СЮЗАН БЕТ ПФЕФЪР - ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ 1: Живота, какъвто го познавахме

АВТОР: Сюзан Бет Пфефър
ЗАГЛАВИЕ: Живота, какъвто го познавахме / Life As We Knew It
ПОРЕДИЦА: Последните оцелели - книга 1
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Диана Кутева
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2006
Страници на БГ изданието, меки корици: 372
Жанр: Young Adult, Дистопия, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 3.89 / 5 от 85 505 гласували
Цена: 13.90 лв


Признавам, че тази книга ме привлече най-вече с чудесната си корица... по-точно с чудесната си постапокалиптична корица. Не мога да отрека, че издателство "Ибис" са изключително добри в правенето на завладяващи корици и само за една година това е поредната тяхна книга, която чета заради корицата (друга покъртително яка книга, която прочетох поради тази причина беше "Останалите" на Том Перота). 

Сюзан Бет Пфефър е неизвестна за мен писателка, която набира сила в Америка със своята янг адълт поредица "Последните оцелели", чиято първа част - "Живота, какъвто го познавахме" - ще разгледаме в настоящото ревю. Прочетох около една четвърт от този роман и малко по малко затвърждавах мнението си, че Пфефър е заслужено "неизвестна" за мен писателка. Причината: поредната янг адълт поредица, която разчита на добрия стил на авторката си, на изключително клиширана апокалиптична тема (катастрофа или по-скоро катаклизъм) и на последиците от нея. Запознаваме се с Миранда и със семейството й и с усилията им да запазят животите си в този земен ад, стоварил се на главите им. Още в началото на книгата всеки читател би си казал, че всичко е ясно - героите ще се изправят пред редица трудности, които ще преодолеят с лекота, ще се скарат няколко пъти в семейството, ще поплачат и после ще се сдобрят и накрая всичко ще се оправи и ще заживеят мирно и щастливо до края на дните си.

Аз също си помислих, че подобно развитие очаква останалите три четвърти от романа, но за огромна (изключително огромна) изненада, това не се случи. Като че ли в един момент Пфефър се беше изморила от всичките тези янг адълт клишета и беше решила да напише един изключително силен роман. Защото "Живота, какъвто го познавахме" рязко направи завой от янг адълт концепцията си и се превърна в една тежка дистопия, която ми напомни за най-добрите романи на Робърт Хайнлайн, в които героите му често се изправят пред уникални ситуации и реагират още по-уникално. 

В крайна сметка едно произведение е добро не защото е добре написано (изключително много автори имат приятен стил и разказват добре), а защото ни "докосва" вътрешно. Лично мен тази книга ме докосна със своята правдоподобност (имам предвид в човешките взаимоотношения, а не в научните факти) и със своята борбеност (героите не се отказват от правото си на живот, дори и в моментите, когато всичко е изгубено). Краят е неочакван и съвсем не се доближава дори до хепи-енд. Героите в романа са малко, но пък за сметка на това са добре изградени, заживяват на страниците му, карат ни да им съчувстваме, да се радваме с тях, да плачем с тях, дори да "умираме" по няколко пъти с тях. 

Изключително съм доволен, че корицата на тази книга е толкова добра и ме накара да й обърна внимание. Определено се чувствам доста по-богат в литературно отношение след като я прочетох. Изпитвам огромно уважение към авторката за смелостта й да избяга от рамките на комерсиалния янг адълт жанр и да ни предостави една наистина стойностна книга, па макар и под една комерсиална обвивка. 

Този месец излезе втората книга от поредицата - "Изгубени завинаги", - която чета в момента и която обещава да е още по-силна от първата. Очаквайте и нейното ревю скоро.



