ВДЪХНОВЕНИ ОТ КРАЛЯ - Разкази от български автори, вдъхновени от СТИВЪН КИНГ

АВТОР: Колектив
ЗАГЛАВИЕ: Вдъхновени от Краля
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
Съставители: Явор Цанев, Кети Илиева, Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Сибин Майналовски
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2014
Страници: 466
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.89 / 5 от 9 гласували
Цена: 19.99 лв


Лично за мен тази година не беше особено силна откъм публикации и литературни изяви. Честно казано, най-същественото, което мога да отбележа, бе излизането на невероятната колекция с разкази на светилото на американския хорър Ф. Пол Уилсън - "Демонични песни", която успя да види бял свят благодарение на няколко души и техните нечовешки усилия. А относно моите прозаични тегоби... ами май мързелът ми беше доста в повече от обикновено. Та тази година почти я бях отписал, когато изведнъж през декември се случиха две много хубави неща - участие в последния за годината брой на списание "Дракус" (с чисто новия ми разказ "Авторът") и "присъствие" във втората пълнокръвна българска хорър антология - "Вдъхновени от Краля". 

Какво всъщност е "Вдъхновени от Краля". Бързам да уточня, преди някой да си е помислил, че това са оди за споминалия се поп-гений Майкъл Джексън (Мир на праха му!). "Вдъхновени от Краля" е 466-странично левиатанче, истинско пиршество за феновете на ужаса и бруталните "случки". Корицата е направо покъртителна и макар да не знам кой е нейният автор, аз му свалям шапка. Тя е уловила чудесно духа на това, което се крие в разказите на всичките 25 талантливи участници и 4-те произведения бонус от също така талантливите "изпитващи". Антологията е резултат от проведения от издателство "Gaiana" конкурс за произведение, вдъхновено от Стивън Кинг, който протече през почти цялата 2014 година. Организатор отново е все по-често появяващият се в публичното пространство Явор Цанев - собственик на издателството и основател на списание "Дракус" (единственото по рода си, което разчита изцяло на наши, родни автори).

Преди да започна с хвалбите, ще кажа няколко негативи, които не ми се понравиха:
1. Доста от авторите не са разбрали правилно темата на конкурса и са писали "кво-да-е".  Аз не усетих никакво вдъхновение от Краля.
2. В антологията има доста брутални произведения - това донякъде ме изненада, тъй като Стивън Кинг (въпреки представите на непросветените) не е брутален (камо ли пък сплетърпънк) автор. Но, разбира се, това си е мое виждане за нещата. 
3. Критика към съставителите на антологията - подреждането на авторите по азбучен ред не е лошо решение, но според мен щеше да се получи по-добре, ако разказите бяха разчупени малко. Има доста произведения, които са по-описателни и са едно след друго. Това донякъде ме измори при четенето. 

Ще се опитам с по няколко думи да предам впечатленията си от всичките произведения в антологията. Разбира се, наблегнал съм на положителните неща, тъй като имаше разкази, които не бяха типично мой стил, но това не ги прави лоши или некачествени. Естествено, не съм си спестил и критиките, защото без такива не може. Та ето и моето скромно мнение:

1. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ - Земята под хълма - Сашо знае, че съм му голям фен, така че едва ли може да очаква критика точно от мен. Много готин разказ, за който самият автор споделя, че е вдъхновен от "Вампирът" на Кинг и от Джон Конъли. Аз пък усетих огромното влияние на Лъвкрафт върху това произведение и това може само да ме радва. 

2. АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ - Завръщане - Не бях чел нищо от господин Макелов, но този трибют към "То" направо ме разби. Един от фаворитите ми в антологията. Много силно произведение, точно това, което аз си представям за разказ, вдъхновен от Краля. 

3. АНДРЕЙ ВЕЛКОВ - Контакт - Другият ми фаворит, па макар и да не намерих нищо Кинговско в него. Много силен разказ, наситен с хумор и грозен реализъм. Беше истинско удоволствие за мен да го прочета. 

4. БОРИСЛАВ БЕЛДЕВ - 5: Страх - Това е един от разказите, които не ми допаднаха. Темата ми беше прекалено предвидима и постно предадена, но определено ще намери своите фенове. 

