вторник, 29 декември 2015 г.
СЮЗАН БЕТ ПФЕФЪР - ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ 1: Живота, какъвто го познавахме
АВТОР: Сюзан Бет Пфефър
ЗАГЛАВИЕ: Живота, какъвто го познавахме / Life As We Knew It
ПОРЕДИЦА: Последните оцелели - книга 1
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Диана Кутева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2006
Страници на БГ изданието, меки корици: 372
Жанр: Young Adult, Дистопия, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 3.89 / 5 от 85 505 гласували
Цена: 13.90 лв
Признавам, че тази книга ме привлече най-вече с чудесната си корица... по-точно с чудесната си постапокалиптична корица. Не мога да отрека, че издателство "Ибис" са изключително добри в правенето на завладяващи корици и само за една година това е поредната тяхна книга, която чета заради корицата (друга покъртително яка книга, която прочетох поради тази причина беше "Останалите" на Том Перота).
Сюзан Бет Пфефър е неизвестна за мен писателка, която набира сила в Америка със своята янг адълт поредица "Последните оцелели", чиято първа част - "Живота, какъвто го познавахме" - ще разгледаме в настоящото ревю. Прочетох около една четвърт от този роман и малко по малко затвърждавах мнението си, че Пфефър е заслужено "неизвестна" за мен писателка. Причината: поредната янг адълт поредица, която разчита на добрия стил на авторката си, на изключително клиширана апокалиптична тема (катастрофа или по-скоро катаклизъм) и на последиците от нея. Запознаваме се с Миранда и със семейството й и с усилията им да запазят животите си в този земен ад, стоварил се на главите им. Още в началото на книгата всеки читател би си казал, че всичко е ясно - героите ще се изправят пред редица трудности, които ще преодолеят с лекота, ще се скарат няколко пъти в семейството, ще поплачат и после ще се сдобрят и накрая всичко ще се оправи и ще заживеят мирно и щастливо до края на дните си.
Аз също си помислих, че подобно развитие очаква останалите три четвърти от романа, но за огромна (изключително огромна) изненада, това не се случи. Като че ли в един момент Пфефър се беше изморила от всичките тези янг адълт клишета и беше решила да напише един изключително силен роман. Защото "Живота, какъвто го познавахме" рязко направи завой от янг адълт концепцията си и се превърна в една тежка дистопия, която ми напомни за най-добрите романи на Робърт Хайнлайн, в които героите му често се изправят пред уникални ситуации и реагират още по-уникално.
В крайна сметка едно произведение е добро не защото е добре написано (изключително много автори имат приятен стил и разказват добре), а защото ни "докосва" вътрешно. Лично мен тази книга ме докосна със своята правдоподобност (имам предвид в човешките взаимоотношения, а не в научните факти) и със своята борбеност (героите не се отказват от правото си на живот, дори и в моментите, когато всичко е изгубено). Краят е неочакван и съвсем не се доближава дори до хепи-енд. Героите в романа са малко, но пък за сметка на това са добре изградени, заживяват на страниците му, карат ни да им съчувстваме, да се радваме с тях, да плачем с тях, дори да "умираме" по няколко пъти с тях.
Изключително съм доволен, че корицата на тази книга е толкова добра и ме накара да й обърна внимание. Определено се чувствам доста по-богат в литературно отношение след като я прочетох. Изпитвам огромно уважение към авторката за смелостта й да избяга от рамките на комерсиалния янг адълт жанр и да ни предостави една наистина стойностна книга, па макар и под една комерсиална обвивка.
Този месец излезе втората книга от поредицата - "Изгубени завинаги", - която чета в момента и която обещава да е още по-силна от първата. Очаквайте и нейното ревю скоро.
ОЦЕНКА: 9/10
четвъртък, 8 октомври 2015 г.
АНДРЮ ЛЕЙН - МЛАДИЯТ ШЕРЛОК ХОЛМС 1: Облакът на смъртта
АВТОР: Андрю Лейн
ЗАГЛАВИЕ: Облакът на смъртта / Death Cloud
ПОРЕДИЦА: Младият Шерлок Холмс - книга 1
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Вера Паунова
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2010
Страници на БГ изданието, меки корици: 267
Жанр: Young Adult, Мистерия, Приключенска
Рейтинг в GOODREADS: 3.70 / 5 от 4 461 гласували
Цена: 11.90 лв
Обикновено всички ревюиращи и критици започват статиите си за подобни книги с думите как те са жалки подобия на оригиналите, от които са се пръкнали. Подобно отношение винаги води до неприятни последици и обикновено същите тези ревюиращи и критици смятат, че са си изгубили времето и т.н. На едно място дори четох, че в тази книга за Шерлок Холмс нямало абсолютно нищо от Шерлок Холмс - ако трябва да отговоря саркастично на подобно заявление, бих казал, че има - името е същото! Но определено подобни книги и произведения не се издават, за да бъдат оплювани от критиката... Да, ясно, те се издават най-вече за пари, понякога за слава и много рядко за феновете. Истината обаче е, че много от тези фенове, колкото и да не им се иска да си го признаят, тръпнат в очакване подобни творения за любимия им герой да се появят на пазара.
Аз не искам да започвам ревюто си със сравнение между Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл и Шерлок Холмс на Андрю Лейн. Всеки здравомислещ човек ще ме разбере защо, а за останалите ще разясня, че говорим за напълно различен тип произведения - оригиналите са насочени към възрастната публика, а тези на Лейн - към юношеската или както е модерна да се нарича в последно време - янг адълт публиката.
