Интервю с ДИМИТЪР ЦОЛОВ

Говорим си с Димитър Цолов, по-известен като Доктора, за новата му книга "Клиника в средата на нощта", за старата му книга "Пет приключения на Витек Диман/Космическото пиле", за участието му в антологията "Вдъхновени от Краля", за бъдещите му планове в литературно отношение, за българската прозаична сцена и за какво ли още не. 

* * *

КС: Здравей, Митко! Много се радвам, че се съгласи да дадеш интервю за блога ми. Ще започна с един въпрос, който задавам на всичките автори, които интервюирам: Какъв човек е Димитър Цолов-Доктора?

ДЦ: Здравей, приятелю! Първата дума, която ми хрумна като прочетох въпроса ти беше „многопластов”, което може да се приеме и в буквалния смисъл с оглед на натрупаните килограми през последните годинки, ха-ха. Иначе разбирай – човек, сравнително бързо менящ настроенията си, понякога до полярности и винаги носещ минимум две дини под мишница, защото в съвременния забързан свят само така времето стига за всичко.

КС: Лично аз те познавам като музикант от врачанската рок група „Докторс Гого Бенд”. Кога, защо и как реши, че трябва да пишеш?

ДЦ: Едва ли е резултат от някакво предварително обмислено решение. Изпитвам необходимост да го правя, предимно за собствено удоволствие. Стихоплетствам и музицирам откакто се помня. При мен поезията и музиката са неразривно свързани – мога с лекота да облека всяка рима в мелодия и обратното - върху всяка мелодия да сътворя текст за норматив. С прозата, обаче, нещата стоят по-различно. Проза пиша изключително трудно. Имам някакви инцидентни опити от ученическите и студентските години, ала сравнително късно (2001) написах разказ, който напълно ме удовлетвори и устоя проверката на времето, с други думи - мога да го препрочитам без да се червя от срам. И към настоящия момент не съм кой знае колко продуктивен с прозаичните творби, но пък се стремя да компенсирам количеството с качество. Иначе, никога не съм изпитвал колебания за жанровата си принадлежност – фентъзито и хорърът са моята голяма любов.

КС: В живота си извън музиката и писането си доктор. Кое от тези три начинания ти приляга най на сърце?

ДЦ: Медицината също е Изкуство и няма конфликт на интереси. Опитвам се да давам най-доброто от себе си и в трите  начинания.

КС: Всички знаем, че е трудно да се съвместява семейство-работа-хоби. Ти не само че успяваш, но и се справяш по чудесен начин. Ще ни разкриеш ли тайната? Предполагам не е някоя магия, подобна на тези от произведенията ти?

ДЦ: Ако съпругата ми прочете това ще прихне от смях, ха-ха. Шегата настрана, творческите проекти са времеемки, доста време прекарвам и по дежурства в болницата, та  най-ощетени са именно близките ми хора. Но проявяват разбиране, приемат ме такъв какъвто съм с цялата ми артистична разпиляност и несериозност към някои от семейните задължения.

КС: Първата ти книга „Пет приключения на Витек Диман/Космическото пиле” се състоеше от два мини-сборника с кратки разкази. Новата ти книга е роман в жанра класически хорър. Как се роди идеята за „Клиника в средата на нощта”?

ДЦ: Написах я през лятото на 2012 г. специално за участие в Конкурса за фентъзи роман на издателство MBG Books и списание „Сборище на Трубадури”. Нямах конкретна идея, през цялото време се забавлявах, припомнях си филмите на Куентин Тарантино с всичките им обрати и ретроспекции, накъсаните кадри, привидно без връзка между тях, до момента в който режисьорът не си направи труда да ти я обясни, после оставих героите – много от тях прототипи на действителни хора - сами да решат какво трябва да се случи. Резултатът – нищо оригинално, но пък лесно четивно и напълно вместимо в разбирането ми за хубава книга – такава, която да се глътне за няколко часа и да се забрави след няколко дни.

КС: Разкажи ни нещо интересно около издаването на първия ти роман.

