбучен ред не е лошо решение, но според мен щеше да се получи по-добре, ако разказите бяха разчупени малко. Има доста произведения, които са по-описателни и са едно след друго. Това донякъде ме измори при четенето. 

Ще се опитам с по няколко думи да предам впечатленията си от всичките произведения в антологията. Разбира се, наблегнал съм на положителните неща, тъй като имаше разкази, които не бяха типично мой стил, но това не ги прави лоши или некачествени. Естествено, не съм си спестил и критиките, защото без такива не може. Та ето и моето скромно мнение:

1. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ - Земята под хълма - Сашо знае, че съм му голям фен, така че едва ли може да очаква критика точно от мен. Много готин разказ, за който самият автор споделя, че е вдъхновен от "Вампирът" на Кинг и от Джон Конъли. Аз пък усетих огромното влияние на Лъвкрафт върху това произведение и това може само да ме радва. 

2. АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ - Завръщане - Не бях чел нищо от господин Макелов, но този трибют към "То" направо ме разби. Един от фаворитите ми в антологията. Много силно произведение, точно това, което аз си представям за разказ, вдъхновен от Краля. 

3. АНДРЕЙ ВЕЛКОВ - Контакт - Другият ми фаворит, па макар и да не намерих нищо Кинговско в него. Много силен разказ, наситен с хумор и грозен реализъм. Беше истинско удоволствие за мен да го прочета. 

4. БОРИСЛАВ БЕЛДЕВ - 5: Страх - Това е един от разказите, които не ми допаднаха. Темата ми беше прекалено предвидима и постно предадена, но определено ще намери своите фенове. 

5. ВАЛЕНТИН ПОПОВ - Дневникът на един луд - Вальо е автор, който пише предимно хорър и от това, което съм му чел, мога да кажа, че прави сериозна заявка в този жанр. Доста приятен разказ, добре написан. 

6. ВИКТОР ТОДОРОВ - Куклен театър - Този разказ е от тези, които могат да бъдат адски добри, но авторът е сгафил някъде. Лично за мен гафът беше особената предвидимост на събитията. С малко повече мистерия и завъртяност, произведението можеше да е истински шедьовър. 

7. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ - Далечните тъмни полета - Владо е истинска машина за четене на книги. Оттам навярно си е изградил този чудесен описателен стил - определено най-силната черта на разказа. 

8. ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ - Пътят на Уил - Когато четох този разказ си спомнях редица случки от моя живот и се усмихвах под мустак. Добра история, вдъхновена от тъщата навярно - голяма сила в хорър жанра. 

9. ГЕОРГИ ХРИСТОВ - Момичето на татко - Хубав разказ, добре написан и приятен. Приличаше ми през цялото време на преразказ на някаква градска легенда. 

10. ГРАНДАЙЗЕРН - Органично бъдеще: Молекулярен колизеум - Зад този псевдоним се крие небезизвестният Радослав Колев, който ни е забъркал странна смес от фантастика и хорър. Много странен разказ, но пък и доста новаторски.

11. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ - Пишещата машина - Отново разказ с огромен потенциал, но издъхващ на моменти. Този път критиката ми е в начина на предаване на събитията, някак си много неубедителни бяха повечето от сцените. Иначе браво за готината идея!

12. ДИАНА ПЕТРОВА - Неизбежно - Разказът не е никак лош, но просто не е в мой стил.

13. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ - В колата - Хубав разказ, макар и доста разпънат. Лично на мен щеше да ми хареса повече, ако беше по-стегнат и кратък. 

14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Антикварят - Следя с огромен интерес развитието на Митко като писател и с всяко следващо негово произведение се убеждавам, че когато човек работи упорито, резултатите не закъсняват. Темата не блести с оригиналност (както и повечето произведения на самия Крал), но пък е покъртително представена на читателя. 

15. ИВАЙЛО ИВАНОВ - Нещото в нас - Чел съм много от произведенията на Ивайло и винаги съм го харесвал като автор, но "Нещото в нас" ми разкри нова светлина в амплоато на този наш талантлив писател. Може би най-добрият разказ в антологията! Нямам думи да опиша удоволствието, с което го четох. 

16. ИВАН АТАНАСОВ - Опашката на дявола - Ако има човек, който разбира от хорър в нашата "скромна" държава, то това определено е братът DEADFACE. "Опашката на дявола" не е за всеки, това е разказ, който описва една от най-големите ужасии на света, а именно безсилието да се справиш с някои житейски трудности. Безспорен лидер в тази антология, както и един от личните ми фаворити. 

17. КОСТА СИВОВ - 2013 - Чест е за мен, че съм нареден сред тези талантливи наши творци. Разказът ми е посветен на Иван Атанасов, защото ако не беше той, може би никога нямаше да го завърша или пък въобще нямаше да е в подобен вид. Всички ме питат защо съм го озаглавил "2013"... еми, защото да ме питате после, ето защо :)

18. МАРИЯ ВЕРГОВА - Убиец на дракони - Определено този разказ не е мой тип. Доста ърбън фентъзи ми дойде. Но пък за сметка на това ще се хареса на много хора, отворени към темата и жанра. 

19. МАРТИ ДЖ. МАРТИ - Вкус(на) любов - Един от разказите, които не ми показаха с нищо, че са вдъхновени от Стивън Кинг. За мен цялата история беше преразказ на епизод от сериала "Ханибал". 

20. НЕЛИ ЦВЕТКОВА - Кристин - Друг мой фаворит. Много силен разказ, много добре написан, много добра идея. 

21. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ - Точна бройка - Кратък и приятен разказ.

22. СИМЕОН ТРИФОНОВ - Ще лакирам ноктите си с кръвта ви - Уникално добър разказ. Изкърти ме отвсякъде - толкова добре написан, толкова добре конструиран, толкова обсебващ читателя... Браво!!!