5. ВАЛЕНТИН ПОПОВ - Дневникът на един луд - Вальо е автор, който пише предимно хорър и от това, което съм му чел, мога да кажа, че прави сериозна заявка в този жанр. Доста приятен разказ, добре написан. 

6. ВИКТОР ТОДОРОВ - Куклен театър - Този разказ е от тези, които могат да бъдат адски добри, но авторът е сгафил някъде. Лично за мен гафът беше особената предвидимост на събитията. С малко повече мистерия и завъртяност, произведението можеше да е истински шедьовър. 

7. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ - Далечните тъмни полета - Владо е истинска машина за четене на книги. Оттам навярно си е изградил този чудесен описателен стил - определено най-силната черта на разказа. 

8. ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ - Пътят на Уил - Когато четох този разказ си спомнях редица случки от моя живот и се усмихвах под мустак. Добра история, вдъхновена от тъщата навярно - голяма сила в хорър жанра. 

9. ГЕОРГИ ХРИСТОВ - Момичето на татко - Хубав разказ, добре написан и приятен. Приличаше ми през цялото време на преразказ на някаква градска легенда. 

10. ГРАНДАЙЗЕРН - Органично бъдеще: Молекулярен колизеум - Зад този псевдоним се крие небезизвестният Радослав Колев, който ни е забъркал странна смес от фантастика и хорър. Много странен разказ, но пък и доста новаторски.

11. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ - Пишещата машина - Отново разказ с огромен потенциал, но издъхващ на моменти. Този път критиката ми е в начина на предаване на събитията, някак си много неубедителни бяха повечето от сцените. Иначе браво за готината идея!

12. ДИАНА ПЕТРОВА - Неизбежно - Разказът не е никак лош, но просто не е в мой стил.

13. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ - В колата - Хубав разказ, макар и доста разпънат. Лично на мен щеше да ми хареса повече, ако беше по-стегнат и кратък. 

14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Антикварят - Следя с огромен интерес развитието на Митко като писател и с всяко следващо негово произведение се убеждавам, че когато човек работи упорито, резултатите не закъсняват. Темата не блести с оригиналност (както и повечето произведения на самия Крал), но пък е покъртително представена на читателя. 

15. ИВАЙЛО ИВАНОВ - Нещото в нас - Чел съм много от произведенията на Ивайло и винаги съм го харесвал като автор, но "Нещото в нас" ми разкри нова светлина в амплоато на този наш талантлив писател. Може би най-добрият разказ в антологията! Нямам думи да опиша удоволствието, с което го четох. 

16. ИВАН АТАНАСОВ - Опашката на дявола - Ако има човек, който разбира от хорър в нашата "скромна" държава, то това определено е братът DEADFACE. "Опашката на дявола" не е за всеки, това е разказ, който описва една от най-големите ужасии на света, а именно безсилието да се справиш с някои житейски трудности. Безспорен лидер в тази антология, както и един от личните ми фаворити. 

17. КОСТА СИВОВ - 2013 - Чест е за мен, че съм нареден сред тези талантливи наши творци. Разказът ми е посветен на Иван Атанасов, защото ако не беше той, може би никога нямаше да го завърша или пък въобще нямаше да е в подобен вид. Всички ме питат защо съм го озаглавил "2013"... еми, защото да ме питате после, ето защо :)

18. МАРИЯ ВЕРГОВА - Убиец на дракони - Определено този разказ не е мой тип. Доста ърбън фентъзи ми дойде. Но пък за сметка на това ще се хареса на много хора, отворени към темата и жанра. 

19. МАРТИ ДЖ. МАРТИ - Вкус(на) любов - Един от разказите, които не ми показаха с нищо, че са вдъхновени от Стивън Кинг. За мен цялата история беше преразказ на епизод от сериала "Ханибал". 

20. НЕЛИ ЦВЕТКОВА - Кристин - Друг мой фаворит. Много силен разказ, много добре написан, много добра идея. 

21. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ - Точна бройка - Кратък и приятен разказ.

22. СИМЕОН ТРИФОНОВ - Ще лакирам ноктите си с кръвта ви - Уникално добър разказ. Изкърти ме отвсякъде - толкова добре написан, толкова добре конструиран, толкова обсебващ читателя... Браво!!!

23. СЛАВИ ГАНЕВ - Последният лов на Зимбру - Слави е решил да се захване с една доста интересна тема, която е разгърнал много добре. Единствената ми забележка е обемът на произведението - според мен с по-малък обем, то щеше да бъде доста по-въздействащо.