ОЦЕНКА: 9/10

АНДРЮ ЛЕЙН - МЛАДИЯТ ШЕРЛОК ХОЛМС 1: Облакът на смъртта

АВТОР: Андрю Лейн
ЗАГЛАВИЕ: Облакът на смъртта / Death Cloud
ПОРЕДИЦА: Младият Шерлок Холмс - книга 1
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Вера Паунова
Година на българското издание: 2014
Година на първото издание: 2010
Страници на БГ изданието, меки корици: 267
Жанр: Young Adult, Мистерия, Приключенска
Рейтинг в GOODREADS: 3.70 / 5 от 4 461 гласували
Цена: 11.90 лв


Обикновено всички ревюиращи и критици започват статиите си за подобни книги с думите как те са жалки подобия на оригиналите, от които са се пръкнали. Подобно отношение винаги води до неприятни последици и обикновено същите тези ревюиращи и критици смятат, че са си изгубили времето и т.н. На едно място дори четох, че в тази книга за Шерлок Холмс нямало абсолютно нищо от Шерлок Холмс - ако трябва да отговоря саркастично на подобно заявление, бих казал, че има - името е същото! Но определено подобни книги и произведения не се издават, за да бъдат оплювани от критиката... Да, ясно, те се издават най-вече за пари, понякога за слава и много рядко за феновете. Истината обаче е, че много от тези фенове, колкото и да не им се иска да си го признаят, тръпнат в очакване подобни творения за любимия им герой да се появят на пазара. 

Аз не искам да започвам ревюто си със сравнение между Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл и Шерлок Холмс на Андрю Лейн. Всеки здравомислещ човек ще ме разбере защо, а за останалите ще разясня, че говорим за напълно различен тип произведения - оригиналите са насочени към възрастната публика, а тези на Лейн - към юношеската или както е модерна да се нарича в последно време - янг адълт публиката. 

Та за какво иде реч! Шерлок Холмс е едва на четиринадесет години, млад, неопитен, неосъзнат и какво ли още не. Наближава ваканцията му и той смята, че ще я прекара в топлата прегръдка на родния дом, когато брат му Майкрофт заявява, че плановете му са излезли криви. (Нали знаете онази приказка: "Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си!") Та Шерлок е едва ли не в пълно отчаяние, че трябва да прекара няколко месеца в къщата на чичо си и леля си, които никога не е виждал досега. Предполагаемото скучно пребиваване се оказва първото голямо приключение на култовия герой. Нещо убива хора наоколо, но никой не може да каже какво, тъй като обстоятелствата са забулени в мистерия. И като всеки подобен роман се сблъскваме с много обрати, интересни моменти и запомнящи се герои, предадени ни по един прекрасен начин. 

Личното ми мнение за книгата е, че има много положителни качества, както и някои не толкова. Едни от силните й черти са, че разполага с чудесни герои - злодеят е изключително професионално създаден, учителят на Шерлок е много добре изграден като образ, икономката е пълно хахо, което ме спечели на мига, отделно това се поддържа постоянна мистерия не само в основната насока на романа, но и в цялостната концепция на тази "нова" вселена на Андрю Лейн. Тъй като предварително е ясно, че говорим за поредица, авторът е засегнал теми, които цели да разкрие в последващите произведения. Няма нищо лошо в това, разбира се, всички обичаме поредиците. Това, което не ми допадна беше, че на няколко места в книгата Лейн се впуска в подробни описания, които не ми допаднаха, а мисля, че няма да допаднат и на по-младата аудитория, която търси динамиката в подобни произведения. 

Като цяло "Облакът на смъртта" е един много приятен юношески роман, който би се харесал на хора от всякаква възраст. Стилът на Андрю Лейн е хубав и лек. Поредицата продължава да се издава, което ми подсказва, че с всяка следваща книга става все по-добра и по-добра и с нетърпение чакам следващите части да се появят на книжния ни пазар. 