Та за какво иде реч! Шерлок Холмс е едва на четиринадесет години, млад, неопитен, неосъзнат и какво ли още не. Наближава ваканцията му и той смята, че ще я прекара в топлата прегръдка на родния дом, когато брат му Майкрофт заявява, че плановете му са излезли криви. (Нали знаете онази приказка: "Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си!") Та Шерлок е едва ли не в пълно отчаяние, че трябва да прекара няколко месеца в къщата на чичо си и леля си, които никога не е виждал досега. Предполагаемото скучно пребиваване се оказва първото голямо приключение на култовия герой. Нещо убива хора наоколо, но никой не може да каже какво, тъй като обстоятелствата са забулени в мистерия. И като всеки подобен роман се сблъскваме с много обрати, интересни моменти и запомнящи се герои, предадени ни по един прекрасен начин.
Личното ми мнение за книгата е, че има много положителни качества, както и някои не толкова. Едни от силните й черти са, че разполага с чудесни герои - злодеят е изключително професионално създаден, учителят на Шерлок е много добре изграден като образ, икономката е пълно хахо, което ме спечели на мига, отделно това се поддържа постоянна мистерия не само в основната насока на романа, но и в цялостната концепция на тази "нова" вселена на Андрю Лейн. Тъй като предварително е ясно, че говорим за поредица, авторът е засегнал теми, които цели да разкрие в последващите произведения. Няма нищо лошо в това, разбира се, всички обичаме поредиците. Това, което не ми допадна беше, че на няколко места в книгата Лейн се впуска в подробни описания, които не ми допаднаха, а мисля, че няма да допаднат и на по-младата аудитория, която търси динамиката в подобни произведения.
Като цяло "Облакът на смъртта" е един много приятен юношески роман, който би се харесал на хора от всякаква възраст. Стилът на Андрю Лейн е хубав и лек. Поредицата продължава да се издава, което ми подсказва, че с всяка следваща книга става все по-добра и по-добра и с нетърпение чакам следващите части да се появят на книжния ни пазар.
ОЦЕНКА: 9/10
четвъртък, 6 август 2015 г.
АЛЕКСАНДЪР БЕЛТОВ - Матрикант
АВТОР: Александър Белтов
ЗАГЛАВИЕ: Матрикант
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Година на издаване: 2015
Жанр: Фантастика, Киберпънк
Рейтинг в GOODREADS: 4.86 / 5 от 7 гласували
Цена: Безплатно издание
"Матрикант" е книга в 2 части или 2 книги в едно книжно тяло. Това произведение прави нещо много важно, а именно: кара читателя да задава въпроси и да търси техните отговори. Самият автор споделя в края на този приятен омнибус, че е използвал доста научни материали и точно това е била целта му - да стимулира подобни чувства у четящите.
Признавам, че започнах тази книги "силно заблуден" от оприличаването й с вездесъщия американски писател Филип К. Дик, който много харесвам, и в интерес на истината останах разочарован, че "Матрикант" не е опит да се дублира Дик. Не мога да отрека обаче, че произведението на Александър Белтов ми хареса (колкото и да не харесвам киберпънк жанра).
"Матрикант" е едно интелигентно приключение, изпълнено с драма, романс, екшън, фантастика и какво ли още не. Първата книга разчита повече на действието и динамиката, докато във втората темпото се забавя значително, но пък се обръща внимание на належащи проблеми от ресора на екологията, социологията и даже има едно тънко заиграване с темата "какво ще правя с компютъра си, ако нямам Интернет?".
Не мога да пропусна изключително силната корица и хубавото оформление на книгата. Личи си, откъдето и да погледнеш "Матрикант", че тази книга е направена с огромно желание, талант и "правилните хора". Дано повече такива продукти излизат на нашата литературна сцена, за да могат читателите да възвърнат доверието си в родните автори.
Оценка: 10/10
понеделник, 3 август 2015 г.
ТОМ ПЕРОТА - Останалите
АВТОР: Том Перота
ЗАГЛАВИЕ: Останалите / The Leftovers
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Милена Иванова
Година на българското издание: 2015
Година на първото издание: 2011
Страници на БГ изданието, меки корици: 320
Жанр: Фантастика, Дистопия, Мистерия, Драма
Рейтинг в GOODREADS: 3.35 / 5 от 28 988 гласували
Цена: 13.90 лв
Признавам, че доскоро Том Перота беше напълно неизвестен за мен автор. Навярно щеше да си остане такъв, ако не беше невероятната корица, която виждате над написаното тук. Винаги, когато видя подобна въздействаща илюстрация, се заинтересувам и от съдържанието зад нея - нямам предвид, че чета всички книги с яки корици, но поне преглеждам анотациите към тях. Тази (анотацията) на Перота беше готина (и напълно клиширана, естествено - какво ново може да очаква човек през двадесет и първи век, подложен на това масивно заливане от какво-ли-не?). Научих, че имало и сериал по книгата по HBO, който все още не съм гледал и не знам дали ще го сторя някога (само времето ще покаже). Това ми решение се дължи на факта, че не искам да си развалям удоволствието от романа, който се оказа свеж полъх над малко застоялото блато от елементарни и клиширани "идеи и ситуации", които вече от доста време се преексплоатират.
Определено книгата има изключително силни страни (освен невероятната корица, чудесната изработка и нереално ниската цена за произведение от този ранг), които ме накараха да й обърна сериозно внимание. Основната (в доста големи кавички) тема е как милиони хора по света изчезват при неясни обстоятелства и никога вече не се завръщат. На пръв поглед човек може да си помисли, че иде реч за един дистопичен роман, в който на обем от 320 страници ще търсим къде (по дяволите) са се чупили всички и Бог ли стои зад това, извънземните или нещо подобно (което вече сме чели в милиард и половина произведения от знайни и незнайни воини на литературната и антикултурната сцена). За щастие "грешим"! Всички ние! Както сгрешиха и FOX, когато преди тринадесет години спряха "Досиетата Х", и сега се опитват да поправят тази грешка, когато Мълдър може да гони само резултатите в бройкането на Чарли Шийн, а Скъли заприличва все повече на една наша "безсмъртна" естрадна певица.