23. СЛАВИ ГАНЕВ - Последният лов на Зимбру - Слави е решил да се захване с една доста интересна тема, която е разгърнал много добре. Единствената ми забележка е обемът на произведението - според мен с по-малък обем, то щеше да бъде доста по-въздействащо.

24. СТРАХИЛ СЪБЕВ - Джаспър, Алабама: Търси се помощ - Доста суперлативи чух и прочетох за този разказ. Лично аз не харесах начина, по който е изложена темата - като например няколкото страници с описания на пътища и улици. В един момент имах чувството, че чета указател на американски щат. Въпреки това разказът е хубав и въздействащ.

25. SEPTEMBRIA - Животът в къщата - Много силен разказ, който отново показва, че животът може да бъде изключително брутален и да ни постави в положение на безпомощност. Изключително емоционален и приятен стил. Много ми хареса!

БОНУС - Творби от журито (или дет се вика "Старите кучета в действие")

1. АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ ни представя превод на поемата на РОБЪРТ БРАУНИНГ - "Чайлд Роланд кулата достигна", вдъхновила Краля за неговия магнум опус "Тъмната кула". Лично на мен ми липсваше произведение, вдъхновено от Кулата в тази антология. 

2. БРАНИМИР СЪБЕВ - Априлска жътва - Няма да хваля Бранко, защото той няма нужда от хвалби, просто ще кажа, че ето така трябва да се пише разказ, вдъхновен от Стивън Кинг... абе въобще точно ей така трябва да се пише разказ. Едно от най-силните произведения на Събев, които съм чел (а аз май съм му чел всичко... или поне всичко издавано!).

3. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Мечето - Сибин отново ни кърти зъбите с това си дарк-хорър отроче. Оригинална тема, добро (и кратко) развитие на сюжета, покъртителен край. БЕЗЦЕННО!!!

4. ЯВОР ЦАНЕВ - Endless Misery - Явор закрива този концерт на ужаса с парче от тавата на групата ENDLESS MISERY. Много силно произведение, което е вдъхновено от "Мизъри" на Кинг. Няма нужда да Ви уверявам в литературните способности на патрона на конкурса, който сече ритми с перото си така, както само той си знае!

ОЦЕНКА: 9/10

Други ревюта на антологията тук и тук.  

ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Клиника в средата на нощта

АВТОР: Димитър Цолов
ЗАГЛАВИЕ: Клиника в средата на нощта
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
КОЛЕКЦИЯ: Дракус № 1
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2014
Страници: 188
Жанр: Хорър, Ърбън-фентъзи
Рейтинг в GOODREADS: 5 / 5 от 6 гласували
Цена: 10 лв


Един от основните съвети на известните писатели към онези люде, които са решили да се занимават с художествена литература, е те да пишат по познати за тях теми. За малцина е тайна, че лицето Димитър Цолов носи гордо прякора си Доктора не защото е фен на сериала "Доктор Куин лечителката", а защото самият той е медик. В този ред на мисли Митко е отворил вратите на своята нова клиника в средата на нощта и въобще няма намерение да я затваря (дори и последната страница не може да ни убеди, че нещата свършват дотук). 

Прочетох с огромен интерес първата книжка на автора, която беше озаглавена "Пет приключения на Витек Диман/Космическото пиле". В нея той даде заявка като доста сериозен писател на хорър и фентъзи с изобилстващи в тях хумористични елементи. С нетърпение очаквах второто му отроче - романа "Клиника в средата на нощта". Верен на себе си не прочетох откъсите, с които Митко представяше новото си произведение. Предпочитам да имам възможност да чета четивата си в пълен обем, а не просто някаква част от тях, която вероятно щеше да ме остави разочарован в даден момент и да ме настрои отрицателно към произведението, колкото и добро да е то. Та да се върна на това, което исках да кажа с две думи (макар да станаха доста повече; какво да се прави, често се отплесвам насам-натам) - Димитър Цолов си беше създал у мен образ на хумористичен автор. Навярно няма да ми повярвате, когато не намерих нищо забавно в новата му книга. 

Искам първо да изясня, че с последното си изречение не исках да изразя разочарование, а напротив. Самият аз творя доста в жанра хумор и смея да твърдя, че това е един доста добре приеман жанр у нас. Митко пък се е доказал, че може да твори доста стойностни забавни произведения. Изненадата ми се дължеше на това, че Димитър Цолов беше избрал по-трудния път, пред логичния - да си продължи с хумора. 

Но нека разкрия по-съществените неща около романа. 
"Клиника в средата на нощта" е първата книга в новосъздадената серия на издателство "Gaiana" - "Колекция Дракус". Романът на Димитър Цолов е истинско бижу, което отваря широко вратите на поредицата. Форматът е почти същият като легендарната "Галактика", шрифтът е приятен за четене, корицата е покъртителна, редакцията и корекцията са на високо ниво, а произведението на Доктора е едно от най-добрите, които съм чел от български автор. Гордея се, че имаме такъв писател като Димитър Цолов, който с първия си роман може да постигне такива високи резултати. С трепет очаквам следващите му дълги произведения, които, убеден съм, ще бъдат от хубави по-хубави. 

Няма да крия, че сюжетът в "Клиника в средата на нощта" не е нещо оригинално. Цолов е заложил на "проверени" идеи и персонажи, но пък нима това не е характерно и за вездесъщия Стивън Кинг? Главният герой в романа е... (изненада!) доктор! Той попада неволно в центъра на вечния конфликт между вампири и върколаци. Съпругата му е отвлечена, а за живота й той трябва да извърши нещо ужасно. Безизходицата е пълна, защото доктор Арчибалд Кимерия е наясно, че каквото и да стори, крайният резултат никога няма да излезе положителен. 