ОЦЕНКА: 9/10

ТОМ ПЕРОТА - Останалите

АВТОР: Том Перота
ЗАГЛАВИЕ: Останалите / The Leftovers
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Милена Иванова
Година на българското издание: 2015
Година на първото издание: 2011
Страници на БГ изданието, меки корици: 320
Жанр: Фантастика, Дистопия, Мистерия, Драма
Рейтинг в GOODREADS: 3.35 / 5 от 28 988 гласували
Цена: 13.90 лв


Признавам, че доскоро Том Перота беше напълно неизвестен за мен автор. Навярно щеше да си остане такъв, ако не беше невероятната корица, която виждате над написаното тук. Винаги, когато видя подобна въздействаща илюстрация, се заинтересувам и от съдържанието зад нея - нямам предвид, че чета всички книги с яки корици, но поне преглеждам анотациите към тях. Тази (анотацията) на Перота беше готина (и напълно клиширана, естествено - какво ново може да очаква човек през двадесет и първи век, подложен на това масивно заливане от какво-ли-не?). Научих, че имало и сериал по книгата по HBO, който все още не съм гледал и не знам дали ще го сторя някога (само времето ще покаже). Това ми решение се дължи на факта, че не искам да си развалям удоволствието от романа, който се оказа свеж полъх над малко застоялото блато от елементарни и клиширани "идеи и ситуации", които вече от доста време се преексплоатират. 

Определено книгата има изключително силни страни (освен невероятната корица, чудесната изработка и нереално ниската цена за произведение от този ранг), които ме накараха да й обърна сериозно внимание. Основната (в доста големи кавички) тема е как милиони хора по света изчезват при неясни обстоятелства и никога вече не се завръщат. На пръв поглед човек може да си помисли, че иде реч за един дистопичен роман, в който на обем от 320 страници ще търсим къде (по дяволите) са се чупили всички и Бог ли стои зад това, извънземните или нещо подобно (което вече сме чели в милиард и половина произведения от знайни и незнайни воини на литературната и антикултурната сцена). За щастие "грешим"! Всички ние! Както сгрешиха и FOX, когато преди тринадесет години спряха "Досиетата Х", и сега се опитват да поправят тази грешка, когато Мълдър може да гони само резултатите в бройкането на Чарли Шийн, а Скъли заприличва все повече на една наша "безсмъртна" естрадна певица. 

Един от най-големите позитиви на "Останалите" е чудесният стил на Том Перота. Той доста ми наподобяваше на този на Стивън Кинг (разбира се, по ненатрапчив начин). Перота е решил да наблегне повече на психологията на героите си, които поставя в нехарактерни за тях ситуации и предлага заедно с него да седнем на дивана и да се наслаждаваме на шоуто, което е доста обещаващо. В един момент, докато четях книгата, се попитах защо всъщност беше необходима "основната тема" с изчезването на милиони хора? Най-логичният за мен отговор беше, че авторът я е използвал доста метафорично, като по този начин е търсил разковничето в човешкото поведение - наистина ли сме такива, каквито ни виждат половинките ни, децата ни, близките ни? Нещата, които правим... искаме ли да ги правим или причината за извършването им е друга? Колко е нужно (малко или много), за да се съкрушим или пък да изплуваме на повърхността? Том Перота е решил да разгледа всички тези въпроси през погледа на едно семейство, което пряко и не толкова е станало жертва на "събитието" и последиците от него. 

Макар да е определян като фантастичен роман, "Останалите" е много далеч от тази рамкировка. По-скоро фантастичните елементи са за привкус, а не за пътеводна светлина. Тази книга е една съвременна драматична история, която ни е предложена по майсторски начин от един писател, който макар и не особено известен в момента, дава много сериозна заявка за сериозната литературна сцена. Ще ми е изключително интересно да видя още книги от този майстор на перото (Перота), издадени на български език.