Един от най-големите позитиви на "Останалите" е чудесният стил на Том Перота. Той доста ми наподобяваше на този на Стивън Кинг (разбира се, по ненатрапчив начин). Перота е решил да наблегне повече на психологията на героите си, които поставя в нехарактерни за тях ситуации и предлага заедно с него да седнем на дивана и да се наслаждаваме на шоуто, което е доста обещаващо. В един момент, докато четях книгата, се попитах защо всъщност беше необходима "основната тема" с изчезването на милиони хора? Най-логичният за мен отговор беше, че авторът я е използвал доста метафорично, като по този начин е търсил разковничето в човешкото поведение - наистина ли сме такива, каквито ни виждат половинките ни, децата ни, близките ни? Нещата, които правим... искаме ли да ги правим или причината за извършването им е друга? Колко е нужно (малко или много), за да се съкрушим или пък да изплуваме на повърхността? Том Перота е решил да разгледа всички тези въпроси през погледа на едно семейство, което пряко и не толкова е станало жертва на "събитието" и последиците от него.
Макар да е определян като фантастичен роман, "Останалите" е много далеч от тази рамкировка. По-скоро фантастичните елементи са за привкус, а не за пътеводна светлина. Тази книга е една съвременна драматична история, която ни е предложена по майсторски начин от един писател, който макар и не особено известен в момента, дава много сериозна заявка за сериозната литературна сцена. Ще ми е изключително интересно да видя още книги от този майстор на перото (Перота), издадени на български език.
Оценка 10/10
събота, 6 юни 2015 г.
МАЙКЪЛ МАРШАЛ СМИТ - За подмяна
АВТОР: Майкъл Маршал Смит
ЗАГЛАВИЕ: За подмяна / Spares
ИЗДАТЕЛСТВО: Бард
ПРЕВОД: Иван Златарски
Година на българското издание: 1998
Година на първото издание: 1996
Страници на БГ изданието, меки корици: 320
Жанр: Дарк Фантастика, Киберпънк
Рейтинг в GOODREADS: 4.16 / 5 от 2 025 гласували
Винаги изпитвам перверзно удоволствие, когато се натъкна на някой умопомрачително добър хорър автор, за който само съм чувал (...и не знам защо винаги съм смятал, че пише книги във вселената на "Междузвездни войни"). В действителност Майкъл Маршал Смит не пише книги за джедаи и светлинни мечове, а за доста по-различни неща. Съвсем случайно се натъкнах на няколко негови разказа в различни британски антологии, които направо ме накараха да преосмисля литературните си предпочитания, защото ако има автор, който може с няколко страници да те накара да размишляваш дни (че и месеци) наред, то това е именно този англичанин...
Та, да продължа откъдето започнах. Смит е англичанин, а много хора вече знаят за афинитета ми към тези творци. Не е един примерът с покъртителни автори от ранга на Клайв Баркър, Кристофър Прийст, Брайън Лъмли и кой ли още не. Смит съвсем не им отстъпва, но, разбира се, няма място за сравнения помежду им, всеки от гореизброените писатели твори в свои собствени насоки, различни от тези на останалите.
Какво представлява "За подмяна". Романът всъщност е базиран на разказа от 1994 "To Receive Is Better" - един хорър шедьовър, който ме отнесе отвсякъде. Не мога обаче да кажа същото за "уголемяването" му. Дали заради текущите за него време моди или поради "акъла" на някой "умен" мениджър, Смит се е впуснал в едни води, които лично според мен не са неговите. Защото той може да е уникален хорър писател, който с нищо не отстъпва на Стивън Кинг и някак си в стила му се усеща повеят на Лъвкрафт с тези почти лишени от пряка реч негови шедьоври, но фантастиката малко му куца.
"За подмяна" започна по уникален начин и първата половина на книгата си беше изключителна заявка за един от най-значителните романи на столетието. Идеите струяха от всяка една дума в книгата, описанията бяха дълги, но на място и много увлекателни. Сюжетът постоянно прескачаше от една линия на друга и ни държеше в постоянно напрежение. В тази половина си имаше всичко:
- чудесен увлекателен стил, подобен на този на Кинг;
- изключително уместна идея - богаташите си плащат, за клонинги, които да се използват за "резервни части" (както е и оригиналното заглавие на романа "Spares"), когато нещо им се повреди; сега тази идея не е уникална, но да не забравяме, че романът е писан межде 1994-1996 г.;
- много добра дистопична атмосфера;
- хорър, трилър и крими елементите са вплетени по чудесен начин;
- влиянието на Филип К. Дик струи от всяка една страница.
Така, това беше за първата половина от книгата. Ето какво мога да кажа и за втората й половина:
- губене на нишката на действието. Резервните остават на доста заден план, а уж романът е "кръстен" на тях;
- авторът се впуска в излишни описания, които нямат нищо общо със сюжета;
- от чудесен фантастичен роман с безброй елементи от други жанрове, ставаме свидетели на един киберпънк напън, който дори не е логически обяснен или издържан;
- някак си рязката промяна на настроенията на героите.
В обобщение мога да кажа, че книгата не е лоша и се приема изключително добре в световен мащаб. Тя определено има безброй добри качества, които любителите на жанра ще оценят, но просто не е това, което очаквах от този писател, защото той може адски много, но навярно подложен на маркетингов натиск, е бил принуден да напише "За подмяна".