Героите на Димитър Цолов са добре изградени и живи - нещо, което се постига доста трудно. Описанията му са уместни и добре построени. Създават подходяща атмосфера за предстоящите събития. Лично на мен ми се искаше да беше наблегнал повече на мистерията, но това си е лично мое "мрънкане".

"Клиника в средата на нощта" е истинско постижение в родната литература. Горд съм, че има такива писатели като Димитър Цолов и ще се радвам да виждам името му все по-често и по-често. Естествено това изцяло зависи от интереса на читателите. 
Препоръчвам горещо!

Оценка: 10/10

BENTLEY LITTLE - The Revelation

АВТОР: Бентли Литъл
ЗАГЛАВИЕ: Откровение / The Revelation
ИЗДАТЕЛСТВО: St. Martin`s Press
Първо издание: 1990
Година на изданието на Headline: 1993
Страници: 313
Жанр: Хорър
Награди: BRAM STOKER
Рейтинг в GOODREADS: 3.62 / 5 от 1 088 гласували


От доста време насам съм запознат с името Бентли Литъл - как няма като истинските хорър писатели в днешно време не са особено много (сещате се, че не включвам разни ърбън фентъзи напъни и дарк-романс измишльотини в този жанр, за който сериозни писатели са се борили десетилетия, за да бъде и пребъде). Та за господин Литъл знаех, че е американски писател, творящ в любимия ми жанр, който се ползва с уважението на имена като Стивън Кинг и Дийн Кунц. Всъщност той е откритие на втория, а първият го харесва доста и не пропуска възможност да се изкаже ласкаво за него.

Първата ми среща с Бентли Литъл беше на страниците на антологията "999". Там той се представя с разказа си "Театърът". По мое скромно мнение това е едно от най-добрите произведения както в споменатата колекция, така и в жанра въобще (рядко си позволявам такива гръмки заключения, но творбата си я бива). Господин Литъл ме впечатли с изключително майсторското си представяне на историята, на героите, на техните емоции и чувства чрез един доста интересен похват - хем сценичен, хем мистериозен. 

"The Revelation" е първият роман на Бентли Литъл. Признавам, че три са причините, за да си купя тази книга - впечатленията ми от "Театърът", наградата "Брам Стокър", на която е носител, и фактът, че книгата беше с твърди корици. Доста плахо подходих към това първо отроче на американеца. Страхувах се, че всичко хубаво, което очаквах от автора, ще е само празни надежди. Много често високите очаквания са грубо попарени.

За огромно мое щастие "The Revelation" се оказа една от най-приятните изненади за мен през 2014 година. Това е един роман, който съдържа всичко, което моята хорър-душичка желае - малък град, мистерия, много убийства, не един, а двама свещеници за главни герои, напрежение и какво ли още не. Литъл има страхотен стил - много увлекателен и лек, но същевременно не е нито плосък, нито прозрачен. Сюжетът може да се опише с няколко думи - от малко градче започват да изчезват хора, други са убивани по необичайни и странни начини, а полицията (както и всички останали) няма идея какво се случва. Ще се разгадае ли ужасната мистерия и ще надделее ли доброто над злото - отговори на тези въпроси може да даде само един човек и той е Бентли Литъл. 

Изключително силен роман - за мен това е едно от най-добрите произведения в хоръра.

Препоръчвам за фенове на:
- Стивън Кинг - "Сейлъмс Лот"
- Дийн Кунц - "Вуду"      

Оценка: 10/10

НИЙЛ ГЕЙМЪН - Дим и огледала

АВТОР: Нийл Геймън
ЗАГЛАВИЕ: Дим и огледала / Smoke And Mirrors
ИЗДАТЕЛСТВО: Бард
ПРЕВОД: Милена Илиева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 1998
Страници на БГ изданието, меки корици: 352
Жанр: Фентъзи, Хорър
Признания: LOCUS - 2 място; BRAM STOKER номинация
Рейтинг в GOODREADS: 4.06 / 5 от 40 023 гласували
Цена: 15.99 лв


Нийл Геймън е един от най-известните съвременни британски писатели, а по мое скромно мнение е и един от най-добрите. В последно време се наблюдава истински бум в издаването на автора в България. От това най-много печелят феновете, защото Геймън наистина си заслужава. 

"Дим и огледала" е вторият сборник с разкази, който излиза на български език, след "Чупливи неща". Колекцията е съставена от кратки разкази и поеми в жанровете хорър и фентъзи. Някои от произведенията не ми допаднаха, но така е със световноизвестните творци - публикуват всичко, което напишат (независимо дали то е шедьовър или драсканици върху тоалетната им хартия). В този сборник обаче има произведения, които са толкова качествени, че биха задоволили и най-претенциозния читател. Едни от тях са следните:

"Сватбеният подарък" - това е един от най-хубавите хорър разкази, които някога съм чел. Тук Геймън е в стихията си. Става въпрос за писмо, което двама младоженци получават като подарък на сватбата си. Ще кажете: "Е, какво толкова! Просто на този, който го е подарил, не са му се давали пари за истински подарък!" Всъщност обаче в това писмо е описано цялото бъдеще на младоженците. А повярвайте ми, то никак не е розово.

"Рицарство" е забавно фентъзи-хумористично произведение, което е типичен Геймън. Добра старица намира Светия Граал, а доблестен рицар е натоварен със задачата да го върне, където му е мястото. Всичко щеше да е наред, ако действието не се развиваше в наши дни. 

"Цената" - този разказ ме накара да се замисля отново за котка. Доста обичам животинките, но по една или друга причина не мога да си взема такава. Героят на това произведение се казва Черния котак, а задачата му е доста по-тежка от това да лови мишки и да се излежава на сянка под навеса. 

"Мостът на трола" - доста поучителен и забавен разказ за един мост, един трол и едно момче, което с времето се превръща в истински мъж. 