Оценка 10/10

АНДИ МАКДЕРМЪТ - Храмът на боговете

АВТОР: Анди Макдермът
ЗАГЛАВИЕ: Храмът на боговете / Temple Of The Gods
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
ПРЕВОД: Коста Сивов
Година на българското издание: 2015
Година на първото издание: 2012
Страници на БГ изданието, меки корици: 452
Жанр: Приключенски, Трилър, Митология, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 4.12 / 5 от 1 643 гласували
Цена: 15.90 лв


Запознайте се с Еди Чейс и Нина Уайлд... ако все още не сте го сторили. Това е най-забавната и най-преследваната двойка англичанин/американка в света. Еди е бивш командос от британските елитни части, а Нина е археоложка, която до момента е открила не само топлата вода, но и митологични места като Атлантида, Ел Дорадо, Гробницата на Херкулес, Залата на записите под пирамидата в Гиза и какво ли още не. В момента двамата работят за Агенцията за световно наследство и се грижат именно подобни световни ценности, които освен изключителен античен чар, крият в себе си и неподозирани сили, да не попаднат в ръцете на лошите. А като за роман от подобен тип, такива има в изобилие. 

Казано накратко нещата стоят по следния начин: Нина е изгубила три реликви - малки статуетки, - които се предполага, че водят началото си от древна Атлантида. Еди обикаля земното кълбо, като се опитва да избяга от лапите на закона, който е по петите му заради убийство, което англичанинът не е извършил. Същевременно с това се опитва да намери и неутрализира мъжа, отговорен за настоящото му положение на беглец. Нещата се преобръщат пагубно с краката надолу, когато в играта се включва и изключително могъща международна организация, която е решила да определи посоката, в която човечеството ще се развива от тук насетне. Става ясно, също така, че съществува артефакт, който крие в себе си тайната как се е зародил животът на планетата.

Анди Макдермът е писател, който залага на динамиката в романите си и остава настрана ненужните пълнежи и лирични отклонения. Героите му са истински, живи и изпълнени с бодро чувство за хумор. Действието препуска на всяка една страница от този роман и това е така до самия му край. Митологичните и фантастичните елементи са умело преплетени с реалността и се е получила една приятна смес ала Индиана Джоунс.

За мен най-силната страна на тази книга са нейният главен герой Еди Чейс и невероятното му чувство за хумор, което той постоянно предлага на читателя, както и единият от антагонистите в романа - бившият наемник Александър Стайкс, който е перфектният злодей за един приключенски блокбъстър. 

Изключително горещо препоръчвам за феновете на Индиана Джоунс, Джеймс Бонд и романите на Клайв Къслър. 

Оценка: 10/10  

БРАНИМИР СЪБЕВ - Пустинния скорпион

АВТОР: Бранимир Събев
ЗАГЛАВИЕ: Пустинния скорпион
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
Година: 2013
Страници: 272
Жанр: Хорър, Фентъзи, Фантастика
Рейтинг в GOODREADS: 4.64 / 5 от 28 гласували
Цена: 11.90 лв


Вече от няколко години следя развитието на Бранимир Събев, защото според мен той е един от най-качествените български автори. Не казвам това само защото авторът твори в любимия ми жанр "хорър", а заради долните няколко причини:

1. Бранимир Събев може да пише и го прави постоянно.
2. Бранимир Събев прави всичко възможно, за да предостави на читателите свои произведения - активно участие в интернет форуми, поддържа 2 блога, финансира първата си книга, преобърна света, за да убеди едно от най-уважаваните издателства в България да му обърне внимание и какво ли още не. 
Всичко това е заради теб "Читателю", а не заради някой друг.
3. Бранимир Събев се изявява и като редактор на книги и съставител на антологии, което също много му се получава. Като знам какви чудесии върши, направо не ми се мисли. Адмирации!
4. Бранимир Събев твори във всякакви жанрове. Той не се страхува да експериментира и да се пробва къде ли не. Това е изключително похвално, тъй като добре ни е известна правилната формула - "Прави това, което се купува". 
5. Бранимир Събев израства с всяко свое ново произведение. 

Мога да продължавам да изброявам положителни качества у автора, но предпочитам да Ви запозная с новата книга на Бранимир Събев. Тя се явява и негова трета след сборниците "Хоро от гарвани" (2008) и "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" (2012). Година след последната колекция, дойде ред и на това бижу, наречено "Пустинния скорпион". Възникнаха много спорове за "члена" (кой по-точно, сами си правете изводи), но въпреки спорната си граматическа култура ще заявя, че Пустинния скорпион е прякор на главния герой, а прякорите не се членуват пълно (също така рядко и членуват напълно, но това е тема на един друг разговор). 