Оценка: 7/10
вторник, 19 май 2015 г.
АНДИ МАКДЕРМЪТ - Храмът на боговете
АВТОР: Анди Макдермът
ЗАГЛАВИЕ: Храмът на боговете / Temple Of The Gods
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Коста Сивов
Година на българското издание: 2015
Година на първото издание: 2012
Страници на БГ изданието, меки корици: 452
Жанр: Приключенски, Трилър, Митология, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 4.12 / 5 от 1 643 гласували
Цена: 15.90 лв
Запознайте се с Еди Чейс и Нина Уайлд... ако все още не сте го сторили. Това е най-забавната и най-преследваната двойка англичанин/американка в света. Еди е бивш командос от британските елитни части, а Нина е археоложка, която до момента е открила не само топлата вода, но и митологични места като Атлантида, Ел Дорадо, Гробницата на Херкулес, Залата на записите под пирамидата в Гиза и какво ли още не. В момента двамата работят за Агенцията за световно наследство и се грижат именно подобни световни ценности, които освен изключителен античен чар, крият в себе си и неподозирани сили, да не попаднат в ръцете на лошите. А като за роман от подобен тип, такива има в изобилие.
Казано накратко нещата стоят по следния начин: Нина е изгубила три реликви - малки статуетки, - които се предполага, че водят началото си от древна Атлантида. Еди обикаля земното кълбо, като се опитва да избяга от лапите на закона, който е по петите му заради убийство, което англичанинът не е извършил. Същевременно с това се опитва да намери и неутрализира мъжа, отговорен за настоящото му положение на беглец. Нещата се преобръщат пагубно с краката надолу, когато в играта се включва и изключително могъща международна организация, която е решила да определи посоката, в която човечеството ще се развива от тук насетне. Става ясно, също така, че съществува артефакт, който крие в себе си тайната как се е зародил животът на планетата.
Анди Макдермът е писател, който залага на динамиката в романите си и остава настрана ненужните пълнежи и лирични отклонения. Героите му са истински, живи и изпълнени с бодро чувство за хумор. Действието препуска на всяка една страница от този роман и това е така до самия му край. Митологичните и фантастичните елементи са умело преплетени с реалността и се е получила една приятна смес ала Индиана Джоунс.
За мен най-силната страна на тази книга са нейният главен герой Еди Чейс и невероятното му чувство за хумор, което той постоянно предлага на читателя, както и единият от антагонистите в романа - бившият наемник Александър Стайкс, който е перфектният злодей за един приключенски блокбъстър.
Изключително горещо препоръчвам за феновете на Индиана Джоунс, Джеймс Бонд и романите на Клайв Къслър.
Оценка: 10/10
сряда, 6 май 2015 г.
СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Змии в стените
АВТОР: Сибин Майналовски
ЗАГЛАВИЕ: Змии в стените
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
КОЛЕКЦИЯ: Дракус № 4
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2015
Страници: 212
Жанр: Хорър, Фентъзи
Цена: 10 лв
Преди време с Явор Цанев си говорехме и той ми сподели, че има идея да създаде нова българска поредица, която донякъде да прилича на безсмъртната "Галактика", но да е по-съсредоточена към родните автори. Аз му казах, че идеята е чудесна, но и доста трудна за осъществяване. Не крия, че винаги съм леко песимистично настроен и подозрителен към всяко ново нещо, и ако зависеше от мен тази колекция да се появи на бял свят, това едва ли щеше да се случи. За щастие Явор Цанев е доста по-смел от моя милост и само за шест месеца вече е пуснал на пазара четири книги под новата "марка" и пета е в процес на работа. Да, вярно, тиражите са малки, почти не се разпространяват по книжарниците, но не е ли това точно възрожденска литература, питам аз? Защото, както съм казвал безброй пъти, да си писател в България и да се опитваш да издаваш произведенията си е равносилно на партизанство.
След ударното начало на "Колекция "Дракус"" с "Клиника в средата на нощта" на Димитър Цолов, по-класически настроената "Ру" на Змей Горянин и хумористично ориентираната "Хубави неща, лоши неща" на Коста Сивов (винаги съм се възмущавал, когато говоря за себе си в трето лице), следва една бомба, която дори и аз не бях очаквал (признавам си!)... и това не е поради причината, че авторът е заявявал неколкократно, че ще се отказва от писателствуването ("Няма отърване от него /от писането имам предвид/!").
Четвъртата поред книга в "Колекция "Дракус"" е на небезизвестния БГ автор Сибин Майналовски, който повечето фенове на жанровете хорър и фентъзи познават от книгите му "Сянката" и "Усмивка в полунощ". Сибин не изневерява на себе си и ни предлага нова порция разкази, съсредоточени предимно в жанра хорър. Изписал съм много за Майналовски на страниците на моя блог и на други места, провеждал съм безброй дискусии с него и даже съм му взимал интервю, и смея да кажа, че всяка една моя дума е заслужена, защото Сибин се труди много и накрая резултатите са налице. "Змии в стените" е сборник с 23 разказа, както вече споменах основният жанр е хорър и тук-таме имаме фентъзи.
Кощунство ще е ако не спомена уникалния стил на автора. Той ни подхваща в силната си хватка от първите страници на сборника и ни потапя главата под водата, за да се давим бавно в уникално реалните му "случки" и герои, които дебнат иззад всеки ъгъл с лоша умисъл в главата. Сибин е създал максимално реално всеки един свой разказ, като не е спестил нищо - той нарича нещата с истинските им имена и не се свени да ни "оцвети" с боите си всяка случка в историите си. Основните теми в сборника са детското малтретиране (любима тема и на Краля на ужаса Стивън Кинг), женската невярност, бруталностите от живота. Може би думите ми ще изплашат хората с по-слаби сърца, но бързам да ви уверя, че историите на Сибин са реални, като излезли от последните емисии на новините. Те се занимават с актуални въпроси на нашия "побъркан" и "извратен" свят.