24. СТРАХИЛ СЪБЕВ - Джаспър, Алабама: Търси се помощ - Доста суперлативи чух и прочетох за този разказ. Лично аз не харесах начина, по който е изложена темата - като например няколкото страници с описания на пътища и улици. В един момент имах чувството, че чета указател на американски щат. Въпреки това разказът е хубав и въздействащ.

25. SEPTEMBRIA - Животът в къщата - Много силен разказ, който отново показва, че животът може да бъде изключително брутален и да ни постави в положение на безпомощност. Изключително емоционален и приятен стил. Много ми хареса!

БОНУС - Творби от журито (или дет се вика "Старите кучета в действие")

1. АДРИАН ЛАЗАРОВСКИ ни представя превод на поемата на РОБЪРТ БРАУНИНГ - "Чайлд Роланд кулата достигна", вдъхновила Краля за неговия магнум опус "Тъмната кула". Лично на мен ми липсваше произведение, вдъхновено от Кулата в тази антология. 

2. БРАНИМИР СЪБЕВ - Априлска жътва - Няма да хваля Бранко, защото той няма нужда от хвалби, просто ще кажа, че ето така трябва да се пише разказ, вдъхновен от Стивън Кинг... абе въобще точно ей така трябва да се пише разказ. Едно от най-силните произведения на Събев, които съм чел (а аз май съм му чел всичко... или поне всичко издавано!).

3. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Мечето - Сибин отново ни кърти зъбите с това си дарк-хорър отроче. Оригинална тема, добро (и кратко) развитие на сюжета, покъртителен край. БЕЗЦЕННО!!!

4. ЯВОР ЦАНЕВ - Endless Misery - Явор закрива този концерт на ужаса с парче от тавата на групата ENDLESS MISERY. Много силно произведение, което е вдъхновено от "Мизъри" на Кинг. Няма нужда да Ви уверявам в литературните способности на патрона на конкурса, който сече ритми с перото си така, както само той си знае!

ОЦЕНКА: 9/10

Други ревюта на антологията тук и тук.  

БРАНИМИР СЪБЕВ - Пустинния скорпион

АВТОР: Бранимир Събев
ЗАГЛАВИЕ: Пустинния скорпион
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
Година: 2013
Страници: 272
Жанр: Хорър, Фентъзи, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 4.64 / 5 от 28 гласували
Цена: 11.90 лв


Вече от няколко години следя развитието на Бранимир Събев, защото според мен той е един от най-качествените български автори. Не казвам това само защото авторът твори в любимия ми жанр "хорър", а заради долните няколко причини:

1. Бранимир Събев може да пише и го прави постоянно.
2. Бранимир Събев прави всичко възможно, за да предостави на читателите свои произведения - активно участие в интернет форуми, поддържа 2 блога, финансира първата си книга, преобърна света, за да убеди едно от най-уважаваните издателства в България да му обърне внимание и какво ли още не. 
Всичко това е заради теб "Читателю", а не заради някой друг.
3. Бранимир Събев се изявява и като редактор на книги и съставител на антологии, което също много му се получава. Като знам какви чудесии върши, направо не ми се мисли. Адмирации!
4. Бранимир Събев твори във всякакви жанрове. Той не се страхува да експериментира и да се пробва къде ли не. Това е изключително похвално, тъй като добре ни е известна правилната формула - "Прави това, което се купува". 
5. Бранимир Събев израства с всяко свое ново произведение. 

Мога да продължавам да изброявам положителни качества у автора, но предпочитам да Ви запозная с новата книга на Бранимир Събев. Тя се явява и негова трета след сборниците "Хоро от гарвани" (2008) и "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" (2012). Година след последната колекция, дойде ред и на това бижу, наречено "Пустинния скорпион". Възникнаха много спорове за "члена" (кой по-точно, сами си правете изводи), но въпреки спорната си граматическа култура ще заявя, че Пустинния скорпион е прякор на главния герой, а прякорите не се членуват пълно (също така рядко и членуват напълно, но това е тема на един друг разговор). 