ДЦ: След като се добра до финала на гореспоменатия конкурс, реших, че може би има хляб в него. Един ден съвсем импулсивно пратих файла на Явор Цанев, мой приятел, писател и идеен двигател на издателство „Gaiana”, и му написах нещо от рода на: „Знам, че в момента си супер зает, но когато намериш време, хвърли едно око на този роман, защото ще трябва да го издадеш! Мога да чакам колкото е необходимо!” Ха-ха. Нахално си беше от моя страна...

КС: „Клиника в средата на нощта” е не само твоят първи роман, но и първата книга в новата колекция „Дракус” на издателство „Gaiana”. Не е ли голямо предизвикателство да поведеш подобна инициатива – знаеш, че първото впечатление почти винаги е определящо – ако читателите харесат книгата ти, ще обикнат и колекцията, ако не им допадне... е, сещаш се?

ДЦ: Ами няколко месеца след „онова писмо” Явор Цанев директно ме попита искам ли да участвам в колекция „Дракус”. Прочел романа, допаднал му, смятал, че е удачен избор за първа творба от поредицата. Думите му бяха: „Каквото и да стане оттук натам, винаги можеш да кажеш: Кой сега е Номер Еднооо?!” Разбираемо, веднага ме спечели. А, че е предизвикателство, няма спор, да се надяваме, че читателите ще са благосклонни.

КС: Ясно е, че всеки творец се вдъхновява от нещо. Какви са твоите вдъхновения, музи, нещата, които те карат да твориш? Какви автори харесваш, какви групи слушаш, кои са любимите ти филми, картини, предавания? И в този ред на мисли, да не пропусна баналния и дразнещ въпрос: Откъде черпиш идеите си?

ДЦ: Много харесвам фентъзи историите на Робърт Хауърд, Майкъл Муркок, Саймън Грийн и Дейвид Гемел. За съжаление и четиримата са инцидентно превеждани на български език, дано тази несправедливост се поправи в най-скоро време! Това което намирам за общо при тях е, че в сравнително малки по обем творби развиват страхотни идеи със задъхано действие. Многотомниците от по хиляда и кусур страници откровено ме плашат. В хоръра има един Крал и това си личи още от името му – Стивън Кинг, разбира се. Музиката, която слушам е предимно българска и също така остросюжетна - Хиподил, Холера, Валяк, Обратен Ефект, Срам и Позор, Некролог... Забавлявам се с филмите на Куентин Тарантино, Робърт Родригез, Гай Ричи, Уди Алън (майтап, ха-ха, не се понасяме с последния). Предавания, хм, „Господари на ефира” и ВИП Брадърите с Малък Тошко, ха-ха. Идеите за собствените ми истории ги черпя от ежедневието (банален отговор, но факт). Човек може да опише най-добре това, което познава. В този смисъл едва ли ще прочетете нещо от мен с герои Джон и Джейн, ситуирано в щата Мейн – освен смях друго няма да предизвика, а не такъв е търсеният ефект, нали.

КС: В „Пет приключения на Витек Диман” беше заложил на българската митологии, в „Клиника в средата на нощта” на темата за вампири и върколаци. Да очакваме ли продължение на тази тенденция и ако да, с какво ще ни изненадаш в бъдеще?

ДЦ: Участвам с роман, повлиян от българската митология и в настоящия конкурс на ЕмБиДжитата и Трубадурите. Написах го в началото на миналата година, след което реших, че скоро няма да посегна към тази материя – усетих досада и изчерпване. А всеки, прочел „Клиниката”, ще разбере, че историята „плаче” за продължение, живот и здраве, ще се мъдри такова.

КС: Напълно съм съгласен за продължението – книгата си го „изисква”. Иначе трябва да призная, че съм фен на хумора ти. Защо реши в новия си роман да избягаш от него?

ДЦ: Хм, не е било съзнателно бягство, може би ти си го усетил така.

КС: Ще има ли нови порции хумор от Димитър Цолов?

ДЦ: Макар хуморът да е запазена територия предимно за стихотворенията и песните ми, веднага се сещам за един разказ от последните години - „Анихилиращата канелка”, в който двойка извънземни пробват българско домашно вино.

КС: Би ли разкрил на нашите читатели откъде могат да си намерят двете ти книги?

ДЦ: Разпространявам ги лично чрез заявки на фейсбук страницата ми ПИЯНИЯТ БАРД, а "Клиника в средата на нощта" може да се закупи и директно от издателите ми в Русе (тук).