"Езерцето със златните рибки и други истории" - това е може би един от най-добрите разкази на Геймън. Тук според мен авторът до голяма степен е описал собствените си несгоди с киностудията, които дават луди пари за права на книги, които след това превръщат във всичко друго, само не и в екранизация на дадената книга. 

"Стария Шогот, специално" - доста забавен прочит на Митът за Ктхулу от Геймън. Не е тайна, че британецът е огромен почитател на Лъвкрафт, а това съвсем не е единственото произведение, вдъхновено от Класика на хоръра. Нямаше да е лошо тук преводачката да прочете малко инфо за Лъвкрафт, преди да преведе този разказ. Макар да съм огромен фен на Ктхулу и Х. Ф. (наблягам Х. Ф., а не както е в превода Х.П.) на моменти стоях като гръмнат, чудейки се какво точно означава това или онова. 

"В търсене на момичето" - отново много силен разказ. Мистериозно момиче се появява по кориците на списание за мъже през годините. Е, какво толкова, ще кажете! Проблемът е, че все е с различно име, все е на 19 години и все никой не е чувал за нея. Просто идва, прави си сесията и потъва вдън земя до следващата си мистериозна поява. 

"Краят на света, за пореден път" - тук Геймън за пореден път е направил кросинг, както в изключителния шедьовър "Етюд в изумрудено", където беше преплел Ктхулу Митоса с Шерлок Холмс вселената. В "Краят на света" Ктхулу Митоса се сблъсква с Лорънс Талбът. За тези, които не знаят, Лари Талбът е Върколакът (франчайз, водещ своето начало от далечната 1941 г.). 

"Спасителят на плажа" - доста добра поема, в която отново главно действащо лице е Лари Талбът. 

"Живот в стил ранен Муркок" - разказ вдъхновен от друг любимец на Геймън - неговия сънародник Майкъл Муркок, създател на герои като Елрик, Корум и Дориан Хоукмуун. Тук преводачката отново ни залива с "качествен превод" и с "познания по Муркок и творчеството му". Винаги съм се чудил защо такива автори не се превеждат от преводачи, които са фенове на подобна литература, а от хора, които никога не са чели и произведение от превежданите от тях писатели. Както и да е, отново силно произведение и реверанс към друг любимец на Геймън. 

"Сняг, стъкло и ябълки" - доста извратена и брутална версия на приказката за Снежанка. Геймън е майстор в изкривяването на "гледните точки". От хоръра на Лъвкрафт може да направи чудесен хумористичен разказ, а от детската невинноста на Снежанка - брутално зомбиподобно създание, готова да изчука всичко, което мърда и да изпие кръвта дори и на собствената си мащеха. 

Мога да продължавам в същия дух, но това няма да е необходимо. Казано накратко всичко в този сборник е прекрасно, с някои малки изключения - повечето поеми и съвсем кратките разкази. Нийл Геймън е невероятен разказвач, който няма нужда от излишни похвали - прозата му говори сама за себе си. 

Оценка: 8/10

ЯВОР ЦАНЕВ - Слънчогледите

АВТОР: Явор Цанев
ЗАГЛАВИЕ: Слънчогледите
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година: 2014
Страници: 184
Жанр: Хорър, Фантастика, Хумор, Съвременни разкази
Рейтинг в GOODREADS: 4.93 / 5 от 14 гласували
Цена: 12 лв


Писал съм доста за българския писател Явор Цанев и то само хубави неща. Няма как да не го сторя, след като Явор е един от ярките обекти на нашата литературта сцена. Освен това той е и от малкото българи, които правят всичко по силите си за популяризирането на български автори и произведения. От юли 2012 започна да издава списание "Дракус", в което до момента са публикувани както доказани имена като Сибин Майналовски, Бранимир Събев, Андрея Илиев, Мариян Петров и самият Явор Цанев, така и млади надежди, някои от които дори са под 18 години. (Преди няколко дни се появи и третият за 2014 г. брой на списание "Дракус".)

Но да насочим вниманието си към новото отроче на Цанев, а именно колекцията с разкази "Слънчогледите". Тя е логично продължение на излезлите миналата година "Странноприемницата" и "Вино за мъртвите". Съдържа 20 разказа, повечето, от които са нови и никъде другаде не са публикувани. За любознателните ще кажа, че "Енергиен вампир" може да се прочете и в антологията "Мечове в града", съставена от Александър Драганов, а "Комарджиите на мисълта" в последния "Дракус". 

Явор Цанев е известен с преплитането на жанровете в своите произведения. Тук той отново не изневерява на себе си и ни предлага една приятна смесица от хорър, фантастика и хумор. Всичките двадесет произведения са толкова добри, че не мога да извадя дори и едно от тях и да кажа, че не ми е харесало. Особено много ми допаднаха разказите "Слънчогледите", "Вампирска усмивка", "Видеонаблюдение", "Затворът", "Опасен бизнес", "Комарджиите на мисълта" и "Пункт за желязо". Няма да се спирам подробно и да обяснявам в коя творба какво се случва. Разказите на Явор Цанев не могат да се преразкажат, те трябва да се усетят, да се почувстват със сетивата. 

За финал ще кажа, че колкото и нови сборника да издаде Цанев, те няма да бъдат излишни в това съвременно литературно пространство, в което почти нищо интересно не се случва, а преводните книги, които се издават на пазара ни са по-скоро за парлама, отколкото за "чудо и приказ". Браво, господин Цанев, браво, Яворе!!! Чакаме следващите ти отрочета, в които да ни покажеш нови емоции и преживявания!

Ревюта на книгата от колегата Бранимир Събев тук, от колежката Ана Хелс тук и от другата колежка Нели Цветкова тук.