За феновете на "Кръчма "Зелената котка"" авторът ни е подготвил няколко разказа от тази вселена - повечето от тях бяха само с елементи от "Котката", но изградени по доста интересен начин, за което адмирации!
Любимите ми произведения в сборника са:
- "Мъчно ми е за Бенджи" - заради изключително готината идея;
- "Моргата" - заради чудесния черен хумор и далновидност;
- "Змии в стените" - заради психопатската атмосфера;
- "Зъболекарска практика" - заради хумора и мистерията;
- "Последният хорър разказ" - заради искреността.
Всеки разказ от тази книга е ценен за любителите на български автори. Независимо какъв жанр харесвате, Сибин Майналовски е способен да угоди на всички. Той е многолик автор с различни интереси и изключително богата обща култура, която ни хвърля в различни ситуации от живота, подплатени с гениални идеи и цветни картини, каквито малко писатели са способни да сътворят.
Оценка: 10/10
четвъртък, 16 април 2015 г.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА - Синьото мънисто (ИЗВОРЪТ #1)
АВТОР: Нели Цветкова
ЗАГЛАВИЕ: Синьото мънисто
ПОРЕДИЦА: Изворът #1
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2015
Страници: 180
Жанр: Фентъзи, Исторически
Когато издателят на тази книга Явор Цанев публикува корицата й във Фейсбук, тя ми направи особено добро впечатление. Няма да лъжа, че рядко харесвам илюстрациите на българските автори - в стремежа си да изпъкнат по някакъв начин над затрупващата ни маса родни творения (скоро стигнах до извода, че писателите в България са повече от читателите), те прибягват до крайности, които в повечето от случаите им изиграват доста лоша шега. Тук случаят не е такъв - корицата на тази книга е убийствена.
Второто нещо, което ми направи добро впечатление, още преди да съм докоснал романа, беше смелостта да се започне фентъзи поредица, още повече, че действието се развива предимно в България. Винаги съм се възхищавал на документалните фикшъни, като тези на Дан Симънс ("Ужас", "Друд", "Черни Хълмове") и Ф. Пол Уилсън ("Черен вятър"). Адмирации за тази идея!
Съвсем доскоро името на Нели Цветкова беше непознато за мен, което, както се оказа, е било голям пропуск. След изключително добрия разказ на авторката в антологията "Вдъхновени от Краля" (разказът е "Кристин") следва този изключително завладяващ роман "Синьото мънисто", който ще е част от поредицата "Изворът". Нели се доказва като една от водещите фигури в жанра и за да не бъда обвинен в популизъм, ще кажа, че авторката започна да се появява все по-често и по-често в литературните среди. Тази година беше отличена в 2 конкурса (дано не пропускам някой) и смея да твърдя напълно заслужено.
"Синьото мънисто" не е първа книга на Нели. За съжаление не съм прочел другите й две - "Сълза за мама" и "Ясновидката". Надявам се скоро да имам възможност да поправя този пропуск, защото авторката определено си заслужава.
Но да кажа няколко думи и за това бижу, което Нели Цветкова ни предлага тази година. Определено най-силните черти на "Синьото мънисто" са чудесните описания, живите герои и преплетеният сюжет. Ще се призная, че на моменти и за мен беше доста преплетен, но в крайна сметка всичко си дойде на мястото. Действието се развива в три сюжетни линии - в България по византийско владичество, в България по турско владичество и в мистериозния Фин свят. Както се очаква те се преплитат по един или друг начин, за да изтъкат една приятна и завладяваща история. В книгата има много любов, което ще допадне особено на по-нежните души, има и достатъчно сеч (под една или друга форма), което допада на душите като моята. В началото на романа Нели е приложила табличка с героите, която ми беше изключително полезна за употреба, тъй като става въпрос за различни превъплъщения в различните светове.
Като заключение мога да кажа, че Нели Цветкова е написала един изключително силен роман със сериозни претенции да се изкачи на предните позиции в жанра. Пожелавам на писателката творчески успехи и вдъхновения занапред, защото тя има с какво да ни изненада и зарадва.
Оценка: 10/10
петък, 13 март 2015 г.
КОСТА СИВОВ - Хубави неща, лоши неща
АВТОР: Коста Сивов
ЗАГЛАВИЕ: Хубави неща, лоши неща
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
КОЛЕКЦИЯ: Дракус № 3
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2015
Страници: 200
Жанр: Фантастика, Фентъзи, Хорър, Хумор
Цена: 10 лв
Искам да ви представя новата си книга "Хубави неща, лоши неща", която е сборник с разкази.
СЪДЪРЖАНИЕ
Няколко думи за автора от СИБИН МАЙНАЛОВСКИ
СЛУЧКА В ДОЛНОТО КРАЛСТВО
ХУБАВИ НЕЩА, ЛОШИ НЕЩА
ЕДИН КРИМИНАЛЕН РАЗКАЗ
ПИСАНЕТО Е ЛУДОСТ
СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ РАБОТИ (в съавторство с ЯНА "КНИЖНОТО МОМИЧЕ" НИКОЛОВА)
СЪДБАТА НА ЧУЖДЕНЕЦА
НАЙ-ХУБАВАТА КНИГА
НАЙ-ХУБАВАТА ЖЕНА
КРЪЧМАТА НА ФРАНСИС ПОЛ
--ЦИКЪЛ БУНКЕРИТЕ НА МАРС--
БУНКЕРИТЕ НА МАРС
МАРСИАНСКИ ПРОБЛЕМИ
МАРСИАНСКО ДЕЛО
Ако някой има интерес към книгата може да пише на мен или на издателството на следните адреси:
nicksson@abv.bg
gaiana@abv.bg
dracus@abv.bg
сряда, 25 февруари 2015 г.