"Пустинния скорпион" отново е сборник с разкази (ще ми се да видя и роман от този автор, но дано той не прочете това, че ще ми се разсърди заради мрънкането). В него се съдържат кратката едноименна повест и още девет разказа. Изненадата обаче е, че докато предните две книги на Бранимир бяха предимно в жанра хорър, тази е по-скоро фантастично/фентъзи насочена. Естествено, няма нищо лошо в това, авторът желае да се развива и няма как да не получи моето поощрение, защото всички знаем, че Събев е майстор на "плашещата проза". 

Книгата е с прекрасна корица. Оформлението е чудесно и четенето е истинско удоволствие. Редакторът и коректорът са свършили много добра работа. Като цяло издателство "Ибис" гледа сериозно на своето единствено българско участие в каталога си и прави всичко възможно, за да създаде един много качествен продукт. От мен получават 6+. А сега ето малко и за произведенията в сборника:

Безспорният ми фаворит този път е "Жертвоприношение". Бранимир е изключително силен в подобен тип документално-художествени разкази. В предния сборник имаше 2-3 такива и адски много ме впечатлиха. Тук авторът не предава феновете на този тип разкази и отново ме зарадва приятно. 

"Пустинния скорпион" е кратка повест, вдъхновена от най-добрата фентъзи поредица (според мен), а именно "Тъмната кула" на маестро Кинг. Тук Бранимир наистина е ползвал само вдъхновение от най-продавания писател на хорър, защото лично аз не успях да намеря препратки към Кулата, камо ли пък някакви кражби от нея. Авторът си е създал едно оригинално произведение, което си има всичко. И може би тук е мястото да кажа, че Бранимир умее да пише и дълги произведения, така че да не се ослушва, а да хваща перото и да почва първия си роман.

"Кулата в леденото езеро" е епично фентъзи (трябва да призная, че това не ми е любимото разклонение на фентъзито). Разказът е много готин, изпълнен с хумор и драматични моменти и въпреки незаинтересоваността ми от този жанр, в крайна сметка ми хареса.

"Златин и змеят" - разказ, базиран на българския фолклор. Един от любимите ми в сборника. Всеки знае, че съм луд фен на БГ митологията.

"Цикъл" - това произведение е посветено на Христо Пощаков. В него има заложен скрит смисъл, който се надявам всеки да отрие за себе си. 

"Бразая" - името на този разказ ме озадачи и едновременно с това ме впечатли. Доброто изграждане на героите и на действията в него е може би най-голямото му преимущество. Похвала!

"Играта на боговете" - произведението е изпълнено с история (на места може авторът да си е позволил някои волности, лично аз никак не съм запознат с посочените факти и събития). Играят ли си боговете с всички нас и ако го правят каква е причината? Прочетете разказа и ще разберете. 

"Дракус" - също един от най-силните камшици на Събев в сборника. Отново исторически разказ, изпълнен с хорър. Добро познаване на историята, ловко и умело използване на някои думи и изрази, което лично мен ме впечатли адски много. А и не само мен, тъй като разказът е лауреат от конкурса на списание "Дракус". Адмирации!

"Битка за вселената" - военна фантастика, която накрая ме изненада много. Събев е вложил елемент на изненада в този разказ. Подход, който понякога помага, понякога вреди, аз обаче мисля, че тук създава положителни емоции. 

"Ще крача редом с теб" - може би едно от най-сериозните и някак си най-шантавите произведения в сборника. Също като в предната колекция и тук финалният разказ има за цел да ми разбие всички представи за "добродушна" литература. Доста хора вече се изказаха, че за тях това е най-доброто произведение в книгата. На мен не ми е от любимите, но пък не мога да отрека, че идеите в него са готини, па макар и не нови. Заигравката с Лъвкрафт и Древните е интересна и прави от разказа една истинска перла в короната.      