Оценка: 10/10

Х. Ф. ЛЪВКРАФТ - Планините на безумието

АВТОР: Х. Ф. Лъвкрафт
ЗАГЛАВИЕ: Планините на безумието
ИЗДАТЕЛСТВО: Enthusiast
ПРЕВОД и СЪСТАВИТЕЛСТВО: Адриан Лазаровски 
Година на българското издание: 2013
Страници на БГ изданието, меки корици: 360
Жанр: Хорър
Цена: 15.00 лв

СЪДЪРЖАНИЕ:

- Планините на безумието / At The Mountains Of Madness (1936)
- От отвъдното / From Beyond (1934)
- Леден полъх / Cool Air (1928)
- Амулетът / The Hound (1924)
- Музиката на Ерих Цан / The Music Of Erich Zann (1922)
- Кошмарът в Ред Хук / The Horror At Red Hook (1927)
- Сянка отвъд времето / The Shadow Out Of Time (1936)


Едва ли има почитател на хорър литературата, който да не знае кой е Хауърд Филипс Лъвкрафт. Американецът е оставил толкова ярка следа в изкуството, че и до днес се издават купища произведения, вдъхновени от Класика на хоръра. Независимо дали говорим за литература, музика или кино, Лъвкрафт се среща навсякъде. Цял един живот не би ни стигнал да изброим всичко, върху което бащата на Ктхулу е повлиял. 

Жалко е обаче, че в България има един-единствен човек, който прави всичко възможно Лъвкрафт да види бял свят у нас. Това е неговият преводач и почитател Адриан Лазаровски, който през годините състави няколко много добри колекции с произведения на американеца - "Зовът на Ктхулу", "Шепнещият в тъмнината", "Възкресителят" и "Некрономикон". Тук отново Адриан е отговорен за издаването на това бижу с помощта на издателство "Ентусиаст". Колекцията е съставена от един кратък роман ("Планините на безумието"), една новела ("Сянка отвъд времето") и пет разказа. Повечето са обвързани от общата идея за Митът за Ктхулу. 

В тази колекция отново няма слабо произведение. Всичко е типичен Лъвкрафт - мрачен, студен, плътен ужас. Пряката реч е табу, а зловещите описания преливат отвсякъде. В почти всеки ред тегне мрак и неспокойство, страхът се превръща в спътник до края. Ледени пръсти попипват тук и там, чува се вой на хрътки, слепи пингвини-албиноси се появяват от недрата на Земята, изпод Планините на безумието. 

За мен най-силното произведение в колекцията е "Музиката на Ерих Цан". В него Лъвкрафт, по един особено майсторски начин, е предал историята на странен музикант, който свири такива хармонии и невъзможни мелодии, че дори и адските създания не могат да ги пренебрегнат. Произведението, което най-малко ми хареса, е "Сянка отвъд времето". Голяма част от него е напълно излишна (според мен), тъй като е повторение на едни и същи моменти в историята. Отделно има и доста ненужни за сюжета описания. 

Не е нужно да хваля Адриан Лазаровски за преводите, които е направил - те са чудесни, изпипани отвсякъде. Лъвкрафт е изключително труден за превеждане автор, но това не е проблем за човекът, който го "изучава" от толкова дълго време. Адриан се е погрижил читателят за изпита всяка една емоция и удоволствие от шедьоврите на Класика на хоръра. Блестящо!!! 

Оценка: 10/10

ДЖЕФ ВАНДЪРМИЪР - Анихилация (SOUTHERN REACH #1)

АВТОР: Джеф ВандърМиър
ЗАГЛАВИЕ: Анихилация / Annihilation
ИЗДАТЕЛСТВО: Екслибрис
ПРЕВОД: Ирина Манушева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2014
Страници на БГ изданието, меки корици: 208
Жанр: Хорър, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 3.74 / 5 от 8 362 гласували
Цена: 12.90 лв


"Анихилация" е първата ми среща с американския писател, издател, учител и редактор Джеф ВандърМиър (съпруг на Ан ВадърМиър - редактор на култовото хорър списание "WEIRD TALES" и на редица антологии). Авторът е доста известен в Щатите - носител е на наградите BFA, BSFA, World Fantasy Award и Rhysling, номиниран е за Hugo и Nebula.

Романът започва доста сходна с "Пикник край пътя" на братята Стругацки и "Щамът Андромеда" на Майкъл Крайтън. Малък екип от 4 жени - биолог, антрополог, геодезист и психолог (ръководител на мисията) - е изпратен в Зона Х на дванадесетата по ред експедиция в тази странна местност. Целта им е да събират информация за флората и фауната, както и за тайните, които зоната крие. Информацията, която им е осигурена, е оскъдна, така че трябва да разчитат единствено на собствените си открития и изследвания. 

Няма много за казване относно "Анихилация". Сюжетът е праволинеен, върти се около 4 героини и най-вече върху биоложката, която е водещата фигура в книгата. Целият роман ни разкрива изследването на една "подземна" кула, в която се крият доста мистерии... и дотук свършва всичко хубаво. Надявам се следващите 2 книги от тази трилогия, наречена "Съдърн Рийч" (според мен трябва да е Саудърн Рийч, но не аз съм човекът, който ги определя тея работи) да не са толкова клиширани.

НЕДОСТАТЪЦИ:
"Анихилация" има много недостатъци. Някои от тях са следните: 
- безличните героини - с изключение на биоложката, при която има някакво бегло изграждане на образ, другите са направо като лепенки върху зелен лист.
- задълбочен сюжет - колкото и да се е опитвал да ни оплете в мрежите на мистерията си, ВандърМиър не е успял да създаде правдоподобен и интересен сюжет. Книгата е повърхностна, а разкритията (колкото и малко да са те) не ни изненадват, камо ли пък да ни изумяват с нещо. 
- безкрайните описания (особено към края на книгата) на декори и действия, които стоят като добавяни от някой друг за обем. 
Мога да изброя още недостатъци, но няма никакъв смисъл да го правя. Жалко е, че книга с толкова малък обем (реално е под 200 страници) е толкова скучна. 