BRIAN LUMLEY - Burrowers Beneath (TITUS CROW #1)
АВТОР: Брайън Лъмли
ЗАГЛАВИЕ: Подземни създания / Burrowers Beneath
ИЗДАТЕЛСТВО: Grafton
Първо издание: 1974
Страници на изданието на Grafton: 207
Жанр: Приключенски хорър
След невероятната книга "Некроскоп", реших да пробвам втората най-известна поредица на Лъмли, а именно вдъхновената от Ктхулу Митоса серия за Тайтъс Кроу - изследовател на окултното и медиум. До момента Кроу участва в 6 романа и редица разкази.
Не е тайна, че огромна част от творчеството на Брайън Лъмли е един вид продължение на творбите на Хауърд Филипс Лъвкрафт. Лъмли обаче успява да избяга от сковаността на прозата на своя учител (имам предвид на липсата на пряка реч в творбите на Лъвкрафт) и надгражда идеите му, като ни пренася в най-различни светове. Тайтъс Кроу е един от най-запомнящите се образи на автора. Моето мнение е, че героят не е толкова оригинален, колкото (носталгичен?) харизматичен. Много от читателите го сравняват с (или със смесица от) Шерлок Холмс, Ейбрахам Ван Хелсинг и Доктор Ху. Определено за мен Кроу е един от най-яките образи в хорър прозата. Още като се започне от името му, което е много добро попадение, премине се през спокойния му нрав и интелигентността му и се завърши с невероятните му приключения и борби срещу божествата от Ктхулу Митоса. Естествено, всеки Холмс трябва да си има своя Уотсън - в случая Тайтъс си има своя верен сподвижник Хенри-Лоран де Марини. Също много силен персонаж, доста добре изграден.
"Подземни създания" е роман, написан под формата на писма и части от журнала на Хенри-Лоран де Марини. Като идея това донякъде е интересно, но лично на мен ми липсваше гледната точка на Кроу, която присъства в някои от разказите за него. Този похват като че ли уби и динамиката на действието, тъй като съдържа в себе си характерните за подобни източници "допълнения".
Историята обаче е силна и на мен ми беше много интересна. Подземните създания, на които е кръстена книгата, се наричат ктхони и са си идея на самия Лъмли (един от многобройните му приноси към Ктхулу Митоса). Най-важният (и най-големият) от тях е гигантът Шудде М`елл, който останалите ктхони боготворят, а Кроу и компания се опитват да затрият. Е, надпреварата е в действие, само крайният резултат не е ясен.
Като цяло книгата е много приятна и интересна. Историята е добра, но както вече казах, малко мудна на моменти. Най-големите преимущества на романа са неговите герои и препратките му към Ктхулу Митоса. Задължително четиво за всички фенове на Лъвкрафт и идеите му.
Оценка: 7/10
четвъртък, 29 януари 2015 г.
Конкурс за фантастичен разказ на "Списание 8"
"Списание 8" организира конкурс за фантастичен разказ до 20 000 знака. Изпращайте предложенията си на мейл адрес gkaramanev@ossem.eu
Повече информация за конкурса можете да намерите тук!
понеделник, 19 януари 2015 г.
Интервю с ДИМИТЪР ЦОЛОВ
Говорим си с Димитър Цолов, по-известен като Доктора, за новата му книга
"Клиника
в средата на нощта", за старата му книга "Пет
приключения на Витек Диман/Космическото пиле", за участието му в
антологията "Вдъхновени от
Краля", за бъдещите му планове в литературно отношение, за българската
прозаична сцена и за какво ли още не.
* * *
КС: Здравей, Митко! Много се радвам, че се съгласи да дадеш интервю за
блога ми. Ще започна с един въпрос, който задавам на всичките автори, които
интервюирам: Какъв човек е Димитър Цолов-Доктора?
ДЦ: Здравей, приятелю! Първата дума, която ми хрумна като прочетох въпроса
ти беше „многопластов”, което може да се приеме и в буквалния смисъл с оглед на
натрупаните килограми през последните годинки, ха-ха. Иначе разбирай – човек,
сравнително бързо менящ настроенията си, понякога до полярности и винаги носещ
минимум две дини под мишница, защото в съвременния забързан свят само така
времето стига за всичко.
КС: Лично аз те познавам като музикант от врачанската рок група „Докторс
Гого Бенд”. Кога, защо и как реши, че трябва да пишеш?
ДЦ: Едва ли е резултат от някакво предварително обмислено решение. Изпитвам
необходимост да го правя, предимно за собствено удоволствие. Стихоплетствам и
музицирам откакто се помня. При мен поезията и музиката са неразривно свързани
– мога с лекота да облека всяка рима в мелодия и обратното - върху всяка
мелодия да сътворя текст за норматив. С прозата, обаче, нещата стоят по-различно.
Проза пиша изключително трудно. Имам някакви инцидентни опити от ученическите и
студентските години, ала сравнително късно (2001) написах разказ, който напълно
ме удовлетвори и устоя проверката на времето, с други думи - мога да го
препрочитам без да се червя от срам. И към настоящия момент не съм кой знае
колко продуктивен с прозаичните творби, но пък се стремя да компенсирам
количеството с качество. Иначе, никога не съм изпитвал колебания за жанровата
си принадлежност – фентъзито и хорърът са моята голяма любов.