За финал ще кажа, че Бранимир Събев е писател, който трябва да твори и да издава, за да могат ценителите на хубавата литература да се наслаждават на прозата му. Всяка една негова книга и произведение са написани от сърцето на автора и затова те докосват толкова успешно читателите! 

Оценка: 10/10

БРАНИМИР СЪБЕВ - Човекът, който обичаше Стивън Кинг

АВТОР: Бранимир Събев
ЗАГЛАВИЕ: Човекът, който обичаше Стивън Кинг
ИЗДАТЕЛСТВО: Ибис
Година: 2012
Страници: 252
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.15 / 5 от 66 гласували
Цена: 11.90 лв

Това е вторият самостоятелен сборник с разкази от Бранимир Събев след чудесния "Хоро от гарвани". Определено тук историите са доста по-добре структурирани, разгърнати и впечатляващи. Напевният стил на автора ме накара да отворя първата страница с очакване и след няколко часа да затворя последната отново с очакване... за нови срещи. Въобще не искам да преувеличавам, нито пък да убеждавам, но "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е събитие на родната литературна сцена и няма защо да отричаме този факт. Похвала за издателство "Ибис", които се осмелиха да направят крачката и да добавят още един талантлив автор в каталога си. Но да кажа по няколко думи и за някои от произведенията. "Необичайно предложение" - моят тотален фаворит от времето, в което беше публикуван в антологията "До Ада и назад". Просто няма такава красота и подобен хумор. Авторът умее да създава подобни произведения, така че очаквам още доста от тях. "Докъде водят мечтите" е задължително четиво за всички писатели и издатели. Нека и двете страни са предупредени. Хареса ми огледалното отражение на персонажите. Как единият рефлектира върху другия и това води до... "Бягството" - в началото си помислих, че съм сбъркал сборника и съм почнал да чета "Изкуплението Шоушенк", но някак си никъде не се спомена щата Мейн и се сетих, че това е Бранимир Събев и... така де, любознателните разбраха за какво говоря. Изключително силно разказче. "Видеокасети" - мъжки разказ за мъжки момчета. Усещаше се, че е писан преди време, тъй като видеокасетите са един музеен експонат, който трудно се намира днес. Пак родният Свищов, пак същата атмосфера като в "Докъде водят мечтите". Както казват някои ценители - "да гледаш порно е естетическо; да четеш Бранимир Събев... безценно!". "Хижата" - отново задължителен разказ за всички пишещи в БГ, а и не само. Хареса ми реалността в произведението. Докато го четях бях сигурен, че сюжетът е базиран на реални събития. Оказах се прав. Един от силните разкази в сборника. "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" - писах вече ревю за този разказ в "Сборище на трубадури" (където има и интервю, взето от мен на Бранимир Събев), но не се сдържам да спомена, че това също е един от запомнящите се разкази - не само със случващото се в него, но и с камео ролите на Стивън Кинг, Адриан Лазаровски и самия Бранимир Събев. Феновете на Краля ще бъдат задоволени. Няма да дам обширно ревю за останалите произведения, не защото не го заслужават, а за да не ме обвини някой в популизъм (тая дума не ми е много ясна, но мисля, че точно я употребявам). За да бъда честен ще кажа само, че в сборника слабо няма. Не че нямам забележки - имам и те не са малко (ама те и Стивън Кинг постоянно го критикуват), - но те въобще не са достатъчна причина, за да не харесам написаното. Да, на моменти някои неща ми дойдоха доста "хард" (изречено от мен звучи страшно, но и аз имам чувствителна страна на душата) - точен пример е "Благословеният, вещицата и дяволът". Макар да съм наясно, че той е любим на автора, основните ми критики са насочени именно към това произведение. Не че не е добро, но просто в началото беше поставена прекалено висока летва, за да може да ме задоволи накрая. Оценка: 10/10