 КС: Готвиш ли нещо ново в литературно отношение?

ДЦ: Събирам разкази за сборник с изцяло хорър насоченост. Към момента са се натрупали десетина. „Антикварят” - един от тях - стана „отличник” в конкурса „Вдъхновени от Краля”. Друг ще може да бъде прочетен в първия брой на сп. „Дракус” за 2015 и е всъщност разказ, който написах под псевдоним за същия този конкурс, но журито (съвсем справедливо, трябва да призная) го отхвърли, поради факта, че наруших условията – „не повече от една творба от автор”. Явор обаче го е харесал и ме уведоми, че ще го публикува, та всяко зло за добро!

КС: Какво се случва с рок-групата ти „Докторс Гого Бенд”? Как приемат колегите ти писателската ти кариера? Подкрепят ли те или смятат, че трябва да зарежеш писането и да се отдадеш на сто процента на бандата?

ДЦ: И тук няма конфликт на интереси - не сме професионална група и не си вадим хляба с това. А по концерти се случва да продам някоя и друга книжка, защото винаги нося бройки със себе си.

КС: Като оставим настрана писането, свиренето и лечителството, какви са любимите ти занимания?

ДЦ: Четенето! Четенето! И пак – Четенето! Болен съм на тая тема, също така съм и запален букинист – притежавам доста голяма колекция (фантастика, разбира се). А от средата на миналата година благоверната ме задоми и с ел-четец, та вече стана страшно, ха-ха.

КС: Името ти започва да се появява все по-често и по-често. Какво е усещането да си харесван от читателите и от колегите си?

ДЦ: Ласкае ме, няма какво да се лъжем, но си оставам здраво стъпил на земята. Съзнавам слабостите си, известно ми е, че има още много хляб да изпапкам преди да (ако изобщо мога) се нарека „постигнал нещо”.

КС: Разкажи ни как приемаш критиката. Ясно е, че в България се тачи хейтърството. Имал ли си лош експириънс с него?

ДЦ: Критиката и хейтърството за мен са различни понятия. Едно е да кажеш: „Можел си да го да напишеш и по-добре!”, съвсем друго е: „Не съм те чел, ама не ми и трябва, за да знам, че от тебе нищо не става!” Чак с такава злоба по мой адрес май не съм се сблъсквал.

КС: Няма и месец откакто прочетох антологията „Вдъхновени от Краля” отново на издателство „Gaiana”. Вътре има твой разказ. Фен ли си на Стивън Кинг? Би ли споделил мнението си за антологията и за авторите в нея?

ДЦ: Споменах за разказа си по-горе. А Стивън Кинг не го сменям за хиляди Фокнъровци, Хемингуеевци и всякакви там Нобелови лауреати за литература (лично мнение, с което не искам да ангажирам никого). Стивън Кинг е Школа, писател - хамелеон, който може да ти напише еднакво увлекателно исторически, фентъзи, криминален, хорър роман или най-простичка, но същевременно сграбчваща сърцето житейска история. Имах удоволствието да прочета и антологията „Вдъхновени от Краля” непосредствено след излизането й в края на миналата година. Качествена селекция от произведения на талантливи български автори, с част от които вече се познавам лично или задочно. Респект към труда на всички тях!

КС: Ще те питам още един дежурен въпрос: Ако имаше шанса да избираш с какво да се занимаваш, какъв щеше да е изборът ти?

ДЦ: Собственик на антикварна книжарничка.

КС: Какво мислиш за българските писатели, има ли хляб в тях или повечето са графомани и бездарници?

ДЦ: Ще се спра върху любимите ми жанрове – фентъзито и хоръра или както обичам да ги наричам  – „литературния ъндърграунд”, защото в по начало свития ни пазар, тая ниша е съвсем тясна. През последните години изчетох доста родни автори и съм приятно изненадан. Разбира се, забелязват се несъвършенствата – липсата на адекватна реклама, бутиковите тиражи и трудната откриваемост, понякога недостатъчно изпипаните корекция или редакция, но пък всичко в ъндърграунд литературата (важи и за музиката) е истинско, изстрадано, контактът читател-творец почти винаги е изключително близък, а това за мен е най-важното.

КС: Кои са любимите ти български писатели и защо?