КС: В живота си извън музиката и писането си доктор. Кое от тези три
начинания ти приляга най на сърце?
ДЦ: Медицината също е Изкуство и няма конфликт на интереси. Опитвам се да
давам най-доброто от себе си и в трите начинания.
КС: Всички знаем, че е трудно да се съвместява семейство-работа-хоби. Ти не
само че успяваш, но и се справяш по чудесен начин. Ще ни разкриеш ли тайната?
Предполагам не е някоя магия, подобна на тези от произведенията ти?
ДЦ: Ако съпругата ми прочете това ще прихне от смях, ха-ха. Шегата
настрана, творческите проекти са времеемки, доста време прекарвам и по
дежурства в болницата, та най-ощетени
са именно близките ми хора. Но проявяват разбиране, приемат ме такъв какъвто
съм с цялата ми артистична разпиляност и несериозност към някои от семейните
задължения.
КС: Първата ти книга „Пет приключения на Витек Диман/Космическото пиле” се състоеше от два мини-сборника с кратки разкази.
Новата ти книга е роман в жанра класически хорър. Как се роди идеята за
„Клиника в средата на нощта”?
ДЦ: Написах я през лятото на 2012 г. специално за участие в Конкурса за
фентъзи роман на издателство MBG Books и списание
„Сборище на Трубадури”. Нямах конкретна идея, през цялото време се забавлявах,
припомнях си филмите на Куентин Тарантино с всичките им обрати и ретроспекции,
накъсаните кадри, привидно без връзка между тях, до момента в който режисьорът
не си направи труда да ти я обясни, после оставих героите – много от тях
прототипи на действителни хора - сами да решат какво трябва да се случи.
Резултатът – нищо оригинално, но пък лесно четивно и напълно вместимо в
разбирането ми за хубава книга – такава, която да се глътне за няколко часа и
да се забрави след няколко дни.
КС: Разкажи ни нещо интересно около издаването на първия ти роман.
ДЦ: След като се добра до финала на гореспоменатия конкурс, реших, че може
би има хляб в него. Един ден съвсем импулсивно пратих файла на Явор Цанев, мой
приятел, писател и идеен двигател на издателство „Gaiana”, и му написах нещо от рода на: „Знам, че в момента си супер зает, но когато намериш
време, хвърли едно око на този роман, защото ще трябва да го издадеш! Мога да
чакам колкото е необходимо!” Ха-ха. Нахално си беше от моя страна...
КС: „Клиника в средата на нощта” е не само твоят първи роман, но и първата
книга в новата колекция „Дракус” на издателство „Gaiana”. Не е ли голямо предизвикателство да поведеш подобна
инициатива – знаеш, че първото впечатление почти винаги е определящо – ако
читателите харесат книгата ти, ще обикнат и колекцията, ако не им допадне... е,
сещаш се?
ДЦ: Ами няколко месеца след „онова писмо” Явор Цанев директно ме попита
искам ли да участвам в колекция „Дракус”. Прочел романа, допаднал му, смятал,
че е удачен избор за първа творба от поредицата. Думите му бяха: „Каквото и да
стане оттук натам, винаги можеш да кажеш: Кой сега е Номер Еднооо?!”
Разбираемо, веднага ме спечели. А, че е предизвикателство, няма спор, да се
надяваме, че читателите ще са благосклонни.
КС: Ясно е, че всеки творец се вдъхновява от нещо. Какви са твоите
вдъхновения, музи, нещата, които те карат да твориш? Какви автори харесваш,
какви групи слушаш, кои са любимите ти филми, картини, предавания? И в този ред
на мисли, да не пропусна баналния и дразнещ въпрос: Откъде черпиш идеите си?
ДЦ: Много харесвам фентъзи историите на Робърт Хауърд, Майкъл Муркок,
Саймън Грийн и Дейвид Гемел. За съжаление и четиримата са инцидентно превеждани
на български език, дано тази несправедливост се поправи в най-скоро време! Това
което намирам за общо при тях е, че в сравнително малки по обем творби развиват
страхотни идеи със задъхано действие. Многотомниците от по хиляда и кусур
страници откровено ме плашат. В хоръра има един Крал и това си личи още от
името му – Стивън Кинг, разбира се. Музиката, която слушам е предимно българска
и също така остросюжетна - Хиподил, Холера, Валяк, Обратен Ефект, Срам и Позор,
Некролог... Забавлявам се с филмите на Куентин Тарантино, Робърт Родригез, Гай
Ричи, Уди Алън (майтап, ха-ха, не се понасяме с последния). Предавания, хм,
„Господари на ефира” и ВИП Брадърите с Малък Тошко, ха-ха. Идеите за
собствените ми истории ги черпя от ежедневието (банален отговор, но факт).
Човек може да опише най-добре това, което познава. В този смисъл едва ли ще
прочетете нещо от мен с герои Джон и Джейн, ситуирано в щата Мейн – освен смях
друго няма да предизвика, а не такъв е търсеният ефект, нали.
КС: В „Пет приключения на Витек Диман” беше заложил на българската
митологии, в „Клиника в средата на нощта” на темата за вампири и върколаци. Да
очакваме ли продължение на тази тенденция и ако да, с какво ще ни изненадаш в
бъдеще?
ДЦ: Участвам с роман, повлиян от българската митология и в настоящия
конкурс на ЕмБиДжитата и Трубадурите. Написах го в началото на миналата година,
след което реших, че скоро няма да посегна към тази материя – усетих досада и
изчерпване. А всеки, прочел „Клиниката”, ще разбере, че историята „плаче” за
продължение, живот и здраве, ще се мъдри такова.
