РОБЪРТ МАККАМЪН - Момчешки живот

АВТОР: Робърт Маккамън 
ЗАГЛАВИЕ: Момчешки живот / Boy`s Life
ИЗДАТЕЛСТВО: Изток-Запад
ПРЕВОД: Елена Павлова
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 1991
Страници на БГ изданието, меки корици: 632
Жанр: Разнообразен, но има доста мистерия, което си е отлично за мен
Награди: BRAM STOKER; WORLD FANTASY AWARD
Рейтинг в GOODREADS: 4.30 / 5 от 10 477 гласували
Цена: 21.90 лв


Това ми е първата среща с този иначе добре известен писател Робърт Маккамън, за който Стивън Кинг казва само хубави неща (а щом Краля говори хубаво за някой и аз ще говоря за него или само добро, или нищо). Естествено, мен никой не може да ме спре да си пиша каквото ми е на душата, но в този случай, трябва да призная, че Кинг си има представа кой е добър и кой не е в тези среди. 

Лично аз съм известен с това, че започвам да чета един добър автор от възможно най-неподходящата му книга и в този случай не правя никакво изключение. Защото Маккамън е най-известен (поне на мен) с хорърите си, а в "Момчешки живот" хорърът е толкова, колкото да се каже, че има нещо. За първи път обаче, мога да кажа, че не съм сбъркал книгата, защото това не е обикновен роман. Това въобще не е роман, какъвто някога съм си и представял, че ще харесам, но фактите говорят сами за себе си. Винаги има първи път, нали така?

Не е нужно да прочета един куп романи на даден автор, за да преценя дали той може да пише и дали това, което е написал ще ми хареса. Още с встъпителните думи на книгата ми става ясно, че "Момчешки живот" не е произведение еднодневка, защото Маккамън умее да реди думите красиво. Той е писател от класа, а не поредният маркетингов продукт. Малко са хората (такъв е Стивън Кинг например), които могат да ти изброят сметките си и на теб това да ти се стори доста интересно. Казах в началото, че не съм очаквал подобна книга да ми хареса, защото аз съм фен, който обича забързаните действия и масовите убийства. Тук няма нито едното, нито другото. Маккамън е спокоен автор, също като Клифърд Саймък, той не бърза за никъде, но написаното от него оживява. Не ми беше трудно да позная героите, да ги огледам от всички страни и да им стана близък. Декорите не бяха като филмовите - параван без пълнеж, - декорите бяха истински и триизмерни, направени от най-добрите материали: тези в главата на Боби Маккамън.

Авторът ни отвежда в градчето Зефир, което, както вече се досещате, е истинско колкото Грийн Таун на Рей Бредбъри. В него се запознаваме с главния герой - момчето Кори Макенсън, което, лично според мен, е самият Маккамън, макар той да отрича това в увода на книгата. Лека-полека ставаме свидетели на доста странности в това малко градче. Някои от тях са нормални - като семейство Блейлок, местните гамени, които въртят мръсния си бизнес и приличат доста на шайка бандити от каубойски филм (пък и го няма Клинт Истууд да им стъжни животеца) или пък убийството, на което Кори и баща му стават неволни свидетели. Други неща не са толкова нормални - като Мойсей, обитателят на езерото Саксън или пък Дамата, която всички смятат за вуду жрица, да не говорим пък за онзи огромен представител на Изгубения свят. Маккамън ни оплита в приключенията на Кори Макенсън, който е доста добро момче, но въпреки това изпада в редица неприятни ситуации, от които на моменти изглежда, че няма изход. Като всяко дванадесетгодишно момче той опитва от живота на възрастните за първи път - отговорностите, които се изправят пред него, решенията, които не винаги водят до хубави последици, приятелите, които един ден са с теб, а на следващия ги няма, любовите, които предстои да се появят и да избледнеят, трудностите, които като че ли нямат край...

"Момчешки живот" наистина е книга за живота, но също така е и книга за осъзнаването. Маккамън поставя много житейски проблеми, които продължават да ни тормозят дори и през двадесет и първи век. Думите и мислите на едно дванадесет годишно момче ни карат да се замислим над следния въпрос: "Кому е нужно всичко това?". Зад спокойните думи на автора се крият още въпроси, чиито отговори е редно сами да открием... ако можем! 

Дали този роман е шедьовър? - би попитал някой. Е, за мен е! А не е ли това най-важното в крайна сметка?!

Оценка: 10/10