"Пустинния скорпион" отново е сборник с разкази (ще ми се да видя и роман от този автор, но дано той не прочете това, че ще ми се разсърди заради мрънкането). В него се съдържат кратката едноименна повест и още девет разказа. Изненадата обаче е, че докато предните две книги на Бранимир бяха предимно в жанра хорър, тази е по-скоро фантастично/фентъзи насочена. Естествено, няма нищо лошо в това, авторът желае да се развива и няма как да не получи моето поощрение, защото всички знаем, че Събев е майстор на "плашещата проза". 

Книгата е с прекрасна корица. Оформлението е чудесно и четенето е истинско удоволствие. Редакторът и коректорът са свършили много добра работа. Като цяло издателство "Ибис" гледа сериозно на своето единствено българско участие в каталога си и прави всичко възможно, за да създаде един много качествен продукт. От мен получават 6+. А сега ето малко и за произведенията в сборника:

Безспорният ми фаворит този път е "Жертвоприношение". Бранимир е изключително силен в подобен тип документално-художествени разкази. В предния сборник имаше 2-3 такива и адски много ме впечатлиха. Тук авторът не предава феновете на този тип разкази и отново ме зарадва приятно. 

"Пустинния скорпион" е кратка повест, вдъхновена от най-добрата фентъзи поредица (според мен), а именно "Тъмната кула" на маестро Кинг. Тук Бранимир наистина е ползвал само вдъхновение от най-продавания писател на хорър, защото лично аз не успях да намеря препратки към Кулата, камо ли пък някакви кражби от нея. Авторът си е създал едно оригинално произведение, което си има всичко. И може би тук е мястото да кажа, че Бранимир умее да пише и дълги произведения, така че да не се ослушва, а да хваща перото и да почва първия си роман.

"Кулата в леденото езеро" е епично фентъзи (трябва да призная, че това не ми е любимото разклонение на фентъзито). Разказът е много готин, изпълнен с хумор и драматични моменти и въпреки незаинтересоваността ми от този жанр, в крайна сметка ми хареса.

"Златин и змеят" - разказ, базиран на българския фолклор. Един от любимите ми в сборника. Всеки знае, че съм луд фен на БГ митологията.

"Цикъл" - това произведение е посветено на Христо Пощаков. В него има заложен скрит смисъл, който се надявам всеки да отрие за себе си. 

"Бразая" - името на този разказ ме озадачи и едновременно с това ме впечатли. Доброто изграждане на героите и на действията в него е може би най-голямото му преимущество. Похвала!

"Играта на боговете" - произведението е изпълнено с история (на места може авторът да си е позволил някои волности, лично аз никак не съм запознат с посочените факти и събития). Играят ли си боговете с всички нас и ако го правят каква е причината? Прочетете разказа и ще разберете. 

"Дракус" - също един от най-силните камшици на Събев в сборника. Отново исторически разказ, изпълнен с хорър. Добро познаване на историята, ловко и умело използване на някои думи и изрази, което лично мен ме впечатли адски много. А и не само мен, тъй като разказът е лауреат от конкурса на списание "Дракус". Адмирации!

"Битка за вселената" - военна фантастика, която накрая ме изненада много. Събев е вложил елемент на изненада в този разказ. Подход, който понякога помага, понякога вреди, аз обаче мисля, че тук създава положителни емоции. 

"Ще крача редом с теб" - може би едно от най-сериозните и някак си най-шантавите произведения в сборника. Също като в предната колекция и тук финалният разказ има за цел да ми разбие всички представи за "добродушна" литература. Доста хора вече се изказаха, че за тях това е най-доброто произведение в книгата. На мен не ми е от любимите, но пък не мога да отрека, че идеите в него са готини, па макар и не нови. Заигравката с Лъвкрафт и Древните е интересна и прави от разказа една истинска перла в короната.      

За финал ще кажа, че Бранимир Събев е писател, който трябва да твори и да издава, за да могат ценителите на хубавата литература да се наслаждават на прозата му. Всяка една негова книга и произведение са написани от сърцето на автора и затова те докосват толкова успешно читателите! 