ДЦ: Е-е-е, няма как да се вместят всичките в този отговор, а и на прима виста рискувам да пропусна доста имена. Нека отговоря малко по-разчупено – според читателското ми тефтерче български автор за 2014 година, с девет прочетени от него книги, е Андрея Илиев.

КС: Изключително много ти благодаря за това интервю. Пожелай нещо на нашите читатели.

ДЦ: И аз благодаря! На читателите – повече вяра в българските ъндърграунд творци, повече градивна критика и по-малко хейт!

ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Клиника в средата на нощта

АВТОР: Димитър Цолов
ЗАГЛАВИЕ: Клиника в средата на нощта
ИЗДАТЕЛСТВО: Gaiana
КОЛЕКЦИЯ: Дракус № 1
Редактор: Кети Илиева
Първо издание: 2014
Страници: 188
Жанр: Хорър, Ърбън-фентъзи
Рейтинг в GOODREADS: 5 / 5 от 6 гласували
Цена: 10 лв


Един от основните съвети на известните писатели към онези люде, които са решили да се занимават с художествена литература, е те да пишат по познати за тях теми. За малцина е тайна, че лицето Димитър Цолов носи гордо прякора си Доктора не защото е фен на сериала "Доктор Куин лечителката", а защото самият той е медик. В този ред на мисли Митко е отворил вратите на своята нова клиника в средата на нощта и въобще няма намерение да я затваря (дори и последната страница не може да ни убеди, че нещата свършват дотук). 

Прочетох с огромен интерес първата книжка на автора, която беше озаглавена "Пет приключения на Витек Диман/Космическото пиле". В нея той даде заявка като доста сериозен писател на хорър и фентъзи с изобилстващи в тях хумористични елементи. С нетърпение очаквах второто му отроче - романа "Клиника в средата на нощта". Верен на себе си не прочетох откъсите, с които Митко представяше новото си произведение. Предпочитам да имам възможност да чета четивата си в пълен обем, а не просто някаква част от тях, която вероятно щеше да ме остави разочарован в даден момент и да ме настрои отрицателно към произведението, колкото и добро да е то. Та да се върна на това, което исках да кажа с две думи (макар да станаха доста повече; какво да се прави, често се отплесвам насам-натам) - Димитър Цолов си беше създал у мен образ на хумористичен автор. Навярно няма да ми повярвате, когато не намерих нищо забавно в новата му книга. 

Искам първо да изясня, че с последното си изречение не исках да изразя разочарование, а напротив. Самият аз творя доста в жанра хумор и смея да твърдя, че това е един доста добре приеман жанр у нас. Митко пък се е доказал, че може да твори доста стойностни забавни произведения. Изненадата ми се дължеше на това, че Димитър Цолов беше избрал по-трудния път, пред логичния - да си продължи с хумора. 

Но нека разкрия по-съществените неща около романа. 
"Клиника в средата на нощта" е първата книга в новосъздадената серия на издателство "Gaiana" - "Колекция Дракус". Романът на Димитър Цолов е истинско бижу, което отваря широко вратите на поредицата. Форматът е почти същият като легендарната "Галактика", шрифтът е приятен за четене, корицата е покъртителна, редакцията и корекцията са на високо ниво, а произведението на Доктора е едно от най-добрите, които съм чел от български автор. Гордея се, че имаме такъв писател като Димитър Цолов, който с първия си роман може да постигне такива високи резултати. С трепет очаквам следващите му дълги произведения, които, убеден съм, ще бъдат от хубави по-хубави. 

Няма да крия, че сюжетът в "Клиника в средата на нощта" не е нещо оригинално. Цолов е заложил на "проверени" идеи и персонажи, но пък нима това не е характерно и за вездесъщия Стивън Кинг? Главният герой в романа е... (изненада!) доктор! Той попада неволно в центъра на вечния конфликт между вампири и върколаци. Съпругата му е отвлечена, а за живота й той трябва да извърши нещо ужасно. Безизходицата е пълна, защото доктор Арчибалд Кимерия е наясно, че каквото и да стори, крайният резултат никога няма да излезе положителен. 