ИЗДАНИЕТО:
Корицата на книгата е много хубава и макар да е леко семпла, предава много добре смисъла на произведението. Определено е класи по-добра от американските. Оформлението ми хареса много. Шрифтът беше много приятен и удобен за четене. Преводът е хубав, но някои запазени английски думи като хабитат, фрустрира и други ме подразниха. Цената, може да се каже, е разумна.  

ПОЛОЖИТЕЛНИ ЧЕРТИ:
Въпреки всичките си недостатъци "Анихилация" не е толкова лоша книга. Всъщност можеше да бъде много добра книга, ако ВандърМиър се беше постарал малко повече. Все пак твори във време, когато има толкова много талантливи писатели, че не може да си позволи да разчита на клишета и евтини похвати. Надявам се наистина да е осъзнал грешката си и да се е постарал повече в следващите 2 продължения, като едното вече е издадено в Америка, а скоро се очаква да излезе и заключителната трета част. 

Оценка: 5/10

РИЧАРД ЛЕЙМЪН - Пътуващо представление с вампир

АВТОР: Ричард Леймън 
ЗАГЛАВИЕ: Пътуващо представление с вампир / The Travelling Vampire Show
ИЗДАТЕЛСТВО: Изток-Запад
ПРЕВОД: Надя Баева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2000
Страници на БГ изданието, меки корици: 408
Жанр: Хорър
Награди: BRAM STOKER
Рейтинг в GOODREADS: 3.85 / 5 от 4 125 гласували
Цена: 19.90 лв


Няма да крия, че съм голям фен на хорър жанра (ама то си ми и личи де). В последно време прочетох една-две (по-точно 2) книги на едно лошо момче на американския сплетърпънк. Неговото име е Ричард Леймън и мнозина (включително и Стивън Кинг) казват, че той можел да пише много яко. Аз ще се присъединя към тези, които твърдят това, защото "Къщата на звяра" и "Малкаса Пойнт" са две много хубави книги и никой не може да ме убеди, че Леймън не е адски як писател. Не че няма да започна да си противореча само след някоя и друга дума, ама това е друга тема, както се казва в добрите форумни дискусии. 

След тези много яки две произведения на Ричард Леймън се видях принуден да се запозная и с книгата, която издателство "Изток-Запад" пуснаха на пазара - благодарение на отговорния за поредицата "Магика" редактор Благой Иванов (на който трябва да благодарим за доста добри книги, които видяха бял свят на български) - "Пътуващо представление с вампир". 

Така, така! 
Първо, тая книга няма нищо общо с предните две, които прочетох. 
Второ, Леймън тук пише като нормален писател (да му се не види!).
Трето, "Пътуващо представление с вампир" е по-скоро паралелен роман на Маккамъновия шедьовър "Момчешки живот" (ако Леймън беше жив щях да му предложа да озаглави книгата си "Момчешки и момичешки живот"), отколкото сплетърпънк деликатес, какъвто очаквах. 

Да, вярно е, че това е добре за нормалните читатели, но аз не съм особено доволен!
Ако трябва да бъда честен обаче "Пътуващо представление с вампир" е доста добра книга. За това говори и наградата "Брам Стокър", на която е носителка. А аз от личен опит знам, че Стокито не се раздава току-така. Досега не съм чел слаба книга, която е печелила приза. 

Но нека кажа по няколко добри и няколко лоши думи за книгата. Започвам с добрите:
- преводът е много добър, както и редакцията и корекцията;
- корицата е покъртителна (признавам, предубеден съм, защото зеленото ми е любимият цвят);
- последните 100-150 стр. са истинска вакханалия за такива типове като мен;
- героите са доста оригинални, па макар и малко дървени на места;
- много хора критикуват сексуалността в романа; лично според мен Леймън е надминал себе си в "изобразяването" на тинейджърските взаимоотношения;
- доброто оформление на книгата - това важи за всички книги от поредица "Магика". 

Няколко лоши думи за книгата:
- почти постоянната пряка реч и липсата на атмосфера, добри декори и т.н.;
- нормалността на романа - 3/4 от него са си чисто нормални; последните стотина страници са това, което очаквах от книгата;
- малко безцелното лутане на героите до края на романа.

В заключение ще кажа, че книгата не е никак лоша. Да, аз съм леко разочарован, но просто очакванията ми бяха съвсем различни. Ако това беше първата ми книга на Леймън, със сигурност щеше да ми хареса много повече. 

Оценка: 8/10

БЛЕЙК КРАУЧ - Пайнс (WAYWARD PINES #1)

АВТОР: Блейк Крауч
ЗАГЛАВИЕ: Пайнс / Pines
ИЗДАТЕЛСТВО: Бард
ПРЕВОД: Венцислав Божилов
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2012
Страници на БГ изданието, меки корици: 320
Жанр: Мистерия, Хорър, Трилър, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 3.78 / 5 от 9 154 гласували
Цена: 14.99 лв


Понякога издателство "Бард" доста ме объркват със своята трилър селекция, като поставят книги, които въобще не са за там, но може би това е наложено поради някаква маркетингова политика или други съображения. Както и да е, човек трябва да се оглежда и да чете повече инфо за книгите, които нашите издателства издават. 

Ще призная, че въобще не бях обърнал внимание на романа "Пайнс" на Блейк Крауч, преди да видя в Гудрийдс, че Ф. Пол Уилсън е голям фен (както и съавтор) на Крауч и е оценил доста високо няколко от книгите на събрата си по перо. За мен Уилсън е едно от светилата в литературата така че внимателно слушам какво "казва" и си водя бележки. 