Оценка: 10/10

БРАНИМИР СЪБЕВ - Човекът, който обичаше Стивън Кинг

АВТОР: Бранимир Събев
ЗАГЛАВИЕ: Човекът, който обичаше Стивън Кинг
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
Година: 2012
Страници: 252
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.15 / 5 от 66 гласували
Цена: 11.90 лв

Това е вторият самостоятелен сборник с разкази от Бранимир Събев след чудесния "Хоро от гарвани". Определено тук историите са доста по-добре структурирани, разгърнати и впечатляващи. Напевният стил на автора ме накара да отворя първата страница с очакване и след няколко часа да затворя последната отново с очакване... за нови срещи. Въобще не искам да преувеличавам, нито пък да убеждавам, но "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е събитие на родната литературна сцена и няма защо да отричаме този факт. Похвала за издателство "Ибис", които се осмелиха да направят крачката и да добавят още един талантлив автор в каталога си. Но да кажа по няколко думи и за някои от произведенията. "Необичайно предложение" - моят тотален фаворит от времето, в което беше публикуван в антологията "До Ада и назад". Просто няма такава красота и подобен хумор. Авторът умее да създава подобни произведения, така че очаквам още доста от тях. "Докъде водят мечтите" е задължително четиво за всички писатели и издатели. Нека и двете страни са предупредени. Хареса ми огледалното отражение на персонажите. Как единият рефлектира върху другия и това води до... "Бягството" - в началото си помислих, че съм сбъркал сборника и съм почнал да чета "Изкуплението Шоушенк", но някак си никъде не се спомена щата Мейн и се сетих, че това е Бранимир Събев и... така де, любознателните разбраха за какво говоря. Изключително силно разказче. "Видеокасети" - мъжки разказ за мъжки момчета. Усещаше се, че е писан преди време, тъй като видеокасетите са един музеен експонат, който трудно се намира днес. Пак родният Свищов, пак същата атмосфера като в "Докъде водят мечтите". Както казват някои ценители - "да гледаш порно е естетическо; да четеш Бранимир Събев... безценно!". "Хижата" - отново задължителен разказ за всички пишещи в БГ, а и не само. Хареса ми реалността в произведението. Докато го четях бях сигурен, че сюжетът е базиран на реални събития. Оказах се прав. Един от силните разкази в сборника. "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" - писах вече ревю за този разказ в "Сборище на трубадури" (където има и интервю, взето от мен на Бранимир Събев), но не се сдържам да спомена, че това също е един от запомнящите се разкази - не само със случващото се в него, но и с камео ролите на Стивън Кинг, Адриан Лазаровски и самия Бранимир Събев. Феновете на Краля ще бъдат задоволени. Няма да дам обширно ревю за останалите произведения, не защото не го заслужават, а за да не ме обвини някой в популизъм (тая дума не ми е много ясна, но мисля, че точно я употребявам). За да бъда честен ще кажа само, че в сборника слабо няма. Не че нямам забележки - имам и те не са малко (ама те и Стивън Кинг постоянно го критикуват), - но те въобще не са достатъчна причина, за да не харесам написаното. Да, на моменти някои неща ми дойдоха доста "хард" (изречено от мен звучи страшно, но и аз имам чувствителна страна на душата) - точен пример е "Благословеният, вещицата и дяволът". Макар да съм наясно, че той е любим на автора, основните ми критики са насочени именно към това произведение. Не че не е добро, но просто в началото беше поставена прекалено висока летва, за да може да ме задоволи накрая. Оценка: 10/10

БРАНИМИР СЪБЕВ - Дракус

Поставям висока оценка на това произведение, не защото авторът му е Бранимир Събев, нито защото то е най-големият шедьовър на нашето съвремие, а защото определено си заслужава да се оцени подобаващо. Няма да крия, че темата на разказа отдавна не е сред тези, които събуждат очарование у мен, но както казват някои велики писатели, важен е начинът на предаване на една история. А тук той е чудесен. Първо, подплатеността на бекграунда - перфектен (няма да крия, че в момента любимия ми жанр е исторически хорър). Второ, героите - обемът на произведението не е позволил да бъдат развити, но това не им пречи да са достатъчно запомнящи се. Трето, изпълнението - "вървим си ний и трепим зомбита!" - ако очаквате това - няма да го получите. Разказът е интелигентно написан и зад всяко действие се крие някаква логика. Ако искам нещо от писателя Бранимир Събев, то е повече произведения написани по този начин. Още повече, че родният му Свищов (който имах удоволствието добре да опозная за около пет години) съдържа в себе си толкова много историческа красота, че би позволил на един творец да изгради голяма част от творчеството си на него.