Героите на Димитър Цолов са добре изградени и живи - нещо, което се постига доста трудно. Описанията му са уместни и добре построени. Създават подходяща атмосфера за предстоящите събития. Лично на мен ми се искаше да беше наблегнал повече на мистерията, но това си е лично мое "мрънкане".

"Клиника в средата на нощта" е истинско постижение в родната литература. Горд съм, че има такива писатели като Димитър Цолов и ще се радвам да виждам името му все по-често и по-често. Естествено това изцяло зависи от интереса на читателите. 
Препоръчвам горещо!

Оценка: 10/10

ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Пет приключения на Витек Диман / Космическото пиле

Познавам "задочно" лицето Димитър Цолов-Доктора от времената, когато все още опъвах гласни и ламаринени струни в няколко никому нелюбими банди и доста успешно измъчвах околните люде с тези си качества. За разлика от мен обаче Доктора е известен с бандата си "Докторс Гого Бенд", а на мен любимите ми техни песновки са хард-кавъра на "Боли" на Борис Дали и химна на всички истински мъже - "Бира". Но стига с музикалните отклонения.

Едва тази година научих, че Димитър Цолов, по призвание и образование Доктора, се изявява и като писател и останах наистина приятно изненадан и впечатлен от произведенията, които прочетох. Сега навярно някой ще ме попита как така, след като първата му книга е видяла бял свят само преди няколко седмици, но и тук съм се подготвил. Първо, Митко участва в конкурса на MBG Books и бе сред номинираните десет автора - впоследствие прочетох в един сайт първото приключение от общо петте на Витек Диман. После той се появи и в конкурса, посветен на българският класик Агоп Мелконян, в койта аз бях един от журиращите, с разказа си "Вдъхновение". Впоследствие Доктора грабна първото място на конкурса на списание "Дракус" с ретро-класическия си хорър шедьовър "Паякът и Осата". Така, виждате, че преди да получа от самият автор новата му книга, аз вече знаех какво да очаквам. И наистина големите ми очаквания се покриха.

Нека започна от оформлението: това е една от най-красивите български книжки, която съм държал в ръцете си. Първо, тя е малка, на размер е колкото бижутата от поредица "Галактика". Основна причина за чара й обаче са чудесните илюстрации. С тях перфектно е уловен духът на произведенията. Кориците са две, тъй като книжката е двулицева. Хубава идея, бай дъ уей! Добра редакция и корекция. Адмирации!

И стигам до същността на материята. Книгата се състои от един мини роман и един мини сборник. Ще започна от колекцията. Тя носи умопомрачителното заглавие "Космическото пиле" и още с първия си разказ ни подсказва, че тука има нещо гнило (в добрия смисъл на думата, естествено!). Доста се смях на "Кръговратите на любовта" и на "зарибяването" на самата Смърт по сапунените сериали. Браво, Митко, идеята направо кърти. Разказите "Пистолетът" и едноименният са прекалено кратки, за да съставят у мен някакво сериозно мнение, но са написани забавно. "Симфония Агония" и "Тримата братя и тридесет годишната ракия" са моите фаворити. Първият с изпипания трилър, а вторият с поуката си и използваните елементи от една от най-известните ни български приказки. "Паякът и Осата", както вече споменах по-горе, е хорър и бе отличен в конкурса на "Дракус".

Това, което обаче най ми хареса беше мини романът "Пет приключения на Витек Диман". Като един изтъкнат фен на нашата митология, просто нямаше как да не обърна сериозно внимание на това произведение. Не се заблуждавайте от предубежденията ми обаче. Витека е голем пич! Смял съм се от сърце. Но и хуморът не е основната положителна черта на романа. Тук Митко е писал толкова майсторски, че докато не изгълтах повестта не се спрях и за миг. В романът си има всичко - майтапи, приключения, хорър, фентъзи, романс, мистерии и т.н. Първите три приключения са по-хумористично настроени, докато последните две носят трагичен нюанс, особено финалното. Но няма как, независимо дали си супер герой или митично създание, никой не е защитен от съпружеския терор.

За финал мога да кажа, че тази книга ми хареса адски много. Щастлив съм, че познавам Димитър Цолов и че имам възможност да обменям опит и идеи с него, защото това може да бъде само в полза за един творец. Очаквам с нетърпение следващите му книги и се надявам настоящата му да намери много читатели и ПОчитатели.