Блейк Крауч е сравнително млад американски писател - едва на тридесет и шест години е, но има зад гърба си доста произведения в жанровете хорър и трилър. За момента поредицата му за Уейуърд Пайнс е най-известна и съвсем скоро очакваме сериала на Фокс по нея. Главните роли са възложени на Мат Дилън, Терънс Хауърд, Джулиет Луис и Карла Гуджино. Все известни имена. Продуцент пък е М. Найт Шаямалан (Шесто чувство, Следите). 

Но да кажа няколко думи и за самия роман, който се явява първи в поредицата (засега са общо 3 книги). "Пайнс", както казва самият Крауч, е вдъхновен от сериала "Туин Пийкс" и е логично продължение на някои от идеите заложени в него. Крауч е скромен като казва, че въобще не е успял да се доближи до гения на Линч и Фрост в своето произведение, но е дал всичко от себе си, за да може читателят отново да изпита онова странно чувство, което "Туин Пийкс" е предизвикал преди повече от двадесет години у него. Донякъде е успял!

Уейуърд Пайнс е малко живописно градче, което на пръв поглед изглежда мечтата за всеки човек. Жителите му са щастливи, задоволени от всичко, нямат никакви тревоги и проблеми. Това обаче не помага особено на агента от Сикрет Сървис Итън Бърк. Той се събужда след тежка катастрофа, не помни почти нищо, няма документи, пари или каквото и да било. Тръгвайки из града той постоянно се натъква на странности и мистерии, чиито отговори са скрити зад дебели завеси. Като че ли всички му мислят лошото и искат да му навредят. Нещата стават още по-сложни, когато осъзнава, че май наистина е прав.

"Пайнс" е роман, изпълнен с клишета, но това не трябва да заблуждава читателите. Не напразно книгата е бестселър и правата й са откупени за сериал от една от най-известните телевизии. Покрай клишетата Крауч е успял да изгради един невероятен сюжет, който определено ще се помни дълго. Книгата въобще не е това, което изглежда (Совите не са това, което са), а е нещо много сериозно и заплетено.  

Оценка: 10/10

ЛЮБИМИ ХОРЪР КНИГИ - Топ 15 на КОСТА СИВОВ

Навярно много от хората, които четат блога ми, произведенията ми и разни други мои писанки, се питат какво всъщност чета аз. В днешно време е много лесно да се провери такова нещо, особено ако проследяваната персона има акаунт в GOODREADS - този богопомазан сайт за четящите хора. За тези обаче, които са по-мързеливи (също като мен) и не обичат да се ровят насам-натам, пък и не само за тях, предоставям на Вашето внимание Топ 15 на моите любими хорър книги. Надявам се някой да си хареса нови заглавия и автори и да открие така търсените "хубави" книги, които да прочете. Книгите са подредени по азбучен ред, защото не мога да определя коя от коя е по-хубава. Всичките петнадесет заглавия си заслужават времето и вниманието.

1. BRIAN LUMLEY - 1986 - Necroscope

За тази книга писах наскоро ревю, което можете да прочетете тук. Изключително силен роман, преплитащ в себе си редица жанрове, теми и идеи. Невероятен стил на писане на Лъмли, вдъхновен от вездесъщия Х. Ф. Лъвкрафт. Книгата е начало на една дълга поредица от над 15 романа и сборници с разкази.

2. CHRISTOPHER PRIEST - 1995 - The Prestige / КРИСТОФЪР ПРИЙСТ - Престиж

Този роман не е типичен хорър, но пък има доста елементи от жанра. Британските автори винаги са ми били слабост, но Кристофър Прийст е невероятен талант. Не е един от най-продуктивните автори, но пък за сметка на това произведенията му са изключително оригинални и заплетени. Навярно много от вас са запознати с екранизацията на романа, но и книгата си заслужава.

3. CLIVE BARKER - 1984 - Books Of Blood, Vol. I, II, III / КЛАЙВ БАРКЪР - Кървави книги, Том 1, 2, 3

Писал съм ревюта и за трите тома на Кървавите книги на Клайв Баркър тук, тук и тук. Много силна поредица с разкази на едно от светилата в хоръра като цяло - бащата на Пинхед и Кендимен, както и на много картини, филми и литературни произведения. Всеки ред, написан от Баркър, е истинско удоволствие (и изпитание) за сетивата.
По принцип обичам да чета Клайв Баркър в оригинал, защото има много специфичен стил, но не мога да отрека, че преводът на Иван Атанасов е отличен!

4. DAN SIMMONS - 2007 - The Terror / ДАН СИМЪНС - Ужас

Дан Симънс е един от най-известните писатели в днешно време. Не е тайна, че самият Стивън Кинг често се допитва до мнението му относно свои нови произведения и идеи. Симънс е най-известен у нас с поредицата си "Хиперион" и малко хора знаят, че в Америка той е един от водещите хорър писатели заедно с Краля, Дийн Кунц и Питър Строб. "Ужас" е истинско събитие в жанра. Критиците определят подобни произведения като документален хорър - романът е базиран на реални събития, върху които се надгражда фабулата.

5. DARYL GREGORY - 2009 - The Devil`s Alphabet

Дарил Грегъри е едно от новите имена в жанра. Преди време преведох негов разказ за "Сборище на трубадури", който можете да прочетете тук.
"Азбуката на Дявола" е изключително силно произведение, което преплита в себе си хорър и фантастика и ни представя една алтернативна Америка, такава, каквата би била, ако странен вирус удареше малък град в Тенеси и изменеше жителите му до неузнаваемост.
Интересен факт е, че Грегъри е огромен фен на Филип К. Дик и често експлоатира негови теми в произведенията си.