КС: Напълно съм съгласен за продължението – книгата си го „изисква”. Иначе
трябва да призная, че съм фен на хумора ти. Защо реши в новия си роман да
избягаш от него?
ДЦ: Хм, не е било съзнателно бягство, може би ти си го усетил така.
КС: Ще има ли нови порции хумор от Димитър Цолов?
ДЦ: Макар хуморът да е запазена територия предимно за стихотворенията и
песните ми, веднага се сещам за един разказ от последните години -
„Анихилиращата канелка”, в който двойка извънземни пробват българско домашно
вино.
КС: Би ли разкрил на нашите читатели откъде могат да си намерят двете ти
книги?
ДЦ: Разпространявам
ги лично чрез заявки на фейсбук страницата ми ПИЯНИЯТ
БАРД, а "Клиника в средата на нощта" може да се закупи и директно
от издателите ми в Русе (тук).
КС: Готвиш ли нещо ново в литературно отношение?
ДЦ: Събирам разкази за сборник с изцяло хорър насоченост. Към момента са се
натрупали десетина. „Антикварят” - един от тях - стана „отличник” в конкурса
„Вдъхновени от Краля”. Друг ще може да бъде прочетен в първия брой на сп.
„Дракус” за 2015 и е всъщност разказ, който написах под псевдоним за същия този
конкурс, но журито (съвсем справедливо, трябва да призная) го отхвърли, поради
факта, че наруших условията – „не повече от една творба от автор”. Явор обаче
го е харесал и ме уведоми, че ще го публикува, та всяко зло за добро!
КС: Какво се случва с рок-групата ти „Докторс Гого Бенд”? Как приемат
колегите ти писателската ти кариера? Подкрепят ли те или смятат, че трябва да
зарежеш писането и да се отдадеш на сто процента на бандата?
ДЦ: И тук няма конфликт на интереси - не сме професионална група и не си
вадим хляба с това. А по концерти се случва да продам някоя и друга книжка,
защото винаги нося бройки със себе си.
КС: Като оставим настрана писането, свиренето и лечителството, какви са
любимите ти занимания?
ДЦ: Четенето! Четенето! И пак – Четенето! Болен съм на тая тема, също така
съм и запален букинист – притежавам доста голяма колекция (фантастика, разбира
се). А от средата на миналата година благоверната ме задоми и с ел-четец, та
вече стана страшно, ха-ха.
КС: Името ти започва да се появява все по-често и по-често. Какво е
усещането да си харесван от читателите и от колегите си?
ДЦ: Ласкае ме, няма какво да се лъжем, но си оставам здраво стъпил на
земята. Съзнавам слабостите си, известно ми е, че има още много хляб да
изпапкам преди да (ако изобщо мога) се нарека „постигнал нещо”.
КС: Разкажи ни как приемаш критиката. Ясно е, че в България се тачи
хейтърството. Имал ли си лош експириънс с него?
ДЦ: Критиката и хейтърството за мен са различни понятия. Едно е да кажеш:
„Можел си да го да напишеш и по-добре!”, съвсем друго е: „Не съм те чел, ама не
ми и трябва, за да знам, че от тебе нищо не става!” Чак с такава злоба по мой
адрес май не съм се сблъсквал.
КС: Няма и месец откакто прочетох антологията „Вдъхновени от Краля” отново
на издателство „Gaiana”. Вътре има твой разказ. Фен ли си на Стивън Кинг? Би ли
споделил мнението си за антологията и за авторите в нея?
ДЦ: Споменах за разказа си по-горе. А Стивън Кинг не го сменям за хиляди
Фокнъровци, Хемингуеевци и всякакви там Нобелови лауреати за литература (лично
мнение, с което не искам да ангажирам никого). Стивън Кинг е Школа, писател -
хамелеон, който може да ти напише еднакво увлекателно исторически, фентъзи,
криминален, хорър роман или най-простичка, но същевременно сграбчваща сърцето
житейска история. Имах удоволствието да прочета и антологията „Вдъхновени от
Краля” непосредствено след излизането й в края на миналата година. Качествена
селекция от произведения на талантливи български автори, с част от които вече
се познавам лично или задочно. Респект към труда на всички тях!
КС: Ще те питам още един дежурен въпрос: Ако имаше шанса да избираш с какво
да се занимаваш, какъв щеше да е изборът ти?
ДЦ: Собственик на антикварна книжарничка.
КС: Какво мислиш за българските писатели, има ли хляб в тях или повечето са
графомани и бездарници?
ДЦ: Ще се спра върху любимите ми жанрове – фентъзито и хоръра или както обичам
да ги наричам –
„литературния ъндърграунд”, защото в по начало свития ни пазар, тая ниша е
съвсем тясна. През последните години изчетох доста родни автори и съм приятно
изненадан. Разбира се, забелязват се несъвършенствата – липсата на адекватна реклама,
бутиковите тиражи и трудната откриваемост, понякога недостатъчно изпипаните
корекция или редакция, но пък всичко в ъндърграунд литературата (важи и за
музиката) е истинско, изстрадано, контактът читател-творец почти винаги е
изключително близък, а това за мен е най-важното.
КС: Кои са любимите ти български писатели и защо?
ДЦ: Е-е-е, няма как да се вместят всичките в този отговор, а и на прима
виста рискувам да пропусна доста имена. Нека отговоря малко по-разчупено –
според читателското ми тефтерче български автор за 2014 година, с девет
прочетени от него книги, е Андрея Илиев.
КС: Изключително много ти благодаря за това интервю. Пожелай нещо на нашите
читатели.
ДЦ: И аз
благодаря! На читателите – повече вяра в българските ъндърграунд творци, повече
градивна критика и по-малко хейт!
Абонамент за:
Публикации (Atom)