6. DEAN R. KOONTZ - 1983 - Phantoms / ДИЙН КУНЦ - Древният враг

Няма нужда да обяснявам кой е Дийн Кунц и какво е сторил за литературата като цяло. Често е сравняван със Стивън Кинг (напълно неадекватно, разбира се). "Древният враг" е един от най-добрите хорър романи на Кунц, който е задължителен за всеки поддръжник на жанра.

7. F. PAUL WILSON - 1992 - Nightworld

Преди да напиша каквото и да било за автора, моля не го бъркайте с имена като Робърт Уилсън, Робърт Антон Уилсън, Робърт Чарлз Уилсън или Пол Уилсън.
Ф. Пол Уилсън е съвсем друг писател, както жанрово, така и стилово.
Няма да крия, че създателят на "Крепостта" е един от авторите, които са ми най на сърце по редица причини, които сега няма да обяснявам. Единственото, което ще кажа е защо тук съм изтъкнал "Свят на мрак", а не "Крепостта" (тъй като "Крепостта" определено е най-известното произведение на Ф. Пол). За мен "Свят на мрак" е литературен пример как се пише финал на хорър поредица. Досега не съм срещал по-добре написана книга, която има за цел да завърши цели пет заглавия, които я предшестват, а всяко едно от тях е един малък шедьовър. За хората, които искат да творят в жанра хорър, препоръчвам да си водят бележки, докато четат Ф. Пол Уилсън.

8. GRAHAM MASTERTON - 1976 - Manitou / ГРЕЪМ МАСТЕРТЪН - Маниту

Признавам, че това е единственият роман на Греъм Мастертън, който съм чел. Той обаче беше достатъчен, за да ме убеди в качествата на автора. "Маниту" е много силно произведение, което се базира на древни легенди и митове. Препоръчвам на всички, които са нямали допир с този писател.

9. NEIL GAIMAN - 2005 - Anansi Boys / НИЙЛ ГЕЙМЪН - Момчетата на Ананси

Нийл Геймън не е ново име в жанра, макар и той като Клайв Баркър често-често да пописва фентъзи. Този роман е смес именно между фентъзито и хоръра, а Геймън отново ни е забъркал една много вкусна гозба, застроена с хумор и нелепи моменти.

10. PETER STRAUB & STEPHEN KING - 2001 - Black House / ПИТЪР СТРОБ & СТИВЪН КИНГ - Черният дом

Не нарочно съм написал името на Питър Строб на първо място, просто исках този велик автор да участва в тази моя класация, но някак си повечето му произведения бягат от чистия хорър, докато съвместното му отроче с Краля си е типичен пример не само за жанра, но и как трябва да се пишат подобни книги. Признавам, "Талисманът" хич не ми хареса, но "Черният дом" е една от най-добрите хорър книги писани някога. Ако някой си е помислил, че след като се е разочаровал от "Талисманът" трябва да зареже поредицата, нека си помисли отново. Силно препоръчвам. Може да се чете и като самостоятелна книга.

11. RICHARD LAYMON - 1980 - The Cellar / РИЧАРД ЛЕЙМЪН - Къщата на звяра

Ричард Леймън е ново име за мен. Запознах се с него едва тази година, но съм много доволен, че го сторих. От романите му, които съм чел, "Къщата на звяра" държи първото място. Много динамичен, много напрегнат и стегнат разказ за една къща и ужасиите, които се крият в нея. Стилът силно наподобява романите на Дийн Кунц.

12. RICHARD MATHESON - 1954 - I Am Legend / РИЧАРД МАТИСЪН - Аз съм легенда

Ако сте фен на хоръра и не сте чели Матисън е все едно да слушата чалга и да не сте виждали Камелия гола (е, то за това не е нужно да слушате чалга май...). Ричард Матисън е едно от най-съществените имена в жанра. Едва ли ще мога да посоча съвременен писател на хорър, който да не се е учил от него. По значимост мога да го наредя рамо до рамо с Рей Бредбъри.
"Аз съм легенда" пък се води вампирски роман, но такъв, какъвто трябва да бъде един вампирски роман. Ако очаквате любов и интриги ще останете разочаровани.
Изключително талантлив писател, с изключителни идеи, които впечатляват и до ден-днешен читателите. Повлиял е на имена като Стивън Кинг, Ф. Пол Уилсън, Джо Хил, Рамзи Кембъл, Томас Ф. Монтелеоне, Ед Горман, Джо Р. Лансдейл и много други.
Баща е на писателя Ричард Крисчън Матисън.


13. ROBERT BLOCH - 1959 - Psycho / РОБЪРТ БЛОХ - Психо

"Психо" е едно от най-известните заглавия в жанра и то благодарение на Алфред Хичкок, който направи филм по него. Книгата на Робърт Блох е шедьовър и макар в днешно време да звучи малко клиширано (заради милионите копи-пейст интерпретации на "Психо"), тя е запазила чара и въздействието си през годините.

14. ROBERT A. HEINLEIN - 1964 - Farnam`s Freehold / РОБЪРТ ХАЙНЛАЙН - Имението на Фарнъм

Робърт Хайнлайн е един от най-известните фантасти живяли някога. В доста от произведенията си авторът използва хорър елементи, които обаче не са толкова явни, колкото в "Имението на Фарнъм". Романът е истински класически ужас, който може да накара и най-здравомислещия човек да се замисли какво би сторил в "определена ситуация". 

15. STEPHEN KING - 1979 - The Long Walk / СТИВЪН КИНГ - Дългата разходка

Един е Краля на хоръра и Стивън Кинг е неговото име. За разлика от много от произведенията си, където Кинг експлоатира свръхестествени елементи, за да "изрисува" ужаса си, тук той разчите на човешката психология. Сто момчета, една игра, една награда. Нещата са малко като в "Шотландски боец" - "Накрая трябва да остане само един!".